САМОТНИЦИ


САМОТНИЦИ

Самотниците са човеци

не знаещи що е любов,

неможещи самите да обичат,

очакват тях

да люби някой друг.

Казват, че обичат

свободата,

затуй били те все сами…

Но точно в туй им е

бедата

и всичко в тях

крещи…

Крещи изпълнено

с копнеж сърцето

и блъска лудо

в непогалената гръд.

Крещи душата

окована във

изнемогващата плът.

Нега обвива

дух и тяло

в очакване за сласт

и всичко в тях

е онемяло

от болка и от страст.

Застинал крясък

в огледало

зениците таят

и чувстват – времето

е спряло…

Не!

Вижте!

То не е умряло

и може да се завърти.

Да хукне сякаш полудяло,

щури работи да сътвори.

Самотнико,

дари прегръдка,

топлината нейна усети.

Стопли сърцето

със усмивка,

та слънцето да заблести.

01.10.2014

Светланда Йорданова Рашкова

Comments are closed.