Рожден ден

Денят ,във който

Се замисляш

Е твоя ден Рожден!!!

Тогава си

Задаваш

Въпрос

Защо съм

Аз роден???

И чувстваш

се унило

щастливо,

че вече си

РОДЕН

Кво

Щеше

Да бъде

Ако не

Бе роден

Не Роден(склуптора),

Ти

Човече…

28.06.2009 (22,45ч)

човек е

Туй

Което е

И своя

Свят си

Има!!!

Приет или

Пък

Не,

Но той е

Негов!

Дали човек си

Обществото

Не решава

Решаваш ти!!!

Това е

Тест за

Самоличност…

Да ли

Си

Личност???

Душа,

Сърце

Интелект…

Нима

Страхът

Пред

Обществото

Твоя

Лек???

Нима

Не

Можеш

Да

Опазиш

Мечтите свои

Искаш

Да си

Като другите

Герои?!

Та

Ти

Не

Си

Човек

Щом

Се

Не вписваш

В този век!

Бъди

Това,

Което

Си

Естествен

Преди всичко…

Всеки иска да е там,

Където не е!

Иска да има този ,

Когото няма!

Природна

Измама!

Стига да иска!

Истински!

Може да има всичко ,

Което иска!

Но трябва да му стиска!!!

Той трябва

Да е истински!!!
Трябва истински

Да мечтае,

Да желае,

Да обича!!!

А не в любов

Да се врича…

Да бъде

Себе си

И тогава

Със

Всичко това

ще се наслаждава!!!

Ще усети

Духовно

Блаженство

Чувство съвсем

Не земно,

Но

истинско!!!

Е,

Ти решаваш

На какво да се

Наслаждаваш……

21.06.2009g

Защо създавате деца,

Когато цял живот воювате със тях!

Създали сте ги без да искаш

И съжалявате сега

Те ваша съвест са и ви тормозят…

Така както вий тормозите и тях…

Защо ?Защо?Защо?

РОДИХ ТЕ ГИ???

Не е зависело от вас…

Не го желаехте,но …

Било е късно,

Защото не мислите….

Тогава и сега….

Остава ви единствено…

САМОТА!!!….

Не битието е това ,

което никога не свършва!

И може би е по-добре,

защото иначе ще се привършим!

О боже,бди над нас!

И дайни сили!

Да бъдем НАС!

Да бъдем СМЕЛИ!

Да се опълчим на ЗЛОТО!

Кое е то?

За нас са

Комунистите

Не всичките,

А тези,

дето не знаят що е комунизъм,

понеже са се изкарали такива

в своето невежество и мързел!!!

Пречещи всячески на обществото

Връщайки го години назад

Само защото мозъците им са като аспиринче

Или изобщо ги няма!!!

Понеже е

ИЗМАМА!!!

6.6.2009(23,45ч)

УТРО

Един прекрасен ден

Започва със зората.

Туй огнено кълбо

Издига се полека

И сякаш всяко зло

Изчезва от човека.

Величествена гледка!

Мащабна и широка!

Пожар ,

Изпепеляващ всичко!!!

Човече,

Ти си част от тази гледка!

Душата ти е също огнено кълбо!

Вдигни го ти високо

И дерзай !

Навън е МАЙ!!!

ЧАСЪТ НА САТАНАТА

Часът на сатаната

Той вкарва ни

Във изкушение

и гняв.

Изкушение от

Самотата

И гневът

На съдбата.

Забрана,

Ограничения

Тъпота…

Съдба!!!

Разпятие

И още нещо!…

Съдба…

Ден

Всеки ден

красив е

Стига да откриеш

Красотата сам.

Всеки ден

Щастлив е

Стига да знаеш

Що е

Щастие!

А колко трудно

се разбира то!

Щастлив си в

Радост

Щастлив си

В мъка

Щастлив си

В свойта самота…

Живота си отлита…

И времето не стига

Да сътвориш

Желаното!

Мечтаното!

Надежда

Зора за зори!

Литнат мечти!

Слънце огрее

И душата сгрее!

Денят започва

Нова надежда,

Нова мечта

В изтерзаната ми душа.

Мохикан

Последният мохикан,

Вярващ в любовта

Е още жив!

На пук на всички

Вярва в нея!

Защо ли?…

Де да знам…

А може би

защото си

МОХИКАН….

15.05.20099

Любов

Имагинерната любов

Тя дава смисъл на

Живота ни!

Обичам те!

Обичаш ме!

Нима е истина

Това!!!

А истина не е ли,

Че искаме да

сме обичани?

И колко вопли

И сълзи

Поражда тази мисъл.

Защо човека се

Стреми към

Нещо?…

Нещо ,не съществуващо!

Нещо липсващо!

Нещо нереално!

Любов …

14.05.200923,45

РЕАЛНОСТ

Не се гаси

Туй що не гасне!

Не винаги

Желаното

Го

Имаш!

Но

Винаги

От

теб зависи

да пазиш

туй,което

мислиш!!!

А мисълта

душата

сгрява

и в миг

желанието

оживява

Реалност става!

НА СВЕКЪР МИ

Душа,

изпълнена с търпение

и доброта

ОТЛЕТЯ …

Човекът липсва,

раната боли…

10.4.2009г(21ч)

НА СТЕФАН

Поглеждаш ме,

когато аз не гледам.

Очакваш

нещо скрито

в мен.

Да ли е

собствената ти

победа

или…

Или какво

и ти не знаеш?!!

8.4.2009г

ПРИЯТЕЛ

Дете на природата,

Но с липсваща защита…

И ето,че душата ти

Отлита !!!

А може би отива там,

където беше твоя БЛЯН!

Блян – не добленуван!

Зов – не дожадуван!

Свят – не доживян !

ИВАН

1.4.2009(9,30ч)

Сняг

Сняг през март!

Той топъл е,

Ухае на любов.

Снежинките

Се гонят,като

Пеперуди

И като

Чувства

Се топят.

Градът за миг

е приказка!

Загубил се

В снега!

КЪСМЕТ

Извива се кръшна опашка,

Народа обича да плаща

Парно,

Вода

Ток .

Я виж ,

Какъв

Народ!!!

Данъци,

Такси смет.
Я виж какъв

Късмет!!!

Етюд

Като мравки

Пъплят хората

По тротоара

Денят е мрачен

И унил.

Дъждът ръми.

ИМПРЕСИЯ

Заключи се,

Заключи се сърце

За да оцелееш!!!

И после,

Пак ще живееш!!!

В свят, който се

Не диша,

В свят пълен със

Измама,

В свят

Водещ своята борба,

За лъжицата голяма,

Макар и със лъжа!!!

Важното е да ни има.

Важното е да сме там.

Нищо,че светът

Ни вижда

300 назад

200 в страни!

Важното е да ни има,

Нищо,че

ВОНИ !!!

3.3.2009г(митинг на Волен Сидеров)

МИРАЖ

Усещаш нещо!

Желаеш нещо !

Той е тук !!!

Желан

Нежелан,а може би

НЕВЪЗМОЖЕН !!!

Реален

Нереален !

Можеш да го имаш,

а го нямаш.

ЗАЩО ???

Така било

ПИСАНО !!!

А кой го е

ПИСАЛ ???

А как да го

ИМАШ ???

КОНСТАТАЦИЯ

Каквото да направиш,каквото да решиш

във кръг въртиш се ти.

Наистина – началото е в точката на края;

безкраят е твоето начало.

Умнико,вгледай се във КРАЯ !

СЪН

Сладко спим,

очаквайки съдбата,

земният ни час да защити.

Знаейки,че ще получим

това,което тя ни отреди.

ХАЙКУ

Похвалихме вятъра

и той спря.

Лято е.

ЛЮБОВ

Две ухаещи тела

във мрака.

Чакат…

Тръпне всяка тяхна

фибра.

Нега нежна ги обвива.

Как ли тази песен, дивна

в любов се прелива?

ЧУВСТВО

Любов или надежда

във мен и теб са скрити.

Дано да бъдат дните ни

честити.

Кавгата си остава

нормално ежедневие

и тъжно и печално,

семейно развлечение.

Любов,любов,любов…

Защо ли вярвам в тебе?

СЪСТОЯНИЕ 1

Любов не обяснима!

Любов вездесъща!

Преливаща от багри

възрожденска къща!

Извивам се – лозница

чардака украсила,

омаяна от неговата

топлина и сила.

Разтварям се – простора

разкриващ се пред него

и сякаш небосвода

отваря се пред мене.

Картината прекрасна

осмисля ми живота.

Надежда в нея скривам

за бъдеще прекрасно,

щастливо и честито.

Мираж или пък сън,

или пък двете вкупом.

Благодаря,

за всичко,което

аз изпитах!

св.ВАЛЕНТИН

св.Валентине,

св.Валентине –празник за радост и мъка.

Мъка – това е любов.

Радост – отрова синяйна.

Весел празник Зарезан –кой зарязан,кой засмян.

Трифон ли си,Дионисий

или Бакхус?

Валентин или Любов !

Важното е,че те има

и даряваш ни с Любов!

Днуска всеки се вдобрява,

влюбен е светът –

кой във мене,

кой във тебе,

кой във виното дори.

Весел празник,зимен празник

Сгрей човешките души.

НА ИВКАТА

Не си дете,уви

не си и мъж все още.

Пораснало момче,

с мечти големи.

Дерзай момче,

гони мечтите!

Рей своя дух

във висините!

Светът тогава,

малък би за теб

и в сън или на яве бъди

ЧОВЕК!

СЪСТОЯНИЕ 2

Омразата граничи със любов,

А любовта с омраза!

Роденият от змия,отново змия ражда!

Така и всяко зло

Отново се преражда!

Животът кръговрат е

И май се само лъжем,

Че любовта е тази

Която ни държи.

Май повече сме злобни

и винаги мъстим

Неможейки реално

Да си простим!!!

Да си простиме

Слабостта човешка

нуждата от любов!!!

СЪСТОЯНИЕ 3

Приятелите са далеч –

кой в чужбина,кой в одвъдното.

Душата и сърцето страдат

изпълнени със самота.

Прелива мъката горчива

и трудно е да се живей.

Приятелите си отиват –

горестно ридай душата.

Светът изпълнен е със хора

общуването с тях се трай,

но няма със кого да поговориш.

Пък кой ли ще те разбере?

Живот е туй – душата го разбира.

Сърце не иска да го проумей.

Приятелите си отиват,

а ти оставаш и живей.

Търси си смисъл всяка сутрин.

Залъгвай свойта самота.

Живей със спомените скрити

и чакай си смъртта.

НА МАЙКА МИ

Какъв ли щеше да бъде живота ти,

ако не бе ме родила?

Мечтана ли бях,или

просто случайност?

В живота не всички

мечти се покриват.

В живота не всичко е

както го искаме.

Децата не винаги

оправдават очакванията.

Родителите не винаги

децата разбират.

Трябва обаче да се живее

и лъкатушейки

по пътя собствен,

мечтите да реализираме…

Следа да оставим след себе си.

НА ПЛЕМЕННИКА

Дете до време беше ти,

а днес в живота влизаш.

Как бързо времето лети,лети…

и от гнездото ти излиташ.

Пред теб са неоткрити светове,

мечти, любов и … още нещо.

Дерзай младежо – път твори,

свой собствен път,по който да вървиш.

Помни домът,помни родът,

носи си с гордост свойто име.

Така чрез теб,фамилия Павлов

във бъдещето ще премине.

НА ДЪЩЕРЯ МИ

Мъничко,страхливичко детенце,

с очи, като билюри.

Уплаха вечно в тях се крий

и ужас,и кошмари.

Изритай този страх детенце,

изритай го навън.

Виж малкото цветенце,

тревичките,пчеличките!

Страхът го няма,няма…

До теб е мама !

НОСТАЛГИЧНО

Живота си тече,тече…

годините отлитат и

виждаш в своето дете

началото на пътя си.

Нима таква бях? – ти казваш.

А тя ще преживее ли отново

това, което преживях?

Нима отново мечти,

амбиции ще рухват.

Душата ще боли,

духът ще се терзае.

О, време, спри!

Не давай ход!

Нали, не всичко се повтаря?

БЪЛГАРИЯ

Българио,земя любима,

земя прекрасна,Роден край!

Ти цялата си слънчева градина,

цъфтяща и уханна,като МАЙ.

Във тебе векове вилняха бури,

народът ти в окови дълго бе

и дълго леден вятър брули,

под потъмнялото небе.

Едно ли,

две ли,

три ли,

ти робства преживя ?

Народът ти май вече

напълно оскотя.

Чужбината зове го,

с лъстива светлина

и мигом той забравя

живота в нищета.

Стремежите големи,

май спират се до хляб ?

И колко ли младежи

ще ти изчезнат пак?

Кой тебе да съгражда,

кат няма никой тук?

И как ли да запазиш

ти своя волен дух?

България,земя любима,

герои днеска нямаш ти.

Но имаш още дух свободен

и шепа борчески души.

Стремежът техен е да можеш,

вековните слова Болгар

във Бъдното да пренесеш.

И в бъдеще Чедата твои

да си останат НОСИТЕЛИ НА СВЕТЛИНА!