ЩАСТИЕ ЛИ Е ТОВА ?

Къщата се преобръща
щом са внуците при нас
Глъчка, викове и смях.
Някой там се е разплакал
падна ваза, чаша също
и един балон прифърча
сякаш сателит.
Пеперуда , може пък и фея
фръцка се със тез крила
бабината внучка.
Всякак тя ми е добре дошла
весела или пък недоволна,
пърхаща със радостта,
даже някога грижовна
топли бабина душа.
Чиста, детска непритворена
обич и любов трепти.
Всъде стъпват подир баба
малките следи.
Баби, бабче, бабенце
ромоли устица сладка:
Хайде вече на пързалка,
люлка искам
Мечо чака,
с колелото да вървим.
Жилището тясно става
от емоции таквиз.

17.54 ; 15.06.2014г
Светланда Йорданова Рашкова