Archive for септември, 2023

Разказ за трапезата на семейство Павлови, чийто член бях и аз, преди да стана Рашкова.

Тези редове посвещавам на баба си Божана. Жената, която е отгледала 7 деца(две свои и 5 на брата на дядо ми, защото жена му умира млада). Нейните кулинарни умения не бих могла да достигна. Беше родена през 1898 година. Бях 4 годишна, когато отидохме да живеем при нея в с. Пиперково. Къщата се ползваше за хотел и беше с голям коридор, в двете му страни с по две стаи. Дядо и баба живееха в сграда наречена пищник( названието сигурно идваше от пеща в нея). Първото помещение в този пищник, беше кухнята на баба. В традиционната българска кухня в тези години има огнище с оджак ( триножник, под който се пали огън, а отгоре се слага съдът за готвене). Обикновено това огнище е на земята, но в бабината кухня имаше иззидан плот на височината на съвремените кухненски плотове, а до него по ниско имаше иззидан диван, за почивка на домакинята.Върху плота беше оджака, а зад него входа за пеща. Тази пещ топлеше другите две стай ( спалнята и будоара на баба) .

Спомените ми от това време не са много ясни, но е останал невероятният вкус на захарно цвекло опечено в жарта.

Старата къща и пищника, бяха съборени през 1963година и построена нова къща, в която вече баба имаше готварска печка на дърва и въглища, а лятото се ползваше електрически котлон.

Разказът ми за трапезата в нашето семейство и в делник и в празник, ще започна с пролетният сезон. Това е т.н. слаб период от към кулинарни изкушения. Зимнината и запасите от месо са на привършване, а новата продукция е в зародиш. Прочети цялата публикация »

УЧИЛИЩНА РАПСОДИЯ

Природата е в унисон

с децата!

Дори и слънцето

не се показва.

Къде изчезна светлината?

Духовността,

къде изчезна?

Напред науката е слънце,

в душете вече

тя не грей.

Школото неин храм не е!

Изкуствено пресилен

празник, по-скоро

суета на глупостта.

Душите – пусти са,

сърцата – празни.

Искрици няма,

пламък да разпалят,

та буен огън – мисъл,

да гори.

Плаче, тя – Природата,

за своите чада,

изгубили желание

и страст.

Дъжд ще вали,

дано покълнат

семената,

оставени от нашите

деди.

Вплетените в бабини

шевици – любов и знания

ни озарят и грейнат

детските зеници

изпълнени със светлина.

15.09.2023 / 8,40ч/

Светланда