ОТВОРЕНИ ОЧИ….
/Napolitano/Валентин Желязков
––––––––
Прогледнах, Приятелю – щом си отиде!
Прогледнах, Мамо – щом ни напусна!
Спрях да помня стари обиди,
погребах молитвите в моите устни…
Промени се светът ми – обърна се,
смениха цвета си много картини,
летях високо но… в себе си върнах се,
за да се вгледам в очите си сини…
Там видях се сляп… като кърт,
затварях очите ви – срещнах смъртта…
Да!… Срещнах я – вашата смърт,
която погледна ме… и влезе в нощта…
Не беше моята… Мен ме подмина,
но ме изгледа студено – кръвнишки,
знам ли?! Може би имам години
или е тънка и… моята нишка?…
И днес ви чувам как разговаряте,
и се изгубвам на мислите в кривите…
Живите… На мъртвите очите затваряте,
а… мъртвите
отварят очите на… живите!…
%%%%%%%%
Живите…
На мъртвите очите затваряме,
а… мъртвите,
отварят очите на… живите!…
Да знам! Видях я аз
Смъртта…
Да ! Със собствените си
очи видях я!…
Но имала съм още дни…
И дни наред
бях там и тук…
Моята нишка
не успя да се скъса …
Прогледнах, татко – щом си отиде!
Спрях да помня стари обиди,
погребах молитвите в моите устни…
Промени се светът ми – обърна се,
смениха цвета си много картини,
летях високо но… в себе си върнах се,
за да се вгледам в очите си сини…
Да поема отново пътеката,
път аз широк да направя,
че вървят подир мен поколения
наследство и опит да им оставя.
22.04.2014 Светланда Йорданова Рашкова