НЕ, НЕ СИ МИ ЛЮБИМА!….
/Napolitano/
–––––––

Защо да те имам Любов?
Та… нали вече те имах?!
Остави ме в оня, метох
в онази, кървава зима…
След това ме даде в ръцете
На милостта на твой‘та „сестра“
Бях, като стъпкано цвете,
и я гледах в очите – Смъртта!
Уж сте еднакви – Сестри!
Но… не е – не е така!
Ти.. погубваш души,
а тя… Убива плътта!
Влизаш в нас, като болест,
Жестоко болиш, до… садизъм!
Посяваш в сърцата ни корист
И Его, до… Егоизъм!…
Криле ни даваш – въздигаш ни,
даряваш Рай и мечти,
след туй без милост – убиваш ни,
и… стихваш в тъжни очи…
Защо да те имам – кажи!
Нали хиляди пъти те имах?!
Изживях и мечти и… лъжи,
Неее!
Не си ми вече – Любима!..

Валентин Желязков

Не! Не си ме имал ти!

Ти само си смятал,

че любиш!

В заблуда живял си,

затуй и сестра ми

намрази!

Да можеш да любиш

то значи, дори

подлудяващ от болка,

прощавам, да изречеш.

Горчивият залък

преглътнал, ти

другият да разбереш.

Любов не се дава,

ни взима,

Аз просто съм тук!!!

Пак казвам ти,

не си ме имал!

Ти бъркаш ме

със екстаза, с

желаните твои мечти.

Сестра ми, Смъртта

сравняваш със

тленни неща,

а тя е безсмъртна,

тъй както и аз.

Аз тук съм,

но ти  не ме опозна!

Не ! Не си ме имал!

С лек полъх преминах

край теб, но ти ме

отмина…

22.04.2014

Светланда Йорданова Рашкова