ПОСВЕЩАВАМ
НА
ВСИЧКИ ВАС:
ОБИЧАЩИ МЕ,
ПОДКРЕПЯЩИ МЕ,
НЕНАВИЖДАЩИ МЕ!!!…..
Светланда Йорданова Рашкова
МОИ ТЕ БАБИ
Еднакви
и
различни !?…
Едната
с Бога – божия Божана !
А другата
с цветята – Теменуга скромна !
Едната – Чорбаджийка,!
А другата – Болярка !
Душите
светли,
сърцата
пълни с мъка.
Трудолюбиви,
сръчни,
търпеливи…
Таящи в себе си
ПОЗНАНИЕ…
Любящи,
скромни,
ДОСТОЛЕПНИ !
Живеещи
за
другите !!!
БАЩИТЕ НА
РОДИТЕЛИТЕ МИ
Родих се
в твоите ръце
и
нося твойто
име!
Ти Стойчо бе,
а
аз Светлана …
Поднесе ми
светът …
3-4 годишна
аз можех
да чета !…
А ти пък ,
Панайоте
обгърна ме
с любов…
Трудолюбив
и
честен .
Справедлив !
Сърце – голямо !
Живот
за
НАС …
НА ЛЕЛЯ МИ
Любов,а
не учение
си
пожелала ти!…
Изпълнена
с търпение,
научена
на труд !
В миг
труден,
се опрях
на
ТЕБ
и
ОЦЕЛЯХ …
БЛАГОДАРЯ !!!
ВУЙЧО МИ
Физически
огромен !
Обичащ ме
до край !
Но
слаб !
Не превъзмогна
тази
слабост !
Зависим си отиде
от този
свят !
Но твоята
любов
и днес е
с мен !
ТАНЧЕ
Ти,
светла
звездица !
Ти ,
светлината
в мрака !
На
кака !
Лъчезарна,
мила и
красива…
Русото
ангелче…
На
кака!
Звезди –
трапчинки две !
Усмивка –
пеперуда !
Уста отвориш –
диалекта
бабин
ме
връхлита
и
ДЕТСТВОТО…
БАЩА МИ
Уплаши се,
когато ме видя
НОВОРОДЕНО…
Разплака се,
когато ме
ОМЪЖИ…
Послание
ми
завеща
с
ОЧИ …
Обля ме
със
ЛЮБОВ
и
си
ОТИДЕ …
ВЪПРОС
(НА МАЙКА МИ)
Какъв ли щеше да бъде живота ти,
ако не бе ме родила?
Мечтана ли бях,или
просто случайност?
В живота не всички
мечти се покриват.
В живота не всичко е
както го искаме.
Децата не винаги
оправдават очакванията.
Родителите не винаги
децата разбират.
Трябва обаче да се живее
и лъкатушейки
по пътя собствен,
мечтите да реализираме…
Следа да оставим след себе си.
БРАТ
Който го няма –
копнее за него !
Който го има –
не знам ?!…
И радост,
и болка,
и мъка,
и обич голяма …
Нали сме
двама?!
И в радост,
и в болка,
и в мъка,
и в обич голяма …
ТИ и АЗ
НА КИКИ
Дете до време беше ти,
а днес в живота влизаш.
Как бързо времето
лети,лети…
и от гнездото ти излиташ.
Пред теб са неоткрити
светове,
мечти, любов и … още нещо.
Дерзай младежо – път твори,
свой собствен път,по който да
вървиш.
Помни домът,помни родът,
носи си с гордост свойто име.
Така чрез теб,фамилия
Павлов
във бъдещето ще премине.
НА ИВКАТА
Не си дете,уви
не си и мъж все още.
Пораснало момче,
с мечти големи.
Дерзай момче,
гони мечтите!
Рей своя дух
във висините!
Светът тогава,
малък би за теб
и в сън или на яве
бъди
ЧОВЕК!
ВЪПРОС
( на свекърва ми)
Не ме прие !
ЗАЩО ???
Бях
умна,
независима
и
млада…
Безкрайно влюбена във
ТВОЯ СИН(на мама гордостта).
изпълнена
с
мечти,
желания,
надежди
и
копнежи…
Нима това бе моята
ВИНА ?!
Що за душа
си ТИ ?!
Що повече ,
желал би
ЧЕЛОВЕК?…
Не ме прие !
И вече четвърт век
за
теб съм
ЧУЖДА…
И
така ще си остана
НЕЖЕЛАНА…
И търсеща
ответ
на тоз
въпрос :
ЗАЩО ???…
НА СВЕКЪР МИ
Душа,
изпълнена с търпение
и доброта
ОТЛЕТЯ …
Човекът
липсва,
раната
боли…
10.4.2009г(21ч)
НА СТЕФАН
Поглеждаш ме,
когато аз не гледам.
Очакваш
нещо скрито
в мен.
Да ли е
собствената ти
победа
или…
Или какво
и ти не знаеш?!!
8.4.2009г
НА ДЪЩЕРЯ МИ
Мъничко,
страхливичко
детенце,
с очи,
като билюри.
Уплаха
вечно в тях се крий
и ужас,
и кошмари.
Изритай този
Страх
детенце,
изритай го навън!…
Виж малкото
цветенце,
тревичките,
пчеличките!
Страхът
го няма,няма…
До теб е мама !
МОЯТА ВНУЧКА
Дорияна,
мъничето на баба.
Очакването,
дълго бе за мен.
И ето те –
а аз бях уморена…
Искрица, божия.
Душица, бабина.
Намирам сили да бъда с теб.
Да те обгръщам с любовта си.
Да те дарявам с топлина.
Да сътворявам всичко,
което е добро за теб.
И често питам се –
Дали ще мога от
хорската злина
да те предпазя?
Да те науча да се бориш!
Живот е туй – не е шега!!!…
16.05.2011г
