САМОТНИЦИ
Самотниците са човеци
не знаещи що е любов,
неможещи самите да обичат,
очакват тях
да люби някой друг.
Казват, че обичат
свободата,
затуй били те все сами…
Но точно в туй им е
бедата
и всичко в тях
крещи…
Крещи изпълнено
с копнеж сърцето
и блъска лудо
в непогалената гръд.
Крещи душата
окована във
изнемогващата плът.
Нега обвива
дух и тяло
в очакване за сласт
и всичко в тях
е онемяло
от болка и от страст.
Застинал крясък
в огледало
зениците таят
и чувстват – времето
е спряло…
Не!
Вижте!
То не е умряло
и може да се завърти.
Да хукне сякаш полудяло,
щури работи да сътвори.
Самотнико,
дари прегръдка,
топлината нейна усети.
Стопли сърцето
със усмивка,
та слънцето да заблести.
01.10.2014
Светланда Йорданова Рашкова