ПРОЛЕТНИ РАЗМИСЛИ


ПРОЛЕТНИ РАЗМИСЛИ

http://kymsebesi.blogspot.com/2013/03/12.html В книгата си(копирайте линка, за да прочетете книгата) http://www.magicgatebg.com/Books/BG/Istinska%20Magic_bg.pdf -“ Истинска магия” Уейн Дайър споделя виждането си за духовността, като формулира 12 разлики между “духовния” и “недуховния” човек. В статията от линка са извадени от Мария Николова – психолог. За да можете да разберете всичко, което сега ще напиша, трябва да знаете тези разлики.

Пролетта дойде и хората плъпнаха в откритото пространство на града. Паркове и градинки се изпълниха с люде желаещи да общуват. Слънчевите лъчи събудиха дървета и цветя. Външно картината е прекрасна и много романтична, но в основата на тази цветна палитра, са скрити сивите краски на истината.

Още в ранни зори има хора по пейките, други, които разхождат кучета и трети които бързат за работа. Думата ми няма да е за третите, а за предните, за хората, които нямат какво да правят, а те нямат какво да правят, защото са бездуховни.
Замисляйки се установявам, че това са хора родени малко преди или след 1944 година. Всички те вече са пенсионери и след като не “ходят на работа”, не знаят какво да правят и по цял ден стоят на пейките и се оплакват един друг колко са зле и колко хубаво е било по “бай Тошово” време.
Никой от тях не се замисля, какъв е бил животът на бабите им и дядовците им, които са били пенсионери по това толкова хубаво време. Не се замислят, защото в детските и младежките си години не са се интересували от това. Не са си задавали въпроса – Защо баба и дядо бъхтат до смъртта си в градината и двора пълен с животинки?
Този въпрос не са си го задавали, защото според тях това е било нармално, както е било нармално баба и дядо да не ходят на екскурзии и почивка, да не гледат телевизия и кино, а да си стоят в къщи и да си доставят радост, робувайки на деца и внуци.
И въпреки всичко, тези баби и дядовци бяха духовни хора. Те знаеха законите на природата и умееха да ги превръщат в човешки закони. Ръцете им творяха чудеса, с които и до ден днешен се гордеем.
Но да се върнем на днешните пенсионери! Те освен да ходят на работа, на събрания, на кино и на почивки друго не умеят. Книги не четат. Децата им са поели своя път и те не знаят какво да правят, защото нямат личен живот.
Жените се кипрят, според възможностите си и се събират на кафе или в клубовете за пенсионери. Мъжете в повечето случаи висят по пейките или по-на бира пред някой магазин, някои от тях ходят и в пенсионерските клубове, за да продължат да упражняват ръководителските си способности, организирайки събори и състезания по надпяване. Разказват велики неща за себе си, а всъщност са се скатавали от работа или са гледали да я претупат надве-натри, че да идат на ранчото, за риба или на любовна среща, защото през социализъма повечето си имаха не само съпруги, защото така беше повсеместно. Имаха поговорка – “ Мир в къщи, любов навън!”
Всеки от тях има поне по едно село, но не отива да живее там, защото не е свикнал да работи. Някой сигурно ще ме апострофира и ще каже – Ама те вече са стари и болни? Абе аланкоулу, бабите ни и дядовците ни как са били?
Повечето от тези пенсионери са сами в големи апартаменти. Ако ги продадат и с парите от тях и малката пенсия, ще живеят добре на село, но… има едно голямо НО. Там ще останат сами със себе си и това е най-страшното, а тук в града изкарват някак нощта и хукват нагоре надолу, все с някого ще се разговорят. Нищо не умеят да правят, освен да “ходят на работа” и голяма част от тях продължават да правят това, заемайки работни места вместо младите хора. Тези от тях,които пък имат големи доходи също не знаят какво да правят освен да купуват апартаменти и манджа. Както се казва, всеки месец могат да са на екскурзия и да обиколят света, но бездуховността им пречи.
Научиха се да ползват интернет, за да могат да общуват с децата и внуците си, но колко от тях го ползват за да получат знания или да се насладят на изящни произведения на изкуствата.
Възрастните хора в България живеят със сериалите и рекламите по телевизията.
Записват се в клубове за здраве и се опитват да изучават определени “духовни” практики. Всички се страхуват от смъртта и целта им е да живеят вечно, но не знаят как., защото в младостта си не са се вглеждали в своите баби и дядовци.
Не са забелязали, че дядо има броеница( може да е старият гердан на внучката), която прехвърля в часовете за почивка. С нея той прехвърля спомените си и това всъщност е вид медитация.
Не са забелязали, че баба стои тихичко в своя си ъгъл и плете чорап или нещо друго, но бримките прехвърлят нейните спомени и че това също е медитация.
Шиенето, плетенето, дялкането, рисуването, писането или каквато и да е дейност изискваща съсредоточаване и концентрация е вид медитация.
Много неща знаеха нашите баба и дядовци, защото бяха свързани с природата и корена си, но колко от нас са ги наблюдавали и колко от нас са усвоявали знания от тях?
17.04.2018( 13,41ч)
Светланда

Comments are closed.