ОБИЧАМ ТЕ ( на Стефан)

Не любящ,
не четящ(моите стихове),
вечно намусен,
вечно сърдит,
кисел и зъл,
не търпящ възражение,
слагащ ограничение,
след ограничение.
Бягащ по тъча
на наща любов,
криещ душата си
в замък суров.
Где е усмивката,
мило момче?
Нека да грейне
на твойто лице!
Нека да видиш
живота от вън,
стига живял си
в мъртвешкия сън.
Спомени стари
да сгряват душата ти,
но с минало само
се не живей.
Пропуснал си нещо? –
било е тогава,
сега не тъжи,
че тъй ще пропуснеш
сегашни неща…
Живота е миг,
прекрасен и шарен.
Живей го сега?

12.11.2017(10,48ч)
Светланда