НЕ СИ ОТИВА ЛЮБОВТА
Не си отива ЛЮБОВТА!…
Тя просто си
почива…
Измъчена
от свойта
самота,
очаквания
и желания.
Не спирно
търсеща ответ,
на своите въпроси…
Не си отива ЛЮБОВТА!…
Тя просто си
почива…
Набира сили
за живот
и после пак да се
покаже.
Разцъфваща
във
пролетния цвят!
Изригваща
в
Зората !
Пламтяща,
като
огнено кълбо!
Раздираща
пространства
и
вселени !!!…
Не си отива ЛЮБОВТА !…
Тя просто си
почива …

11.4.2011

КОЯ СЪМ
Аз съм Вятър, Слънце и Луна…
Ден и Нощ…
Лято и Зима…
Пухкава Пролет,
улегнала Есен…
Стих превърнал се
в песен…
Синевата в Простора…
Усмивката на
милиони хора,.
топлината в очите,
среброто в косите…
Политнала мисъл…
Вълнуващо чувство…
Мечта и Копнеж!
Любов и Надежда!

5.1.2011г

МЪЖЕ

Защо мъжете

все очакват,

Съдбата тяхна

ти да разрешиш?

Защо очакват,

ти да си арбитър

в живота техен?

Защо страхуват се,

Съдбата в своите ръце

да вземат ?

Да кажа

Искам те

или пък

Не!

Ела или

Недей!

Желая те или

Не те желая!

Защо не спрат със свойте

Недомлъвки

И с думи свои не

изкажат копнежа свой!

19.1.2011

ЗИМА

Отново е Зима!

Прекрасна!

Уж същата, (а не е).

Приказка бяла,

направила

приказен град.

Гирлянди от скреж,

завивка от сняг

и

черна пътека

Шосе.

Позната

и

различна.

Пленява сърцата,

нашепва за

вълшебни светове.

Студът те щипе –

Ей, човече!

Живей,

обичай и

се смей !

Живей!

18 ФЕВРУАРИ 2011, ПЕТЪК

КОПНЕЖ
Копнежът си е
100% НЕ- реалност,
нали затуй нарича се
копнеж?!
Поражда той
Мечти,
Стремежи
и
Желания.
Очаквания, като
Блян …
Душата с него
си мечтае…
Светът остава по-желан…
7.2.2011

СЪВРЕМЕННО ОБЩУВАНЕ

Какво му трябва

на човек?

Компютър, но

работещ.

Работеща мишка,

работещо флопи,

работещо СД,

работещ Интернет

и

всичко е на ред.

Светът е твой.

приятелите с теб

са

дори да са

през океана,

в Ташкент, Москва

или Сибир

Отава, Детройт

или Торонто.

Дубай или пък

Южна Африка.

Приятелите с теб

са

благодарение

на Интернет.

24 ЯНУАРИ 2011

РАВНОСМЕТКА

Жива съм!

На пук на

всички,

продължавам

да живея !

Щастлива съм!

Защото го умея !

И знам, че

Щастието  си

Човекът

сам гради !

Животът рани

ми нанесе,

но все пак

оцелях!

Душата своя,

не погубих!

Живота свои,

не разпилях!

3 март 2011 година

МОЯТА ВНУЧКА

Дорияна,

мъничето на баба.

Очакването,

дълго бе  за мен.

И ето те –

а аз бях уморена…

Искрица, божия.

Душица, бабина.

Намирам сили да бъда с теб.

Да те обгръщам с любовта си.

Да те дарявам с топлина.

Да сътворявам всичко,

което е добро за теб.

И често питам се –

Дали ще мога от

хорската злина

да те предпазя?

Да  те науча да се бориш!

Живот е туй – не е шега!!!…

16.05.2011г