Лято, като Лято. Годината е някъде 1980 и нещо. Москвичът изприпква до селце и се напълва с оборудване за къмпинг, плюс щайги с домати, пипер, краставици, абе както се казва всевъзможни плодове и зеленчуци.

На другият ден в ранни зори, в тъмна тъмница, тричленното ми семейство поема дългият път към Морето.На морският бряг  в Равда ни очакват приятелите, които като нас са били в други населени места да напълнят багажниците си.

Импозантната групичка от 5-6 коли се събира в Равда. Забива се бивак на самият плаж. Палатките се опъват в полукръг една до друга, колите зад тях. В центъра на оформилият се кръг се забива голям кол и се опъва брезент(като покрив) , който окончателно оформя почивният комплекс.С кабели се взима ток от лампата за осветелние в края на плажната ивица и се пускат в действие храдилник и телевизор.През това време децата вече са пощурели и са хапнали по някой друг пердах.Земното светило се скрива и почиващите сядат на първата обща вечеря.

Нашата младост и топлите приятелски чувства изпълват дните с приятни преживявания. Разтварят се баки със смола и се правят сърфове, ловят се миди с гмуркане в ранни зори, пускат се хвърчила. Нищо не можеше да помрачи почивката ни, но проблем и то голям беше с бирата. На плажната лавка се чакаше с часове, а лавкаджийката , младо момиче, като нас  едва се справяше да отвори бидоните с бира.

Единият ден след поредното чакане на опашка идва нашият ред( купува се за целия бивак), но  момичето не може да отвори тапата на металния бидон, че да ни налее в бутилките от желаната течност. Мъжете решиха да помогнат и почнаха с чук да избиват тапата, от сътресението в бидона се създаде налягане и заедно с тапата изригна фонтан от бира. Всички присъстващи направиха първата си бирена баня.Този случай засенчи всички останали преживявания от тази почивка и до ден днешен се разказва с умиление.

Светланда Йорданова Рашкова