Archive for ноември, 2015

КЪСНА ЕСЕН

1_1165765077

КЪСНА ЕСЕН

Вятър свири от нощес,

Зима иде щеш, нещеш.

Дъжд вали на поразия,

всеки бърза да се скрие.

В сивотата на деня,

черното се застоя.

Тъжно клоните размятат,

голите дървета.

Вятър Север им отвя

гиздавите дрешки,

зъзнат и треперят…

Няма птички, ни трева,

черното е всъде,

сал проблясва тук, таме

цвете от дъгата,

пеперуда съща –

хризантема.

 

8,44ч – 26.12.2015г

Светланда

Няма коментари

ЕНЬОВ ДЕН

ЕНЬОВ ДЕН

Вили, Вили, Самовили,

77 (седем,седем)билки свили,

половинката завили

в пукналата се зора.

Капчица роса отпили

гмурнали се във трева.

Тихо думи заредили

за човешки чудеса:

Като змия пепелянка,

да избяга зло от тук

и да пукне от заранка

черна чума, черна дума.

Вихър болести да помете,

здраве всеки да  даде!

Разумът да наделее,

птица песен да за пее.

За голямото добро,

да се хванем на хоро.

Слънчеви лъчи заплитат

момци млади и засмени.

В люлка бързо ги оплитат

моми алени, червени.

Дъга – пъстра въртележка

Еньо врътка и нарежда:

Има някаква надежда

щом се лято възцари

и търкулна колелото

на човешките съдби.

 

24.06.2014 – 13.36ч

Светланда Йорданова Рашкова

 

Няма коментари

ОБЩУВАНЕ

ОБЩУВАНЕ

Орловият ти поглед

впива се във мене.

Усти присвити във

усмивчеца ехидна.

Лице излъчващо

и топлина, и нежност.

И взирам се,

и взираш се,

и ето потича

връзката мисловна…

Поляните, баира

и лъкътушеща река,

и моста стар,

метален и самотен,

и полъха на

родните поля.

Ухание на детство,

младост и надежди…

Гордо крачещ

щъркел в долината,

търсещ жаби за храна…

Тече, тече,

мисловната река.

 

21.11.2015г

Светланда

Няма коментари

ОЧАКВАНЕ

12235125_1049821345051640_8739030025944579_n

 

ОЧАКВАНЕ

След малката принцеса,

пристига принц

в родът Павлов.

Очакван е със

трепет и

искренна любов.

И всички баби, лели

и братовчедката дори,

се питат, той

кога ли  на тоз

свят ще се появи?

За дядо Дарко,

дума няма – това

е радост

най-голяма.

14.11.2015

Светланда

Няма коментари

ПЪЛНОЛУДИЕ

IMG_3858_S

ПЪЛНОЛУДИЕ

Луни, луни,
пълнолуни;
пълнолуни,
пълнолуди…
Всичките ни
подлуди,
станали сме
във зори.
Слънце веч
ни се присмива
и сърдито е дори,
че не даваме
му мира,
мъничко
да си поспи.
Утрото и то роптае
да мирясаме подир,
че денят ще се разкае
и ще почне да вали.
Луни, луни,
пълнолуни;
пълнолуни,
пълнолуди…

15.11.2015
Светланда

Няма коментари