Пазя те, тук отляво…

Ти дойде като сълза.
Като докосване. Беше лято,
и сърцето бездомно стенеше.
Тогава времето спря,
сто взривени слънца
опалиха всичките ми измерения.
Сега пазя те ето тук, отляво,
при шепата мокри тишини,
там където боли от обичане.
И те дишам, и пия те с любов
в дланите, бавно, много бавно,
за да ми стигне за цял живот…

Ванко Николов

За цял живот!

Дали ще стигне?!?

Едва ли???

Търкулнала, сълзата

си отива, в едно

с ефирното докосване.

Мигът, обхванал

всички измерения,

невъзвратимо отлетял…

Но вярвам,  болката

от ляво, ще си остане там.

Такава глътка живина,

ще те пробожда нощем,

когато в тъмната тъма,

проблясва

любовта ми още…

18.03.2014