ТЕРМОДИНАМИКАТА ПРЕИНАЧАВА ЕВОЛЮЦИЯТА

Вторият закон на термодинамиката, който е приет като един от основните закони на физиката, твърди, че при нормални условия всички системи, оставени самостоятелно, са склонни да се разбъркат, разпръснат и регресират пропорционално на изминалото време. Всичко живо и неживо се износва, разваля, изгнива, разпада и разпръсква. Това е безусловният край, с който всяко същество ще се сблъска по един или друг начин и според закона от този неизбежен процес няма връщане назад.Това е нещо, на което всички ние сме били свидетели. Например, ако вземете една кола и я оставите в пустинята, вие едва ли бихте очаквали да я намерите в добро състояние, когато се върнете там след години. Напротив, ще видите, че гумите u са омекнали, стъклата счупени, шасито u е ръждясало и моторът u е изгнил. Същият неизбежен процес важи и за живите организми, дори при тях протича по-бързо.Вторият закон на термодинамиката е средството, с което този естествен процес се дефинира чрез физически уравнения и изчисления.

Този важен физически закон е известен също като “Закон за ентропията“. Ентропията във физиката е размерът на разбъркването в една система. Ентропията на една система нараства с движението u от подредено, организирано и планирано към по-разбъркано, разпиляно и непринудено състояние. Колкото е по-разбъркана една система, толкова по-голяма е ентропията. Законът за ентропията поддържа становището, че цялата вселена неизбежно се е отправила към по-разбъркано, разпиляно и непланирано състояние.

Валидността на втория закон на термодинамиката или, т.нар. Закон за ентропията, е експериментално и теоретично доказана. Най-видните учени на нашите времена се съгласяват с факта, че Законът за ентропията ще се прояви като водеща парадигма в следващите години. Алберт Айнщайн, най-известният учен на столетието, казва, че това е “първият закон на всички науки“. Sir Arthur Eddington също го третира като “най-висшия метафизичен закон в цялата вселена“.138

Еволюционната теория е твърдение, напълно игнориращо този основен и обхващащ цялата вселена физически закон. Механизмът, представен от еволюцията, напълно противоречи на този закон. Еволюционната теория твърди, че разбърканите, разпилени и неорганични атоми и молекули внезапно са се свързали навреме в определен ред и планирали да формират изключително сложни молекули като протеините, ДНК и РНК, след което постепенно образували милиони различни животински видове с много по-сложна структура. Според еволюционната теория този предполагаем процес, който във всеки един стадий води до една все по-планирана, по-подредена, по-комплексна и по-организирана структура, е формирал всичко сам в природните условия. Законът за ентропията изяснява, че този т.нар. природен закон напълно противоречи на законите на физиката. Поради тази причина абсолютно никой стадий, предложен от процес като еволюцията, не може да се реализира. Учените еволюционисти знаеха за това ясно противоречие. J.H. Rush казва следното: “В комплексния ход на своята еволюция животът разкрива един забележителен контраст с тенденцията представена от втория закон на термодинамиката.Там, където вторият закон изразява необратимо движение към нарастваща ентропия и безпорядък, животът въвежда постоянно нарастващи нива на подреденост “.139

Ученият еволюционист Roger Lewin изразява по следния начин термодинамичната безизходица на еволюцията в статия в списание “Science”:“Проблемът, с който се сблъскват биолозите, е очевидното противоречие на еволюцията с втория закон на термодинамиката. С течение на времето системите трябва да се разпадат, като създават по-малък, а не по-голям порядък “.140

Друг учен еволюционист George Stravropoulos изразява по следния начин термодинамичната невъзможност за спонтанно зараждане на живота и невъзможността да се обясни съществуването на комплексни живи механизми чрез природните закони в известното еволюционно списание American Scientist: “При нормални условия никоя сложна органична молекула не може да се образува спонтанно, а по-скоро би се разложила според втория закон. Всъщност колкото по-сложна е тя, толкова е по-нестабилна и все някога със сигурност ще се разпадне. Фотосинтезата , всички жизнени процеси и самият живот, въпреки неясния или умишлено объркания език, все още не могат да бъдат разбрани посредством термодинамиката или други точни науки “.141

Както се вижда, еволюционното твърдение е напълно противоречащо на всички закони на физиката. Вторият закон на термодинамиката образува едно физически непреодолимо препятствие за еволюционния сценарий от гледна точка както на науката, така и на логиката. Неспособни да представят нито едно научно и логично обяснение, за да премахнат тази пречка, еволюционистите можеха да я превъзмогнат единствено посредством своите фантазии. Например известният еволюционист Jeremy Rifkin отбелязва своята убеденост, че еволюцията превъзмогва този закон с магическа сила.

Законът за ентропията гласи, че еволюцията разсейва цялата налична жизнена енергия на тази планета. Нашата идея за еволюцията е точно обратна. Ние вярваме, че еволюцията някак си магически създава по-голяма енергия и ред на земята “. 142 Тези думи ясно показват, че еволюцията е изцяло догматично вярване.

МИТЪТ ЗА “ОТВОРЕНАТА СИСТЕМА“

Изправени пред всички тези истини, еволюционистите прибягват към едно изкривяване, според което вторият закон на термодинамиката е валиден само за “затворените системи“, а “отворените системи“ не се включват в него. Отворената система е термодинамична система, която има вход и изход за идващи отвън енергия и вещества. Еволюционистите твърдят, че Земята е отворена система, която е изложена на един постоянен енергиен приток от Слънцето, поради тази причина Законът за ентропията е невалиден за Земята, т.е. че от разбърканите, прости и неорганични структури могат да се образуват подредени, сложни живи организми. Всъщност тук има едно голямо изкривяване. Фактът, че в една система има енергийно вливане, не е достатъчен, за да я направи подредена. Необходими са специални механизми, които да превърнат енергията в използваем вид. Например една кола, за да превърне енергията от бензина във вид, годен за работа, се нуждае от мотор, трансмисионна система и контролен механизъм. Без такава енергопревръщаща система колата не би могла да използва енергията от бензина.
Същата ситуация важи и за живота. Да, животът черпи своята енергия от Слънцето. Но слънчевата енергия може единствено да бъде превърната в химична енергия чрез изключително комплексната енергопревръщаща система на живите организми (като фотосинтезата при растенията и храносмилателната система при хората и животните). Нито един жив организъм не би могъл да живее без такава енергопревръщаща система. Без енергопреработваща система Слънцето няма да бъде нищо друго освен един източник на унищожителна енергия, която изгаря, изсушава или разтопява. Както може да се види една термодинамична система, била тя отворена или затворена, не би била благоприятна за еволюцията без енергопреработващ механизъм. Никой обаче не твърди, че в първичните земни условия са съществували такива комплексни и съзнателни механизми. Всъщност истинският проблем, който стои пред еволюционистите, е въпросът как комплексните енергопревръщащи системи като фотосинтезата при растенията, която не може да бъде имитирана дори и чрез съвременната технология, са могли да се самозародят.
Поради тази причина притокът на слънчева енергия в първичния свят също няма никакво влияние, с което да породи подреденост. Защото независимо колко висока може да стане температурата, аминокиселините се въздържат от създаване на връзки в подредени последователности. Самата енергия не е достатъчна, за да накара аминокиселините да формират по-сложни протеинови молекули или да накара протеините да формират по-сложни и организирани структури от клетъчни органели. Истинският и съществен източник на тази организация на всяко едно ниво е съзнателният дизайн, или с други думи казано – сътворението.

МИТЪТ ЗА “САМООРГАНИЗАЦИЯТА НА МАТЕРИЯТА”

Някои учени еволюционисти, които съзнаваха, че вторият закон на термодинамиката прави еволюцията невалидна, за да затворят бездната между този закон и еволюционната теория и да дадат път на еволюцията, полагат усилия за създаване на множество спекулации. Само че тези усилия също показват, че еволюционната теория се сблъсква с една неизбежна безизходица. Най-често срещаното име, свързано с направените твърдения с цел да се съединят термодинамиката и еволюцията, е това на белгийския учен Ilya Prigogine. Започвайки от Теорията за хаоса, Prigogine представя няколко хипотези, в които редът се формира от хаоса (безредието). Той твърди, че някои отворени системи могат да постигнат намаляване на ентропията благодарение на притока на външна енергия и че идващият отвън ”ред“ е доказателство, че “материята може да се самоорганизира”. След това твърдение понятието “самоорганизиране на материята” става доста популярно сред еволюционистите и материалистите. Те се държали все едно са открили материалистическия първоизточник на комплексността на живота и материалистическото решение на проблема с произхода на живота.Но ако погледнем по-отблизо, ще видим, че този аргумент е напълно абстрактен и всъщност е просто едно самозалъгване. Нещо повече, той съдържа една много наивна измама. Измамата е преднамереното объркване на двете напълно различни понятия: “самоорганизиране” и “самоподреждане”. 143 Бихме могли да обясним това с един пример. Представете си един морски бряг с размесени едни с други различни видове камъни. Големи, малки и миниатюрни камъни. Когато силна вълна облее брега, може да ни се стори, че има “подреждане” сред камъните. Водата ще повдигне равни количества от онези, които имат еднаква тежест. Когато вълната се оттегли назад, камъните е възможно да са се подредили от най-малките към най-големите по посока на морето. Това е процес на самоподреждане: морският бряг е отворена система и притокът на енергия (вълната) може да предизвика “подреждане”. Но забележете, че същият процес не може да построи пясъчен замък на морския бряг. Ако видим замък, направен от пясък, ние сме сигурни, че той е направен от някого. Разликата между замъка и “подредените” камъни е, че замъкът притежава единствена по рода си комплексност, докато вторият пример включва единствено повтарящ се ред. Това е подобно на пишеща машина, печатаща хиляди пъти “аааааааааааааааааа” – защото един предмет (приток на енергия) е поставен върху клавиша на буквата “а”. Разбира се, една такава повтаряща се поредица от буквата “а” не включва никаква информация и следователно никаква комплексност. Вие се нуждаете от съзнателен разум, за да имате комплексна последователност на букви, които съдържат информация.Същото нещо се случва, когато в прашна стая духне вятър. Преди това нахлуване прахта може би е била разпръсната навсякъде. Когато вятърът духне вътре обаче, прахта може да бъде събрана в ъгъла на стаята. Ето това е “самоподреждане”. Но прахта никога не може да се самоорганизира и да създаде човешки образ върху пода на стаята. Тези примери са доста близки до сценария за “самоорганизацията” на еволюционистите. Те твърдят, че материята има тенденция да се самоорганизира и се опитват да объркат двете понятия. Самият Prigogine дава примери за самоподреждане на молекули в резултат на приток на енергия.

Американските учени Thaxton, Bradley и Olsen в своята книга, озаглавена “Мистериите на произхода на живота” (The Mystery of Life’s Origin), обясняват този факт така: ….Във всяко обстоятелство случайното движение на молекулите в една течност бива спонтанно заменено от поведение, насочено към голям порядък. Prigogine, Eigen и останалите предположили, че подобен вид самоорганизация би могла да бъде съществена в органичната химия и би могла да бъде потенциално обяснение за висококомплексните макромолекули, значими за живите системи. Но аналогии от този вид не са от особено значение по отношение на въпроса за произхода на живота. Една съществена причина е, че те не правят разлика между подредба и комплексност…. Правилността или подредеността не могат да служат за съхраняване на голямото количество информация, от която живите системи се нуждаят. По-скоро е необходима една много несиметрична, но специфична структура, отколкото подредена такава. Това е сериозен недостатък на предложената аналогия. Няма явна връзка между същността на спонтанното подреждане, което се появява в резултат на енергиен приток чрез тези системи, и задачата, изискваща изграждането на периодична информация – интензивни макромолекули като ДНК и протеините.144 Всъщност самият Prigogine може би е приел, че аргументите му нямат значение за произхода на живота, защото казва:“Проблемът на биологичното подреждане включва прехода от молекулярна активност до супермолекулярно подреждане на клетката. Този проблем е доста сложен, за да бъде разрешен.” 145

Защо тогава еволюционистите все още се мъчат да вярват в ненаучни сценарии като “самоорганизацията на материята”? Защо те настояват да отхвърлят очевидния разум в живите системи? Отговорът е, че те имат догматична вяра в материализма и вярват, че материята притежава някаква тайнствена сила, с която създава живота. Професорът по химия от Нюйоркския университет и експерт по ДНК Robert Shapiro обяснява тази вяра на еволюционистите и материалистическата догма, лежаща в основата u, така: “Следователно е необходим друг еволюционен принцип, който да ни преведе през бездната между смесиците от прости естествени химикали и първoтo ефективнo копие. Този принцип още не е детайлно обяснен или демонстриран, но той е предвиден и му се дават имена като химична еволюция или самоорганизация на материята. Според Alexander Oparin във философията на диалектическия материализъм съществуванието на принципа е прието за даденост, каквато е и произходът на живота.” 146 Цялата тази ситуация ясно показва, че еволюцията е догма, която е против емпиричната наука и това, че произходът на живите същества може да бъде обяснен единствено чрез намесата на свръхестествена сила. Тази свръхестествена сила е сътворението от БОГ, този, който от небитието е сътворил цялата вселена. Науката е доказала, че еволюцията е все още невъзможна, що се отнася до термодинамиката, и съществуванието на живота няма друго обяснение освен Сътворението.

138 Jeremy Rifkin, Entropy: A New World View, New York, Viking Press, 1980, p.6
139 J. H. Rush, The Dawn of Life, New York, Signet, 1962, p 35
140 Roger Lewin, „A Downward Slope to Greater Diversity“, Science, vol. 217, 24.9.1982, p. 1239
141 George P. Stravropoulos, „The Frontiers and Limits of Science“, American Scientist, vol. 65, November-December 1977, p.674
142 Jeremy Rifkin, Entropy: A New World View, p.55
143 For further info, see: Stephen C. Meyer, „The Origin of Life and the Death of Materialism“, The Intercollegiate Review, 32, No. 2, Spring 1996
144 Charles B. Thaxton, Walter L. Bradley & Roger L. Olsen The Mystery of Life’s Origin: Reassessing Current Theories, 4. edition, Dallas, 1992. chapter 9, p. 134
145 Ilya Prigogine, Isabelle Stengers, Order Out of Chaos, New York, Bantam Books, 1984, p. 175
146 Robert Shapiro, Origins: A Sceptics Guide to the Creation of Life on Earth. Summit Books, New York: 1986, s. 207