УЧИЛИЩНА РАПСОДИЯ

Природата е в унисон

с децата!

Дори и слънцето

не се показва.

Къде изчезна светлината?

Духовността,

къде изчезна?

Напред науката е слънце,

в душете вече

тя не грей.

Школото неин храм не е!

Изкуствено пресилен

празник, по-скоро

суета на глупостта.

Душите – пусти са,

сърцата – празни.

Искрици няма,

пламък да разпалят,

та буен огън – мисъл,

да гори.

Плаче, тя – Природата,

за своите чада,

изгубили желание

и страст.

Дъжд ще вали,

дано покълнат

семената,

оставени от нашите

деди.

Вплетените в бабини

шевици – любов и знания

ни озарят и грейнат

детските зеници

изпълнени със светлина.

15.09.2023 / 8,40ч/

Светланда