БЯЛА…САМОТА…

(провокирано от снимката  на Владимир Луков)

Красиво уж

във свойта белота,

но някак си е тъжно ..

Стерилно чисто,

липсват стъпки

и таз изкуствена звезда

изгряла над

уличния лампион

допълва чувството

за самота.

Тъгува пейката

за детските гласчета,

дървото пък за

птича песен и

слънчеви лъчи.

Превило се от

снежната  премяна,

то пейката теши:

Красива си , нима

не виждаш,

засипана си

с пухкав сняг!

Но пейката мълчи…

Снегът погълнал звуците,

преглъща  болката

от тишина.

29.11.2014

Светланда