Archive for април, 2014

Генетический код славян. Расселение.

повтор темы.

Говорят, Прародиной Человечества была Гиперборея – чудесная страна на Дальнем Севере, где люди жили вечно, не зная ни войн, ни болезней. И, конечно же, многие из нынешних Землян уверены, что это именно они являются потомками легендарных гиперборейцев. Правда же состоит в том, что Гиперборея была страной народа, потомков которого ныне зовут Славяне. Сегодня также мало кто знает, что этот счастливый народ называл свою сказочную Родину таинственным именем АРИАНА…

Прочети цялата публикация »

ОТВОРЕНИ ОЧИ….
/Napolitano/Валентин Желязков
––––––––
Прогледнах, Приятелю – щом си отиде!
Прогледнах, Мамо – щом ни напусна!
Спрях да помня стари обиди,
погребах молитвите в моите устни…
Промени се светът ми – обърна се,
смениха цвета си много картини,
летях високо но… в себе си върнах се,
за да се вгледам в очите си сини…
Там видях се сляп… като кърт,
затварях очите ви – срещнах смъртта…
Да!… Срещнах я – вашата смърт,
която погледна ме… и влезе в нощта…
Не беше моята… Мен ме подмина,
но ме изгледа студено – кръвнишки,
знам ли?! Може би имам години
или е тънка и… моята нишка?…
И днес ви чувам как разговаряте,
и се изгубвам на мислите в кривите…
Живите… На мъртвите очите затваряте,
а… мъртвите
отварят очите на… живите!…

%%%%%%%%

Живите…

На мъртвите очите затваряме,

а… мъртвите,
отварят очите на… живите!…

Да знам! Видях я аз

Смъртта…

Да ! Със собствените си

очи видях я!…

Но имала съм още дни…

И дни наред

бях там и тук…

Моята нишка

не успя да се скъса …

Прогледнах, татко – щом си отиде!

Спрях да помня стари обиди,
погребах молитвите в моите устни…
Промени се светът ми – обърна се,
смениха цвета си много картини,
летях високо но… в себе си върнах се,
за да се вгледам в очите си сини…

Да поема отново пътеката,

път аз широк да направя,

че вървят подир мен поколения

наследство и опит да им оставя.

22.04.2014  Светланда Йорданова Рашкова

Младежката ти плитка- сняг посипа,

а огледалото ти в снимки е покрито.

Дари те с бръчки времето- как пипа!

Гласът ти – глух, лицето ти- изпито.

Приведена подреждаш тишината,

праха невидим чистиш упорито…

Домът ни пуст, кънти от самотата,

а слънцето- с пердета тежки скрито!

На скрина пожълтели фотографии,

напомнят дни на празници и скитане,

по оня блян за непознати географии,

от книгите желани и прочитани.

.

Примамена тъгата е в сълзите ти-

държиш ръката ми, мълчиш и стискаш.

Аз виждам- гасне пламъка в очите ти

да чуеш пак, че те обичам искаш…

Ти приказка за мен бе- недовършена –  

сърцето ти- бял ангел го приспиваше!

Една любов от времето прекършена-

в прегръдките ми старчески изстиваше!

 Боби Кастеелс

%%%%% 

Младежката ми плитка – сняг посипа,

ама, че тя дори я няма…

Във огледалото ми

 младостта  е скрита и сякаш

времето е спряло.

Приведена от тежестта на дните,

аз спомените тихо си подреждам

Разглеждам пожълтели фотографии

и спомням си за минали надежди…

Със книгите желани и прочитани,

обхождах светове какви ли не,

че щуро беше мойто скитане,

незримо за човешко битие.

В очите ми сълзите спрели са,

изплакани в изминалите дни…

Но пламък лумва в тях

и днес, че виждам твоята любов.

Слова като – обичам те,

проронваш вече рядко,

но аз си знам и се любувам

на утринните слънчеви лъчи.

Предаваш се и се затваряш

приплаквайки от старостта,

младежкият си дух забравяш

страхуваш се от самота…

Но тя смъртта е нещо

тъй реално и действително…

Ни ма не знаеш – Живота,

има си начало,но  и има край…

22.04. 2014г

Светланда Йорданова Рашкова 

Младежката ти плитка- сняг посипа,

а огледалото ти в снимки е покрито.

Дари те с бръчки времето- как пипа!

Гласът ти – глух, лицето ти- изпито.

Приведена подреждаш тишината,

праха невидим чистиш упорито…

Домът ни пуст, кънти от самотата,

а слънцето- с пердета тежки скрито!

На скрина пожълтели фотографии,

напомнят дни на празници и скитане,

по оня блян за непознати географии,

от книгите желани и прочитани.

.

Примамена тъгата е в сълзите ти-

държиш ръката ми, мълчиш и стискаш.

Аз виждам- гасне пламъка в очите ти

да чуеш пак, че те обичам искаш…

Ти приказка за мен бе- недовършена –  

сърцето ти- бял ангел го приспиваше!

Една любов от времето прекършена-

в прегръдките ми старчески изстиваше!

%%%%%

Младежката ми плитка – сняг посипа,

ама, че тя дори я няма…

Във огледалото ми

 младостта  е скрита и сякаш

времето е спряло.

Приведена от тежестта на дните,

аз спомените тихо си подреждам

Разглеждам пожълтели фотографии

и спомням си за минали надежди…

Със книгите желани и прочитани,

обхождах светове какви ли не,

че щуро беше мойто скитане,

незримо за човешко битие.

В очите ми сълзите спрели са,

изплакани в изминалите дни…

Но пламък лумва в тях

и днес, че виждам твоята любов.

Слова като – обичам те,

проронваш вече рядко,

но аз си знам и се любувам

на утринните слънчеви лъчи.

Предаваш се и се затваряш

приплаквайки от старостта,

младежкият си дух забравяш

страхуваш се от самота…

Но тя смъртта е нещо

тъй реално и действително…

Ни ма не знаеш – Живота,

има си начало,но  и има край…

22.04. 2014г

Светланда Йорданова Рашкова 

НЕ, НЕ СИ МИ ЛЮБИМА!….
/Napolitano/
–––––––

Защо да те имам Любов?
Та… нали вече те имах?!
Остави ме в оня, метох
в онази, кървава зима…
След това ме даде в ръцете
На милостта на твой‘та „сестра“
Бях, като стъпкано цвете,
и я гледах в очите – Смъртта!
Уж сте еднакви – Сестри!
Но… не е – не е така!
Ти.. погубваш души,
а тя… Убива плътта!
Влизаш в нас, като болест,
Жестоко болиш, до… садизъм!
Посяваш в сърцата ни корист
И Его, до… Егоизъм!…
Криле ни даваш – въздигаш ни,
даряваш Рай и мечти,
след туй без милост – убиваш ни,
и… стихваш в тъжни очи…
Защо да те имам – кажи!
Нали хиляди пъти те имах?!
Изживях и мечти и… лъжи,
Неее!
Не си ми вече – Любима!..

Валентин Желязков

Не! Не си ме имал ти!

Ти само си смятал,

че любиш!

В заблуда живял си,

затуй и сестра ми

намрази!

Да можеш да любиш

то значи, дори

подлудяващ от болка,

прощавам, да изречеш.

Горчивият залък

преглътнал, ти

другият да разбереш.

Любов не се дава,

ни взима,

Аз просто съм тук!!!

Пак казвам ти,

не си ме имал!

Ти бъркаш ме

със екстаза, с

желаните твои мечти.

Сестра ми, Смъртта

сравняваш със

тленни неща,

а тя е безсмъртна,

тъй както и аз.

Аз тук съм,

но ти  не ме опозна!

Не ! Не си ме имал!

С лек полъх преминах

край теб, но ти ме

отмина…

22.04.2014

Светланда Йорданова Рашкова

ДАЛИ Е ОТКРИТ ВХОДА КЪМ “АГАРТА”?

В краят на месец ноември 2010 г. една новина обиколи световните медии и печатни издания. Изследвайки фотографии на Южния полюс, направени от сателит на НАСА, известният американски киберархеолог Джоузеф Скипър открил неизвестен вход-отвор. Той отивал в дълбочина на Антарктида и се намирал в региона, разположен между американската база Мак Мьордо, самият Южния полюс и руската станция “Восток”. Прочети цялата публикация »

НАСТРОЕНИЕ

Дъждецът си ръми,

ръми, ръми…

Измива пролетно града.

В нюанси на зелено,

великденска премяна

му облича,изпъстрена

със шарени цветя.

Небето си е сиво,

стоманено и мрачно,

но веселото пролетно зелено

го прави някак си

одухотворено.

Здравей! – му казват

бухнали дървета.

Белите цветчета

посипват се,

снежинки същи.

Весели гласчета,

мънички крачета

тревите нагазват,

нищо, че са мокри,

цветчета събират,

върбица заплитат.

Шарени венчета,

ореоли същи

лазарки закичват.

11.04.2014г

Светланда

Нов световен ред. Милиарди хора по света живеят в невежество. Пред очите ни политици осъществяват план за световно господство. Още от времето на Наполеон, тайни общества използват политиците, за да превземат и управляват Света. Сега, в 21-ви век, техният план е към своя край. Целта на Новия световен ред е централизацията на властта, потулването на всякаква критика към системата, комерсиализацията и продажбата на всичко като продукт. Този нов ред позволява на Китай да измъчва студенти и въпреки това да бъде домакин на Олимпийските игри. Държавни училища и болници се предоставят в ръцете на частни компании, за да извличат печалби чрез обучението на децата ни и продажбата на синтетични лекарства. Прочети цялата публикация »

Днес моят брат стана дядо!

ВЕСТ

Нощес роди се
божество!
Прекрасното, любимо същество!
Принцеса малка,
слънцето на мама,
златото на тати,
радостта на баба,
обичта на дядо.
Първи слънчев лъч
ореол й прави –
лазарско венче.
Мъничко цветче,
капчица роса,
бисерче, мънисто
грейва през деня.
В празника голям,
Цветница наричан,
мъничко цветче,
всички го обичат.
12.04.2014г
Светланда Йорданова Рашкова

ЛАЗАРКА
на Дорияна
Малка Лазарка
си днес,
бабина отмяна,
ще сплетем венче
със теб,
втъквайки във него:
здравецът за здраве,
детелина за късмет,
лаленце за любов,
люлякът за щастие,
върбичката за благослов.
Кошничката със яйца,
в миг ще засияе,
грейва твойто личице,
с цветното венче.
12.04.2014г
Светланда Йорданова Рашкова