С.Дамянов (от История на с. Павел, Свищовска околия“ издадена1932г.-София) Данни за съществуване на Християнско селище под името, Павел (на 2-3 км от сегашното си място) се споменава в турски регистър, от средата на 15-ти век .За основател на селото се смята човек от фамилия , Павели или Павли Селото се е преместило на сегашното си място след

епидемия от чума, (много са селата в района с подобна съдба) като първо се мести Черквата Св. Троица ,училището е основано 1869г. (По сведение от „Летописната книга“ на училището) Като всяко Българско село и с. Павел е чествал своя Християнски празник-събор на Св. Дух. В 1867г. селото е вече на пътя на керваните пренасящи стока от Свищов за Търново и Габрово,това спомага бързото му развитие . Изграждат се и множество ханове и дюкяни , земеделие и скотовъдство е основният поминък в това Българско село , в него е живяло едно Турско семеѝство в една къща . В историята е споменат и Цоневият род , описан като добри и работливи Християни. .. По инициатива на населението, училището вече е обособено в отделна ,собствена сграда през 1879г… По време на Руско-турската воѝна , селото ни е посетено от Руският император, посрещнат е от всички жители тъкмо на това място, където след това е било училището. (имах снимка от посрещането, но е в Й.С.Романова , взе я уж за малко с „ИСТОРИЯ НА с. ПАВЕЛ – СВИЩОВСКА ОКОЛИЯ“ издадена 1932г – София , която ми беше подарък , обеща да ми ги върне уж но … още чакам ) …В сред село е вдигнат Военен паметник на Българите-Герои от селото ,дали живота си за Царя и Отечеството във войните 1912-1913 и 1915-1918 г. десет са имената издялани на паметната пирамида под Кръста. Описани в историята са и интересни случки от живота в селото, в което престъпленията са били рядко явление , а злоупотребата с власт изключена , кметският печат всъщност е бил от три части и в различни хора , при подпечатване на документи е било задължително присъствието и на тримата ,най-малко. Корупция във властта при подобна гласност и прозрачност , са били практически невъзможни… Дори появата на първата газена лампа в селото е спомената в историята , лампата е донесена от Павелчани ,поклонници, на връщане от Божи гроб , Йерусалим ,появата и е отбелязана като „голямо събитие“ , в домът на баба Виржина е била . Цялата махала идва да я види ,една от жените я “заплюва“ … после чакат месеци за ново стъкло да донесат чак от Габрово , В този дом по късно отсяда и Българският Цар Борис lll.въпреки многото на брой ханове и кръчми ,повече от 16 на брой. Първата вършачка в района и селото до 44г. е на „Немеца“ , бай Йосиф, описан е като благороден човек, дарител на Училището и Черквата , трудолюбив и заможен Българин, собственик на 800 дка. ниви , по-късно тоѝ докарва и първият си трактор ,от Австрия , където специално е поръчана, изработена и докарана училищната камбана . Скоро Училищната сграда се оказва тясна за побирането на всички деца. По инициатива на прогресивните жители и училищното настоятелство , със безвъзмезден труд и дарени средства , започва градеж на нова училищна сграда , Златна тухла както и капсула с послание към идните поколения полага, в основата на Училището Негово Величество Цар на Българите Борис lll , дарява и лични средства, 10 000 лв. за Училището което се наименува на негово име ,Средищно Училище Цар Борис lll – с. Павел,Отваря врати 1926г. Сградата е двуетажна ,с 16 стаи. минава се на кабинетна учебна система в модерно оборудвани кабинети за отделните предмети. Средищно Училище Н.В.Цар Борис lll е собственик на 1025дка. ниви, дарени от родолюбиви Българи, Това позволява за пръв път да се организира безплатна трапезария ,кухня , столова, спортен комплекс , по късно техническа работилница, изгражда се втори етаж над физк. салон ,с баня, зала за тържества ,библиотека киносалон. Училищната сграда е поставена в средата на 20 дка. земна площ в която са оформени алеи сред ботаническа градина от редки и ценни растителни видове, редица нагледни географски пособия и макети , беседки за отдих, учебно-опитен участък коѝто се обработва от ученици в часовете по Ботаника. Непрестанно селото се развива ,а жителите са предимно заможни хора, създават „Спомагателна каса“ в селото ,задължения към банки и лихвари местните хора са нямали. През есента на 1923 г. краѝ селото се окопават в землянки 42 семеѝства бежанци, идващи от Тракия, повечето от тях са приютени в домовете на Павелчани където прекарват зимата. Лятото всички те , получават в селото новопостроени къщи с по 2дка. двор , до 1930г. идват още 20 семеѝства , и на тях селото построява къщи. Дадени са им за обработване и 40 дка. ниви – зеленчукова градина ( „бежанският соват“) …Селото все по вече се очертава като средищен център ,освен Павелчани в училището учат деца от 14 околни села , от Саръ яр , с.Борумли ,с. Тръмбеш , с.Караѝсен , … та до Крамолин . Даскалите освен от с. Павел са били предимно от раѝона на Трявна и Габрово (справка „Училищен албум “ воден от достойни Българи-учители ,с биография и снимки от 1925г. до към 1950г. , последните снимки са на Мара Ангелова и Иван Пенчев ,общо учителите в албума са около 35 – 40, Първата страница ,с лика на Българският Цар беше залепена към корицата на албума , така че да не се вижда . на гърба и беше написано „училище 9-ти септември“ ,това го е предпазило от унищожение , така го открихме през 2004г. когато с подписка от селото, до Народното Събрание предотвратихме затварянето на училището , всъщност оказа се че само го отложихме с 2г… 2007г.