РАЗМИСЛИ ЗА ЛЯТОТО

Лято- очаквано от всички, но не знам защо? Голяма част от хората го свързват с отпуски, море и слънце. Да така е, но замисля ли се установявам, че това е най-натовареното време през годината- поне за мен. От дете лятото за мен е така. Като съвсем малка – по два лагера(море и планина) . За другите може да е почивка, но за мен не. Лагерът си има свой живот и ред. Как може да си почине човек и да се разтовари, когато някой постоянно го организира? Ежедневието е изпълнено с много мероприятия, но нито едно не е по твое желание и решение. Следователно човек е натоварен и то много.

В гимназията и в института отново за лятото ми оставаше един месец. В тях времена лятото ходехме на бригади по цял месец. Селското стопанство не можеше без нас. Отново живота ми бе вкарван в руслото на лагера. Бригадите бяха лагер с полагане на труд в селското стопанство- плажът беше полето. Отново организирани мероприятия. В месеца, който оставаше свободен трябваше да се намери време за общуване с родителите и близките, да се подредят нещата за следващата година и евентуално да се намери време за почивка- време в което може да се чете, да се кара колело или ролкови кънки, време за самата мен. Тези откъснати мигове бяха твърде малко.

А после, когато ме завъртя и семейният живот, лятото се превърна в най-тежкият сезон. В рамките на отпуската трябва да заведеш детето на море или планина, да посетиш роднините, да направиш зимнината, ремонта и ако можеш да си починеш. Дори имахме лав за времето след почивката на море или планина – да си починем от почивката.

Сега, когато работата ми е такава, че не съм обвързана с отпуска установявам, че нещата за лятото са си същите. Времето отново е заето с много неща, които не могат да се предвидят и които не са свързани с “почивка”. Това е сезонът, когато приятелите ти живеещи извън България започват да си идват за по 1-2 седмици и ти гледаш да се срещнеш поне за час с всеки от тях. Интернета ти дава възможност да общуваш през цялата година, но човек има нужда и от личен контакт. Ремонти започват на всякъде покрай теб, че и ти сам започваш такъв. Изводът е, че отново влизаш в рамките на организиран процес, организиран не от теб а от обществото.

Анализирайки всичко това си задавам въпроса – Защо всички казват, че Лятото е най-хубавия сезон? Не знам! За мен Лятото е най пощурелия сезон. Може би жегата променя съзнанието и хората пощуряват, а може би просто моето светоусещане е такова… Абе не обичам Лятото! Много е непредсказуемо…

22.8.2011г

Русе                                                     Светланда Йорданова Рашкова