Дорийн Върчу

Кристалните деца

Какво трябва да знаем и как да се грижим за най-новото поколение

 Аквариус София, 2007

 Дорийн Върчу, доктор по философия, бакала­вър и магистър по психология, е автор на повече от 20 книги, сред които: „Земни ангели“, „Как да се грижим за децата-индиго“ „Бих променил живота си, ако имах повече време“, „Божествено водачество“ „Да се освободиш от бремето на бол­ката“ и др. Нейната метафизична нагласа и ясно-видска дарба й помагат в практиката й на психо-терапевт и консултант. С лекциите и семинарите си Дорийн Върчу е популярна не само в САЩ, но и в Канада, Великобритания и Австралия. По­сещавайки интернет сайтовете AngelTherapy.com и TheCrystalChildren.com, бихте могли да научите повече за дейността й.

Tune into Hay House broadcasting at: www.hayhouseradio.com.

Настройте се на вълните на радио Хей Хаус посредством: www.hayhouseradio.com.

Важна информация

Положителният ефект от предлаганите в книгата идеи и упражнения е проверен в практиката. Но при нали­чие на здравословни или емоционални проблеми те не биха могли да заместят съвета и помощта на лекаря и терапевта. Авторката и издателството не поемат отго­ворност за евентуалните вреди, които биха произтекли поради неправилно прилагане на тези идеи и упраж­нения или злоупотреба с тях.

Doreen Virtue, Ph. D.

The Crystal Children

Copyright © 2003 by Doreen Virtue

Originally published in 2003 by Hay House Inc. USA

All rights reserved.

© издателство „Аквариус, 2007

© Милена Вълканова, преводач, 2007

© ТониТ ООД, предпечат и художествено оформление

© Цветослав Мирчев, фотография на кристали

Фотографиите на децата бяха най-любезно предоставе­ни от семействата им за оформлението на тази книга, но са и остават тяхна собственост.

Всички права запазени. Никаква част от настоящото издание не може да бъде възпроизвеждано в каквато и да е форма и с каквито и да било средства без изрич­ното писмено разрешение на издателството.

ISBN 978-954-8692-33-5

На кристалните деца, на техните родители, баби и дядовци,

на техните учители –

благодаря ви, че сте ангели,

дошли на земята, за да ни помагат!

 

 Въведение

Кои са кристалните деца?

Първото нещо, което прави впечатление у кристалните деца (ще ги наричам и само „крис­талите“), са техните очи – огромни, проница­телни и мъдри не за възрастта им. Те се впиват хипнотично и разсъбличат до голо душата ви, за да видят истинския й образ.

Навярно сте забелязали, че това е „нова по­рода“ човеци, интензивно населяваща планетата ни напоследък. Те са благи, очарователни и всепрощаващи. Тези нови труженици на светли­ната – към дадения момент от новородени до седемгодишни – не приличат на дошлите преди тях. Съвършени в много отношения, те задават посоката, в която се движи човечеството… А тя е положителна!

Малко по-големите деца (от 7 до 25 години), тъй наречените „индигови“, имат някои общи характеристики  с  кристалните.  И двете  поко ления притежават изострена чувствителност и медиумни способности, както и важна житейска мисия. Различават се основно по темперамент. Индиговите са воини по дух, тъй като колектив­ното им предназначение е да изкоренят старите вярвания, които повече не ни вършат работа. Те идват на Земята, за да разклатят основите на опорочените правителствени, образователни и правни системи. Ето защо децата-индиго се раждат с буен нрав и пламенна решителност в сърцата.

Възрастните, които се съпротивляват на промяната и се придържат към установените норми, често не разбират малките индиго, а им поставят абсурдни диагнози като синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност (ADHD – Attention Deficit Hyperactivity Disorder) или синдром на дефицит на внимание­то (ADD – Attention Deficit Hyperactivity Disorder). За съжаление, щом бъдат подло­жени на някакво „лечение“, тези деца загубват своята прекрасна чувствителност, духовните си дарби и воински устрем.

В книгата си Как да се грижим за децата-индиго изследвам изчерпателно това явление, описано най-подробно и от Лий Керъл и Джен Тобър в Децата-индиго (и двете издание на „Хей Хаус“).

За разлика от индиговите, кристалните деца изглеждат безкрайно щастливи и спокойни. Те, естествено, също избухват понякога, но като цяло са много по-склонни да прощават и са истински добросърдечни. Пионерската работа, извършена преди тях, им е несъмнено от полза. Защото децата-индиго поеха напред с мачете в ръка, изсичайки всичко, изгубило еволюционен смисъл, и им дадоха възможност да ги следват по разчистените пътища на един по-сигурен и безопасен свят.

Тези две поколения бяха знаково именувани като „индигови“ и „кристални“ заради цветовете и излъчването на енергийното си поле. Индиговите деца имат много индигово-синьо в аурите си, което е цветът на „чакрата на третото око“, намираща се в главата между веждите. Третото око отговаря за проницателността или способ­ността на човека да вижда енергията, духовете, миналото, настоящето и бъдещето. Повечето от малките индиго притежават такава дарба.

Кристалните деца са обгърнати от красиви, многоцветни, опалесцентни аури в пастелни оттенъци, подобни на ефекта от кварцовата призма, и съответно си падат по кристали и камъни, както ще прочетете по-нататък в кни­гата. Ето откъде идва и името им „кристални“. Можем да ги познаем по следното:

• в повечето случаи са родени през 1995-та или по-късно;
• имат големи изразителни очи;
• като личности са магнетични;
• изключително сърдечни;
• проговарят късно;
• притежават изумителен музикален слух – може да пропеят, преди да проговорят;
• за да общуват, използват телепатичните  си способности и собствен жестомимичен език;
• случва се да им поставят диагноза „аутизъм“ или синдром на Аспержер (Синдромът на Аспержер е по-мек вариант на аутистично разстройство, изразяващ се в социална изолация и ексцен­трично поведение в ранна възраст, съпроводено с нару­шения в двустранното социално общуване, невербалната комуникация, артикулацията и моториката, както и с нали­чието на тясна сфера от натрапливи интереси. – Б. пр.);
• по характер са меки, нежни и обичливи;
• всепрощаващи;
• силно чувствителни и емпатични;
• имат здрава връзка с природата и животните;
• проявяват се като лечители;
• интересуват се от кристали и камъни;
• често говорят за ангели, духовни водачи и разказват спомени от минали животи;
• отличават се с невероятна артистичност и креативност;
• предпочитат вегетарианска  храна  и  сокове пред „нормалната“ храна;
• могат да са умели изследователи и катерачи с поразителен усет за равновесие.

Деца на новото хилядолетие

Годината бе 1995″^та – време, когато мнозина от нас усещаха разяждащо безпокойство в слън­чевия сплит. Осемдесетте с върлия си материа­лизъм току-що бяха отминали, а ние търсехме собствен смисъл и начини да направим нещо добро за света. Настъпваше началото на нов духовен ренесанс, тъй като бяхме започнали да се вглеждаме в себе си, където всъщност се криеха отговорите и удовлетворението.

Не бяха малко и преминалите през дълбинни духовни преживявания през споменатата годи­на. Спомням си, че на 15 юли гръмовен ангел ски глас ми помогна да се отърва невредима от въоръжена автомобилна кражба. Оттогава се посветих на това, да привличам вниманието на другите към духовността. Срещала съм безброй хора по цял свят, „посетени“ и пробудени по същото време.

Следователно, няма място за чудене, че крис­талните деца започнаха да пристигат именно през 1995″^та. Те са били наясно, че възрастните са вече готови за тяхната висока вибрация и техния чист начин на живот. Първите им пред­ставители обаче са се въплътили на планетата ни доста по-рано като поколение от пионери, което е трябвало „да провери какво е положе­нието и да докладва у дома“ по време на сън. Та ето от кого е било предадено съобщението, че 1995 година е подходяща за мащабна инкар-нация на високоеволюирали души.

Броят на идващите на бял свят кристални деца продължава да расте. И с всяка година те са все по-развити и по-силни като индивиди и личности.

 

Криворазбрани дарби

Вече споменахме, че индиговите деца под­готвят почвата за появата на кристалните. Една от духовните дарби на първите е способността да разпознават нечестността така, както кучето надушва страха. Те знаят кога другите не им казват истината, кога се държат с тях сниз­ходително или ги манипулират. И тъй като колективната им задача е да направят възмож­но настъпването на един по-справедлив свят, разполагат с вътрешни детектори на лъжата и демонстрират непреклонност, която стряска някои възрастни. Освен това не умеят да се нагаждат към нехармонични ситуации било то вкъщи, на работа или в училище. Не могат да се абстрахират от чувствата си и да се престру­ват, че всичко е наред… освен ако не са под влиянието на лекарства или успокоителни.

Заложбите на кристалните деца също не се оценяват правилно – особено телепатичните, които често са причина да проговорят по-късно от повечето си връстници.

В новият свят, чиито предвестници са децата-индиго, хората ще се ръководят много повече от своя усет и не ще разчитат толкова без­прекословно на устното или писменото слово.

Общуването ще бъде по-бързо, по-директно и по-откровено, защото ще се осъществява между умовете. Все повече от нас ще откриват и проявяват психичните си умения. Интересът ни към паранормалното е по-силен отвсякога и подклаждан от книги, телевизионни предавания и филми.

При това състояние на нещата е съвсем обяс­нимо, че поколението, идващо след индиговото, се отличава с изключително развита телепатия. Както казахме, кристалните деца проговарят късно, понякога едва на три или четири години. Родителите им обаче не срещат трудности в общуването си с тях – съвсем не! Обменът на мисли помежду им протича директно; а за да изразят по-пълно себе си, малките мълчаливци прибягват и до комбинация от собствен жесто-мимичен език, озвучен включително с пеене.

Проблемите започват, когато лица с меди­цинско и педагогическо образование определят този начин на себеизразяване като „анормален“. Не е никак странно, че с появата на все пове­че кристални деца броят на диагностицираните аутисти главоломно нараства!

Истина е, че те се различават от родените по-рано, но защо трябва да патологизираме различията? Ако успешно комуникират вкъщи и родителите им не срещат каквито и да било трудности, защо да вдигаме излишен шум там, където не се налага?

Критерият за диагностициране на аутизма е повече от ясен: аутистичните личности живеят в свой собствен свят, без връзка с другите хора. Не говорят, защото изпитват пълно безразличие към общуването.

Кристалните деца се държат съвсем инак. Както ще прочетете по-нататък, те са склонни на най-голяма близост и са едни от най-кон­тактните, грижовни и обичливи същества. Имат подчертано философска и духовна нагласа, а освен това са безпрецедентно добронамерени и чувствителни. В повечето от изпратените ми писма, които няма как да побера в тази книга, се разказва, например, как децата спонтанно се спускат да прегръщат изпадналите в нужда хора. Една аутистична личност не би постъпила така!

Известни са ни редица исторически личнос­ти, проговорили на по-късна възраст – Алберт Айнщайн е сред най-прочутите от тях. Сестра му Мая твърди, че високоинтелигентният й брат започнал да се изразява членоразделно доста след като навършил две години. Според броя от 9.12.2002 г. на списание US News & WorldReport Айнщайн произнесъл първите си думи, за да се оплаче, че млякото му било горещо. Стъписаните му родители го попитали защо е мълчал до този момент, а малкият гений отвър­нал: „Защото досега всичко беше наред.“

В книгата си Как да се грижим за децата-индиго обясних, че ADHD, тоест синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност, би следвало да се превежда като „синдром на широкоспектърно внимание с високосъзнателна активност“ (Преводаческото решение в случая е съобразено с вече утвърдения в българския език медицински термин. Авторката предлага друг прочит, а именно – Attention Dialed into Higher Dimension или, в буквален превод: вни­мание, насочено към по-висше измерение. – Б. пр.). За индиговите деца това ще да е по-правилната „диагноза“. Подобно на тях, кристалните още по-неоправдано биват заклей­мявани като „аутистични“. Те не „страдат“ от аутизъм, а от божествен артистизъм!

Точно така – тези деца заслужават нашето дълбоко уважение, а не етикети за невротичност. Ако има нещо невротично в случая, то това са системите, които стават непригодни за еволю­иращата човешка раса. Като петним новите й представители с квалификации и диагнози и ги „лекуваме“ от неподчинение, ние унищожаваме неоесни пратеници и същевременно изкореня­ваме една цивилизация, преди да е успяла да укрепне. За щастие, съществуват голям брой позитивни решения и алтернативи. А същото това небе, изпратило ни кристалните деца, ще помогне и на техните застъпници.

Защо и как бе написана тази книга

Кристални деца срещнах за пръв път по време на пътуванията си по света, свързани с воденето на семинари по темата „ангели“. Бях привлечена от очите и магнетизма им. Разговарях мислено с тях и ясно долавях отго­ворите на въпросите, които им задавах. Виждах как ми се усмихват, когато негласно им благо­дарях. Осъзнах, че отгатват мислите ми!

В следващите няколко години интервюирах деца и родители, събирайки материал за книгата си Как да се грижим за децата-индиго. Винаги съм се увличала да търся закономерности в човешкото поведение. Макар че сме уникални, ние все пак имаме и нещо общо, а индиговите деца наистина притежават описаните по-горе общовалидни характеристики. Когато се съсре­доточих върху кристалните, нещата взеха още по-интересен обрат.

Пет-шест мои ученици и колеги с ясновидски способности започнаха спонтанно „да получа­ват“ едно и също, отнасящо се до мен послание: виждаха ме бременна с много специално дете. Разбира се, че не бях бременна, но сега знам, че моите приятели-ясновидци се свързваха с децата, които по такъв забавен начин изявяваха желанието си да им посветя отделна книга.

Забелязах, че се влюбвам във всяко срещна­то кристално дете. Те имаха широки и любящи сърца като ангелите, с които общувам. Бяха от­крити и непринудени. Представях си ги, докато заспивах, и се събуждах с информация, подадена ми насън от духовния свят (а може би от сами­те тях?).

Всяка сутрин знаех много повече в сравнение с предната вечер! Започнах да изнасям лекции и установих, че публиката живо се интересува от темата „кристални деца“. Много от при­състващите бяха родители, баби и дядовци или учители на такива прекрасни хлапета. В моите описания те веднага разпознаваха характерните им черти.

Следващата стъпка бе да направя анкета сред присъстващите, както и сред абонираните за издавания от мен бюлетин. В рамките на един ден след пускането на анкетата получих стотици отговори. Само за тази книга се запознах с безброй разкази, пратени ми от хора, които отглеж­дат или обучават кристал­ни деца.

Докато се занимавах с анализ на резултатите, се случиха две неща: първо, почувствах как сърцето ми се изпълва с любов и бла­годарност. Сякаш бях обградена от могъщи ангели! Самата мисъл за присъствието в живо­та ни на новото тъй необикновено поколение бе вълнуваща. И аз някак си се успокоих и повярвах в нашето общо бъдеще. Бог нямаше да прати висша раса тук, на Земята, ако дните, в които живеем, са последните ни дни като цивилизация или планета. Кристалните деца са конкретно доказателство, че след период на еволюционен застой човешкият род прави сега поредната си крачка напред.

И второ: осъзнах, бих казала – осъзнах крис­тално ясно, че разказите на места поразително си приличат. Дузини от тях свидетелстват за специалните отношения на кристалните деца с животните, растенията, камъните и възрастните хора. За телепатичната комуникация вкъщи и закъснялото вербално общуване… към което малките отначало не проявяват никакъв инте­рес.

Голяма част от родителите ми казват: „Опи­санието на децата-индиго изобщо не се връзва с моето дете. Но описанието на кристалните му пасва идеално!“

Животът с необикновените малчугани е щастлив и почти безпроблемен. За мама и татко те са „ангелчета“, „любовта на живота ми“, „моята най-голяма радост“.

Забелязвам, че не само децата, но и роди­телите им са със силно позитивна нагласа. Очевидно готовите да се въплътят души подби­рат майки и бащи, способни да ги съпровождат в духовно благоприятна среда, и само в редки случаи – семейства, нечувствителни към фините им вибрации. Нo пък тогава бабите и дядовците са светли личности, които им помагат да проя­вят и развият заложбите си. Повечето родители виждат в своите кристални деца мъдри духовни учители, призвани да им покажат какво значи да обичаш безрезервно и да имаш мило отно­шение към хората.

Един ден изнасях лекция за новите жители на Земята  в  Сидни, Австралия.  По  време на обедната почивка Райд Трейси, президент на „Хей Хаус“, който бе там, за да продава другите ми книги, ме попита: „Коя е книгата, за която ме разпитват всички? Всички искат да си купят онази за кристалните деца.“

Засмях се и му казах, че такава още няма. Просто споделях информация, извлечена от разговори или по време на медитация. Райд подхвърли: „Но те явно искат да има. Ще я напишеш ли?“ Чух се да отговарям без грам колебание: „Да, разбира се.“ Сега вие държите в ръцете си резултата от това решение!

Независимо дали сте родители, бъдещи роди­тели, баби, дядовци, учители, лекари или просто хора, проявяващи интерес към децата и отворе­ни към духовността, нека тази книга ви вдъхне увереност и ви послужи за ориентир в живота с вашите кристални спътници!

Дорийн Върчу, доктор но философия,

Лагуна Бийч, Калифорния

 

 

Първа глава

В утробата

Изглежда, че всичко, свързано с кристалните деца, е необикновено, като се започне от зачева­нето им. Получих много писма, в които майките разказват колко лесно са се сдобили с децата си и как са общували с тях още преди да заб­ременеят. Катарина, например, е млада майка на деветседмично момченце. Тя казва: „Синът ми се свърза с мен, преди да забременея, за да ми съобщи, че иска да се роди. Той бе заченат в Гластънбъри, Англия, едно от свещените места на тази планета, често наричано „сърдечната чакра на Земята“. Чувала съм, че около тези деца витае някакво вълшебство, и това опре­делено важи за моя син. Откакто забременях с него, във физически план започнаха да ни спохождат редица чудни неща, включително нова къща на прекрасно място и поток от пари.“

Имам и писма от баби, общували телепатич­но с още неродените си внуци.

Много от жените, които интервюирах, твър­дят, че бременността им е представлявала истин­ско предизвикателство и въпреки това е била наситена с духовни изживявания и личностно израстване. Ето какво споделят някои майки за своя контакт с бъдещите си кристални деца:

• По време   на   бременността   си   една  жена неведнъж   получавала   послания   от   бебето, което чакала. Още тогава „дъщеря ми, която в   момента   е   на   четири   месеца,   повтори безброй пъти, „че ще бъде момиче, но ние упорито   не   вярвахме.   Освен   това   съобщи точната дата, на която щеше да се роди, и така и стана.“
• На друга  бъдеща  майка,  Даника  Спенсър, често й се присънвала могъща жрица (и по-късно й се родило момиче).
• А Лори, майката  на тримесечната  Изабел, преживяла чудодейно изцеление, което отда­ва на дъщеричката си, тъй като се случило, докато била бременна с нея. Лори си спомня:„От момента на зачеването знаех, че моето бебе е специално, че при мен идва същество, изпълнено с любов и светлина.

Преди да забременея, имах раничка на шийката на матката, която след раждането тряб­ваше да бъде отстранена. По време на бременността ми правеха цито-намазка на всеки два месеца, за да се уверят, че няма отклонения в клетките на раничка-та. След първия тест видоизменените клетки бяха изчезнали и това се потвърждаваше от всеки следващ, все едно никога не ги беше имало! Знам, че причината бе необикновено­то дете, което носех. Изабел често идваше в сънищата и медита­циите ми. Общувах с нея много преди да се роди. Освен това от корема ми се излъчва­ше невероятна енергия. Единственият начин, по който мога да опиша тази енергия, е с думите: светла, топла, сияйна и наситена с любов.“

Кристалните деца имат изключително силна връзка с природата, както ще прочетете след малко. Докато износвала дъщеря си, Синтия Бъркли получила знак за любовта й към вода­та. Тя казва: „Ходих да плувам с делфините, а бях бременна с Лий, и още тогава забелязах, че водата я привлича неимоверно. Нали беше в корема ми и можех да я усетя как „разговаря“ с техните  бебета. Делфините  се появяваха на два пъти в различни дни и Лий започваше да се върти, да се преобръща, да рита и вибрира там вътре!

Винаги, когато отидем на басейн, тя иска да потапя главата си под водата. Лий обожава това! На година и три месеца вече се опитва да плува сама.“

Раждането

Получих няколко писма от майки, които ме уверяват, че техните кристални деца са им съоб­щили телепатично датата, на която ще се родят. Кати Демильо имала необикновено преживя­ване със Света Богородица, което предопреде­лило рождения ден на дъщеря й Ясмин. През месеците на бременността си жената усещала някаква мистична връзка с Божията майка, а 8 дни преди термина научила, че на 8 септем­ври се празнува Рождество Богородично. Тогава Кати отправила молитва към Нея да й помогне да даде живот на 8 септември.

Ето откъс от писмото й: „Спомням си, че просто се помолих нашето дете да се роди на Нейния рожден ден, нищо повече. Постъпвайки в болницата, вече бях забравила за молбата си, докато не започнаха родилните болки. Попитах съпруга си за датата и той каза: „Четвъртък, 8 септември.“ Знам, че случилото се бе чудо. Беше Божествен подарък. А освен това в родилната зала имаше статуя на Богородица.“

Още с идването си на бял свят кристалните деца силно впечатляват майките си със своя поглед и магнетизъм. Андреа Кайгър си спомня например следното: „Моята сега тригодишна дъщеричка бе различна от от първия миг. Щом се роди и я поставиха на гърдите ми, бях обзета от чувства, много по-силни от онези, които изпи­тах при раждането на първото си бебе. Хлипах, а тя спокойно кръстоса ръчички и впери поглед в мен. Не плачеше въобще! Сестрите леко се смутиха – тази работа им се видя доста стран­на. Аз също се поизплаших. Имах усещането, че потъвам в очите на някакво много древно същество. Детето изобщо не мигаше, само ме гледаше. То определено ми казваше нещо.“

Кристалните деца внушават респект с пове­дението си, те приличат на разумни възрастни в детски тела. Нещо повече – имат ореол на мъдреци… малки чародейци и върховни жреци. Силата, която излъчват от ранно детство, кара хората да им се подчиняват. Но тази сила не е груба, тя изразява непоколебима решителност и кристално чисти намерения. Когато за пръв път я осъзнаят, родителите често се стъписват.

Лиза е майка на вече навършилата година и осем месеца Кейтлин, проявила силата на личността си дни след като се родила. Лиза разказва: „Кейтлин се появи около месец по-рано. През първите три седмици спеше почти през цялото време. Когато беше само на шест дни (и трябваше да е все още в утробата ми), си дадох сметка колко необикновено е нейното присъствие. Пренебрегвайки гласа на интуици­ята си, се опитах да последвам чуждите съвети и да я държа по-дълго будна. Но разтърсех ли я, Кейтлин ме поглеждаше изпитателно с очи, които излъчваха безпрекословна самоувереност, авторитет и категоричност и ми казваха да спра да я притеснявам и да я оставя да спи. В онази нощ ми се стори, че при мен бе дошло божество.“

Всички кристални деца притежават божест­вена харизма и магнетизъм, за което ще стане дума и в следващите глави. Аз не се съмнявам, че тези дадености са част от арсенала, който в бъдеще ще ги направи велики водачи.

Втора глава

Ах, тези очи!

Както вече споменах, най-впечатляващото у кристалните деца са техните умни, големи очи. Те сякаш виждат всичко. И ви обезоръжават, разкривайки най-съкровените тайни на душата ви. Когато погледите ви се срещнат, оставате с чувството, че ви изучава някакво висше съще­ство.

Пени казва, че двегодишната й дъщеря Саманта „все едно наднича в душата й“.

Много майки са на мнение, че децата им още с появата си напрегнато наблюдават света.

Според Кели Карпентър синът й Дакота вече шест месеца се взира в очите на хората, тоест – откакто се е родил: „Като че ли ти гово­ри. Всички смятат така.“

Уинона, бабата на Дакота, добавя: „Той ме поглежда в очите и аз някак си съм наясно, че ме вижда докрай. Броени дни след раждането си впи настойчив поглед в мен и не го отмести повече от двадесет минути.“ Уинона разговаря мислено с него и не се съмнява: „Той знае истината за мен, знае всичко. Усещането е едновременно странно и вълнуващо.“

Пам Колдуел, също майка на кристално дете, има подобни наблюдения: „От мига, в който се появи, Хана не спира да ме следи с тъмните си проницателни очи, търси моите, търси душата ми. Все едно ме пронизва, което обаче не ми е неприятно, а по-скоро ми създава усещане за интимност. Тя е толкова съзнателна още от пър­вата минута! Неведнъж съм забелязвала, че на хората в бакалията им е неловко от втренчения й поглед. Не, не ги смущава, но е повече от очевидно, че ги вижда като на длан.“

Твърденията относно очите на кристалните деца не са просто плод на родителска гордост. Кели Колби-Нуньес има пет деца, но трите по-малки (на 6 и 4 години, и на 15 месеца) били страшно различни. Тя казва за тях: „Почти ведна­га схванах, че са високоинтелигентни, по-мърди от по-големите ми деца и от нас, възрастните. Очите им блещукат като светлинки, отразени в кристали – и това не убягва никому.“

Тези детски очи издават дълбоко духовно раз­биране. Те са нежни, търпеливи и благи – ангелски очи. Надя Лу, майката на Селесте, която е на година и половина, си спомня: „Още първия път, когато погледите ни се срещнаха, Селесте ми се видя толкова мъдра и състрадателна, толкова всеразбираща и в същото време – над човешкото страдание. Тя се появи на бял свят с взора на силен и знаещ човек, а държането й винаги е било спокойно и уверено във всякакви ситуации.“

Та значи, една от причините кристалните деца да проговарят по-късно са изразителните им и умни очи, които са им достатъчни, за да общу­ват. Те въздействат хипнотично на възрастните. Филипа например твърди, че на година и поло­вина дъщеря й Изабела предзивиквала всеобщ интерес: „Независимо къде се намираме, хората винаги се спират и се приближават, за да усетят енергията й и да надникнат в кристалносини-те й очи. В повечето случаи остават напълно запленени и с мъка откъсват поглед от нейния, докато тя не им позволи да си тръгнат.“

 

Магнетични същества

 

Магнетизмът на крис­талните деца напомня маг­нетизма на едновремеш-ните хипнотизатори, които повтарят: „Погледни ме в очите… гледай ме, гледай ме в очите!“ Но тези деца не   са   манипулатори.   Те просто събират информация за хората и за пла­нетата. Освен това така ни зареждат с любов, чиято енергия е дар, от който днес отчаяно се нуждаем.

Кристалните деца имат способността да проник­ват отвъд привидностите и да виждат истинското лице на човека. Те замират с широко отворени очи, в благоговение пред неговата вътрешна Божествена светлина, сякаш я попиват.

Добросърдечието, което излъчват, е подкупващо. А топлотата им обезоръжава дори онези, които не си падат много по децата.

Според Лори, майката на тримесечната Изабел, вниманието, на което дъщеря и се радва, е непри­вично – дори за едно сладко бебе! „Малката е впечатляваща. Знам, че хората като цяло обичат бебетата и проявяват интерес към тях, но това магнит от чиста любов и светлина. Всеки остава запленен от красотата й… Да, всички бебета са красиви, но не по този начин. В нея има нещо необикновено, което идва изотвътре. Истински нежно сияние струи от съществото й – именно то я прави красива. Очите й са невероятни -пълни с любов, разбиране и мъдрост.“

Където и да се намират, кристалните деца даряват заобикалящите ги с целебни порции любов. Те са енергийни лечители в проходилки, напъхани там от родителите си, които, подгот­вяйки ги за живота, често не разбират докрай значимостта на своята роля.

Стефани и Марк Уоткис от Ню Саут Уелс, Австралия, са горди родители на 13-месечния Брин. Те споделят: „Брин буквално навсякъде се превръща в обект на всеобща възхита. Хората, които се спират и му говорят, са най-различ­ни – вижда се, че им се ще да останат по-дълго край него. Нашият син е очарователен, засмян и сияен, изключително любопитен за всичко и всички наоколо. Той е много контактен и весел. И изключително наблюдателен. Макар едва на 13 месеца, има поглед на мъдър старец, но жиз­неността му е на щастливо дете!“

Бабата на тригодишната Виктория съобща­ва, че внучката й от самото начало подхожда съзнателно към всяко нещо, че е много умна и чувствителна за възрастта си. „Виктория винаги става център на внимание дори когато не обел­ва дума. Абсолютно непознати, запленени от нея, я заговарят без никаква видима причина.“

Всичко това издава произхода и предназна­чението на кристалните деца. Личностните им прояви също говорят за извисеност и отсъствие на его, тоест – за по-висока степен на развитие. Откъде идват те? Не ви ли приличат на онези общуващи телепатично извънземни с големи очи и малки уста? Според разказите на очевид­ци излъчването им няма нищо общо с неодухо-твореното силово поле на извънземните.

Вероятно си имаме работа с „хибриден вид ангели“, въплътени в телата на красиви мом­ченца и момиченца. Но едно нещо е сигурно: тези деца са тук, за да ни учат и да ни спасят… от самите нас. А ние трябва да им помагаме да ни помагат. Първата стъпка, която ни предстои да направим, е да открием техните прекрасни и уникални качества.

Трета глава

Мълчанието, телепатията и трансът

Хари бил на две години, когато му поста­вили диагноза „аутизъм“, тъй като изоставал в говорното си развитие. Отначало родителите му и лекуващият лекар решили, че не чува добре и трябва да носи слухови апаратчета. Но Хари все така отказвал да говори. Майка му Каринан споделя: „Хари има много слънчев характер и никога не се е притеснявал, че не може да го­вори. Сякаш ни внушаваше, че ще започне, ко­гато е готов и сам пожелае. По подобен начин реагираше и по отношение на четенето. Не про­явяваше никакъв интерес към бебешки книжки с картинки, затова пък, щом Покемон привлече вниманието му, побърза да ни покаже, че умее да чете, и вече не можеше да бъде откъснат от книгите.“

Хари проговаря на пет години. Научава се да чете и пише, все едно се пробужда след дълъг сън. Сега, вече деветгодишен, е обсебен от детските енциклопедии и има доста широка обща култура за възрастта си. В такъв случай страда ли той от аутизъм? Личностните му характеристики не под­сказват подобно нещо. Нека си припомним, че аутизмът е състояние, при което хората живеят в свой собствен свят, някак откъснати от другите. Те не говорят, защото не забелязват никого.

За разлика от тях Хари доста често се обръ­ща към непознати възрастни, засипвайки ги с въпроси, или любопитства с какво си играят другите деца. Майка му, вече свикнала с общи­телността му, добавя: „Най-изненадващото е, че хората усещат любовта, която струи от него, и я приемат, без да се дразнят от нахлуването в личното им пространство. Това ги подтиква да бъдат по-отворени.“

Защо тогава Хари бива диагностицирай като аутист? Достатъчно ли е да започнеш да гово­риш и четеш по-късно от очакваното, за да бъдеш заклеймен с подобна сериозна диагноза? Защо просто не наречем тези чувствителни деца „късно проговарящи“, вместо да им лепим пси­хиатрични диагнози с присъщите им патологии карайки ги да се срамуват от себе си?

Докато пишех тази книга, стотици родители от цял свят потвърдиха, че техните кристални деца искрено се наслаждават на „безсловесното време“. Дали не би следвало да гледаме на тях като на явление, бележещо следващия етап в човешката еволюция, вместо да се примирява-ме с медиите и медиците, определящи го като „епидемия от аутизъм“?

Кой знае – може би потребността от говоре­не вече отпада! Отпада също като функцията на палците на краката, които сме ползвали някога за катерене по дърветата! Вероятно телепатията съответства на този противодействащ палец, видоизменил се с течение на времето – ново средство, необходимо в променящия се свят?

Наистина, сравнено с менталното, словес­ното общуване е тромаво и неточно. Много учени от големи университети като Станфорд, Принстън и Йейл изучават феномена телепатия. Резултатите от техните изследвания показват, че тя определено съществува и може да бъде зарегистрирана като поведение. Писах за това в книгата си Пътят на тружениците на светли­ната (издателство „Хей Хаус“, 1997).

Спомням си своето първо (значимо!) прежи­вяване, свързано с телепатията. Бях на седем­надесет и моят любим дядо тъкмо бе починал при автомобилна катастрофа. Час след смърт- I та му неговият дух ми се яви. Бях напълно I будна, трезва и разговарях с него пълноценно. I Синкаво-бяло сияние опасваше тялото му, което I инак изглеждаше точно както го помнех. Дядо I ми заговори, но не с уста, а телепатично. Чувах I гласа му в главата си толкова ясно, сякаш бе I жив и ми шепнеше в ухото. Каза ми да не тъжа I за него, понеже бил добре. Общувахме така I известно време и после той си тръгна. Неговият I брат, който живееше в далечен град, също бе I видял духа му през въпросната нощ.

Тази случка ме научи да се доверявам на посланията, които винаги съм получавала от } ангелите и духовния свят по ментален път. Тя продължи да ми бъде от полза и години по-късно, когато станах практикуващ медиум. И все още ми помага в писането и лекторската ми дейност. Когато хората хвалят ясновидската ми дарба или продуктивността ми като автор на книги, всеки път отговарям: „Благодаря. Умея да слушам.“

Да си родител на кристално дете означава да бъдеш и добър слушател. Всъщност тези деца провокират латентните психични способности на родителите си. Андреа Кигер нарича триго­дишната си дъщеря Аби „класическо кристално дете“, защото перфектно отговаря на описани­ето. Андреа смята, че е дала живот не само на това малко неповторимо същество, но е освободила и собствената си ясновидска дарба: „Незнайно откъде и как научавах разни неща, виждах и общувах с духовете на покойници. Всичко това започна от деня, в който се роди Аби. Сигурна съм, че именно тогава се случи моето пробуждане.“

Хора, преживели близки до смъртта състоя­ния, изведнъж се оказват с повишена психична чувствителност. Повечето от тях твърдят, че огромната любов, в която си потопен, докато пребиваваш в отвъдното измерение, отваря съзнанието за невидимото. Същият ефект се получава и когато си родител на любвеобилно кристално дете. Пък и самите деца си избират родители, баби и дядовци със сензитивност на медиуми – един вид средство за тяхното „оце­ляване на Земята“. Нали като не искат да кому­никират вербално, трябва да си имат майки и бащи с телепатични способности, за да са сигур­ни, че нуждите им ще бъдат удовлетворени.

Както вече отбелязах, кристалните деца често проговорят на три години, че и по-късно. Такъв е случаят на Тереза Зепеда, чиято шестго­дишна дъщеря е кръстена с красноречивото име Кристьл. Цитирам: „До тригодишна възраст Кристъл употребяваше само три думи – „мама“, „тата“, „не“, след което изведнъж започна да съставя пълни изречения. Преди това сумте-ше и говореше на бебешки език – викахме й „пещерно бебе“. Но тя имаше начин да ни съобщи какво иска, без да произнесе и дума. Предполагам, че го правеше телепатично. Така ще да е било. Инак откъде щях да знам какво си мисли?“

Дъщерята на Тереза илюстрира забелязаната от много родители тенденция отличавалите се до момента с оскъдна вербалност деца да при­добиват цялостни говорни умения буквално от днес за утре. Синът на Катрин Поултън, Кайлан, който сега е на пет години, също проговорил някъде на три. Преди това дори не употребявал съществителни, но един ден неочаквано я изне­надал с пълни изречения.

Късното проговаряне на децата представлява изглежда проблем само за онези техни близки, които се тревожат. По-спокойните родители не се впечатляват – подобно на Бевърли Мур, майката на петгодишния Итън. Бевърли твърди, че Итън мълчал, докато не навършил три, но така и не си послужил с „бебешки език“: „Не се смущавах особено, защото бях убедена, че ще проговори, когато има какво да каже. Никога не ми е било трудно да разбера от какво се нуждае.“

Не всички родители обаче приемат с безгри­жие факта, че децата им са „различни“. Една жена ми се оплака колко неудобно се чувствала пред другите майки, подозирайки, че я обсъждат заради „немия“ й син. Затова много хора вземат нещата в свои ръце, проучват, изчитат де що книги има за късното проговаряне и прибягват до различни поведенчески подходи и начини на хранене, за да стимулират езиковото развитие на децата си. Иви съобщава, че двегодишната й дъщеря Мей посрещала с радост обучението у дома: „Мей беше щастливо и будно бебе, което проходи на десет месеца, но пък отказа да про­говори и трябваше да я водим на логопед, за да видим дали няма отклонения. Тя показа много добри резултати по отношение на общителността и когнитивността, но не и на вербалността. На около година и три месеца обелваше рядко по една-две думи. В действителност първото нещо, което въобще каза, беше „здравей“. Лекарят смяташе, че изостава в говорното си развитие с четири месеца. Затова започнах да работя с нея вкъщи и сега не можеш да й затвориш устата. На две годинки тя познаваше всички цветове, букви и числата от 1 до 10.“

Майките са убедени, че кристалните деца се повлияват благоприятно от вниманието, оказано им при домашните занимания, като в резултат на това речникът им значително се обогатява.

Все пак има различни начини за комуникация. Всеобщото твърдение е, че децата си изнамират собствени изразни средства. Те съвсем целена­сочено се опитват да ги направят понятни за възрастните, за да могат да се разбират с тях. По думите на Кели Колби-Нуньес по-малките й деца предпочитат да си говорят с рисунки. „Трите ми деца (на 6 и 4 години, и на 15 месеца) предпочи­тат да си рисуват, вместо да си говорят, и прекар­ват така с часове. Шестгодишното ми довери, че често общува с приятелите си без думи.“

Вероятно една от причините за по-късното проговаряне на кристалните деца в сравнение с предходните поколения се заключава в това, че вербалното общуване им е някак си непри­вично. Ето какво предполага Сю Джалил за своя четиригодишен син: „Тъй като има силна телепатия, Шон доста късно изрече нещо членоразделно, толкова късно, че му сложиха апа-ратче, за да чува по-добре. Затрудненията си взе да преодолява едва напоследък. Но дори и сега някои звуци не му се удават. Вярвам, че е за пръв път на планетата Земя и ако някога по-рано е общувал само телепатично, използването на език и уста му е съвсем чуждо. Във всеки случай апаратчето не даде никакъв резултат.“

Голяма част от родителите и лекарите се опасяват от слухови нарушения. И двете дъщери на Пени не проговорили до третата си годинка. Медицинските прегледи показали, че слухът им е наред. Пени не се притеснявала особено: „Нещо ми нашепваше, че те нямат проблем със слуха. Инстинктът ми подсказваше, че засега просто не изпитват особена потребност да гово­рят. По-голямата си има сякаш свой собствен език, който ние не разбираме, но тя непрекъсна­то го използва. А аз някак си винаги знам какви са желанията и нуждите им.“

Пени най-много се смущавала от отноше­нието на другите: „Ако някой попита нещо, дъщерите ми си траят или не знаят какво да кажат. Към децата на тази възраст се подхожда с определени очаквания, но моите не отговарят на тях. Опитвах се да ги науча например на колко години са или къде се намира носът им, само че те не проявиха и грам интерес.“

Когато отказвали да реагират на нечии въп­роси, Пени се чувствала неудобно и си мислела, че хората я осъждат. Тя си спомня, че детегле-1 дачката се обадила в Службата за защита на децата, защото момичетата не говорели особено много, на затова пък лаели и се престрували на кучета.

Двигателните им умения се развивали според нормата като при повечето кристални деца, но вербалните изоставали. Когато всяко от тях ставало на три години обаче, изведнъж се отва­ряло и се разприказвало. Пени твърди: „Никога не съм се съмнявала, че са умни деца. Трябва постоянно да си припомням, че просто са раз­лични и че всичко е наред. Те ще станат изклю­чителни личности, сигурна съм.“

Научилите се да контактуват телепатично и жестомимично родители си живеят съвсем спо­койно с малките мълчаливци. Една майка на име Кристъл споделя: „Дъщеря ми е на почти две години. Още не говори и не изпитва нужда да го прави. Ние се гледаме в очите и разби­раме какво искаме една от друга, така че речта засега изглежда излишна.“

Мисти Роуз с удоволствие разговаряла мисле­но с дъщеря си, Лий. Но когато малката навър шила годинка, трябвало да й внушат, че не всеки умее да общува с нея по същия начин, така че се налага да използва и думи. Това помогнало.

Сега Лий е на две години, но говори като три-четиригодишно дете. „Споразумението“, което родителите сключват с кристалните си деца, ги задължава да им покажат как да се справят с ограниченията на земния живот.

Телепатично общуване

 

Кристалните деца са ро дени медиуми. Докато са бе­бета, те въртят глави и очи така, сякаш   виждат   крайсебе  си   ангели   и  духове- водачи. Благодарение на развитите си психични способности умеят да четат чуждите мисли. Много родители споделят неща, подобни на тези, които чух от Наташа, майка на петгодиш­ния Тирик, който често я смайвал със странни изказвания. Тя възкликва: „Кълна се, че чете мислите ми!“

Веднъж двамата пътували в автобуса и мълчали. Наташа се питала дали Тирик ще се съгласи да прекара почивните дни с баща си. Внезапно малкият изтърсил: „Татко ще ме вземе в петък и ще ме заведе у тях.“

Следващата вечер тя тькмо се чудела какво да сготви за вечеря, когато Тирик казал: „Мамо, имам идея. Защо не сготвиш ориз?“

Когато го попитала откъде знае какво си мисли, той отвърнал: „Бог ми говори в главата.“

Ясночуването на Тирик е понякога много полезно. Един ден Наташа се обличала за рабо­та и се борела с ципа на джинсите си. Не че й били тесни, но ципът просто заяждал. В този момент синът й влязъл в стаята и казал: „Мамо, закопчай първо копчето и ще успееш.“

Наташа се изумила откъде можел въобще да знае, че имала проблем с ципа: „Исках да се помайтапя с него, затова закопчах копчето на джинсите пред очите му, а после дръпнах ципа с мисълта: „Няма да се получи“ Ципът обаче се плъзна като намазан с масло! Когато Наташа попитала Тирик какво го е накарало да дойде да й помогне, той простичко отговорил: „Ами знам, слушам ума си.“ И си излязъл. Оттогава тя първо закопчава копчето, а после ципа.

 

* * *

 

Кристалните деца ни учат да вярваме в интуицията и чувствата си. Когато Керълайн се опитала да разбере нещо повече за телепатич­ните способности на дъщеря си Хейли, малката отвърнала, че вижда мислите в главата й.

Преподавам развитие на ясновидските спо­собности от 1996 година и съм установила, че най-важната предпоставка за успех е доверието, което трябва да се научим да изпитваме към появяващите се в съзнанието ни мисли, думи и образи, както и към надигащите се у нас емо­ции. Кристалните деца са отличен пример за това. 18-месечната дъщеря на Изабела започва уверено да вика: „Тате, тате“ малко преди той да се върне вкъщи, както и „баба“ – всеки път, когато бабата звънне по телефона.

Децата са толкова интуитивни най-вече защото не ги е грижа откъде се взема една или друга информация и дали не е плод единствено на въображението им. Не се тормозят кое може да е измислено и кое – реално. За тях всичко е реално!

Те наистина знаят какво се върти в ума ни. Четиригодишната дъщеря на Магда често пов­таряла на глас мислите й.  Магда си спомня: „Една вечер я наблюдавах, докато спи, и си казах: „Обичам те“, а тя ми отвърна в съня си: „И аз те обичам!“

С възрастта телепатичните способности се усъвършенстват или биват потиснати. Първото се случва, когато родителите поощряват децата си и също желаят да се развиват в тази посока. А второто – когато се страхуват или се смуща­ват от всяко подобно проявление.

Телепатията е част от Божествения инстру­ментариум, с чиято помощ планетата ще бъде изчистена от лъжата, защото никой не би могъл да излъже човек с такава дарба. Когато порас­нат, кристалните деца безпогрешно ще разпоз­нават подбудите и намеренията и на политици, и на търговци (Тази тема е подробно разгледана в книгата на Михаел Вайс „Човек и мениджмънт. Енергийният потенциал на бъдещите фирми и на фирмите с бъдеще“, Аквариус, София 2006. – Б. р.). А на колективно ниво ще нака­рат хората да живеят почтено.

Телепатията предоставя и по-непосредствени предимства. Кристъл казва, че в критични ситуа­ции общува телепатично с тригодишната си дъще­ричка Зоуи. Например, ако много се отдалечи от нея, Кристъл мислено извиква „Спри!“ и Зоуи вед­нага спира и се обръща да погледне майка си.

В транс

Кристалните деца изпадат понякога в транс и нито виждат, нито чуват родителите си, осо­бено ако са сред природата. Подобно състояние говори обикновено за аутизъм, но в случая тази диагноза е неуместна, защото те „се изключват“ от света само временно. Освен това са неимо­верно състрадателни, общителни, любвеобилни. А аутистичните деца са абсолютно равнодушни към външния свят.

Аз лично изпадам в транс, когато контакту­вам с невидимия свят или получавам инфор­мация. Преди да призная пред себе си ясно-видските си способности, много от ангелските послания идваха при мен, докато гледах теле­визия. Това е така, защото телевизията събира вниманието подобно на магическите огледала (черни огледала, използвани за предсказване на бъдещето) и на кристалните топки като един вид фокусни точки.

Тригодишната Аби също изпадала в транс, гледайки телевизия. Майка й Андрея разказва: „Когато телевизорът работи, нещо сякаш засмук­ва Аби в пространство, където тя не чува и не забелязва нищо край себе си. Трябва да огра­ничаваме времето й за гледане. Аби е нежна душа, лечител, силно свързана с природата и животните. Колкото и творенията на техника­та да са в разрез с най-дълбоката й същност, те просто я поглъщат и я държат във властта си. Изключваме компютри и телевизори, за да можем да пообщуваме.“

Денис Бънинг разказва, че дъщеря й Алис като по-малка също изпадала в транс и тряб­вало да хваща лицето й и да го обръща към; себе си, за да привлече вниманието й. Сега пет­годишната Алис използвала същия похват, ако майка й е заета и няма време да я погледне!

Вече споменах в началото на тази глава, че според наблюденията на повечето родители кристалните деца придобиват подчертано съсре­доточен вид, Щом се озоват сред природата. Сядат и се захласват по буболечките или листа­та Тази способност да се концентрират ще им е от голяма полза, когато пораснат и поемат задълженията си на възрастни.

Четвърта глава

Свръхчувствителност

Кристалните деца провиждат истината за хората и нещата не благодарение на съществу­ващите факти и оценки, а на своята интуиция. Тя е като радар, непрестанно сканиращ онова, което ги заобикаля. Никой не може да скрие мислите, чувствата или намеренията си от тях, нито пък те самите могат да се скрият от осъзнаване на истината, нищо, че не си дават сметка за това. Изострената чувствителност ми се струва понякога повече проклятие, отколкото благословия. Сензитивните хора неволно дола­вят негативните енергии, а не е изключено и да пострадат.

Коа, тригодишният син на Даника, е точно такъв и тя непрекъснато трябва да измисля начини, за да го предпазва от енергиите на средата, в която се движи. Ето нейният разказ: „Коа незабавно усеща гнева, притеснението, силните емоции на другите (дори да ги потискат или прикриват). Трудно е да бъдеш родител на такова чувствително дете, защото светът посто­янно го „атакува“.

Най-сетне имаме прекрасен дом с много хуба­ва енергия и синът ни се успокои. Излъчването на предишните ни жилища беше причина за ревове и объркване. Коа се държи най-добре в хармонична среда, затова за него е много важно в каква къща живее.“

Една от възможностите да подредите дома си така, че да ви влияе добре, е да се придър­жате към правилата на древното китайско изку­ство, наречено фън шуй. Освобождаването на помещенията от многото предмети също внася хармония. Първият начин е описан подробно в книгата Западно ръководство по фън шуй от Тера Катрин Колинс, а вторият – в моята кни­гата Ангелска терапия – и двете издания на „Хей Хаус“ (Съвети за балансиране на енергията в детската стая ще намерите и в: К. Хеенкамп, „Децата на новото хилядоле­тие“, книга втора, Аквариус, София 2004. – Б. р.).

 

Свръхчувствителност към енергиите на планетата

Колективната енергия на планетата оказва силно влияние върху кристалните деца. Те се депресират или се изпълват с безпокойство, когато хората масово биват обзети от страх или когато надвисне драматично световно събитие. На 11 септември 2001ва Зак, синът на Сара, бил на две годинки. Семейството не живее САЩ, а в друга държава, така че нападени­ето срещу Световния тър­говски  център  се  паднало към 22 часа местно време. Зак заспал още към 17 часа. Сара тъкмо слуша­ла новините за кулите-близнаци, когато от стаята на Зак долетели странни звуци. Тя веднага изти­чала при него, а днес с ужас си спомня: „Беше потресаващо! Зак впиваше нокти във врата си и се бореше за глътка въздух! Никога по-рано не бях виждала подобно нещо! Чух някакъв без­плътен глас да казва „Извикай линейка!“, което и направих. Спешната помощ пристигна, екипът погледна детето, извикаха само „Код синьо!“ и без да губят минута, ни откараха в болницата.

В линейката Зак се задушаваше, а аз умирах от страх да не се случи най-лошото.“

Когато пристигнали, малкият започнал да посинява, а лекарите заключили, че има живо-тоопасен пристъп на остър обструктивен ларин-гит. „Разбрах, че положението е изключително сериозно, тъй като те бяха пребледнели. Нещо ме накара да сваля кристалното си колие и да го подържа над Зак, молейки се за изцелението му. И той се съвзе. По-късно ми казаха, че това е бил най-страшният случай на остър обструкти­вен ларингит, който са виждали.“

Чад от Америка също реагирал крайно остро на световните събития, разиграли се на 11 сеп­тември. Той бил пълен отличник и ето какво написал: „Мечтата ми е да помогна на хората в Афганистан. Те гинат. И макар голям брой наши сънародници да намериха края си там, смятам, че трябва да се отнасяме с другите така, както искаме да се отнасят с нас. Нека да помагаме на съседите си. Някои може да са болни. Тъжно е, че хиляди хора убиват, но аз им прощавам.“

Родителите, които се притесняват поради депресивността, хиперактивността или тревож­ността на децата си, трябва да се замислят от какви световни събития биха могли несъзнавано да са повлияни. Нека имат предвид, че малки­те улавят планетарните вибрации. Призовете архангел Михаил да бди над тях или помолете Света Богородица да ги утеши – това са две висши същности, необвързани с конкретно вероизповедание. Разговаряйте с децата си и им давайте възможност да изразяват открито стра­ховете и разочарованията си.

Природата на свърхчувствителността

Поколенията преди индиговите и кристални­те умееха да се преструват, че всичко е наред, дори когато не беше. Новите деца – особено кристалните – не могат да изопачават истината. Те възприемат чуждите изживявания като свои.

Катрин казва, че тригодишната й дъщеря е едно от най-наблюдателните същества, които някога е срещала. Цитирам: „Нищо не й убяг­ва. Тъй като някак естествено се настройва към заобикалящите я честоти, тя влиза в резонанс и с нашите емоции. С баща й трябва да вни­маваме много, когато спорим пред нея, защото се опитва да ни посредничи и не се успокоя­ва, докато не постигнем абсолютно съгласие. Непрестанно пита „Добре ли си?“ до момента, в който наистина не се почувстваш така.“

Кристалните деца са тук в ролята на миро-творци и веднага регистрират отсъствието на хармония. Майките на тригодишните Тейлър, Емили, Уилям и Зоуи са сигурни, че това твър­дение напълно важи за децата им:

• Когато някое дете плачело, Тейлър веднага прекратявал заниманията си, каквито и да са те, питал го „Какво има?“ и непременно гледал  да  му  помогне  по  някакъв  начин. Всеки ден разказвал на родителите си кои деца в детската градина са плакали и защо. Сякаш бил зает предимно с това да утешава тъжните.
• Емили нямала богат речник, но когато решала да говори, основната й тема били емоции­
  те. Според майка й Уенди тя била необичай­но възприемчива за страстите, които бушуват
  у възрастните, и успявала да ги различи и назове – независимо от старанието на Уенди
  да прикрие от нея какво чувства и мисли.
• Уилям бил леснораним и силно се разстрой­вал, когато разберял, че без да иска е напра­
  вил нещо нередно.
• Щом някой заплачел, Зоуи го прегръщал и утешавал с думите: „Всичко е наред, всичко ще се оправи, искаш ли да те цункам?“. Всекиму се обяснявал в любов.

Риана и Изабел също се отличавали с изо­стрена чувствителност:

• Ако усетела, че е наранила някого емоцио­нално или физически, едногодишната Риана
  заплаквала безутешно.
• Тримесечната Изабел тутакси се разстройва­ла, случело ли се да попадне сред сърдити
  или негативни хора. Майка й е убедена, че „самото й   присъствие   внася   успокоение;
  а енергията й е толкова чиста и мека, че моментално оказва благотворен ефект“.

Свръхчувствителни тела

Кристалните деца са свръхчувствителни не само емоционално, но и физически. Многото външни стимули ги пренатоварват и потискат.

• Кристалните деца са свръхчувствителни към силен шум. Пени твърди, че двете й дъщери,
  на две и четири годинки, истински се раз­стройват, ако им повиши тон. „Вече много
  внимавам как общувам с тях, когато не съм в добро настроение. Като зная колко безпо­
  грешно улавят емоциите ми, се старая да не издавам раздразнението си и да не се карам.“
• Кристалните деца са свръхчувствителни към многолюдни места.   Тейлър,   тригодишният син на Бет, не понасял големи струпвания на хора. Такъв бил от самото си раждане. „Преди няколко дни имаше тържество в детската градина и той не пожела да участ­ва – шумотевицата и суетнята му дойдоха в повече. Избяга навън и седна да яде бискви­ти под едно дърво.“
• Кристалните деца са свръхчувствителни към температурните разлики. Кати забелязала, че тригодишният й син Уилям реагирал на студа по-остро в сравнение с другите хора.
• Кристалните деца са свръхчувствителни към безредието и липсата на организация. Когато усетела, че стаята й е прекалено разхвърляна, шестгодишната Хейли я разтребвала и казва­ла: „Имам нужда да разчистя пространството!“ Майка й я снабдила със специална ритуална камбанка, чийто звън пречиства енергията. Хейли звъняла с нея и се радвала: „Мамо, сега енергията в моята стая е прекрасна!“
• Кристалните деца са свръхчувствителни към хаоса. Двегодишната Мей показвала непо­носимост към места с повишена активност като, да речем, търговските центрове но коледно време. Вкъщи никога не се проявя­вала по подобен начин.

Кристалните деца са свръхчувствителни към различни изкуствени и хилшчески вещества.

Джейми съобщава, че нейната 18-месечна дъщеря Изабела била с доста деликатна кожа: „Затова използвам сапун само с натурални съставки като, например, масло от иглика, защото от обикновените сапуни, предлагани в търговската мрежа, кожата й става много суха. Изабела оздравява по-бързо с естест­вени помощни средства. За щастие, местни­ят аптекар приготвя билкови лекарства за редица детски заболявания. Изабела повръ­ща винаги, когато приеме фармацевтично лекарство. Не може да го усвои, малкото й тяло го отхвърля рефлекторно. Но билковото лечение й се отразява добре.“

Неуязвими

За щастие, ангелите пазят чувствителните кристални деца. Може би затова ни се струва, че нищо не може да им навреди или напакости.

Майката на четиригодишната Тори твърди, че въпреки твърде грубата й игра с домашните животни, се минавало без лоши последствия. Например, Тори лежала на пода, докато огром­ното куче газело край нея, но тя получавала най-много някоя драскотина. Котаракът пък я хапел, но от зъбите му не оставала и следа.

Аби, шестмесечната дъщеря на Андрея, се отървала веднъж като по чудо. Андрея я носе­ла на ръце и на един паркинг се подхлъзнала в кишата. Изпаднала в ужас, защото малката лежала по очи на тротоара и не помръдвала. Андрея побързала да я вдигне, а тя се усмихна­ла, сякаш не било станало нищо. Подобни неща й се били случвали много пъти, но все се отър­вавала на косъм. Майката е убедена, че дъщеря й е „ненаранима физически, макар емоционално да е толкова крехка. Не търпи силен шум, кара­ници, насилие, груба игра и червено месо“.

Но като цяло изглежда, че за кристалните деца не е „опасно“ да са свръхчувствителни… тяхната изключително важна житейска мисия им осигурява защитата на небесата. А ако минават през някакви страдания, то те са част от предрождения договор, който са сключили в името на духовното си израстване.

Повечето родители ми пишат, че децата им не само се изплъзват покрай злополуките, но и не знаят страх. Това е така просто защото живе­ят с добри очаквания, а оптимистичната нагласа създава около тях защитно поле.

 

Безстрашни

Момченцето беше невероятно! Седях си пред хотела в курорта Кона на Хаваите и не можех да откъсна очи: облечено с толкова пъстри дрешки, че фантастичната дреха на Йосиф бледнееше пред тях (Алюзия към мюзикъла „Йосиф с фантастичната пъстра дреха“ на Андрю Лойд Уебър. – Б. пр.), то обикаляше по зида – не преувеличавам!

Смятам, че бе някъде на около седем годи­ни, а зидът – висок един метър и по-тесен от стъпалата му. Това обаче явно не го притесня­ваше, защото напредваше смело и по нищо не личеше, че има опасност да падне. Накрая дядо му се умори да наблюдава антигравитационните му номера и го помоли да слезе. Момченцето скочи, все едно имаше пружини на краката, и после двамата се изгубиха от погледа ми в хавайския залез.

Оттогава неведнъж съм се убеждавала, че кристалните деца имат наистина впечатляващи двигателни умения. Това се потвърждава от про­ведените напоследък тестове за интелигентност, които измерват два типа способности: вербални и невербални. Оценката на способността им да се изразяват устно е ниска, а на способността да се изразяват с други, невербални средства -изключително висока. Тъй като двете оценки се събират, общият коефициент на интелигентност (IQ) на кристалните деца също е доста висок.

Тези деца притежават като цяло забележи­телна моторика, независимо че изостават в говорното си развитие. А моториката им е при­дружена, както вече отбелязах, със също тъй забележително безстрашие, което им позволява спокойно да изследват света! То е сравнимо със самоувереността, която демонстрират, когато общуват с животните или предсказват нещо.

Като имаме предвид, че страхът е функция на низшия Аз – егото, то смелостта на крис­талните деца е знак за високата им степен на развитие. Те вярват, обичат и се наслаждават, докато изучават тази планета!

Синтия Бъркли казва, че дъщеря й Лий, на година и три месеца, се чувствала много удобно в тялото си и се отличавала с изследователски дух. Цитирам: „Лий сякаш не се страхува от нищо. Катери се навсякъде и маневрира между предметите с огромна лекота. Всички се чудят на физическите й способности. Пространствената й ориентация е завидна; Лий ходеше сам-самичка нагоре-надолу по стълбите още на девет месе ца. Когато свирим по джъмборета, тя се катери навсякъде, не изпитва никакъв страх!“

Хари, с когото се запознахте в предишната глава, също не се бои. Когато бил малък, майка му Карина се притеснявала много за него, но после се научил да бъде по-внимателен – по-скоро за нейно успокоение, отколкото за свое: „Да, Хари знае, че е в безопасност, и никога не се тревожи за нищо. Казва ми: „Добре съм, мамо.“ Страхът и тревожността изобщо не са му присъщи – нали е душа с по-висока вибрация.“

Кристалните деца са не просто безстрашни, но и водени от любопитство да изпитат себе си и средата си. Грант, 16-месечният син на Тара, проявявал дори прекомерна сърцатост: „Грант изпробва умението си да пази равновесие! Оня ден го видях стъпил върху седалката на детската си пожарна кола. После направи същото върху кормилото. Беше разперил ръце във въздуха и страхотно се гордееше с постижението си.“

Осъзнати инстинкти

Струва ми се, че кристалните деца са по-естествени, в по-добър контакт, с инстинктите и тялото си. Всъщност ангелите винаги са ми казвали, че бъдещето ще изглежда точно така. Още от ранно детство имам видения за един свят по-близо до природата, в който дадените ни от Бога телепатични способности ще заме­нят технологиите. Това ще бъде свят с чист въз­дух, чиста вода, тропическа атмосфера и много плодове и зеленчуци.

Кристалните деца са предвестници на тази нова реалност. А връзката, която са установили с телата си, е много по-съзнателна.

Еллен Уелч си купила видеокасета с йога-упражнения за релаксация. Тя разказва: „Тъй като се препоръчва да гледаш касетата, преди да започнеш да правиш асаните, реших да я пусна, докато вършех някаква домакинска работа.“ Четиригодишната й дъщеря Ерин седнала до нея пред телевизора и направила всички асани, като само от време на време прекъсвала, за да помоли майка си за помощ. Видеокасетата съдържала две серии с упражнения, дълги общо 70 минути. Ерин следвала усърдно инструкциите и междувременно възкликвала: „Мамо, това е толкова полезно за теб. Трябва да се занимава­ме всяка вечер преди лягане.“

Ерин е права – трябва да се занимаваме с йога.

 

Пета глава

Родени лечители

Кристалните деца носят толкова много любов в сърцата си, че самото им присъствие въздейства благотворно, а освен това са и роде­ни лечители. Дори и най-малките като че ли инстинктивно знаят как да насочват енергията с ръцете си, с мислите си или с кристали, за да осъществят дълбинно лечение. Следващите примери говорят сами за себе си и ни дават възможност да се запознаем с естествените енергийни методи за възстановяване на здраве­то, които ще се прилагат в бъдеще.

Детето лечител

Андрея забелязала лечителската нагласа на дъщеря си още в ранното й детство. Веднъж, когато се почувствала зле и решила да не става, помолила съпруга си да остави, детето на легло­то до нея. То било само на седем месеца, седяло редом, гледало я в очите и изведнъж поставило ръчичките си на корема й. Това продължило около 10 минути, при което бащата изпаднал в почуда. Когато приключило, си станало отново „нормално бебе“ и се заиграло. Андрея не зна­ела какво да мисли.

Ангелите ме научиха

Като навършила пет години, Хейли започ­нала да разказва на родителите си за ангелите, които й се явявали. Тя най-вече „общувала“ с архангел Рафаил – лечител на физическите болести. Хейли твърдяла, че ангелът на знание­то и ангелът на любовта също я учели на много неща. Те внасяли някаква машина в стаята й и й показвали как да лекува телата на хората. Хейли твърдяла, че вижда сенки около болните. Сега тя е на шест години и случело ли се в нейно присъствието някой да се ядоса, протя­гала ръка през прозореца, за да изведе негатив­ната енергия навън. Майка й Керълайн разказ­ва: „Много обичам Хейли да поставя ръце на раменете ми и лекичко да ги масажира – това ме успокоява. Веднъж по време на една церемо­ния тя се изправи, взе тибетската пееща купа и мина с нея над главата на всеки от нас. После се върна и активира с ръце нашите коронни чакри. Правеше го компетентно. Никога преди не бе виждала нещо подобно, но аз чувствах, че постъпва правилно, а и от нея струеше такава нежност и любов, такова състрадание.“

Ще излекувам кучето

Магда и двете й деца били съкрушени, кога­то разбрали, че тяхното куче Гатор е смъртно болно. Дъщеря й плачела безутешно, а шестго­дишният й син Остин спокойно отишъл в стаята си и извадил пръчицата с кристален връх, която баба му (духовен лечител) му била подарила. След това я размахал над лежащото на пода куче. Двамата сякаш си казали нещо и се спо­разумели лечението да започне. Остин движел кристала над животното близо 30 минути, като му говорел, че няма да умре, че ще го излекува. Когато приключил, се обърнал радостно към майка си: „Мамо, Гатор ще се оправи. Моята магическата пръчица му помогна.“

Остин имал рейки-настройка от баба си; цял месец той давал енергия на кучето и го лекувал с кристала. Магда завършва: „Сега Гатор е абсо­лютно здрав, без никакви отклонения и следи от болестта, и всички вкъщи сме щастливи.“

 

Как излекувах себе си и мама

Тереза Зепеда не се съмнява в лечителските способности на вече шестгодишната си дъщеря Кристьл, която няколко пъти се била справяла със своите неразположения.

Семейството отишло на къмпинг край море­то, за да отпразнува четвъртия рожден ден на Кристьл, и там не щеш ли я зяболяло ухото. Тереза й казала, че ако не направи нещо сама, ще трябва да се върнат, за да я заведат на лекар. Тази перспектива разстроила малката, но майка й я завела да легне в караваната и й обяснила как да сложи ръка на ухото си и да се помоли на Господ и на Иисус да я излекуват. Кристьл се появила след 10 минути. От болката й нямало и помен! В заключение Тереза пише: „Тя е изклю­чително волеви човек. Толкова силно искаше да останем на къмпинга, че го постигна.“

Тъй като Тереза обикновено се схващала, веднъж помолила детето да я полекува. По­ставила малките му ръчички върху гърба си, но то ги отдръпнало и казало: „Няма нужда да те допирам, за да те лекувам.“

Тереза свидетелства: „Моментално почувст­вах облекчение, все едно никога не съм била обездвижена. От 14 години имам дискова херния. Преди Кристьл да се захване с мен, често оставах на легло. Това приключи, гърбът ми рядко се обажда, и то – за да ми напомни да внимавам.“

Безусловна вяра

За да се освободи от здравословните си про­блеми, човек се нуждае от вяра, независимо дали става дума за традиционна или алтернатив­на медицина, или пък за изцеление по духовен път. Изследванията показват, че вярата на тера­певта и на пациента са важен фактор, предопре­делящ изхода на лечението. Кристалните деца не се съмняват в способността си да лекуват и това със сигурност е една от причините за тях­ната ефективност.

Тригодишната Виктория нарича себе си „д-р Тория“, и с право, тъй като спасява от главо­болие и болки в гърба приятелите и членовете на семейството си. Тя от съвсем малка разбира кога някой е наскърбен или болен и иска да го целуне или пък го гали, докато се почувства по-добре. Баба й казва: „Виктория вярва, че „лошите неща могат да се махнат“ и, лекувайки, извършва такива движения, сякаш влиза в теб, хваща болестта и я изхвърля навън. Тя е наясно с проблемите на хората и е сигурна, че може да ги разреши!“

Веднъж двете посетили старчески дом и Виктория изявила желание да помог­не на всички живущи там. Баба й трудно можела да я убеди, че е немислимо да излекуваш стар човек от многото му болежки, а и щом някой е на инвалидна количка, то такава е волята Божия. Виктория се обърнала към нея с възможно най-сериозно изражение на лицето и възразила: „Но, бабо, аз говоря с Бог!“ Вярата на момиченцето в собствените му сили и в способността му да промени света била „невероятна, истински трогателна“.

Утехата, която дават

Кристалните деца лекуват не само телата, но и сърцата на хората. Те могат:

• да отнемат емоционална болка. След като четиригодишният брат на Лоис О’Нийл починал, у тях се събрали петдесетина души. Бащата Мик разказва как вместо да страда, малката му дъщеря обикаляла опечалените възрастни и им обяснявала, че Джак не е умрял. Лоис разсеяла мъката им с приказ­ките си за градината, за ангелите и феите, които живеели там.
• да донесат физическо облекчение. Четири­годишният Колин интуитивно знае как да успокои страдащ човек. Веднъж отишъл с родителите си на гости у някакви роднини, където една от жените се разболяла. Колин настоял да остане при нея. Въпреки че спала през цялото време, той не напуснал стаята. Когато се събуждала, й носел студена напитка и уведомявал семейството, ако имала нужда от нещо. В онзи момент той бил истински извор на лечебна сила и подкрепа.
• да проявяват състрадание. Практиката показва, че децата обикновено отбягват връстниците си, които имат някакъв недъг. Новото поколение обаче има по-друга нагла­са. Кристалните деца проявяват искрено състрадание към хората с физически увреж­дания. Тригодишната Зоуи например се спри­ятелявала предимно с деца-инвалиди. Едно от нейните другарчета изобщо не можело да ходи, а тялото му било изкривено на една страна. Кристъл, майката на Зоуи, казва: „Откакто започнаха училище и дъщеря ми дружи с това момиченце, то се чувства зна­чително по-добре. Истинско щастие е, крис­талните деца не се ръководят от никакви предразсъдъци.“
• да дадат съвет. Кристалните деца умеят да подбират най-подходящите думи, за да вдъхновят, утешат или окуражат някого. Оптимисти по природа, те помагат на други­те да видят позитивното във всяка житейска ситуация.

Картър е на 5 години, но вече си личи, че има вроден усет за нещата. Веднъж на гости им дошла Ингрид, приятелка на майка му, хипнотерапевт и художник – виждало се обаче, че е без настроение. Малкият Картър се приближил до нея и заявил: „Ингрид, ти си красива, а освен това си талантлив тера­певт.“

Майка му си спомня: „Ингрид реши, че аз съм го накарала да й каже тези думи. Отрекох, още повече че никога не бях чува­ла Картър да използва думата „терапевт“ или пък сложни понятия като „талант“. Единственото, което знам, е, че той долавя кой има нужда от любов и му я дава.“

Ето това е колективната мисия на кристал­ните деца – да даряват любов и да ни учат да я приемаме. Нашата задача като техни по-въз­растни водачи е да ги поощряваме да обичат без страх, да им помагаме да осъзнават, че не е опасно да изразяват или споделят най-съкро­вените си чувства. Трябва да им внушаваме, особено по време на юношеството, да останат верни на любящата си природа.

 

Шеста глава

Вълшебни деца на Духа

Кристалните деца демонстрират дълбок инте­рес към езотеричните теми дори когато при­надлежат към семейства без каквато и да било духовна нагласа. Някои научават за Бог, молит­вата, ангелите и ритуалите от родителите си, но повечето притежават духовни знания по рож­дение. Те са малки философи, жреци и жрици, които трептят на Божествена честота и носят своята мъдрост от миналите си животи.

Тригодишната Ерин влязла във всекидневна­та, където родителите й гледали филма Скорост. Той бил към края си, а сцената в момента изо­бразявала сблъсък на самолет и автобус, послед­ван от ужасяваща експлозия. Ерин решила, че това са новините и че има пострадали, поглед­нала стъписана към родителите си, паднала на колене и възкликнала: „Трябва да се молим на Бог!“. Майка й споделя: „Бях силно впечатлена, че едно тригодишно дете може толкова светка вично да премине от „О, не, това е ужасно“ към „Трябва да се помолим за Божията помощ“.

Реакцията на Ерин по повод тази нереална трагедията е покъртителна. Тя е още един знак за посоката, в която се движим. Представете си свят, в който всички прибягват до молитвата по време на криза, вместо да се страхуват и притесняват.

Кристалните деца разсъждават философски и често засягат духовни теми, които повече при­лягат на възрастните. Мелиса казва, че седем­годишният й син Лиъм нерядко питал за неща, които не би трябвало да вълнуват дете на него­вата възраст, като да речем: „какво е астрално тяло“, „кой е Бог“ и прочее. Понякога сам откривал своята истина. Вероятно въпросите му привличали директен отговор от Божествения свят. Веднъж например възкликнал: „Ние всич­ки сме Бог.“

Мелиса е благодарна за тази ориентация на Лиъм. Тя твърди, че „докато той е това, което е, светът ще бъде хубаво място за живеене“.

 

Лунната енергия

 

Кристалните деца са силно свързани с природни­те енергии, с енергията на Земята, Луната и звездите. Подобно на древните дру-иди, вавилонци и египтяни те са запленени от звездно­то небе и пълнолунието.

Тяхната свръхчувстви­телност ги прави навярно изключително възприемчиви за мощното лечеб­но въздействие на Луната. Светилата на нощно­то небе се откриват за очите им дълго преди да станат видими за възрастните.

Думата „луна“ била всъщност първата, произ­несена от Изабела! Според майка й Джейми тя обожавала Луната и я нарекла по име съвсем спонтанно още щом я зърнала и много преди да каже „мама“ и „тати“. „Изведох я навън в една прекрасна нощ с мастиленосиньо небе, а Изабела въздъхна и, като посочи нагоре, каза: „О, луна!“ Тогава беше на около девет месеца.“

Кристалните деца са просто влюбени в тази чудна спътница на Земята. Докато връстни­ците им си играят с играчки, те са заети да наблюдават. Бет споделя, че тригодишният й син Тейлър с удоволствие седял в стаята си на тъмно и гледал обсипания със звезди небосвод. Кристалните деца се влияят много по-силно от лунните цикли. Джули, тригодишната дъщеря на Петра, обикновено спи непробудно, но при пълнолуние будува с часове.

Свръхестествени способности

Кристалните деца се отличават не само с духовна нагласа и вродени лечителски способ­ности, но някои биха могли да бъдат наречени и алхимици или могъщи вълшебници. Законите на гравитацията сякаш не важат за тях – щом местят предмети със силата на мисълта си! Вече съм чувала много такива случки. Невинаги обаче ми позволяват да ги разпространявам, а само при условие, че запазя анонимността на участниците. Просто родителите се опасяват от неприятни последствия, ако децата им се прочуят с подобни дарби. Тъй като случките са ми били предадени лично, смятам, че са достоверни. Те носят емо­ционален заряд, изчерпателност и автентичност, които ги отличават от измишльотините. Ще при­веда няколко примера, а вие съдете сами.

Психокинезата   е   способност  да   се   местят предмети със силата на ума и емоциите. Това се случва, когато енергийното поле на човека се пресече с електрическото поле на уреди, часов­ници, батерии и дори на улични лампи. В това отношение някои кристални деца демонстрират завидни умения.

Във Франция например живее седемгодишно момче, което ще нарека Адам, тъй като майка му и дядо му ме помолиха да не разкривам самоличността му. Адам разказва за пребива­ването си на други планети и за няколко свои минали живота, изреждайки подробности за съответната култура, етнос и език. Когато бил на три години, заявил: „Знаеш ли, ти не си ми първата майка. Този път избрах за родители теб и тате и вие се справяте чудесно.“

Адам можел да предсказва и бъдещето. Веднъж, вече четиригодишен, казал на майка си: „Твоят баща днес не отиде на работа. Имаше буря и той само се поразходи.“ Дядото на Адам живее на друго място в Америка, при шестча-сова разлика. Тъй като там все още не било понеделник, а през уикендите той не работел, то Адам трябва да е видял някаква бъдеща ситу­ация. Когато на следващата сутрин майка му се обадила на баща си, с изненада разбрала, че момчето имало право.

Тя твърди също така, че синът й може да управлява материята: „Един ден Адам ми пока­за как се гаси и пали свещ, без да се докосва – а бяхме навън, където духаше силен вятър!

Той може така да се концентрира, че да повдигне във въздуха гумена топка. Зная, че това му отне известно време, докато накрая успя. Чух как топката отскочи от пода и отидох в стаята му да видя какво става. Беше сполучил поне два пъти, преди да вляза. Искаше да ми покаже, а аз направо не можех да повярвам на очите си. Топката левитираше на два сентиме-тра над леглото му и после подскочи, все едно някой я подхвърли!“

Майката на Адам се притеснява как хората ще погледнат на неговите способности, още повече, че семейството живее в традиционно-религиозна общност във Франция. Освен това според нея тези занимания изтощават сина й и го правят уязвим. Надявам се да не му внуши страховете си и да не го подтикне да изостави Божествената си дарба.

 

* * *

Друга жена, също пожелала да остане ано­нимна, разказва подобни случки с четириго­дишния си син и четиримесечната си дъщеря. Още когато била на няколко седмици, дъщеря й повдигнала във въздуха дървена играчка и я „приземила“ на няколко метра от първоначал­ното й място. Свидетели на това „произшест­вие“ станали четирима възрастни и две деца. Майката предполага, че момиченцето предиз­викало този психокинетичен феномен, защото било разстроено, задето го пренебрегват. После добавя, че синът й бил много будно бебе, което „си играело със заобикалящата го материя“. Тя споделя: „Ясно си спомням как още като пеле­наче неведнъж „изключваше телевизора“, когато желаеше да привлече цялото ни внимание, а ние не се отзовавахме незабавно.

 

* * *

Двумесечната дъщеря на Тина влияела на електрическите уреди по подобен начин: „Понякога ми се налага да я взема със себе си на работа, но ако я оставя прекалено близо до компютъра, той блокира. Мониторът на колежката ми оня ден изгоря, с принтера също имах­ме проблем. Ще се наложи да слагам кристали върху електронните уреди, за да поемат част от енергията, излъчвана от дъщеря ми.“

 

Техните души ни посещават

 

Докато спим или медитираме, любящите души на кристалните деца могат да ни посетят подобно ангели, които ни носят послания от Божествения свят. Лора Ейнсуърд медитирала в спалнята си на пода в присъствието на своята внучка Бет. Отначало Бет седяла до нея, но после се измък­нала тихо навън. Лора разказва: „Не зная колко дълго останах така, но по едно време я чух да ме вика с нежен глас: „Бабо!“ И отново, но малко по-силно: „Бабо!“ Отворих очи, но нея я нямаше; представи се пред вътрешния ми взор усмихната, увита в одеало. Погледна ме про­никновено и каза с подкупваща искреност: „Тук съм, в случай че ти дотрябвам.“

Продължих с медитацията си и след минута чух дълбоко дишане, почти похъркване. Бет спеше дълбоко в другата спалня през една стая от мен.“

 

* * *

Ако децата ви не се държат като малки въл­шебници или магьосници, това не ги „дисквали­фицира“ от категорията на кристалните. Просто не всички те правят чудеса. Но все пак не е ли вълнуващо, че някои от тях притежават таланти, които най-вероятно всички ние носим в себе си, без да го съзнаваме? Ще повторя, че кристал­ните деца ни подсказват в каква посока ще се развиват човешките умения… и прокарват пътя натам.

 

Седма глава

Връзка с природата, животните и камъните

Независимо че кристалните деца приличат на същества от друга планета или измерение, те имат силна и дълбока връзка със Земята, природата и животните. Обичат да бъдат навън, да си играят сред дърветата и цветята, близо до камъните и водата. Някои с мъка се задържат вкъщи. А когато са кисели, една разходка осеза­емо повдига настроението им. Също като мал­кия Свети Франциск те излъчват чистота, която предразполага животните. Трябва да можете да си представите как растенията, птичките и слънцето пеят от радост в присъствието на едно очарователно кристално дете.

Четириноги приятели

Както музиката опитомява дивите зверове, така и кристалните деца оказват хипнотично въздействие върху животните. Те се боричкат с големи кучета и котки с остри нокти и никога не получават и една драскотина. Животните усещат невинността на сърцата им. Общуването помежду им протича на вълната на любовта -затова се разбират чудесно.

Лий, която е на година и три месеца, вече е намерила всеотдайни приятели в лицето на четириногите членове на семейството си. Най-верният й другар, според майка й Синтия, бил кучето Йоги: „Лий направи първите си самос­тоятелни стъпки, като се хвана за козината му и се изправи. После Йоги се отмести, но тя продължи да стои. й въобще това, че повечето животни й позволяват да ги докосва, дърпа и въвлича в игра, е удивително, истинско чудо. Те много си падат по нея.“

Тригодишната Аби също привлича животни­те. Майка й Андрея споделя: „Често я намирам да седи мълчаливо с кучето и котките, положи­ла ръце върху тях. Наблюдавам я продължител­но – изглежда, че ги успокоява.“

Изабела,  на  година  и  половина,  два пъти плувала с делфини в Кона на Хаваите. Майка й Филипа твърди, че и първия, и втория път делфините били притеглени като от магнит, насочвали се право към нея, гмуркали се и се връщали отново и отново.

Дивите и домашните животни еднакво оби­чат кристалните деца, защото усещат любовта им и им имат доверие. На година и половина Хана Колдуел отишла с майка си Пам в зоо­парка и – виж ти! – животните я заразглеждали с нескривано любопитство.

Женската горила имала бебе на нейната въз­раст. Цитирам думите на Пам: „Горилата също като мен още кърмеше и аз се почувствах някак си свързана с нея. Тя веднага забеляза Хана и залепна за стъклената преграда помежду ни. Двете дълго не откъсваха очи една от друга, а после горилата отмести поглед и сякаш изу­чавайки ме, нежно постави ръка на стъклото точно пред лицето ми. Аз повторих жеста й. Контактът ни беше невероятно силен.“

Накрая майката и дъщеричката се сбогува­ли с новата си приятелка и влезли в сектора с лъвовете. Наблюдавали ги през стъклото, а те били пръснати из цялото обширно загражде­ние. Пам си спомня: „Изведнъж една лъвица вдигна очи, като че ли някаква невидима сила привлече вниманието й към нас. Приближи се, цялата напрегната и съсредоточена. Озърнах се, за да разбера какво толкова я бе заинтригувало. Излизаше, че това бе дъщеря ми! Двете се взи­раха една в друга, бяха погълнати една от друга. Хана бе омагьосала животното! Сякаш не то, а моето момиченце беше атракцията на зоопарка. Това представление събра голяма тълпа, всички се питаха какво толкова намира грациозната лъвица у детето, че така се е вторачила в него.“

Любов към природата

Освен благоразположението към животните, друга ключова характеристика на кристалните деца, е тяхната дълбока любов към природата. Те усещат, че буболечките и растенията също преживяват нещо. И досущ говорители на ес­теството ни напомнят, че всичко живо и уж неживо е надарено с чувства. (Още по темата: Д.&И. Кернер, „Гласът на розата или какво чувстват растенията и как общуват с нас“, Аквариус, 2003 София)

• Аби, дъщерята на Андрея, не позволявала да се убиват насекоми – включително големи, страшни паяци. И обяснявала на възраст­ните, които посягали да ги мачкат: „Те са Божии твари.“ Ние си мислим, че бръмба­рите представляват интерес най-вече за мом­ченцата, но кристалните момиченца също ги обичат. Те не предявяват предпочитания и ги харесват като всички други живи създания.
• За да сложат басейн в задния двор, родите­лите на шестгодишния Робърт трябвало да отсекат две върби. Като видял електрическия трион, Робърт се спуснал към дърветата, взел да ги прегръща едно след друго и сърцераз­дирателно да плаче.
• Чад, сега на седем години, от съвсем малък проявявал нежно отношение към природата. Веднъж, наблюдавайки как едно листо поли­тнало към земята, казал на майка си: „Горкото листо падна на земята и остана без семейство.“
• Лиам нежно докосвал гущерите, които вли­зали в къщата им, и ги изнасял навън, като същевременно им гово­рел: „Трябва да си вър­виш у   дома,   малките гущерчета те чакат“, или: „Излез навън и си намери някаква храна. Знам, че си гладен.“ Според майка му той знае какво мислят или чувстват гущерите и ги успокоява, а те го слушат.
• Веднъж някакъв   познат  откъснал   цвете  и го подарил на тригодишната Кристъл, а тя
  много се разстроила. Доближила се до оста­налото в земята стъбълце и се опитала „да
  залепи“ цветето към него.
• Петгодишната Алис толкова   обичала   рас­тенията,   че   плачела,   когато   майка   й   се
  захванела да ги подрязва или да отстранява изсъхналите листа и цветове.
• Шестгодишният Айзък  показал  на  баба си Лаура   гладкото   камъче,   което   стискал   в
  шепата си. Той й обяснил, че го вдигнал от пътя, за да не го смачка някоя кола.
• Тригодишната Зоуи прегръщала дърветата и целувала падналите и сухите листа.

 

Широкият свят

Тъй като кристалните деца имат любящи сър­ца и слънчев характер, не е изненадващо, че пред­почитат да прекарват времето си на открито, да дишат свеж въздух и да се занимават с животните и растенията. Естествената среда с присъщите й форми за тях е много по-привлекателна.

Те с удоволствие се освобождават от дрехите си, играят си в калта и изследват мравуняците. Детайлите в природата силно ги впечатляват. Затова с часове могат да наблюдават поклаща-ните от вятъра растения.

Натан, двадесетмесечният син на Кончита, страстно обичал природата. Майка му ни пише: „Трябва да заключваме всички врати, за да го удържим вкъщи. Когато е навън, иска да е съблечен, да играе във водата, да се маже с кал и да я опитва на вкус.“

Предполагам, че една от причините за при­вързаността на кристалните деца към естество­то, е способността им да общуват с растенията и животните. Магда казва, че четиригодишната й дъщеря Тейлър постоянно говорела на цветята, обяснявала им колко са красиви и утешавала малките буболечки.

Кристалните деца се стремят да ни отва­рят очите за вълшебствата на природата и да ни напомнят, че всичко е живо. Шон и Кели Карпентър твърдят, че техният тригодишен син Корбин има много специално отношение към дърветата: „Той ни разказва какво чувстват, говорят и правят те. Някак си долавя, че Духът присъства във всяка жива форма, и общува с птиците, рибите, растенията, насекомите и камъните, но все пак най-много с дърветата.“

Веднъж четиригодишната Колин се разхож­дала навън с майка си и виждайки едно дърво, се спряла, облегнала се на него и въздъхнала: „Мамо, усещам любовта на дървото, усещам сърцето му!“

Природата е превъзходен лечител на емоции­те и вдъхновител за всички хора, включително и за кристалните деца. Когато 14-месечната дъще­ря на Аманда започвала да киселее, можела да бъде успокоена единствено с разходка: „Щом я изведем и я пуснем да походи по тревата или да докосне земята, настроението й моментално се оправя.“

За да се забавляват, тези специални деца не се нуждаят от сложни играчки. Осигурете им досег с природата и те ще се прехласнат по шумолящите листа, паяците и птиците. Едногодишната Риана се изнервяла, останела ли за по-дълго вкъщи. Според наблюденията на майка й тя не можела да се насити да гали дър­ветата, да докосва тревата и да гони носените от вятъра листа.

Дори поотрасналите кристални деца пред­почитат природата пред играчките,  купени от магазина. Шестгодишната Хейли поискала да разчисти стаята си и да се освободи от онези, които й били ненужни, затова организирала раз­продажба в гаража заедно със сестра си. Двете събрали 192 долара. Вместо нови играчки, си купили кленово дърво и го засадили в задния двор.

След като кристалните деца толкова много обичат природата, не е изненадващо, че от ранна възраст започват да се тревожат за окол­ната среда. Те силно желаят да защитят и опазят Майката Земя. Петгодишният Ники например постоянно напомнял на майка си да не раз­хищава водата. Не по-малко добросъвестно се отнасял и към ползването на електричеството поради неговото въздействие върху всичко съществуващо. Гасял лампите, когато излизал от стаята, и не поизволявал да ги включват преди залез слънце.

Кристали и камъни

Кристалните деца страшно обичат кристали и камъни и това не бива да ни учудва. Те усе­щат жизнената енергия, течаща през тях. Знаят, че минералното царство е също толкова живо, колкото и останалите сътворени от Бог царства. А едно красиво скално образувание заслужава също толкова внимание и обич, колкото и чове­кът или животното. И всяко създание притежа­ва искра от Духа.

Когато отишла с баща си и баба си на оке­анския бряг в Южна Калифорния, тригодиш­ната Виктория се чувствала като у дома си. Доближавала ухо до скалите, прислушвала се и нещо им шепнела. Баба й си спомня: „Събраха се хора, всички се досетиха, че разговаря с тях.“

Минералите се използват открай време в духовните ритуални практики и в лечителска­та работа като транслатори и ускорители на енергията. Кварцовите кристали намират при­ложение в производството на електронни уреди като телевизори и часовници за усилване на електрическия сигнал. Има предположения, че древните цивилизации са си служели с тях за придвижване и осветление, а освен това същест­вуват теории, че Кивотът на Завета се е състоял от кристали със заложена по мисловен път про­грама за генериране на енергия во веки веков.

Кристалните деца усещат излъчваните от ми­нералите импулси и се отнасят с уважение към необикновените им качества и сила. Повечето знаят интуитивно и без никаква предварителна подготовка как да боравят с тях, за да лекуват.

Кари Линебери е майка на две дъщери – две­годишната Шейлин и тригодишната Мая. И двете много обичали да си играят с полира­ните кристали от вече голямата си колекция. Понякога демонстрирали необикновени позна­ния и усет.

Мая например криела под леглото си аме­тист. Кари го намерила и го преместила. Мая веднага установила липсата му, върнала го на мястото му и дала на майка си да разбере, че мястото му е там.

Друг път Шейлин се мушнала в леглото при Кари. Розовият кварц на нощното шкафче вед­нага привлякъл вниманието й и тя се пресегна­ла да го вземе. Кари си спомня: „Тъкмо го бях купила и нямаше как Шейлин да знае за него.“

Детето допряло върха на кристала о челото на майка си и казало: „Мамо, аз умея да леку­вам с това. То може да прави операции.“ После Шейлин взела да мести кристала по различни части на тялото й с такава увереност, сякаш била завършен лечител.

Накрая Кари я попитала кой я е научил да използва кристалите за лечение и тя невъзму­тимо отвърнала: „Иисус.“ Атмосферата в стаята била изумително спокойна и ведра. Кари си спомня: „Направо ме полазиха тръпки. Никога няма да забравя онази сутрин и усещането, че съм попаднала в друго време и пространство.“

Айзък, четиригодишният син на Джуди Сприн-гър, разполагал с неизвестно откъде придобити познания за кристалите. Веднъж той ни в клин, ни в ръкав заявил: „Мамо, искам да ти кажа, че камъните се изтощават, ако ги държиш непре­къснато вкъщи. Трябва да ги изнасяш навън и да ги оставяш там задълго.“

Някои деца получават информация за при­ложението на кристалите от духове-водачи и ангели, а други я носят от минали животи.

Стивън и Карън Уилямс разказват: „Нашата петгодишна дъщеря Сабрина се влюби в крис­талите още когато за пръв път й показахме няколко екземпляра. С лекота запомни имената им, а сега ни помага при избора на нови.“

Една вечер Сабрина заявила, че се нуждае от енергийно лечение. Майка й започнала да й обяснява системата от чакри на човешкото тяло. Тъкмо щяла да й покаже местата им, когато Сабрина възкликнала: „Мамо, знам къде да поставя камъните. Правила съм го и преди.“ После се заела да се самолекува. Карън наблю­давала уверените действия на детето си и у нея не останало никакво съмнение, че връзката му с кристалите датира от друго време.

Навярно живият спомен за миналите живо­ти е една от причините децата да имат силен афинитет към такива проверени от времето лечителски средства като лабиринтите и меди­цинските колела.

Едно шестгодишно момиче показало необик­новени познания за колелата. Каролин косяла тревата в двора, когато дъщеря й Хейли я изви­кала, за да й покаже своя кът за медитация. В желанието си да направи нещо като светилище тя била покрила мебелите в стаята си с чарша­фи. А по средата подредила кристалите и други специални камъни. Когато медитирала, сядала в центъра на очертания с тях кръг.

Каролин си спомня: „В стаята цареше атмос­фера на пълен покой, а свещеният кръг беше пре­красен. След няколко дни Хейли ме помоли да се разположа до нея и ми изнесе цяла лекция за неговото значение и за лекуването. Даде ми един кварцов къс и ми поръча да го държа близо до сърцето си. После стана и започна да призовава своите невидими помощници, а архангел Михаил покани да дойде при нас. На мястото, където видя Рафаил, постави малък сърцевиден розов кварц така, че нежната лечебна енергия да извира от центъра на кръга – там, където седяхме. Хейли знаеше какво прави – не вярвах на очите си!“

Сигурно ще забележите, че вашето дете има’ слабост към кристалите, дори да не гледа на тях като средство за лечение. Четиригодишният син на Мери толкова обичал своите, че винаги ги носел със себе си и дори спял с тях. Мери раз­казва: „Маршал ходи на забавачница, откъдето получи задачата да занесе нещо, което започва с буквата К. И той, разбира се, избра не друго, а кристали.“

Петра споделя, че ако тригодишната й дъще­ря Джули не успявала да заспи, кристалите спасявали положението. В един момент малката започнала да се буди по пет-шест пъти на нощ и отказала да остане сама. Петра се чудела какво става, но когато си поговорила с нея, разбрала, че вижда духове в стаята си.

Петра разрешила проблема, като всяка вечер преди лягане правела следния ритуал: внима­телно заповядвала на духовете да напуснат и поставяла розов кварц и аметист в леглото на детето и бял кварц – на прозореца. Така в стая­та не влизали „неканени гости“, а Джули спяла непробудно.

Лора Холс също установила, че криста­лите помагат на сина й да спи по-добре. Професионален лечител с медиумни способ­ности,   тя   получила   интуитивно   послание   да построи кристална енергийна решетка в дет­ската стая. В геометричния център на помеще­нието сложила хематит, а в ъглите – по един къс родохрозит. После визуализирала енергийна решетка, чиито лъчи свързвали всеки от крис­талите и се събирали над хематита. Отправила молба за създаването на етерно огледало под върха на така получената пирамида, отразяващо негативните влияния нагоре, навън от стаята. И накрая призовала духовните водачи и ангели на детето да го пазят. Сега то заспива бързо и не се буди през цялата нощ.

Лора твърди, че след инсталирането на енергийната решетка температурата в стаята се покачила значително поради образувалото се силно позитивно поле.

„Кристални указания“ за родители

Тъй като кристалните деца се свързват с енергията на минералите, бих ви препоръчала да ги запознаете с тях. Ще ги намерите в езо-теричните книжарници, специализираните мага­зини за кристали и по изложенията на скъпо­ценни камъни. И не забравяйте, че естествените излъчват по-силно от изкуствените.

Кони Барет, която от дълги  години държи магазин за кристали, препоръчва да оставите децата сами да направят своя избор. В повечето случаи те знаят кой точно камък ще им помог­не да се чувстват по-спокойни и умиротворени. Тя разказва: „Веднъж в магазина влязоха майка и син. Жената започна да ми обяснява про­блемите на детето, а то през цялото време я прекъсваше с думите, че е намерило кристала, който търси.

Накрая тя се обърна и го помоли да замъл­чи, тъй като се опитваше да научи от мен кое от цялото това изобилие е подходящо за астма­та му.

Помолих я да погледне кристала, избран от сина й. Той ми показа родохрозит – камък, който отпуска мускулите на слънчевия сплит и затова се препоръчва при астма. Отбелязах, че детето се е справило повече от добре.“

Децата усещат камъните интуитивно. Това не означава, че не можете да им давате и криста­ли, които вие самите смятате за подходящи. Те просто биха харесали всеки.

Ако детето ви е все още малко, не забра­вяйте, че има опасност да погълне по-дребните късове. Не го оставяйте да си играе с тях без надзор. Най-добре е да му купите голям кристал със загладени ръбове, с който не може да се задави или да се нарани. Обяснете му също така, че не трябва да го хвърля!

А след като му дадете свободата да избира по усет, вземете предвид и списъка на Кони, съдър­жащ кристали, особено полезни за определени детски състояния и проблеми:

• Кошмари/безсъние: аметист – да се постави на нощното шкафче до детето или под въз­главницата.
• Страдание или мъка: розов кварц  – да  се държи на известно разстояние над сърцето на
  детето или да се окачи на верижка на врата му.
• Себеуважение и   самочувствие:   цитрин  – може да се вгради в пръстен или колие или да се държи някъде в стаята.
• Концентрация, внимание    и   учене:    червен халцедон за заземяване или содалит за проясняване на ума. Да стои там, където детето учи.
• Емоционален стрес: лунен камък – да се носи на врата или да се натриват с него челото и слепоочията.
• Търпение: родонит – да се търка между дла­ните в случаи на припряност.
• Общуване: тюркоаз, ако при нужда детето се притеснява да помоли някого за помощ; ахатът помага за спокойно общуване, а амазонитът – за кураж да се казва истината. Всички камъни са особено ефективни, ако се носят на врата.

Всеки новопридобит кристал следва да се пречисти от енергията на предишния му при­тежател, като бъде оставен навън под преките слънчеви лъчи най-малко четири часа. Другият начин е да го потопите във вода с морска сол. Но не за дълго, понеже солта го разяжда. После помолете детето да го подържи до сърцето си и да го зареди с мислите и желанията си. Може да си пожелае например камъкът да му помага да е здраво и да спи по-добре. Поетата от крис­тала негативна енергия също отстранявайте с помощта на слънчева светлина или вода с мор­ска сол. Правете го от време на време – про­филактично.

 

Божествената природа

Дороти франсис Гърни казва в едно свое стихо­творение: „В градината човек е близо до Бог пове­че откъдето и да било на Земята.“ Кристалните деца инстинктивно знаят това и са в синхрон с Духа на природата. Тя е техен храм, тяхно свети­лище и пространство, където могат да докоснат, вдишат и осъзнаят Божественото присъствие.

Четиригодишният Колин и майка му се раз­хождали из красива японска градина, когато той внезапно спрял и възкликнал: „Мамо, толкова е прекрасно! Бог е тук, а също и ангелите!“

Кейт Мичъл, собственичка на магазин за кристали в Лос Анжелис, разказва за едно чети­ригодишно момче на име Алекс, влязло при нея неотдавна заедно с майка си. Погледът му попаднал върху голям кристален грозд на цена 500 долара и то развълнувано заявило: „Ето това искам да ми донесе Дядо Коледа!“ Майка му се постъписала и го попитала: „А защо не „Лего“ като останалите деца?“ Но то отсякло: „Не ми трябва!“ Когато се поинтересувала защо толкова много желае този кристал, отвърнало: „Защото е истински и е направен от Бог.“

Бъдете сигурни, че Дядо Коледа е донесъл на малкия Алекс големия кристален грозд.

 

Осма глава

Ангели и невидими приятели

Не се учудвайте, ако се натъкнете на крис­тални бебета, които съсредоточено проследяват с глава и поглед реещите се в пространството невидими за вас ангели. Може да ги чуете и как разговарят с тях на някакъв непонятен език. Много от родителите, с които съм общувала, са убедени, че техните кристални деца (наричани понякога „кристалинни“) виждат ангели и почи­нали близки. Ами да! Че защо най-чувствител­ните човешки същества на всички времена да не се раждат с ясновидски способности?

В миналото също е имало такива деца. Кристалните обаче съхраняват духовната си дарба за цял живот. Това не на последно място е така и защото днес, в новата ера на духовна разкрепостеност, получават подкрепата на родите­лите си. А в миналото онези, които са виждали и чували ангели, са били заклеймявани поради страх от всичко скрито и необяснимо.

В семейството на Тара Джордан обикновено се прочита кратичка молитва преди и след вече­ря. Когато станал на 13 месеца, синът й вече се опитвал да произнася името Иисус.

Ето какво казва Тара: „Докато ние се молим, Грант гледа нагоре и човек може да си рече, че вижда Господ, ангели или духове от различни нива. Маха с ръчичка, а там не личи да има каквото и да било. Извиква Иисус по име и казва „Здравей“. После поглежда към стената, където виси картина на Тайната вечеря, и пак помахва. Не ще и дума, че Грант вижда и усеща духовния свят.“

Кристалните деца запазват дарбата си на ме­диуми благодарение на своите родители, баби и дядовци, притежаващи разбиране за всичко това. Ангелите ги привличат, защото децата усещат безусловната им любов. Те обичат мама и татко да им разказват за небесните същества, а после използват наученото, за да се свързват с тях.

Когато Хейли, петгодишната дъщеря на Керълайн, си счупила ръката, двете хукнали към болницата, като взели със себе си моята книга Ангелите лекуват. След като прочела молитва за  изцеление,   Керълайн   казала   на детето да призове архангел Рафаил (лечителя на физиче­ските болки) – той щял да бди над нея, щял да й помогне да се излекува по-бързо и да облекчи страданието й. Оттогава Хейли призовавала Рафаил всеки път, щом ръката й се обадела.

По време на прегледа лекарите били изуме­ни от спокойствието на малката. Не по-малко учудени останали и майка й и баща й Май – но не само от нея, но и от самите себе си, тъй като те също запазили самообладание. А друг път, случе­ло ли се някое от децата да пострада, Керълайн не пропускала да се разплаче. Ангелите очевид­но въздействат благотворно на всички.

Докато лекарите слагали гипса на ръката на Хейли, майка й усетила как пространство­то в болничната стая се изпълнило с неземен покой. След малко момиченцето възкликнало: „Погледни, мамо, гипсът ми е зелен! Това е цветът, с който лекува Рафаил!“

Оттогава Хейли непрестанно разговаряла с ангелите, вършела нещо с тях и се учела от тях. Керълайн само отключила този процес. Една нощ дъщеря й отворила дума за мъдрост­та, която й се разкривала напоследък. Седяла на колене, почти в молитвена поза, и разказ­вала на майка си за прозренията и знанията, получени  благодарение на висшите същества. А Керълайн имала чувството, че Хейли също е ангел, глаголещ древни истини.

Ето и информацията, която й предала за ар­хангелите Рафаил, Гавриил и Михаил: „Хейли твърди, че тези ангели били огромни, издигащи се сякаш от земните дълбини и извисяващи се като гигантски дървета чак до небесата. Когато за пръв път ги видяла в стаята си, те били тол­кова много, че се уплашила, защото ги взела за духове. Но после забелязала крилете им и се успокоила.

Според Хейли ангелът на знанието никога не я изоставял. Една вечер го попитала какво значи думата „активност“ и той й отговорил: „Многото неща, които се случват.“ Освен това ангелите й помагали по четене и математика. Учителката в детската градина се възхищава на богатия й речник. Веднъж Хейли поиска да й обясня значението на думата „анестезия“, а аз -откъде я е чула. Тя отвърна, че Рафаил я бил употребил предната вечер, докато я учел как да лекува. Уверява ме, че докато се занимавала в стаята си, в повечето случаи не била сама. Играела си с Рафаил и другите архангели.“

 

Деца и родители ясновидци

 

Ангелите са навсякъде около нас и кристалните деца спокойно общуват с тях. Ако познавате крис­тално дете, то вие имате привилегията да притежа­вате персонален духовен учител!

Кристъл, майката на Зоуи, споделя: „От мига,в който Зоуи се появи, започнах да виждам анге­ли и починали близки. Ясновидските ми способ­ности се отприщиха в буквалния смисъл на думата.“

Тези деца са катализатор за екстрасензорните възприятия на другите и това в голяма степен се дължи на силната любов, която излъчват. Те отварят нашите енергийни центрове – особено сърдечния. Така ни помагат да приемаме без страх любовта, което ни прави по-съзнателни за ангелското присъствие край нас.

Кристъл ни уверява, че около Зоуи кръжали светлини. Те се виждали дори и на снимките й!

Много от родителите и бабите, с които съм говорила, твърдят, че децата им имали лъчисти аури, край тях блещукали светлинни точки и дори се забелязвали ангели. Синди Голдънбърг видяла спящата си дъщеричка, обгърната от синкаво-бяло сияние. А когато повдигнала завив­ката, сиянието се шмугнало под нея, оставайки все така ярко.

Синди насърчавала ясновидството на петго­дишната Кристен, която умеела изключително добре да „разчита“ аурите. Те двете разпръсква­ли над вестниците „ангелски прах“, та неприят­ните ситуации и въвлечените в тях хора да се оправят. Това е отличен пример за родител и дете, които взаимно подхранват духовните си дарби.

Невидими приятели

За децата е съвършено нормално и дори здравословно да си имат „невидими приятели“, тоест същества, които в повечето случаи са техните ангели-хранители или духовни водачи. Когато родителите подкрепят и насърчават този контакт, малките гледат на необикновените си способности като нещо естествено и прием­ливо.

„Невидимите приятели“ понякога са арханге­ли, които им помагат да осъществят житейската си мисия, или пък закрилници, които ги учат да се освобождават от страховете си. Те може също така да бъдат и отишли си роднини, добри познати или дори домашни любимци.

Преди няколко години една жена на име Мелиса срещнала мъж, в когото се влюбила безумно. Когато разбрал, че е бременна, той не поискал да запази нито връзката си с нея, нито детето. Мелиса не казала нищо на единствения си по онова време син Лиам. Един ден обаче той й подал рисунка с думите, че това е портрет на по-малкия му брат.

Накрая Мелиса взела трудното решение да прекъсне бременността си, без да уведомява Лиам. Седмица по-късно той й съобщил, че брат-чето му казало: „Реших да поизчакам, но съм добре и те обичам.“ После добавило, че щяло да бди над Мелиса като ангел-хранител, докато се подготвела да му стане майка. Тогава двамата с Лиам щели заедно да се грижат за нея.

Мелиса твърди, че Лиам е силен медиум. Веднъж тя медитирала, за да разбере кое е нейното „животно на силата“ (според някои вярвания всеки си има такова животно-духовен водач, което не е непременно умрял домашен любимец) и видяла до себе си лъвица. Както си седяла в своето голямо кожено кресло и се наслаждавала на медитацията, Лиам се прибли­жил и я питал откъде са се взели големите драс­котини по облегалката на креслото. Но като не получил отговор, продължил: „Мамо, да знаеш, че твоята лъвица ги е оставила там!“ Мелиса се учудила: „Моята лъвица?“. А Лиам потвърдил: „Да, лъвицата, която постоянно върви след теб, мамо. Не я ли виждаш?“

После й обяснил, че огромната котка винаги я следвала по петите, а нощем спяла в краката й. Стъписана, Мелиса си казала: „Благодаря на Бог за благодатта и честта да имам такъв син. Той е светлината и силата в моя живот.“

Родителите не бива да се тревожат заради ясновидските способности на децата си, най-малкото защото те им помагат да се освобож­дават от емоционалните си и физически болки. Те са божествен дар, който е достояние на всеки един от нас.

Петгодишната Сабрина например била съкру­шена от смъртта на своя приятелка. Ангелите, с които общувала от малка, я утешавали. Истинско емоционално облекчение обаче полу­чила, когато починалото момиченце й се явило от света на духовете.

Сабрина твърди, че разговаряла насън с него, а то стояло усмихнато под красива дъга. Малко по-късно майка й предала това съобщение на родителите му, които си спомнили, че последна­та му рисунка представлявала автопортрет под многоцветна дъга.

Спомени от минали животи

Някои кристални деца имат живи спомени от свои някогашни превъплъщения. На разказите им не бива да се гледа като на някаква стран­ност. Новото и вълнуващо състояние на неща­та този път обаче е, че възрастните в днешно време изслушват и отдават повече внимание на детските спомени. Така малките успяват да ги съхранят, без да бъдат объркани от тях.

Когато осъзнаем, че животът е вечен, прес­таваме да се боим от смъртта. Виждаме несъс­тоятелността на ужаса от ада и наказанието, насаждани от някои религии. В момента, в който проумеем всичко това, ние започваме да се чувстваме истински свободни и заживяваме пълноценно. Ето няколко примера за деца, които помнят свои минали животи:

• Шестгодишният Робърт често говорел за „родителите си“ от времето, преди да дойде в корема на мама. Описвал в подробности живота си с тях. Твърдял, че бил наблюдавал отгоре как мама тръскала онова нещо (теста за бременност) и след като то станало синьо, се спуснал в корема й.
• Бевърли Мур казва, че петгодишният й син Итън пазел спомен за повече свои прераждания: „Описва ги надълго и нашироко. Задава въпроси като: „Помниш ли, когато аз бях на твоите години, а ти на моите?“ Според него веднъж ми е бил майка, а друг път – баща.“
• Петгодишният Евън и по-големият му брат Нейтън си говорели за момичета. Неочаквано
  Нейтьн възкликнал: „Евън, ти пък какво раз­бираш? Само на пет си!“ Евън се троснал:
  „О, за Бога, Нейтън. Бил съм жена поне 60 пъти!“

Някои кристални деца се раждат за пръв път на тази планета и земният живот може да им се види непонятен и некомфортен. Кати разказ­ва, че както един ден седял в скута й, нейният тригодишен син Уилям я помолил да си вървят „у дома“. Тя отвърнала: „Но ние сме у дома,“ а той се учудил: „Така ли?“ По-късно Кати се досетила, че той говори за предишно съществу­ване в друг свят, и нежно му казала: „Ние сме на Земята, защото тя има нужда от нас, а домът ни не е кой знае колко далече.“ Това като че ли поуспокоило Уилям.

 

* * *

 

Част от задачите ни на възрастни, които отглеждат кристални деца, е да им покажем как да се справят с живота на Земята. Да им помог­нем да останат с отворено съзнание, да ги нау­чим как да се освобождават от тежките енергии и да поощряваме тяхното ученолюбие. Ние сме опитни градинари, с чиято намеса кристалните деца би следвало да се превърнат от красиви цветни пъпки в разкошни цветя.

 

Девета глава

Даровити музиканти, художници и артисти

 

Кристалните деца носят силен творчески заряд. Те не само излъчват любов и нежност и имат ясновидски способности, но и вроден усет за изкуство. Много от тях са музикални и съще­временно рисуват добре. Някои демонстрират умения на напреднали ученици, без да са полу­чили някаква съществена подготовка. Бих каза­ла, че са просто пример за подражание, еталон .   на висшето проявление на човешката природа.

Песента на сърцето

 

Много деца започват да пеят, преди да са отронили дума. Може би бабата на Сара не преувеличава, като твърди, че малката дошла на бял свят, пеейки. Сега, вече шестемесечна, Сара естествено още не говори, но по тананикането й личи, че е изключително музикална.

Еви – майка на друго кристално дете – спо­деля, че дъщеря й проговорила посредством музиката: „Когато Мейшан, която сега е на две годинки, се учеше да говори, отначало изпява-ше онова, което искаше да ни каже. Тя много обича музиката!“

Повечето анкетирани за тази книга роди­тели смятат, че децата им са родени с музи­кален талант. Кирстен, петгодишната дъщеря на Синди, има красив мелодичен глас. Това е странно, тъй като никой от семейството й не можел да вземе правилно нито един тон. Затова пък Кирстен възпроизвеждала със съвършена точност всяка песен, която чуе.

Някои деца не спират да пеят. Тригодишната Емили например непрекъснато си съчинявала песнички, с лекота запомняла шлагери, детски стихчета и чути по радиото мелодии. Тя се впускала да танцува веднага щом до слуха й достигнела някаква музика, а понякога и без съпровод. Майка й Уенди смята подир някое време да я запише на танци.

Музикалният талант не­рядко   е   доказателство   за високата интелигентност на кристалните деца. Тригодишният Уилям например знаел думите на всяка песен, която пускат по радио „Дисни“, а петнайсетмесечната Ерин безпогрешно улавяла ритъма им и започвала да припява.

Художници с въображение

Освен че обичат да рисуват, кристалните деца са и много изобретателни. Те могат да прекарат часове само със скицник и пастели. Несравнимата им креативност се дължи на доминиращата при тях дясна мозъчна хемисфе­ра, което говори и за:

• емоционална интелигентност,
• интуитивност,
• развити двигателни умения,
• философска нагласа,
• духовна ориентация,
• музикалност.

Мисленето на индивидите, при които домини­раща е дясната мозъчна хемисфера, се основава на образи и чувства, а не на езика. Склонността им да визуализират подхранва техните артистич­ни заложби и фотографската им памет. Някои от техните произведения са „копие“ на онова, което виждат с вътрешното си зрение.

Роза Макелрой е убедена, че петгодишната й дъщеря Одри е роден художник: „Никой не я учил да рисува. Независимо от това работите й сякаш са дело на утвърден художник. Когато наблюдавам умението, с което смесва цветовете, имам чувството, че пред мен стои възрастен човек. Картините й са възхитителни!“

Вижда се, че тази майка насърчава творчес­ките занимания на дъщеря си и със сигурност ще й помогне да си повярва и да стане добър художник.

Кристалните деца впечатляват със способнос­тта си да се забавляват с прости предмети. Докато предишните поколения бяха много по-зависими от сложни и скъпи играчки, днешните са щастливи, ако си имат цвете или домашен любимец, ако раз­полагат с лист и химикалка или с възможността да наблюдават огряното от Луната небе. Същото е и когато творят. Те не изпитват нужда от скъпи комплекти за игра. И като цяло ценят обикнове­ните и същностни неща. Колко окуражаващо!

Докато обикалял из пущинака близо до дома си, седемгодишният Джейкъб Доръм си намирал разни „съкровища“ – конска подкова, парче от железопътна траверса и всякакви други предме­ти, които можели да му послужат. После започ­вал да конструира и майстори.

 

Многообещаващи актьори

Кристалните деца може и да не са много слово­охотливи – особено докато са малки. Но без съм­нение са артистични! Те дават воля на силните си емоции или на своето отношение с най-различни средства – с езика на очите и тялото си, с песните и творчеството си. Превъплъщават се в какви ли не роли. Само че без предвзети или високопарни слова, не – просто използват театъра като забав­на форма на себеизразяване, доставяла навярно наслада на хората по времето на Шекспир, преди да е имало радио и телевизия. И някак си ни връ­щат към нашите корени.

Анкетираните за тази книга възрастни смятат, че кристалните деца не се стесняват пред пуб­лика. Повечето са като тригодишната Виктория, която хвърля баба си във възторг. Цитирам: „Виктория се отличава с голямо самообладание и самоувереност. След като навърши годинка, я поведохме на гимнастика и танци. Умира си да ни събира и да импровозира пред нас. Не е срамежлива, нито личи да има сценична трес­ка, независимо дали стои пред хиляда, сто или дванадесет души. Истинско удоволствие е да я наблюдаваш как, сияейки от щастие, танцува или   изпълнява   гимнастическите   си   номера. Упражнява се с часове, погълната от музиката и движението.“

Кристалните деца са изключително забавни, ето защо хората се чувстват добре край тях. Една жена отбелязва, че е силно впечатлена от способността на тригодишната си дъщеря да се превъплъщава. Малката умеела да имитира другите с техните най-специфични интонации, маниери и начини на изразяване. „Толкова е добра, че веднага познаваме кого „изобразява“. Но го прави без злоба, без присмех, а по-скоро илюстрайки наблюденията си, за собствено удо­волствие.“

Любовта към костюмирането и сценичната игра е присъща обаче не само на момиченцата, но и на момченцата. Кайлън, петгодишният син на Катрин Поултън, непрекъснато се вживявал в някакъв образ и се преобличал по десет пъти на ден! Тя казва: „Вечно събирам дрехите му от пода, защото той вади всичко от чекмеджетата си в търсене на подходящия костюм за ролята, която изпълнява в момента. Реже калъфки, покривки, чаршафи, всичко, каквото намери, за да си направи поредния костюм. Просто обича да играе на театър.“

Кайлън освен това  рисувал  всеки  ден,  и  то обикновено за да нахвърли скица на свои­те герои, „някакви изключителни същества с неземна сила“, в които виждал себе си.

Дали пък тези му занимания не са отзвук от някогашни магьоснически умения или своего рода репетиция за времето, когато кристалните деца ще бъдат супергероите на нашия свят? В крайна сметка те притежават необходимите качества!

Десета глава

Бебета ангели

„Възхитителни“, „истински ангелчета“, „дар Божи“. Така родители, баби и дядовци окачест­вяват своите кристални деца. И макар всички ние да сме с божествен произход, тези нови жители на Земята позволяват на своя висш Аз да се прояви много по-ярко в сравнение с пред­ходните поколенията. Ето някои характерни техни черти:

Общителност: Това е едно от качествата, които не ни дават основание да ги заклей­мим като „аутисти“ само защото проговарят по-късно. Те са любвеобилни и лесно се при­вързват. Аутистите се държат дистанцирано във всякакъв смисъл.

Мери Маршал забелязала, че петгодишният и син се чувствал най-щастлив, когато са заедно и просто се прегръщат и се смеят. Обичал да се гуши в обятията й. Мери твърди: „Като по-малък се вкопчваше в мен, а и сега от време на време. Ако се намираме на някое непознато и плашещо го място, ме кара да го взема на ръце, а после заравя лице в рамото ми.“

Кристалните деца са сърдечни не само с близките си. Стефани и Марк Уоткис твърдят, че синът им Брин, който е на 13 месеца, се протя­га да целуне кажи-речи всекиго. Изключително любящо и общително дете.

Радост и щастие: Днешните деца излъчват позитивна енергия с изражението на лицето си, езика на тялото си, с думите и действията си. Да си край тях е истинска благодат – просто се чувстваш някак си окрилен.

Картър, тригодишният син на Лорън Стокс, приемал винаги всичко с усмивка. Тя казва: „Той е дошъл на тази земя, за да обича.“ Не минавал и ден, в който да не възкликне: „О, мамо, светът е прекрасен!“ И настроението й тутакси се оправяло.

Но слънчевият характер е присъщ не само Картър, а на цялото това поколение. За Тейлър, тригодишния син на Бет и Майкъл например, досега са се грижили три различни бавачки. Всички те твърдят в един глас, че е „светъл дух“! Той може да стопли всяко сърце.

А ето какво добавят неговите родители: „Тейлър е възхитително дете, което ни дарява с радост и любов. Духовната сила, която струи от цялото му същество, ни кара да се надяваме, че ние, човеците, ще заживеем в мир, а насилието ще изчезне от лицето на Земата.“

В разказите, които ми бяха изпратени, се говори най-много за детската жизнерадост. Като нищо ще си речеш, че си попаднал на родите­ли, запленени от собствените си гарджета, но повечето от тях имат и други деца. Ще цитирам части от писма им.

• Надя Лу за 18-месечната си дъщеря Селесте: „Хората често ми  казват,  че присъствието
  на Селесте ги изпълва със спокойствие. Тя съвсем спонтанно се настанява при онези, които имат някакво страдание, и започва да си играе с тях.“
• Уенди Уидман за тригодишната си дъщеря Емили: „Тя е най-приветливият дух, на който съм се натъквала. Спуска се към непознати, хваща ги за ръката и сякаш ги обгръща с любов. Изключително чувствително, обичли­во и внимателно същество.“

Майкъл   за   шестгодишния   си   син   Робърт: „Моят Робърт е същинско ангелче. Сърцето му прелива от благост към всички. Ще му се да утеши всекиго, който е в нужда. А какава грижовност проявява към приятелите си! Държи да даде нещо на всеки бездомник. Робърт е нежна, любяща душа, а от очите му струи самото слънце.“

Обич и уважение към възрастните: Сякаш усе­щайки мъдростта и спокойствието, които идват с годините, кристалните деца буквално залепват за старите хора. Обожават бабите и дядовците си и не се дърпат от възрастните непознати.

Мери често сядала с тригодишната си дъщеря Хейли в градината на една сладоледена къща. Последните пъти по съседните маси имало стар­ци, които похапвали сладолед „в собствената си компания“. Хейли отивала и се намествала до тях. Не ги заговаряла, докато не й обърнели внимание, но била толкова близо, че сякаш се канела да ги прегърне. Просто усещала нуждата им от любов и човешко присъствие и искала да я задоволи.

Двете най-малки деца на Кончита Брайнър (син на година и 8 Месеца и дъщеря на пет години) също проявявали слабост към старците като към някакви по-специални същества.

Неотдавна Кончита и съпругът й направили помен за неговите починали преди десет годи­ни родители. Ето какво си спомня тя: „Преди това дъщеричката ми ме разпитваше за баба си, нали не я познава. Знаеше, че ще носим цветя на гроба й и си приготви букет. После, за моя изненада, помоли по-голямата си сестра да запише стихотворението, което бе съчинила. Аз и съпругът ми плакахме неудържимо, докато го четеше на помена – казваше на баба си, че й липсва и че я носи в сърцето си.“

Умение да прощават и да постигат разбира­телство: Светът сега има най-голяма нужда от прошка и състрадание, а кристалните деца са светъл пример за това как на злото се отвръща с добро. Докато индиговите им събратя носят воински дух, който ги подтиква да се борят за определени каузи, те подхождат пасивно в „стил Ганди“ при наличие на конфликт. Например:

• Глория Пауъл-Фредериксън,   майка   на  двекристални деца и едно по-голямо индигово дете, споделя, че когато се карат помежду си, разликата между двете поколения става очевидна: „Кристалните деца отстъпват и се оттеглят без обида и злост. Но индиговото предпочита да доведе спора докрай.“

Щом    възникнело    разногласие,    тригодиш­ният   Корбин   се   позовавал   на    природата. Непрекъснато обяснявал как живеят дърветата и какво му казват. Чуел ли хората да се карат, се обръщал към тях с думите: „Моля, общувай­те като дърветата“, тоест – с нежност и любов.

• Двегодишната Мей никога не удряла другар­четата си, дори те да я удряли. Само възра­зявала: „Не ме бий, аз съм ти приятел.“
• Алис, петгодишната дъщеря на Денис Кристи, се разстройвала силно от чуждата жестокост
  и злоба, стига да си дадяла сметка за нея: „Тя изобщо не разбира как някой би могъл да се държи по този начин. Толкова е невинна, че май изобщо не схваща кога я тормозят.“

* * *

Кристалните деца отдават любов с всяко свое действие и постъпка. Те са свидетелство, че човешката раса еволюира и се издига над дребните различия и дрязги. Те са жив пример за съществуване, продиктувано от висшия Аз, а не от егото.

Въпреки това обаче не може да се каже, че са съвсем безпроблемни. Ето защо помолих родителите им да ми разкажат за трудностите, свързани с тяхното отглеждане. В повечето слу­чаи тези трудности са незначителни, но има и такива, които се повтарят закономерно, както ще прочетете в следващата глава.

Единадесета глава

Храната, сънят и капризите

Всяка човешка черта може да бъде разглеж­дана в положителна или отрицателна светли­на. Инатът, например, може да бъде наречен „упоритост“ или „последователност“, а самоуве­реността – „нахалство“. Нали разбирате какво имам предвид?

Същото важи и за кристалните деца и техни­те избори. От една страна, всеки, който функ­ционира посредством своите висши чакри, има високи изисквания към себе си. Когато отвори сърдечната си чакра и обича истински, човек започва да привлича (и да бъде привличан) от ситуации и хора с позитивна енергия. Той не търпи взаимоотношения, отличаващи се с наси­лие, негативизъм, нечистоплътност, караници и дрязги.

Според закона за резонанса, в живота ни идват хора и събития, които отразяват нашите доминиращи мисли и нагласи. Например, ако вярваме, че всички са добри по природа, ще ни се падат симпатични и обичливи приятели.

В процеса на личностното си израстване ние сменяме приятелите си, начина си на хранене и на живот. Новите ни избори отразяват развитие­то на нашия Аз. Така че кристалните деца, които като духовен статус се намират далеч пред нас, съвсем естествено създават или биват въвлича­ни във възможно най-чисти отношения.

Ето защо понякога ни изглеждат припрени и придирчиви. Но ако погледнем на поведе­нието им от друг ъгъл, бихме ги окачествили като прозорливи. А такива хора имат висока себеоценка и внимателно подбират приятелите, храната, филмите, работата, местоживеенето си, за да могат да удовлетворят нуждите както на тялото, така и на душата си.

Хранителните навици на кристалните деца

Щом се впуснах в изучаване на духовните науки, предпочитанието ми към определени храни и напитки се промени почти незабавно. Моят вътрешен глас неотклонно ми подсказва­ше да ям повече екологично чисти плодове и зеленчуци и  по-малко продукти с животински произход. Пълен веган (това означава, че не ям никакво месо, пилешко, риба и млечни проду­кти) съм от 1997 година и с този си начин на хранене се чувствам прекрасно.

Много от моите ученици, слушатели и чита­тели споделят, че са получили подобен вътре­шен импулс. Макар и да не прегръщат непре­менно веганизма, хората, поели по духовен път, посягат като цяло по-рядко към обработената храна и избягват червеното месо, бялата захар и бялото брашно.

Ангелите казват, че човешките същества са все по-малко зависими от яденето в качеството му на енергиен и хранителен източник. Според тях първо ще станем вегетарианци, после суровоядци,  които  признават само необработените плодове и зеленчуци. След това ще преминем на сокове, защото са по-лесно усвоими. И накрая ще   се   превърнем   в   „дишащи   прана“,   тоест получаващи енергия и храна от въздуха. Като се откажем от готвеното и наблегнем  повече на производството на растителни продукти, ние ще станем по-интуитивни и ще се адаптираме по-успешно към променените възможности на Земята да ни изхранва.

Може да се  каже,  че кристалните деца  са съвсем  близо до този модел. Техните  вкусови рецептори са по-съвършени. Необработените плодове и зеленчуци съдържат най-високи нива на жизнена енергия в сравнение с всички други храни. Следователно не е чудно, че малките са привърженици на вегетарианството. От вас зависи как ще погледнете на това положение на нещата.

Някои родители го смятат за проблемно. Една майка например ми каза, че се опитвала да върне сина си към „нормалната храна“. Тя се противопоставя на естествената му нагласа да хапва по малко и на често нещо здравословно и да пие сокове. Диетолозите твърдят, че този подход осигурява балансирано ниво на кръвната захар и предотвратява преяждането.

Хранителните навици на кристалните деца свидетелстват за това, колко съзнателни са те по отношение на телата си. Ако родителите им повярват, че естествените предпочитания към определени храни са в синхрон с нуждите на младите им организми, то „войната на масата“ ще се обезсмисли. Съдейки по разказите, които получих, можем да се доверим на детските вку­сови пристрастия.

Ние просто си имаме работа с родени вегета­рианци. Въпреки че майката на седемгодишния Джейкъб не е вегетарианка и се опитва да убеди сина си да яде месо, той категорично отказва.

Основната причина за нежеланието на крис­талните деца да се хранят с месо, риба и пилеш­ко е състраданието, което изпитват към живот­ните. Едно двегодишно момченце казва: „Не трябва да ядем риба, защото като я извадим от водата, тя умира.“ Четиригодишната Шейлин и тригодишната Мая са се обявили за вегетари-анки, защото убиването на животни за храна е лошо нещо. Види ли пилешко или някакво друго месо, двегодишната Мей възкликва: „Пфу, умряло пиле!“ или: „Ах, умряла крава!“

Родителите, според които децата им не се хранят пълноценно, сигурно ще се радват да научат,  че Американската  асоциация за здра­вословно   хранене   смята   вегетарианството   за правилен и балансиран начин да се поддържаме в добра форма. Зеленчуците, зърнените храни, соевите продукти, ядките и варивата съдържат достатъчно протеини, необходими за развитие­то на здрав организъм. Повечето дипломирани диетолози,   други   специалисти   по   храненето и лекари  също  признават вегетаринството.  В крайна сметка именно животинските продукти се асоциират с риска от инфаркт, висок холестерол, наднормено тегло, остеопороза и други подобни проблеми.

Родителите на Корбин непрекъснато чуват ласкави мнения за това колко спокоен и урав­новесен е синът им. Те донякъде отдават със­тоянието му и на неговия начин на хранене, който включва екологично чисти храни без рафинирана захар.

Много деца предпочитат „да пият“ храната си. Кели – майка на пет деца, три от които крис­тални – твърди: „Децата ми са вегани, а освен това почти не употребяват захар. Обичат пре­димно супи, изпитват естествена непоносимост към месото и тежките храни и постоянно искат вода.“ Тригодишният Уилям предпочита да пие сокове, вместо да яде твърда храна. Родителите, които се притесняват за храненето на деца си, винаги могат да им забъркат пюрета със соев и оризов протеин, съдържащ витамини и минера­ли (продават се в магазините за здравословни храни и по интернет).

Немалко майки споделят, че децата им насто­явали да бъдат кърмени и след първата година. Разказват ми колко благотворно се отразило на настроението и енергията им изключване­то на захарта от всекидневното меню. Когато получавали шоколад, малките ставали буйни и неконтролируеми.

 

Сънят

Моята анкета включваше и въпроси, свързани с трудностите на родителите при възпитанието на децата. Най-често споменавана се оказа темата за съня. Кристалните деца са много дейни и се опасяват да не би да пропуснат нещо съществено, докато спят. Нуждата от по-малко сън отразява навярно още една стъпка напред в еволюцията на човечеството. Каквато и да е причината, промя­ната в това отношение е очевидна.

Когато човек е крайно чувствителен, сънят му се резстройва и от най-малкия дразнител. Майката на 13-месечният Брин си няма други грижи освен че: „Още от раждането си той сякаш е вечно нащрек. Нищичко не му убягва. Това превъзбужда ума му и му пречи да се успо­кои и да заспи.“

Не всеки се нуждае от следобедна дрям­ка. Според родителите на Ерин, краткият сън през деня дотолкова я ободрявал, че после не мигвала по цяла нощ. След като се отказали от него, тя престанала да се буди, а сутринта ставала в добро настроение. Майка й разказва: „Сега използваме следобедите за приготвяне на сладкиши, за майсторене на разни неща или за гледане на видео.”

За други деца кратката дрямка е жизненоваж­на. Ако я пропуснела, тригодишната Виктория се чувствала зле и с дни не успявала да се въз­станови. Ето защо би следвало да съобразим режима на децата със специфичните им нужди от сън. Предлагам ви някои оригинални реше­ния, намерени от самите родители:

• Четиригодишният Колин бил силно свързан с майка си на психично ниво. Цитирам: „До една годинка той се будеше разплакан всеки път, когато сънувах кошмари. И аз започнах вечер преди лягане да си представям как пре­късвам едно от звената на веригата помежду ни (чувствах, че е погрешно да визуализирам пъпна връв)“ Не след дълго Колин спрял да се буди.
• Друга майка, която приспивала дъщеря си с хиляда мъки, накрая прибягнала до прекъс­
  ването на енергийната пъпна връв и почти незабавно постигнала    желания    резултат.
  „Усетя ли, че точно преди лягане се започва с лудориите, изчиствам чакрите си и нещата
  се   нормализират.  Това   бе   истинска  наход­ка.” [Бележка: за да прекъснете енергийната
  пъпна връв на страха, която може да породи редица проблеми, заредете се с искрено наме­рение  и  помолете  ангелите да я прережат. Ето и всичко, от което се нуждаете. Но ако желаете да научите повече за този символи­чен акт, прочетете книгата ми Изчистване на чакрите, издание на „Хей Хаус“.]( Още по темата: Карин Брандл, „Освобождаване от енергийни влияния и зависимости“, Аквариус, София 2007. – Б. ред.) Робин Роуни е майка на кристални близнаци, които като бебета не спели добре. Една нощ, изтощена от безсъние, Робин се помолила отчаяно  за  помощ.   Не   след  дълго  откъм кошчето на Зак до слуха й достигнал лек шум. Помислила си, че синът й се е събудил за поредното хранене и притихнала, за да чуе дали ще заплаче. И тогава погледът й бил привлечен от сияние, което обгръщало кош­чето и ставало все по-ярко. В следващия миг Зак взел да се смее, сякаш някой го гъделичкал. Навела се над него, за да се увери, че не сънува, а Зак продължил да се залива от смях, като едва не събудил братчето си. Робин оприличава светлината на „безформе­на златножълта мъгла“ и добавя: „Дълбоко в себе си знаех, че това е един от ангелите-хранители на Зак. Завлядя ме чувство на мир и покой.“ Оттогава всички у тях спели непробудно.
• Четиригодишната Шейлин не желаела да си ляга вечер, затова майка й започнала й дава Рейки и докато я слагала в леглото, да казва: „Обгръщам те с красива златиста светлина, а ангелите са тук, за да те пазят.“ И момичен­цето престанало да се съпротивлява.
• Майката на Кристъл установила, че дъщеря й не може да заспи, ако преди лягане яде слад­ко. Затова то било изключено от вечерното меню и на безсънието бил сложен край.
• Тъй като Хейли сънувала вещици и други страшни неща, се наложило майка й да й обясни как да пречиства енергията на зао­бикалящата я среда. Сега момиченцето знае, че трябва да прогонва неканените духове с думите: „Ако не сте от Бог, идете си!“ и да си представя къщата, защитена с бяла светлина. С кошмарите се свършило, а малката Хейли повярвала в себе си.
• Кейти Димельо подходила по-комплексно, за да помогне на дъщеря си Джазмин. Според нея проблемите със съня на малката произтичали както от страх да не би някой да я нарани през нощта, така и от напрежението вследствие раз­дялата на родителите й. Кейти започнала да й пуска вечер касетата Изчистване на чакрите (много родители вече знаят от опит, че ефектът от нея е благотворен, тъй като енергията в помещението се подобрява почти мигновено). Освен това я учела преди лягане да се моли и й разказвала за архангелите. После я завела да си избере плюшена играчка, с която да спи. Накрая прекъснала енергийната пъпна връв между себе си и Джазмин, за да не й придава страха си. Сега дъщеричката й спи сладко, а родителите й са спокойни.

 

 

Гърнето

Както при всички деца, така и при крис­талните ползването на тоалетната не става по правило. Някои свикват с лекота и на практика се научават сами. Други създават трудности на родителите си.

Аби, например, не бързала да се научи. По думите на майка й тя проговорила късно, про­ходила след навършването на годинка и отказ­вала да седне на гърнето до три години

Друга жена ми каза, че видяла зор, докато синът й спрял да нишка в гащите, тъй като държал на своята самостоятелност: „Много е упорит и едва успях да го придумам. Макар да знае за какво служи гърнето, трябваше да го изчакам сам да реши как и кога ще опита.“

Недвусмислените разяснения на родителите помагат на децата да осъзнаят защо е нужно да се ползва тоалетната. Някои кристални деца обаче не отстъпват, преди да са го разбрали.

Каприз или свръхорганизираност?

Дали кристалните деца не са родени специа­листи по фън шуй, които интуитивно знаят, че липсата на ред създава енергиен дисонанс? Или пък просто проявяват невротичен перфекционизъм? Отново бих обяснила нещата със степента на духовното им развитие. И все пак, ако живе­ете с кристално дете, което винаги настоява нещата да бъдат по точно определен начин, в безсилието си сигурно ще се съгласите с тезата за невротичния перфекционизъм.

В много от разказите на възрстните се акцен­тира на организационните качества на кристални­те деца и на тяхната изрядност по отношение на стаите, вещите и дрехите. Седемгодишната Хана например имала специфични изисквания, свърза­ни с облеклото. Държала то да е удобно и меко, а чорапите и обувките й да са подредени като под конец, иначе отказвала да ги носи. Истински деца на природата, кристалните в много случаи предпочитат да са голи вместо облечени.

Обичат стаите им да са чисти и подредени и нямат нищо против сами да се потрудят за това. Тригодишната Виктория поддържала своята в безупречен вид, което било огромен успех пред­вид камарата играчки, дрехи, книги и плюшени животинчета там.

Кристалните деца често „строяват“ играчки­те си по време на игра. Тригодишният Тейлър например подреждал кубчетата и куклите си под формата на кръстове, самолети и букви. Веднъж ги разположил в дълга индианска нишка от еди­ния до другия край на къщата. Когато свършил, възкликнал: „Колко е красиво!“

Двегодишната Мей групирала куклите си на бебета и майки например. Динозаврите „преко­сявали“ стаята в редица, започваща с най-голе­мия и свършваща с най-малкия.

Организационната страст на кристалните деца граничи понякога с перфекционизъм. Три­годишният Уилям не искал да използва пастел, ако е счупен, и отказвал да яде храна, в която има „мръсен“ сос. Седемгодишният Джейкъб настоявал кубчетата от „Стоителя“ да стоят на точно определените им места.

Но нека не забравяме, че всичко е въпрос на гледна точка. Можем да наречем кристал­ните деца „перфекционисти“ – определение, което носи негативен оттенък. На мен обаче ми харесва позицията на Уенди Айдеман, спо­ред която дъщеря й Емили проявявала „висша степен на креативност“.

Уенди разказва: „Не съм срещала човек с такава концентрация като нейната. Ако, да речем, оцветява книжки с картинки или си играе, не позволява да я прекъсват, докато не приключи. Това й качество е добре дошло за нас, щом дойде време да се събират шишарките в задния двор. Имаме огромен бор, от който всяка есен падат хиляди шишарки. От цялото семейство само Емили работи съвестно. Брат й се отегчава на петата минути, а тя и след час продължава да събира с все същото старание!

Не обича да върши нещата половинчато. Един ден, след като бяхме разчистили двора, Емили отиде да се люлее, като току съглежда-ше някоя пропусната от нас шишарка. В такива случаи непременно ще скочи от люлката, ще прекрати играта си на баскетбол или с какво­то там се занимава в момента и ще отиде да вземе шишарката, за да я хвърли в коша. Тя е изключително последователна. Държи да знае какво я очаква и да заварва нещата така, както ги е оставила.

Разстройва се например, ако на вечеря брат й заеме нейното място. Всяка вечер сядаме на масата и започваме да се питаме един друг поред: „Как мина денят ти?“ Обикновено съпругът ми Кърк отговаря: „Имах страшно много работа.“ Онзи ден обаче той заяви: „Днес бях страшно зает!“, при което Емили се разсърди и го поправи: „Не, тате, имал си страшно много работа!“

Кристалните деца обичат постоянството. Пък и кой би ги обвинил, че в този променлив свят се нуждаят от стабилност и предвидимост? На мен това ми се струва здравословно.

Бързай бавно

В новия свят животът няма да се отмерва от часовници и календари. Когато планираме действията си, ще се уповаваме на вродения си усет за време. Ще бъдем точни за всяка среща просто по силата на синхроничността.

Кристалните деца следват своя вътрешен часовник, а не общоприетия механизъм за отчи­тане на времето. Това нерядко изнервя свикна­лите да планират всичко родители. Ала едно нещо е сигурно: именно те трябва да се научат на търпение – един от уроците, които малките им помагат да усвоят.

Дженифър казва, че нейният седемгодишен син Джейкъб не знае какво е припряност – при него нещата отнемат толкова време, колкото отнемат. Не че бил муден, по-скоро правел всичко съзнателно, тъй като се стремял към точно  определен  резултат. Водел се по собственото си разписание, а не по нечие чуждо.

Същото било и с тригодишната Аби. Майка й ни уверява: „Тя има свой ритъм, който неви-наги съвпада с ритъма на учителката й от пре­дучилищната група. Мрази всякакви графици и предпочита да бъде волна като птичка. Не мога да си представя как ще ходи на училище.“

Кристъл, майката на тригодишната Зоуи, споделя: „Човек трябва да се зареди с много търпение, защото кристалните деца са стари духове, което обяснява защо не прибързват и добре оглеждат нещата, за да си кажат накрая мнението. Зоуи винаги се позамисля, преди да завърже връзките на обувките си, да си закопчае копчетата, да си среши косата и прочее. Старая се да запазвам непоклатимо спокойствие, защо­то разбирам, че тя живее със собствени темпове и не обича да я пришпорват.“

Кристалните деца знаят колко здравословно е да бъдат центрирани и уравновесени, вместо да се побъркват от ужас, че закъсняват. Те отдавна са осъзнали: времето е илюзия и се огъва и усук­ва така, че да пристигнеш навреме дори когато ти се вижда абсолютно невъзможно.

Силната връзка и нуждата от внимание

Кристалните деца изграждат по-специална връзка с един или повече възрастни, били те родители или баби и дядовци – но обикновено с онзи, който се оказва в състояние истински да ги усети. Създаде ли се тя веднъж, те вече не се отделят от избрания човек и очакват от него утеха, обич и ласка. Понякога се боят от раздялата, понеже се опасяват, че никой друг няма да ги разбере или пък – че ще попаднат на злонамерени хора. Привързвайки се към някой надежден възрастен, тези чувствителни деца всъщност се стараят да избегнат болката.

Джулия, шестгодишната дъщеря на Тимъти, постоянно искала да я носят. Не можели да я оставят нито за миг. Хана, четиригодишната дъщеря на Пам, по начало се страхувала да оста­ва сама. Това се превръщало в голям проблем, особено ако трябвало да се отдели от майка си.

Познавам родители, които виждат в тази привързаност някаква метафизична причина. Кари Линбери твърди, че има изключително силна връзка с тригодишната си дъщеря Мая: „Чувствам, че нашите взаимоотношения са много важни за нея. Аз съм един вид „заземя­ващата сила“ в живота й.“

 

Дванадесета глава

Съвети от родители, учители и кристални деца

Ако сте родители, баби, дядовци или учи­тели на кристални деца, вие сте натоварени със сакрална, жизненоважна мисия. Договорът, който сте сключили с божествения свят се състои в това, да помогнете на тези души да постигнат трудния баланс между своята висо-кодуховна вълна на трептене, невероятна теле­патична дарба и сензитивност… от една страна, и необходимостта да се адаптират към земните условия – от друга. Задачата ви не е лесна, но – за щастие – имате подкрепата на много земни и небесни ангели.

Участниците в анкетата ми се съгласиха на драго сърце да ни дадат различни съвети, като се позоваха на личния си опит.

Ангелите и молитвата. Синтия Бъркли открила ефективен начин да се справя с децата си, особено ако започнели да нервничат, докато шофирала – тя отправяла мислена молба към техните ангели-хранители да ги успокоят.

Знайте, че децата помнят в образи. Паметта на хората с доминираща дясна мозъчна хемис­фера се основава на представяйте им способно­сти, а не на езика, който владеят. Те например с лекота запомнят как се пише една дума, а не – как се произнася. Знанието за това помагало на Катрин Поултън да не забравя, че синът й Кайлън усвоява информацията по различен начин. Когато станал на две годинки, той вече правел някакви не съвсем успешни опити да научи азбуката, докато един ден, прелиствайки списание, не посочил една снимка с думите: „Това е Джордж Вашингтон.“ Тогава Катрин осъзнала в каква голяма степен Кайлън възпри­емал света в образи.

Обяснявайте,   не   насилвайте   нещата.  Ако налагате волята си на кристалните деца, ще предизвикате единствено тяхната съпротива. Пам Колдуел ни уверява, че дъщеря й Хана била много мила и послушна… освен в случаите, когато й оказвали натиск: „Ако й приведа логични аргументи, Хана обикновено се под­чинява или предлага по-добро решение.“ Пам установила, че най-работещата тактика била да разговаря с дъщеря си като с голям човек, но използвайки подходящи за възрастта й думи.

Пени, друга майка на кристално дете, е на същото мнение: „Оставете ги да бъдат различни и не се опитвайте да ги натикате в калъпа на „нормалността“. Не ги заставяйте да говорят-та вие можете да общувате с тях телепатично. Те ще проговорят, щом бъдат готови и изпитат нужда да се изразяват вербално. Този момент обикновено настъпва, влязат ли в контакт с хора, които не схващат уникалния им начин на комуникация.“

Бъдете всеотдайни родители. Някои от анке­тираните майки и бащи смятат родителската всеотдайност за най-подходящия от всички под­ходи при отглеждането на децата и в частност -на кристалните. Според неговата философия родителите би следвало да поддържат физическа и емоционална връзка с малките, като проявя­ват разбиране и емпатия, когато те плачат, като ги кърмят, носят в „кенгуру“, вземат при себе си в леглото и им осигуряват любяща домашна среда. Този подход се разглежда в много книги и материали в интернет. (Още по темата: Иржина Прекоп, „Малкият тиранин“ Аквариус, София 2007. – Б. ред.)

Животните помагат в критични ситуа­ции. Ето каква умна идея хрумнала на Мисти: „Винаги когато двегодишната ми дъщеря Лий се затръшка, й казвам: „Котките те гледат!“ Това моментално я успокоява.“ Лий не иска да загуби тяхното уважение!

Живейте и ги оставете да живеят. Мелиса, майката на седемгодишния Лиам, споделя: „Не съм строга. Не третирам детето си като роб. Позволявам му да бъде себе си. Лиам интуитив­но знае какво има да върши и не се помайва. Няма спорове, нито крясъци. Аз съм честна и открита с него, затова той ми отвръща със същото. Ние сме щастливо, обикновено, любя­що семейство, което постига хармония дори в дисхармонични ситуации.“

Друга майка на име Сю на свой ред добавя: „Тези деца трябва да живеят и тичат на воля. Върнат ли се раздразнени от училище, причи­ната най-вероятно е в това, че прекалено дълго са стоели затворени; те имат нужда да изразяват чувствата си без никакви ограничения.“

Грижете  се  за  себе  си.   Кейти  твърди,  че родителите на кристалните деца трябва да се занимават с йога и/или медитация и да отделят време за тихо съзерцание, за да влязат в кон­такт със собствения си духовен водач. Водете си дневник. Пишете писма, които по-късно не само ще представляват невероятен подарък за порасналите ви деца, но и ще ви помагат да съхраните   спомена   за   удивителните   събития през годините.

Говорете им като на равни, не ги поучавай­те. Щом усетела, че някой се държи покрови­телствено или й говори надменно, Зоуи започ­вала да проявява непослушание. Говорете си със своите кристални деца, като се отнасяте към тях със същото уважение, което бихте проявили към скъп приятел.

Припявайте. Сю, майка на две кристални деца, разказва, че тя и съпругът й Дорън пеели всяка вечер, докато слагали малките да спят. Сега вече самите деца настоявали: „Мамо, може ли пак да ни изпеете онова „О-о-о-о?“

Училището. Родители, които имат възмож­ност да осигурят на децата си домашно образо­вание или да ги пратят във Валдорфско учили­ще (Училище, в което преподаването следва педагогически­те предписания на Рудолф Щайнер, основани на неговите духовно-научни изследвания. Вижте и: К. Хеенкамп, „Децата на новото хилядолетие“, книга първа, Аквариус, София 2003. – Б. пр.), твърдят, че децата се чувстват изключител­но емоционално и интелектуално удовлетворени от подобни форми на обучение.

Майката на едно четиригодишно кристално момче споделя, че след като го записала в дет­ска градина „Валдорф“, забелязала положителна променя в неговото самочувствие, в усета му за социален ред и в силата на неговото въоб­ражение. (Повече информация за училищата, носещи имената Валдорф и Щайнер, ще наме­рите в интернет на адрес: awsna.org за Северна Америка, steinerwaldorf.org.uk за Обединеното кралство, steiner-australia.org за Австралия, както и за други страни.)

Ако тези два варианта са непосилни за вас поради липса на време или финансови възмож­ности, Мишел ви предлага отличен пример за алтернативен   подход.   Шестгодишният   й   син Робърт бил доста по-напред от съучениците си. „Той е много умен и любознателен, затова след училище продължаваме да се занимаваме и у дома.“ Според Мишел неговата креативност се проявявала най-вече в условия на организира­ност и подреденост. Доста родители отчитат, че помощта, която оказват на децата си при усвояването на уроците, дава почти незабавни резултати.

Медитация. Катрин, майката на петгодиш­ния Кайлън пише, че за него, няма нищо по-естествено от това, да медитира и да се моли.“

Източни практики. Тай чи, цигун, йога и карате представляват чудесен отдушник за мла­дежката енергия, отличен способ за овладяване­то и канализирането й – както на собствената, така и на чуждата.

Катрин съобщава, че Кайлън бил влюбен в часовете по карате: „Там го учат как ефективно да използва вътрешната си сила. Има страхотен учител, който не стимулира съперничеството между децата. Освен това тренировките по карате помагат на Кайлън да подсили енергий­ното си поле, тоест – своята защита, и (както е свръхчувствителен) да бъде състрадателен, без да попива нечии емоции. Този спорт го заземя­ва и пречиства.“

Отнасяйте се с внимание и казвайте исти­ната. Денис, майката на петгодишната Алис, съветва: „Бъдете съзнателни във всеки един момент. Тези деца не обичат да се чувстват пре­небрегвани. Никога не преиначавайте истината и не лъжете; те всичко усещат и хванат ли ви в лъжа, ще се разстроят. Изпълнявайте обещани­ята си, защото много държат на това.“

Търпение. Андреа, майката на тригодишната Аби, съветва родителите да бъдат търпеливи със своите кристални деца: „Те са различни от другите и ако им се даде шанс, има вероятност да разгърнат потенциала си в далеч по-голяма степен, което ще рече – да не им натрапвате общоприетите представи за това, как трябва да се държи едно дете.“

Постоянство. Според мнението на повечето родители, кристалните деца се развиват по-добре при установен режим на хранене и спане. Направените досега проучвания също показват, че когато знаят какво ги очаква, малките се чувстват  много  по-сигурни.  Мери,   чиито  две деца са на пет и на шест години, споделя: „Усилията ми всяка вечер да ги слагам да спят в определения час, като същевременно им зас­видетелствам любовта си, дават положителен резултат.“

Учете се от тях. Синтия ни напомня, че кристалните деца са наши учители. „Ние можем да им показваме как да се оправят в тази триизмерната реалност, как да играят на различни игри и прочее, но в действителност те са дошли при нас, за да ни научат на далеч по-важни неща. Ако сте неискрени, знайте, че ще усетят. Ако очаквате да палуват, тогава какво? Ще палуват! Бъдете почтени и внимавайте какви ще бъдат очакванията ви. Защото децата виждат всичко, вие сте им като на длан и това ги забавлява.“

Визуализация. Понеже кристалните деца мислят предимно в образи, можете да им пома­гате да се справят с настроенията си и да осъ­ществяват намеренията си, като ги поощрявате да развиват представните си способности.

Ето едно чудесно упражнение, което Роузи Исмаил, начална учителка от Англия, прави със своя клас: „От четири години се самолекувам, като включвам във визуализациите си различни цветове. След като осъзнах огромния положите­лен ефект от визуализирането на розово, започ­нах да прилагам техниката в училище и станах свидетел на изумителни резултати сред децата. Розовото е целебен цвят, символ на любов и хармония, които – веднъж пробудени в теб – се предават и на другите.

Това елементарно упражнение се нарича „Вълшебната розова светлина“. Карам децата да си затворят очите, да вдишат и да издишат бавно пет-шест пъти. После – да си представят, че стъпалата им са обгърнати от нежна розова светлина, която тръгва спираловидно нагоре по посока на часовниковата стрелка, обгръщайки телата им като в пашкул. Казвам им да не се тревожат, ако не успеят да я видят, защото тя ще им въздейства, дори ако само я задържат в мислите си. Моля ги да продължават така колкото могат по-дълго, защото тя е вълшебна. Накрая ги подканям да си пожелаят нещо, да го вдишат, издишат и да завършат с две дълбо­ки вдишвания-издишвания. След визуализация­та децата отварят очи, протягат ръце и казват: „Беше много приятно!“ И наистина са по-спо­койни, по-щастливи и по-любвеобилни.“

Енергийна подкрепа. Тези чувствителни, свръхсензитивни деца се нуждаят от нашата подкрепа! Те са като попивателни, които абсор­бират енергията на заобикалящите ги (вклю­чително енергията и на добронамерените си родители). Дейвид Морели е професионален меди­ум, който води занятия по духовност за деца в „Сайкик хърайзънс сентър“ в Боулдър, щата Колорадо. Той работи и като пре­подавател по метода на Мария Монтесори.

Дейвид споделя: „Едно от упражненията с децата е визуализиция на балон, който те оформят с ръце, след което вкарват нега­тивната енергия в него и го удрят, за да го спукат. Те могат да вложат в балона всякаква енергия – на родителите си, на учителите или на приятелите си – и после да го спукат. След това ги карам да си представят златната енергия на радостта, която блести над главите им, влива се в телата им и ги зарежда.“

Просто ги обичайте. Глория, майка на две кристални и едно индигово дете, очертава нови перспективи пред родителството с думите: „Убе­дила съм се, че най-важното нещо е любовта. Трябва да бъдем търпеливи и грижовни. Нека не забравяме, че сме дошли на тази Земя, не за да станем богове по математика. Веселете се, смейте се заедно с децата си, защото това е най-красивото преживяване! Когато разле­ят млякото на пода, обърнете го на майтап. Ако навън вали, танцувайте с тях под дъжда. Обичайте ги и пак ги обичайте!“

Изречено от малките

Кристалните деца също имат какво да кажат на възрастните:

Одри, на 5 г.: „Дано тази книга помогне на хората да ни разберат.“

На въпроса, какво би искала да каже на хо­рата, шестгодишната Кристъл отговорила: „Оби­чайте. Обичайте другите, помагайте им, бъдете мили.“

 

Робърт, на 6 г.: „Единственото, което мога да кажа, е, че пожелавам на всички във вселената (ако има живот и на други планети) щастлив живот, добро сърце и качествена храна. Нека възрастните помагат на кристалните деца, нека ги закрилят, нека играят и четат с тях.“

 

Когато Колин бил попитан от майка си какво иска да каже на хората, той отвърнал: „Може да се боите, но Бог и ангелите са винаги с вас.“

 

Хейли, на 3 г.: „Във вечерната си молитва моля ангелите да ми донесат сънища, изпълне­ни със светлина.“

 

Хана, на 7 г.: „Гърнето със злато в края на дъгата изчезва, така че бъдете благодарни за това, което имате.“ (Според едно поверие от ирландската митология в края на дъгата крие гърнето си със злато дребно старче-елф, наричано още „леприкон“. – Б. пр.)

 

Джейкъб, на 7 г.: „Нека отсега нататък всички разберат, че ще се завърнат след смъртта си.“

 

Кайлън, на 5 г.: „Искам да кажа нещо за нашата планета – тя е изпълнена с любов и щастие и има сърце. Хората могат да си помог­нат, като залепят по стените си надписи:

БЪДИ ЩАСТЛИВ!“