Т. Ефтимов

ПЪРВИЯТ ЗАКОН

15 Декември 2008 / 00:08 | Автор: eftimov | | Рубрики: Социална физика

Или защо светът е такъв, какъвто го виждаме,а не такъв, какъвто ни го обещават
Увод

Термодинамиката е дял от физиката, който изучава преобразуването на енергията в системи с много частици и връзката на това преобразуване с параметри, описващи разглежданата система.Енергията може да бъде енергия на движението, или още кинетична енергия, и
енергия на взаимодействието между две и повече тела или още потенциална енергия.
В механиката, изучаваща движението на телата, пълната енергия на дадено тяло е
сумата от кинетичната и потенциалната му енергии. Ако имаме система от няколко
тела, то пълната енергия на системата е сума от енергиите на всички тела. Под
система разбираме елементи и връзките между тях.

Когато системата е съставена от много частици (сравнима с числото на Авогадро –
6,25.1023/мол), описанието на системата става с велични, наречени параметри и те
характеризират системата като цяло. За идеален газ това са температура T, обем V
и налягане p.

Сумата от всички кинетични енергии, потенциални енергии и енергии, свързани с
масата на частиците дават т.н. вътрешна енергия на системата U. Точната стойност
на тази енергия не е измерима или изчислима. Измерима и изчислима е промяната на
вътрешната енергия ΔU.

Тъй като движението на частиците е хаотично, то индивидуалните им кинетични
енергии се менят, но средната кинетична енергия си остава постоянна, ако
системата не губи или не придобива енергия. Колкото по-голяма е средната
кинетична енергия, толкова по-интензивно се движат частиците. Величината, която
е пропорционална на средната кинетична енергия е т.н. температура (или по-точно
термодинамична температура Т). Когато усещаме, че температурата на дадено тяло е
висока, то това просто означава, че молекулите на това тяло се движат по-интензивно,
с по-големи скорости, т.е. ни удрят по-силно. Тъй като вътрешната енергия е сума
от кинетичните енергии и е пропорционална на средната кинетична енергия, то тя е
пропорционална и на температурата на тялото.

Една система може да извършва работа, или над нея да се извършва работа,
означавана с А. Например ако газ се разширява и придвижва бутало, както става в
двигателите (парни или с вътрешно гориво), газът, т.е. системата, върши работа.
Ако някой свива газа, той върши работа върху системата.

Една система може да приема енергия или да отдава енергия. Например, когато се
върши работа над системата, тя приема енергия, а когато тя върши работа – отдава
енергия. Енергията може да бъде приемана в подреден вид, както става с работата,
или в хаотичен вид, както е при преноса на топлина. Например, когато две тела се
допрат и в едното частиците са с по-голяма средна кинетична енергия (по-голяма
температура), а в другото частиците са с по-ниска средна кинетична енергия (по-ниска
температура), то по-топлото тяло изстива (т.е. средната му кинетична енергия
намалява), а по-студеното се затопля, т.е. средната му кинетична енергия
нараства. Тъй като движението на частиците е хаотично, то и енергията, която по-топлото
тяло е загубило предавайки я на по-студеното е предадена хаотично. Такава
хаотично предадена или получена енергия се нарича топлина Q.

Т.е. топлината е хаотично отдадена или получена енергия.

Ако една система получи някакво елементарно количество топлина ΔQ, то тази
енергия може да се изразходи за две неща: първото е да се увеличи вътрешната
енергия с ΔU, второто е да се извърши някаква елементарна работа ΔА. Т.е.

ΔQ = ΔU + ΔА. (1)

Горното уравнение съставлява т.н. първи закон на термодинамиката.
Първи Закон на Термодинамиката: При превръщане от един в друг вид количеството
пълна енергия една затворена система се запазва.

За газ, елементарната работа, която върши системата може да се представи като ΔА
=pΔV и по тоя начин (1) добива вида:

ΔQ = ΔU + pΔV (2)

Ако системата може да извършва различни видове работа ΔАk, то (1 ) се записва
като

ΔQ = ΔU + ∑ΔАk (3)

(Знакът ∑ означава “сума”.) Горните записи се отнасят за системи с постоянен
брой частици N.

Ако системата при получаване на топлина променя броя частици (например химична
реакция), то (3) се записва в по-обобщен вид:

ΔQ = ΔU + ∑ΔАk +∑ μiΔNi (4)

където величината μi се нарича химичен потенциал, а ΔNi е промяната на броя на i-ия
вид частица.

Първият закон в икономиката и в социалните системи

Преминавайки от термодинамика към икономика, първо отбелязваме, че тя също
описва системи с много частици, в които има аналогчни преразпрделяния на ресурс,
който е финансов, а не директно енергетичен. Но по същество системата
преразпределя енергия, изчислена във финасови единици – долари, евро, левове и т.н.

В този случай формулировката (5) се запазва, но се дава друго тълкувание на
величините, а именно:

ΔQ = ΔU + ∑ΔАk +∑ ΔD i (5.1)

Приходи = Потребление + Инвестиции + Демография (5.2)

или още

ΔQ = ΔU + ∑ΔАk +∑ μiΔNi (6)

В горната формулировка ΔU е промяната в потреблението, ∑ΔАk са сумата от
различните видове инвестиции (краткосрочни или дългосрочни, за поддръжка или за
разширение на производство/услуги), ΔDi=μiΔNi са ресурсите заделени за прираст
на от i-та демографска комонента на системата, разглеждана като етнос, като
социална група и т.н. В демографския член ∑ μiΔNi, е промяната (прираста/спада)
в броя на дадената i-та демографска комонента, а μiе цената на един ген, т.е.
ресурсът за отглеждане на един индивид от i-та демографска компонента.
Какво означава, обаче потреблението и защо ни е необходимо то?

Потреблението е използването на преработени природни ресурси за да се поддържа
живота сега, в настоящето. Това, което се означава като “права” на човека или
групи от хора в крайна сметка се свежда до потребление, най-малкото защото
фундаменталното “право на живот” не означава нищо друго освен гарантирано, или
поне изисквано условие да се обезпечат ресурси за поддържане на живота сега, към
настоящия момент. Това са средствата в движение и поради това са аналог на
кинетичната енергия.

Инвестициите са ресурсът заделен за поддръжа и разширяване на производствената
база, без която не може да се обезпечи добива на целия спектър от блага, стоки и
услуги, които пък обезпечават правото на живот и съпътстващите го права според
една или друга философка и идеологическа система. Част от инвестициите са
сравнително краткосрочни и обезпечават настоящето, а други са дългосрочни и
условно можем да ги отнесем към бъдещето.

Една особена инвестиция е тази в демографски, т.е. чисто биологически прираст и
като такава, тя е вид инвестиция за бъдещето, без която се обезсмисля целия
организиран стопански живот на едно общество, защото смисълът на организацията е
да повиши шансовете за преживяване, чрез повишаване на шансовете за бъдещите
поколения на индивидуално ниво.

Какво е обаче приходът? Приходът е ресурс, който трябва да влезе в системата за
да може да се разпредели за потребленеие, инвестиции и демографски прираст.
Приходът (ако е положителен знак и съответно разходът (ако е с отрицателен знак)
не е право. Това е ресурсът, който трябва да влезе в системата, т.е. това по
същността си е задължение.

По тоя начин Първият принцип на термодинамиката и икономическата му формулировка
се свежда до следното:

Задължения = Право на живот сега + Инвестиции + Право на живот в бъдеще (7)

От тази проста зависимост очевидно следва, че задълженията неизбежно са повече
от правата в техния консуматорски аспект.

Т.е. Първият закон практически означава, че:

Задълженията > правата (8)

Ако правата са повече от задълженията, системата се свежда до самоубийствен
хедонизъм. Тя изяжда повече, отколкото може да произведе за да се възпроизведе в
следващото поколение. Това е последният пир насред последната чума, казано по
друг начин. Такава система не може сама да се възпроизвежда. Напротив, трябва
някой да налива в нея средства или гени, т.е. пари и хора, за да я възпроизвежда.

Очевидно е, че във финансово изражение задълженията следва да са повече от
правата, за да има шанс обществото да преживее в бъдещето. Разликата между
задължения и права се изразходва за стопански и демографски инвестиции.
Доколкото част от инвестициите са краткосрочни, каквото е и потребелението, то
тази група от ресурса ще означим като “настояще”, а дългосрочните инвестиции
заедно с демографския прираст са ресурси заделени за “бъдещето”.

Към кои от двете се отнасят задълженията: към настоящето или към бъдещето?

Когато във физиката пишем закона за запазване на енергията и съответно
формулировката му под формата на Първия закон, то се предполага неявно, че
енергията, която подлежи на преразпределяне вече е налице! Т.е. тя предварително
е осигурена или още, че е осигурена преди преразпределянето и следователно идва
от миналото. Ето защо задълженията ще ги означим като “минало”, т.е. като нещо
вече заработено.
Задължения = Право на живот сега + Инвестиции + Право на живот в бъдеще

Минало = Настояще + Бъдеще

Т.е. заработеният в миналото ресурс се изразходва за поддръжка на живота в
настоящето и обезпечаване на демографски прираст в бъдещето, или написано по-просто:

Минало = настояще + бъдеще (9.1)
Коректната интепретация, обаче е:

Заработеното в миналото = потребеното в настоящето + инвестираното в бъдещето (9.2)
Сега нека разгледаме различни примери и частни случаи на горното урвнение в
съответните му записи и интерпретации (6-9)
Частни случаи.
Ето няколко особени случая.
Изолирана система. В този случай предполагаме, че системата е изолирана и не
обменя ресурс с други системи. Т.е ΔQ = 0. От тук дирекстно следва, че:

ΔU + ∑ΔАi+∑ μiΔNi =0 т.е. Потребление + Инвестиции + Демография = 0

Следователно, ако искаме да увеличаваме потреблението (ΔU>0), следва да намалим
инвестициите (ΔА < 0) и/или демографския прираст (ΔD < 0).

Ако искаме да обезпечим нарастване на инвестициите (ΔА > 0) и/или демографския
прираст (ΔD> 0), то следва да свием потреблението (ΔU<0).

Горните уравнения обясняват защо едно от предпочитаните средства за невоенно
въздействие върху вражески държави е налагането на търговско ембарго. Ембаргото,
ако е ефективно в същност се стреми да нулира приходите т.е. ΔQ = 0. За да
продължи да се възпроизвежда биологически, системата следва да прави някакви
инвестиции, но това не може да стане без да свие потреблението. Предполага се,
че това ще доведе до бунт на гладните в изолираната система и тя ще се
самосъсипе отвътре или поне ще изостане с обновяването на промишлената си база и
ще загуби конкурентност в бъдеще. Това, което обикновено става, обаче, е
възникването на мощни нелегални потоци на търговски и стоков обмен, които се
контролират от мафията, срастнала се с държавата, намираща се в принудителна
изолация и начело на която се установява някой безскрупулен диктатор. В
последствие тая новосъздадена и заякнала мафия се инфилтрира в страните наложили
ембаргото.
Система с ускорено развитие. Ако една система определя като изостанала, тя има
нужда да инвестира ускорено свръх възможностите си. Инвестициите сега, след
няколко цикъла на производство започат да дават голям приход (ΔQ>>0) . Това
обаче може да стане само с цената на минимизирано потребление и отрицателен
демографски прираст. Такава политика могат да си позволят диктаторски системи с
огромно население. Най-добрият пример е Китай, с неговата десетилетия поддържана
политика на едно семейство с максимум едно дете, ограничено потребление, огромни
инвестиции, които вече са довели системата до положение да има свръх запаси на
американска валута.
Глобален либерализъм и потребителската демокрация.
Съвременната демокрация е центрирана около индивидуалните права и тяхното
безусловно удовлетворяване. Т.е. според тази теория добрата система, която
съответно е и най-прогресивна, е тази, която в максимална степен удовлетворява
индивидуалните човешки права. Доколкото в основата на тази идеология стои
абсолютизирането и максимизирането на удовлетворяването на индивидуалните права,
тази система по ценностна система неизбежно е материалистическа и потребителска.
В нея, практически не се говори за задължения. Не че не се признава тяхната
необходимост. Но акцентът и ценността са другаде – в максимизацията на
материалното потребление!

Целият метаболизъм на системите, управлявани от идеите на потребителските
демокрации са основани на максимизиране на прираста на потреблението ΔU, на
живота в настоящето, на преекспониране на правото на сегашното поколение. Нещо
повече, много често се максимизира скоростта на нарастване на потреблението ΔU/Δt.
Всички, които са минали на живот на кредит се стремят да максимизират скоростта
на потребление ΔU/Δt.

Прирастът на потреблението се счита за начин да се стимулира производството,
който съответно да стимулира и инвестициите за производство, които да създадат
работни места, които на свой ред да дадат възможност на хората да спечелят пари,
с които да имат приходи, които да отидат пак за потребление, което на свой ред
отново да стимулира производството и т.н. по същия тоя цикъл. Доколкото този
процес не може да бъде със 100% ефективност, то се оказва, че потребелението
става по-голямо от прихода и за да компенсира това несъответствие, системите
управлявани по идеите на потребителската демокрация живеят системно на кредит.

Те не харчат това, което е спестено в миналото, а ще изплащат в бъдеще, това,
което вече и изконсумирано в миналото.

Т.е. ΔQ << 0 и съответно цената е отрицателен демографски прираст, т.е. ΔN << 0.

Сегашната криза е именно това: отдавна изяден ресурс от лакомията на
потребителските демокрации. Счетоводството формално се е поддържало поради
инфлационните процеси. Но зад цифрите е нямало покритие. Т.е. водело се е
счетоводство по принципа на стъкмистиката, не по природата на нещата, която няма
как да бъде излъгана.
В термодинамиката вътрешната енергия на една темодинамична система е
пропорционална на параметър, известен като температура. В икономическата
аналогия системи с високо потребление са “високотемпературни” системи, а тези с
ниско потребление са “нискотемпературни” системи.

Доколото при високо потребление разходите за поддръжка на живота на един индивид
като цяло растат, тъй като се максимизира потреблението, то и цената на един ген
μ също расте. Колкото по-голямо е потреблението (за да се поддържа цикъла
прираст на потребление – прираст на произоводство – прираст на приход и т.н.),
толкова повече расте и цената на един ген μ. Съответно за да се запази баланса (5)
толкова по отрицателно става ΔN. Отрицателен демографски прираст е в същност
демографски срив и колективно самоубийство в бъдещето.
Как може да се спаси потребителската демокрация от този дяволски кръг?

Собствено казано спасение няма. Получават се обаче два ефекта, единият от които
частично поправя бедата, а вторият – предефинира системата.
Първият ефект е, че за демографски прираст се разчита на прираста на отделни
компоненти на обществото, които по една или друга причина имат ниски разходи за
един ген. Т.е. в една система ще придобият предимство тези социални групи и
индивиди, които в личен план, въпреки натрапената господстваща философия на
системата, минимизират потреблението и успяват да направят ΔN поне нула, ако не
и положително число. Да поясним, че ΔN = 0 означава, че едно семейство от двама
родители има две деца, достигнали до репродуктивна възраст и дали съответно
поколение. ΔN > 0 означава семейство с повече от 2 деца. Т.е. първият начин да
се възпроизвежда системата е като тя разчита на вътрешен ресурс от дакива под-общности,
които не се водят докрай по официалните идеологически принципи на системата.
Тези общности по манталитет и начин на живот, обаче може да са напълно
неефективни за поддържането на високотехнологичния характер на модерното
общество. Системата демографски преживява благодарение на тия си членове, които
не споделят официалните й ценности.

Другояче казано, потребителската система преживява долколкото може благодарение
на политически некоректните си членове.

Очевидно е, че системата не може да реши изцяло демографския проблем чрез
вътрешния ресурс от политически некоректни членове, защото ∑ μiΔNi въпреки
всичко ще е отрицателно поради свръхпотреблението.

Вторият ефект, официално възприеман като начин за набавяне на свежа кръв е
системата да внесе евтини гени. И това става, чрез имиграция и явното й или
тайно поощряване – зелени карти, узаконяване на нелегална имиграция, например.
Увеличаването на населението чрез внос на имигранти ефективно намалява цената на
един ген, защото системата не е инвестирала пари в отглеждането на гена. Други
системи са го отгледали на някаква цена, която не е плащана от системата,
приемаща имигранта. Ето защо всички развити консуматорски демокрации имат
катастрофални демографски показатели и за да се запазят системите се разчита на
евтини гени отвън т.е. внос на имигранти. Това е една от причините за глобализма
налаган имено от системите на масовата потребителска демокрация. Резултатът е,
че всички развити държави отдали се на масовата потребителска демокрация се
поглъщат от представители на тия раси и народи, които допреди десетилетия
западните държави все още са имали като колонии и сами санаселявали.

Парадоксът тук е, че за системата е по-евтино и изгодно да внесе евтини гени
отвън, отколкото да си ги отлгеда сама. В системите на масовата потребителска
демокрация ежегодно минават през „хуманната“ кланица на узаконения и морално
благословен аборт милиони собствени ембриони, които са прекалено скъпи за
отглеждане, докато в същото време липсващите милиони бъдещи членове на системата
се внасят вече отгледани отвън.

За да максимизират консумацията, тези системи си изнесоха технологичнмото
производство в страни, противоположни по политическо устройство и сега са
фатално зависими от евтиния чужд внос.

Т.е. успоредно със затриването на собственото си производство чрез аутсорсване и
замстването му с евтин промишлен внос, потребителските демокрации си затриват
биологичното възпроизводство чрез масовия аборт, замествайки го с евтин внос на
отгледани гени пак от същите тия неконсуматорски системи.

Така, системите на потребителската демокрация устремени да максимизират
консумацията в настоящето в същност си минимизират бъдещето.

Т.е. те изяждат бъдещето на собственото си производство и на собствените си гени.

Промислено по-дълбоко, тези системи се стремят да функционират на принципа на
перпетуум мобиле от първи род изразяващ се в гореописания порочен кръг:
потребление – производство – приход – потребление – …, чийто краен ефект е
производство заради самото производство за да сме на поточната линия на
потреблението. Най-парадоксалното, че перпетуум мобилето е издигнато в култ и
практически е официалната идеология на системата до степен щото огромна част от
услугите и стоките са напълно изкуствени, безсмислени и вредни за потребителя и
са пълно разхищение на труд и ресурси.

Поддържането на една икономическа система на основат на вечен двигател от първи
род естествено е дълбока илюзия.

Както видяхме за да се спасят от невъзможността за такъв вечен икономически
двигател потребителските демокрации имат нужда от глобализам, унищожаване на
собствените си ембриони и внос на евтини гени от други системи, износ на
собственото производство и внос на на евтина потребителкса продукция от страни,
които не се водят по техните принципи и по една или друга причина са
максимизирали инвестициите в бъдещето т.е. в демографията, минимизирайки
потреблението си, което прави труда и гените им евтини.

В крайна сметка етническият и расовият състав на системите, управлявани по
принципите на потребителската демокрация с времето се подменя до неузнаваемост.
Парадоксът е следният: опитът да наложи максимално удовлетворяване на
индивидуалните права на даден етнос води до изчезването на този етнос и замяната
му с такъв, който изначално не се е водил по този принцип.

Ако новите имигранти запазят старите си традиционни възгледи, то те ще сменят
системата. Това е въпрос на две-три поколения.
Т.е. народът самоналожил си философията на масовата потребителска демокрация се
самоунищожава в дългосрочен план, защото той максимизира настоящето и минимизира
бъдещето.
Това е цената на опита да се наложи икономическо перпетуум мобиле от първи род.
Тези системи систематично работят с дефицит или приходът им по същество е от
пари на кредит, т.е. взет от бъдещето с лихва.
Задължения (- -) = Право на живот сега (++) + Инвестиции (+) + Право на живот в
бъдеще (- – – – -)

или още

Приходи (- -) = Потребление (++) + Инвестиции (+) + Демография (- – – – -)

или още

Минало (- -) = настояще (++) + бъдеще (- – – -)

(В горните равенства броят на (+) и (-) в скобките символизира знака на
съответния член, а броят им е съобразен с баланса)

Парадоксът може да се изкаже и по друг начин: народите, които максимизират сега
потреблението, унищожават бъдещето на гена си, и по същество работят в полза на
тези народи, от които ще вземат имигранти и които са противници на
потребителската философия.

Някои такива представители са толкова големи противници, че забравиха да се
обръснат и се самовзривиха в символите на потребителска Америка – бившият
Световен търговски център.

Накратко: днешното поколение на системата на потребителската демокрация
самоубийствено робува на бъдещото поколение на днешните си врагове.
Не се иска много разум за да се проумее, че в генетичен аспект масовата
потребителска демокрация е във виша степен самоубийствена. Смайващото е, че
колективното самоубийство е обект на култ и се поддържа с цената на
умопомрачителна политическа коректност.
Традиционна християнска система.
Ако разгледаме по-внимателно философията и практическите напътствия,
проповядвани от повечето християнски деноминации (православие, католицизъм, и в
голяма степен протестантство), то там акцентите са съвсем други.

Никъде в християнството не се пропагандира максимизиране на правата и за такива
собствено казано не се и говори.

В Библията има задължения, респект към миналото и поуки от него, към предците,
светиите и мъчениците, към аскетизма, доброволната бедност, скромност,
минимизиране на материалните апетити и отрицание на потребителщината, лакомията
и алчността.

Същевременно християнството изцяло е обсебено от вечността, вечния живот,
абсолюта, идеята за Съда, за Страшния Съд, когато ще стане разплащането.

Т.е. когато ще се провери дали това, което е от дясната страна на равенството
съответства на това, което е от лявата страна.

Основното в християнството е какъв живот да се води, щото с много упорство и
труд човек да заработи не само мимолетното си настояще, ами вечността.

Ние може никога да не разберем какво е живота, но едно е ясно: животът го има,
докато в бъдещото поколение се предава гена на предишното поколение с ΔN>0.
Доколкото настоящето е мимолетно спрямо миналото и спрямо потенциалното бъдеще,
то в общото уравнение на християнската мъдрост полезна е инвестицията не в
настоящето, а в бъдещето.

Изразено по друг начин, християнството максимизира задълженията, минимизира
потреблението, стимулира инвестициите в полезно производство и максимизира
инвестицията в демографията.

Задължения (+++) = Право на живот сега + Инвестиции (+) + Право на живот в
бъдеще (++)

или още

Приходи (+++) = Потребление + Инвестиции (+) + Демография (++)

или още

Минало (+++) = настояще (+) + бъдеще (++)

В крайна сметка традиционната християнска система спазва в максимална степен
Първия закон, а атеистичната потребителска демокрация строи илюзорни вечни
икономически двигатели и се самосъсипва генетично и демографски.
Причината е, че атеистичните системи по принцип за основани на самоубийствени
философии на смъртта, маскирани като гарантирани права и удоволствия за
настоящото щастие на жертвите.
Тук следва да отбележим два смайващи парадокса.

Първият е, че системата на потребителската демокрация формално се основава на
постиженията на науката, разбирана като позитивно знание в противовес на
религията и вярата в ирационални същности като Бога. Тя поставя в култ разума,
рационализма, материалният човек и неговите материални нужди. Резултатът е, че
тя налага култ към икономическо перпетуум мобиле, което експерименталната наука
категорично отрича и официално игнорира като разумен модел за реален двигател,
основан на циклични процеси, каквото е и производството.

Вторият парадокс, който по същество е негатив на първия е, че християнството
като религиозна система (аналогично е и с исляма), която се основава на
приемането на ирационалната и рационално непостижина същност на Бога като
единствена реалност в този свят, по същество е най-отявления поддръжник на
възможно най-основополагащия камък на съвременната позитивна наука – закона за
запазване на енергията.
Т.е. системите, издигащи в култ рационалното стигат до абсурден ирационализъм, а
тези уповаващи се на изначално трансцедентни същности най-строго съблюдават
експериментално доказани природни принципи.
Причините за тези парадокси ще бъдат разгледани другаде.
Доколкото политическата коректност като вид системна олигофрения и натрапвана
систематично от днешните агитатори на масовата потребителска демокрация е
основана на рефлекторен отказ от разсъждение ще направим едно просто и ясно
твърдение в качеството на уточнение.
Горните разсъждения не означават, че демокрацията е безсмислена система или че
няма бъдеще.
Това, което е без бъдеще е масовата потребителска демокрация.

Не може система максимизираща сегашното потребление с цената на масовото клане
на собствените си зародиши да има бъдеще.

С дявола под ръка в рая на вечността просто няма как да се влезе.

Първият прицип на термодинамиката ни го забранява и никой демократичен парламент
или всевластен диктатор не могат да отменят забраната в името на каквото и да е
било.

И Слава Богу!