ПРИКАЗКА
Дървета две, растели
в живота – гъстата гора.
Любовно клоните
си вплели,
сремели се
към светлина.
Жестоки рани
си нанасят и
кършат клони
в свойто битие,
че бурите житейски
са огромни,
със ураганни ветрове.
Прегърнати и влюбени,
в ухание на
пролетен цъфтеж,
сланите зимно –пролетни
устискват и радват се
на слънчеви лъчи.
В разгара на
любовното си лято,
копнеят те за капка дъжд.
Стоически
градушките посрещат,
дестабилизирани от
ревността.
Но златна есен се задава
и виждат се във нова
светлина.
Обагрени от всичко
преживяно, сияят
в ярки цветове.
Жестоко и неистово,
със злобата голяма,
до голо ги обрулват
есенните ветрове.
Треперейки,
преплитат клони,
събират всеки
топъл слънчев лъч,
че в белоснежната
си красота,
с виелиците зимни
ще ги вледени
смъртта.
08.06.2015г ( 08,20ч) Светланда