Nadeto Radeva до Представяне „Градът – стихове“ на Светланда Рашкова
ГРАДЪТ – СТИХОВЕ –
ДИНАМИЧНИЯТ ОБРАЗ НА ГРАДА В ПОЕТИЧНИ ОТРАЖЕНИЯ
Първото стихотворение от стихосбирката „Градът – стихове” на Светланда Рашкова носи заглавието на самата книга – „Градът” и мястото му в началото на лиричната сбирка го определя като програмно за цялата книга. Сякаш авторката още с първата си творба желае да заяви темата на своята книга, да фокусира погледа на читателя именно върху този образ, наречен „Градът” /с главна буква „Г”/ – не кой да е град, а именно този, от който е вдъхновена и инициирана да напише въпросните стихотворения. В стихосбирката те са 35 на брой и действително всички те носят по своеобразен начин образа на града, пречупен през призмата на различни настроения, изобразен подобно на художник с отдени детайли или просто драснати щрихи.
Прочитайки първата творба, естествено е читателят да се запита: Какви са превъплъщенията на града? С какво толкова е интересен той, че да предизвика емоциите на поета? Светланда Рашкова е успяла художествено да разгърне образа на един съвременен град и да даде ясна представа, че става въпрос за град Русе, което прави книгата ѝ автобиографична, тъй като самата тя живее в Русе. На фона на други лирически персонажи – дъждът, вятърът, бурята, годишните времена, мъглата, небето, утрото, слънцето, луната, дървото и др. градът постепенно очертава своя облик и се „налива” с пъстрота, кипеж, емоции, за да се превърне в един пълноценен и жив образ, такъв, какъвто е всъщност многохилядният ни град Русе.
ИМПРЕСИЯ
Небето се изплака…
Усмихна се градът.
Игриви слънчеви
лъчи огряват
живо и неживо.
Дърветата блестят
в зелена ярка
лъскава премяна.
Разтърсват клони,
посипвайки роса.
Хоризонтът се премести
тъй далече, че
виждаш Дунав
как се вий
между избухнало зелено.
Игриви, сенките подскачат,
танцуват с къщи и трева.
Просторът пък ухае на липа.
Нечуван птичи хор
пространството оглася
и чуваш плясък на крила.
Но тъжно още е небето
и май че пак ще
завали…
Но поетичните творби на Светланда Рашкова не са само картини – отражения на градския свят. В стиховете ѝ се преплитат различни мотиви, които всъщност дават поетичните послания на отделните текстове. Примерно в стих. „Размисъл” се говори за „чернилката в душата”, тоест за състоянието на човека, подтиснат в големия мрачен град. Този мотив е застъпен и в стих. „Мъгла 2”, където природните трансформации пряко се отразяват на хората, изобразени като призраци. Със събуждането на града от слънчевите лъчи обаче, призраците оживяват, превръщат се в човешка река и градът отново се съживява.
В строфите на Светланда Рашкова често говори и лирическият аз. Прави впечатление, че именно стиховете, написани в първо лице единствено число, звучат най-топло, нежно и непретенциозно, така е примерно в стих. „Гостенка”:
„На гости ми дойде Луната.
Увисна като лампион в нощта.
Почука тихичко с лъчи
и ме дари с усмивка.
Хипнотизира ме
светлинното кълбо
и взирайки се в него
различни светове открих….” и т.н.
Много ярък мотив, който се откроява сред другите, е мотивът за „утрото”, за „събуждането”:
Събужда се градът,
усетил топли ласки,
а слънцето щастливо
усмихва се и руменее, руменее, руменее… /”Лято в града”/
Събуждането в поетичния контекст се отнася както за града – така и за човека, който е неразделна жива сплав от агломерата: в градската обстановка се събужда сърцето, събуждат се сетивата, от ранни зори бушува вятърът, друг път „градът се буди с усмивка”, или ти, който си част от града, се събуждаш в зимния ден, изпълнен със сивота /стих. „Зимен ден”/. Съвсем друго – ведро е настроението в първия ден от август, когато утрото започва с птича песен – стих. „Утро”.
Изобщо има какво да ни развълнува, очарова или натъжи в динамичния образ на града, представен ни в едноименната стихосбирка на Светланда Рашкова. Тя предпочита свободния стих, който всъщност ѝ позволява да усили динамиката и ритъма на лирическия текст и да си изгради един свой собствен оригинален стил. Картините на Стоян Димов са в синхрон с поетичните изображения и взаимно се допълват.
И на двамата пожелавам ярки творчески успехи!
Н. Радева
