Къде е златният резерв на България, защо знакови личности са убити, а едно разследване тъне в забвение. Отговорите на тези въпроси се опитва да намери общинският съветник от ПП “Нова сила” Тихомир Томов. Публикуваме версията му без редакторска намеса:

Мнозина говорят и пишат за златните залежи на България и тази тема наистина е важна.

Но само НОВА СИЛА не престава да напомня за златния резерв на страната ни – златото, което е обработено като активи на БНБ и трябва да служи като обезпечение на българския лев.

Къде е всъщност златният резерв понастоящем и защо всички правителства през последните години мълчат по темата?

През 2008 година проговори един участник в някои значими събития, състояли се в България през времето на последния “преход”. Той разказа за конкретни действия по източването на банките в аферата “Акрам”, която афера не е изолиран случай, и поднесе интересна версия за трагедията с 14-те войничета, изгорели като факли на Околовръстното шосе на София. Нека си припомним тази трагедия, според нейната официална трактовка:

На 11 август 1995 година, към 22.30 часа, военен камион “ГАЗ 53А” пътува по Околовръстното шосе. В него се возят 15 войници от Поделение 58410 на Транспортни войски. Според официалната информация войниците се връщат от “частен обект” в близката местност Манастирски ливади. Изведнъж камионът пламва, от пътуващите оцелява само един – 19-годишният редник Кръстьо Дунчев. (И до днес той отказва да прави каквито и да било изявления по случая, семейството му също отказва коментар.)

Иво Карамански заяви, че се е движил след военния камион, но на няколко пъти даде противоречиви показания.

Пуснат беше слух, че по камиона било стреляно, но по погрешка – стрелбата била предназначена за автомобила на Карамански.

Тогавашният шеф на Прокуратурата на въоръжените сили – полк. Николай Колев – започна да търси доказателства за стрелбата. Наблюдаващият прокурор по делото – полк. Кирил Гогев – нареди експертиза, която да изясни каква е била стрелбата. За целта части от камиона бяха изпратени извън България. За резултата от експертизата нищо не се чу.

Години по-късно за златния резерв беше споменато във връзка с личността на тогавашния министър на финансите Милен Велчев.

Според информационния източник, за който споменах, войничетата са натоварили златния резерв на България на специален самолет, който е изнесъл златото извън нашата страна, в изпълнение на разпореждане на Андрей Луканов. Дотогава златото се е съхранявало в Мавзолея на Георги Димитров, която сграда е била свързана с тунели със сградите на Парламента, БНБ и бившия Партиен дом. А нещастните войничета са били ликвидирани, за да не останат неудобни свидетели. Години по-късно е бил изнесен извън България и натрупаният междувременно златен резерв.

Румен Петков и Бойко Великов се опитаха да съдят за клевета споменатия информационен източник. Те загубиха делата. Но интересното е, че и Румен Петков, и Бойко Великов се жалваха, че са оклеветени само за участие в източването на банките. За златния резерв всички замълчаха.

Да си припомним още факти:
Андрей Луканов беше убит (има версия, че убийството му през 1996 година е било инсценировка).
Иво Карамански беше убит.
Прокурорът полк. Николай Колев беше убит.
Мавзолеят беше разрушен.
Трагедията с изгорелите войничета остана неизяснена.
Управляващите ни убеждават, че ние, българите, живеем в забележителна финансова стабилност. В действителност сме стабилно най-бедните икономически в Европа.
За златния резерв всички управляващи мълчат…