14 февруари 2015
Денят усмихва се
от сутринта,
тъй както всички
влюбени сърца.
Но Зимата е още тук,
пощипва ни със
своя студ.
С Луната тихо се
прощава,
до следващата нощ.
Прегърна Слънцето и
затанцува,
флиртува с Утрото
и със Деня.
Невидимите златни
нишки,
преплита със
среброто на студа.
Завързва с тях
копнежи и въздишки,
любовни трепети
и буйна страст.
Светланда
Обичам те, Любов !
Защо ли?
Де да знам!?!
А може би, защото
носиш женско име…
Кокетна си,
прекършваш
хиляди съдби.
Лукава си,
сърца омайваш
и после
ги запращаш
в преизподнята.
Жестока си,
копнежи сътворяваш,
а всъщност са миражи…
Но си и нежна,
с памук ти вадиш
човешката душа,
чаровно я заплиташ
в свойте мрежи
поднасяш й
живота и смъртта.
14.02.2015
Светланда
ЛЮБОВЕН ЕЛЕКСИР
Разказва се от старо време,
че имало напитка
на страстта.
Със цвят червен,
като кръвта.
Със топлина
разлива се по вените,
душата ледена разтапя,
копнежите събужда в ней.
Червено вино
развилней се,
любовен огън разпали!
Сърцата наши
събуди!
014.02.2015
Светланда