Окупацията на студентите в наши дни ме върнаха 23 години на зад. В далечната 1990 година работех, като физик във ВТУ( сега РУ) “ Ангел Кънчев” – Русе.

Това, което направиха тогавашните студенти се нарича истинска ОКУПАЦИЯ. За действията на Софийските студенти можем да си припомним от този линк http://desebg.com/2011-01-13-09-25-08/1299–1990- , но аз ще ви разкажа, за това което сториха тогавашните русенски студенти. Смелостта им беше толкова голяма, че смути ръководството на Университета. Централната сграда на Ректората беше окупирана в истинският смисъл на думата. Както се казва “ Пиле не можеше да прехвръкне!”, а камоли Ректора да влезе в кабинета си.

Всички учебни звена, които се намираха на територията на Ректората не функционираха. Щабът на стачкуващите беше сложил охрана на централният вход, която беше денонощна. Общувахме само с момчетата, които бяха от тази охрана, които ползваха телефоните на истинската охрана на Ректората( тогава още нямаше безжична комуникация).

Всичко, което се случваше беше толкова неочаквано за хората в страната ни, че Ректора и ръководството на нашия Университет не знаеха какво да правят и взимаха абсурдни решения.
За учебен процес въобще не можеше да се говори, но накараха всички служители да ходят 8 часа на работа( т.е. да стоят) в различни помещения извън територията на Университета.

Аз бях във възторг от всичко, което се случваше и се сприятелих със стачкуващите студенти. Носех им неща, от които имаха нужда. Звънях им сутрин да ги питам( дадоха ми номера на телефона ) дали продължава стачката и какво им трябва. Незабравими времена бяха. Повече от седмица мина, докъто ръководството на университета проумя, че всичко е сериозно и започна преговори със стачкуващите.

А сегашните протести ми приличат на детска игра – всичко е “на ужким”. Нямая мотивацията на протестиращите. За мен всичко това е един ФАРС, както впрочем всичко, което се случва през 2013 година в България.

25.10.2013г

Русе

Светланда Йорданова Рашкова