Защо Ботев видя българските русофили като фекалии от дръгливото магаре Русия?оследна редакция на 02/06/15 12:00
Карикатури: Хенрих Дембицки
Георги Георгиев, специално за Faktor.bg
Както по отношение на голяма част от нашата история и литература, умишлено и целенасочено манипулирани, укривани или фалшифицирани през последните десетилетия, така и по отношение на Ботев нашите историци и литературни критици дължат едно голямо извинение.
Днес ние не можем да си позволим да гледаме на творчеството и на революционната дейност на поета и публициста извън контекста на събитията от онова време, извън контекста на цялото ни революционно движение, чийто последовател е и самият Ботев.
Отново да натъртя – през последните десетилетия умишлено и целенасочено дейността на българското национално-революционно освободително движение бе умишлено принизена, борбите и жертвите на българският народ, довели до разрешаването на Българският въпрос също бяха сведени до едва ли не функция на Русия.
Целта е една – да се обслужи идеологемата на руския империализъм и да се подпомогне експанзията му и днес
Неслучайно в описаните и приложени карикатури и статии вие ще откриете веднага и днешните аналози.
Как и защо се стига до тях би следвало да е ясно за всеки българин.
До средата на 19-и век в плановете си за пълна доминация на Балканите и Проливите руският империализъм изцяло залага на гръцката Мегали идея. Още от времето на Екатерина е оформена идеята за възраждането на една псевдовизантийска империя със столица Цариград, оглавена от Романови. В преследването на тази цел имперската дипломация десетилетия наред ще осъществява пъклената си двулична политика, а днес ние можем да кажем, че има пълна приемственост между целите, методите и средствата на руският империализъм тогава, по времето на съветска Русия и сега. Този империализъм просто сменя носителите си, но не и същността си.
Едва когато през 1860 г. българският народ официално заявява претенциите си за църковна и политическа независимост руските дипломати ще осъзнаят, че залагат на куц кон и ще започнат да работят паралелно освен по гръцката Мегали идея и по Българския въпрос (или както времето ще покаже – против него).
Няколко века българската църква се намира под юрисдикцията на гръцката Вселенска патриаршия, но това е на път да се промени. Още през 1824 г. врачани, начело с Димитраки Хаджитошев, искат епископ българин. През 1829 г. български първенци от Скопие, начело с хаджи Трайко, отправят искане до Цариградската патриаршия за български владика. През 1835 г. търновчани, начело с Неофит Бозвели, искат митрополит българин. През 1844 г. Неофит Бозвели и Иларион Макариополски подават две молби в Цариградската патриаршия. През 1849 г. В Цариград е построен българският православен християнски храм „Св.Стефан“. Масово от българските църкви се гонят гръцки попове или гъркофили.
Кулминацията е на 3 април 1860 г. – Великденската акция, когато по време на тържествената великденска служба в българския храм Свети Стефанв Цариград митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцкия патриарх и на негово място казва „всякое епископство православных“, което се произнася само от предстоятеля на автокефална църква. Нещо повече – в молитвите си българските свещеници спират да споменават и руския цар. Великденската акция е предварително замислена от цариградските български църковни дейци и е отговор на неотстъпчивата позиция на Вселенската патриаршия към българските искания. Акцията се посреща с небивал ентусиазъм от цариградските българи, както и от целия български народ.
Много скоро след това – през 1861 г. руският консул в Цариград княз Лобанов ще изиска от османските власти да заточат българските владици в Диарбекир. Под натиска на руския дипломат и с цел запазване на добри отношения османските власти отстъпват и владиците ни са заточени за три години.
В същото време вече е положено и началото на национално-революционното ни движение от Георги Раковски, което застава на позицията за извоюване на национална свобода изцяло със собствени сили и средства. Стратегът Георги Раковски е наясно с игрите на руската дипломация.
Още през 1861 г. Георги Раковски издава политическата брошура „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ след поредното значително преселване на българи в Украйна. В брошурата си Георги Раковски описва методите на руския царизъм, който при всяко навлизане на Балканите забира хиляди българи, за да ги направи крепостни за своите дворяни, като в същия момент оказва пагубно въздействие върху българската етническа карта. В брошурата си революционерът заключава, че заробването на българите и
завладяването на България е трайна руска цел,
която сега се осъществява в съгласие и със съдействието на османските власти. И днес като предупреждение и с актуалност звучат думите на Георги Раковски, написани в брошурата :
„Послушайте, братя Българе, русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.”
Раковски издава брошурата в Букурещ. Той изпраща там своя сътрудник Теодосий Икономов, който я отпечатва в тираж 3 хиляди броя. Научавайки за остро критичното към Русия съдържание на брошурата, руският генерален консул Хенрих Офенберг подтиква местната проруска българска организация Добродетелна дружина да изкупи и унищожи целия тираж. Въпреки това Икономов успява да отпечата още 3 хиляди копия, които при голяма секретност са прехвърлени в България.
Добродетелната дружина, срещу която на по-късен етап ще насочи стрелите си и самият Ботев, е финансирана от Русия обществено-политическа организация на русофилски настроените българи-емигранти. По външнополитическите въпроси Добродетелната дружина следва официалната политика на Русия. По въпроса за освобождението на България от османско иго Добродетелната дружина разчита главно на помощта на Русия и поради това не споделя възгледите на представителите на българската революционна емиграция в Румъния. След като Русия оттегля подкрепата си поради усложнена външнополитическа ситуация и неуспеха на плана, Добродетелната дружина се насочва към сближаване с Османската империя. През 1869 г. Добродетелната дружина се обявява за създаване на българо-турска дуалистична държава, при която турският султан да бъде провъзгласен и за български цар.
Междувременно през 1862 г. в Белград Георги Раковски основава Първа българска легия. Сред участващите в легията са Васил Левски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Филип Тотю и много други бъдещи революционни дейци, които приемат идеите на Раковски за извоюване на национално освобождение със собствени сили и средства.
През септември същата година под натиска на Русия и Австро-Унгария сръбското правителство е принудено да разтури Първа българска легия. Сещате се защо.
Много лесно можем да си обясним и първите изяви на Христо Ботев във вестник „Тъпан” още през лятото на 1869 г. Когато двадесетгодишният Ботев попада под влиянието на Васил Левски, докато живеят заедно в запустяла къща край Букурещ в късната есен на 1868 г. Това е преломният момент в живота на бъдещия революционер, поет и публицист.
Както в живота, така и в творчеството му ще настъпят радикални промени, които ще го превърнат в един неизгарящ и до днес огън в сърцата на всеки истински българин.
По това време Левски вече подготвя първата си обиколка на българските земи. Със средства, предоставени от организациите Българското общество и Млада България , заминава с параход за Цариград на 11 декември 1868 г. , откъдето предприема първата си обиколка из българските земи…
Няколко месеца по късно – през август 1869 г. Христо Ботев започва сътрудничеството си с вестник „Тъпан”. „Тъпан“ е български вестник със сатирично-хумористично съдържание, който излиза от 1 февруари 1869 до 12 юни 1870 г. и през 1875 година в Букурещ, под редакцията на Иван Мънзов.
Тук Христо Ботев ще си сътрудничи с полския художник Хенрих Дембицки. Това сътрудничеството между тях във вестниците “Тъпан” и по-късно в “Будилник” води до появата на българската политическа карикатура.
То има своята предистория, изразяваща се в позицията на българския поет към полския въпрос и неговото остро отношение към руския империализъм и царизъм. Още като ученик в гимназията в Одеса, Ботев се запознава с възрастна полякиня-революционерка, въдворена там след Януарското въстание в Полша през 1863 г. По това време Полша е поробена и се намира в хищните лапи на Руската империя.
През пролетта на 1866 г. Ботев живее известно време при тази революционерка, в къщата й във Фонтан. Тази близост обяснява факта, откъде Ботев е научил полски език и как става съпричастен към полския въпрос. Още повече, че
Ботев вече е наясно с домогванията на руския империализъм
и опита му да подчини българската национална кауза на своите имперски цели, докато в същия момент двуличната политика на руската дипломация съвсем ясно показва антибългарската си същност.
След януарското въстание в Полша през 1863 г. срещу руския царизъм, подобно на хиляди свои сънародници, Хенрих Дембицки емигрира в Румъния, където се среща с Христо Ботев.
Една от първите му карикатури с текст към нея, написан от самия Ботев е посветена на русофилската организация Добродетелна дружина, (виж водещата илюстрация,б.а.)
Карикатурата „Произхождение на букурещките нотабили” представлява магаре, чийто юзди се дърпат от Кремъл, а резултатът ясно се вижда да излиза от задницата на магарето (нещо непознато?!)
Малко по-късно дейците на същата русофилска Добродетелна дружина ще се обявят за създаване на дуалистична турско-българска държава, начело с турския султан (ей на туй му се вика коалиция, а не като между БСП и ДПС, ама ако Путин каже, що да не се обявят?!).
В друга карикатура – „Тържествено богослужение” Ботев и Дембицки осмиват русофилската политика на „Добродетелната дружина” и техния девиз „Работи и се надявай”.
На карикатурата е изобразен един от дейците на „Добродетелната дружина” – Христо Георгиев, който е хванал България за полата, а Дядо Иван му подава вериги за да я окове, докато България гледа към своите революционери, чийто девиз е „Помогни си и Бог ще ти помогне”.
В друга карикатура се осмива „великата идея на славянофилите” или по-известна днес като панславянство. Панславянството е доктрина, разработена и развита от руския империализъм през 19 век, имаща за цел да подпомогне руската експанзия и по-лесното завладяване и подчиняване на нови територии, населени със славяни. Един от видните руски панслависти по това време е Аксаков, който по-късно ще бъде предложен и за български княз. През 1885 г. Аксаков ще напише във вестник „Русь” ключовите думи, издаващи същността на руския панславизъм:
„Всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите или, по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!”
В карикатурата Русия е представена като огромна жена, която е настъпила Полша, с лявата ръка е сграбчила за косите Малорусия (Украйна), а с дясната посяга към България. На фона отзад е дадено обичайното за онова време наказание в Русия – 25 удара с камшик.
В друга карикатура са изобразени борбите между русофилите и партията на „младите” – българските революционери, към които принадлежат Левски, Атанас Узунов, Ботев, Каравелов, Стамболов и мн. др. От едната страна виждаме членовете на „Добродетелната дружина” впрегнати и водени от руския консул Офенберг, докато редакторът на русофилския вестник Пандели Кисимов гризе подхвърления му кокъл (нещо непознато?!). От другата страна са революционерите, сред които личат образите на Ботев и Каравелов най-отпред. Ботев държи устава на „Книжовното дружество”
В бр. 11 /Тържествено празнуване на 30 август в Букурещката нотабило-московска капела/ Добродетелната дружина е представена като група животни с човешки глави и рога. Групата се кланя на окарикатурения образ на руския император по случай неговия рожден ден.
Авторството на Ботев е доказано отдавна. Всичките 56 карикатури от въпросните 18 броя са илюстрации главно на Ботеви материали. Поетът е давал идеите за образното пресъздаване, като е тълкувал на поляка събитията и е написвал легендите.
Една част от ярката публицистичната дейност на Ботев също умишлено остава скрита за българския народ десетилетия наред . Така например в статия посветена на издаването на българо-сръбския вестникъ „Югославия” Ботев пише във вестник „Дума” през 1871 г. :
„Нѣма славянинъ юженъ или западенъ, нѣма свѣстенъ човѣкъ, който би можалъ да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на руситѣ, съ осѫществяването на която се поглъщатъ цѣли народности, отдѣлени една отъ друга съ история, литература, нрави, обичаи. Съ химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, който приема почти цѣло столѣтие болната Полша.”
В статията „Турското правителство иска да си вземе фермана обратно” във в-к „Свобода и Независимость”Цариградь, 12 януарий Ботев пише:
„Разказватъ, че това спогождение ще да стане за хатъра на генералъ Игнатиева, който се е завзелъ да уварди в. черкова отъ окончателното ѝ разпадане. Азъ ви увѣрявамъ, че това спогождение нѣма да се случи и затова, защото сѫ противни и самитѣ гръцки вѣтрогонци…
…Да ви разкажа сега и единъ анекдотъ. Преди една недѣля едно тринайсеть-годишно турче прободе единъ арменецъ. Когато това турче бѣше извадено предъ честното сѫдилище, то сѫдиитѣ му дали три бѣли меджидиета, десеть аршина платно и единъ чифтъ емении; а когато единъ чуденъ европеецъ ги попиталъ, защо правятъ това, то тѣ му отговорили, че подобни нѣща ставатъ и въ Русия, а Турция е обязана да подражава на европейцитѣ.”
Тук си проличава, че Ботев е наясно с двуличната игра на руския консул в Цариград граф Игнатиев. Още повече, че няколко дни след това по искане на граф Игнатиев нашите владици ще бъдат отново заточени. През същата 1872 г. руската църква, а под натиска на Русия и гръцката Вселенска патриаршия ще обявят схизма против Българската църква в опита да спрат единението на българската нация. Иронията в разказания анекдот е показателна за отношението му както към прогнилата Османска империя и нейните порядки, така и към аналогичните порядки в царска Русия.
Особен интерес за нас представлява една статия на Ботев в бр. 13 на в-к „Знаме” от 4 април 1875 г., защото с нея той прави неволна връзка със съдбата на онези българи, за които пише Георги Раковски в брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”.
В статията си Ботев пресъздава думите на сънародник, описващо типичните методи на руския царизъм и етническото прочистване, на което са подложени преселените преди десетилетия българи в Бесарабия:
„Кажете ни, виждате ли вие край на българ-ските страдания? В Турция ни мъчаха и предаваха едно време като скотове, а днес душат сяко едно стремление кам човечески живот…
А Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българск¬ите колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност“ и, когато ние пожела¬хме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от то¬ва намерение. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макар телят не голял“, не остави¬ха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На мяста даже и кръв са пролея!…
…Пр¬авителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор (гемия) и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъ¬на в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество. Нашето правителство е запретило входът на сичките български вестници в държавата и целта на това е „да са не раздражават духове¬те.“ Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“
На което Ботев сам отговаря:
„Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот.”
Малко повече от година след тази статия Ботев ще превземе с четата си корабът „Радецки” и ще се отправи към своето безсмъртие. Трупът на простреляният Ботев ще бъде обезглавен от османлиите, а
главата му ще бъде изложена на площада във Враца,
който днес носи неговото име, а за нас ще останат думите му , днес по-актуални отвсякога:
„Защо, мислѣхъ си азъ, да плача надъ чуждъ гробъ, когато всички около него гледатъ съ нѣкакво си идиотическо равнодушие? Защо да нарушавамъ спокойствието на ония, които сѫ родени само да мълчатъ, да робуватъ и да търпятъ всѣкакви безчестия и насилия? Защо, най-после, да хвърлямъ камъкъ върху оная наистина дебела българска глава, въ които и турскиятъ итаганъ не е можелъ да вкара никакво понятие за доброто и за злото?“
Малко повече от месец след 2 юни 1876 г. когато Ботев пада прострелян на връх Вола – на 8 юли 1876 г. Русия и Австро-Унгария, двете властващи в Централна и Източна Европа империи ще подпишат в Райхщад секретното споразумение, с което ще обрекат на разпокъсване българските земи и ще заложат основите на Берлинския договор.
(Заб. Един от потомците на тези българи, за които Ботев пише, преселени в Бесарабия от пловдивските села още през 1820 г. след поредното нахлуване на руски войски по нашите земи, ще се завърне в България, ще се сражава срещу Сърбия през 1885 г., а по-късно ще стане известен като знаменитият ген. Колев, който през 1916 г. ще разбие в Добруджа руските войски, ще плени цялата Оренбургска девизия барабар с командира и бойното й знаме, за да се случи най-сетне една историческа справедливост – на 3 март 1918 г. Русия ще капитулира пред България с най-унизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския)
