1 март. Очакван празник от млади и стари. Предвестникът на Пролетта. След празника на любовта и виното естествен техен адекват. Носи в себе си любов и топлина, бодрост и настроение. Мартеничките, ах тези мартенични… Всички ние пазим в себе си вълнението, което изпитвахме от очакването на пощальона, носещ ни пликът-изненада. Разкъсваш го с треперещи ръце и и виждаш малкото съкровище, изпратено за теб , единствено за теб, от твой приятел или роднина, но човек, даряващ ти любов и топлина. Сега децата също като нас, броят количеството на своето богатство и състезанието е във ход – печели тоз, който притежава най-много мартеници.

При мен обаче, по традиция за всеки празник  вървят ръка за ръка радостта и мъката, веселието и скръбта.

Преди година на 1 ви март завърши земният си път сестрата на баща ми – леля Живка. Русокоса красавица в младостта, селска труженичка през годините, всеотдайна майка и моя леля. Големият й син Дочо, е мой връстник. Родени сме в един и същи месец ( той на 5, аз на 8 март). Като деца бяхме неразделни. Кой кого пазеше, не се знае, но аз бях по- буйнта. Той беше кротък и послушен и по тази причина ни разрешаваха да излизаме заедно, особено на кино. Леля беше висока и стройна, поради което и ходилата на краката й бяха по-големи, но явно това и носеше неприятности с намирането на обувки и ме съветваше – ”Носи лели, малки обувки, нищо че ще ти стискат, така ходилото няма да порасне!”

Като се замисля, дали съм изпълнявала нейния съвет – не знам, но наистина в детството обувките, които носех все ми стискаха.

Леля плетеше на една кука, не само чорапи и покривки, но и декоративни изделия. До ден днешен съм успяла да запазя едни гъбки, те са като букет с обща основа и са пълни с памук, за да стоят изправени, като истинските.

В най-трудният момент от живота ми, тя ме напълни с любов и покрепа, както гъбките успях да остана права и да оцелея. Благодаря ти лельо!

1ви март е свързан и с друг любим за мен човек – вуйчо ми( брат на майка ми).  Той ( бог да го прости) бе роден на този ден. Когато аз съм се родила, вуйчо Кральо го изпратили да пазарува в Търново разни неща за бебето и по-тази причина, моето юрганче е със синя коприна, а не розова. За първата ми Коледа е донесъл най-голямата елха – едва са я вкарали в стаята, обаче ролята му на дядо Мраз не се получила успешна. Облякъл той кожух, сложил торба на рамо и понеже си беше едър и висок изпълнил цялата стая, а аз съм се уплашила и писнала неистово.

През годините с него сме имали и хубави и лоши моменти, но любовта между нас си остана.

Ех, 1 март , изпълнен е за мен със спомени, които баба Марта ми разказва всяка година!

29.02.2016г – 08.32ч