УТРО
7 часа сутринта. Кварталът се оглася от неистово лаене на малко “бясно” кученце. Звукът се удря в блоковете и се връща обратно. Две красотки, вече са седнали на пейката и обсъждат първите за деня клюки, а покрай тях търчи едно от онези малки сладки кученца, дето им връзват панделка на кукуригото и дето приличат на плюшени играчки. Цветята по балконите на отсрещният блок се любуват на първите слънчеви лъчи. Чичото с ветропоказателите от високият блок вече изработва нещо в импровизираната си работилничка на

терасата. Семейството от 7 етаж на същият блок почти приключва със сутрешното кафе. Облечени във якета при по-студено време, те всяка сутрин пият кафето си на терасата. Ранобудникът под тях вече полива цветята си, явно е приключил с кафето и цигарата. А бабата, о милата баба от първият етаж отдавна е започнала да готви. Апартамента в който живее и голям, но освен нея по терасата никого не съм виждала. Да се надяваме, че доста хора живеят с нея, защото тя горката е от сутринта до печката в изнесената лятна кухня на терасата.
Кученцето се успокои за малко или може би го прибраха вътре, но през отворената врата се чува само шумът от колите по булеварда.Този шум е плътен и равномерен и създава усещането, че вали дъжд. Трополенето над главата ми започна, което е признак, че комшиите се събудиха. Но и птичките също се размърдаха. Лястовичките подготвят новото поколение за дългият път, чичопеят нещо от сутринта е запял, само сивата гугутка не се чува още.
Шумът на течаща вода до стената ми съобщава, че комшиите вече са станали от сън. Само асансьорът все още е в почивка, но след малко и той ще заработи.
Денят започва, събуждайки градът за нови подвизи или за старото и скучно ежедневие.
12.09.2016.
Светланда Рашкова