New Документ на Microsoft Word (2)

ПРОФЕСОР  СТОЯН  ПЕТРОВ

(1905 – 1991)

В памет и по случай 100 години от раждането му

16 януари 1987 г. У сем. Петрови

Професорът за себе си:

Роден съм на 17.01.1905 г. в село Полска Скакавица, Кюстендилско. Първите ми спомени са от къщата над водопада в селото, където съм живял 4-5 години. После се преместихме по-далеч.

Основното си образование завърших в село, учихме в слети класове. Това, което изучавахме ми беше лесно и учителят ме премести от І-во в ІІІ-то отделение. Спечелената година от ІІ-ро отделение после загубих заради І-вата Световна война…

Единствената прогимназия тогава беше в Кюстендил и аз се записах там. Бяха трудни военни години, но учебната година не загубихме.

Влизането ми в гимназията съвпадна с бунт в училището. Учениците се бяха вдигнали в защита на един учител, арестуван заради прогресивните си идеи… Завърших гимназия през 1925 г. Отдаваше ми се всичко, завърших с най-висок успех от всички – 5 ⁴/₇. Можех да следвам каквото си искам, но аз имах слабост към математика и физика и записах математика. През първия семестър ми харесаха практическите упражнения по физика при ас. Наджаков (тогава) и ІІ-ия семестър се прехвърлих физика.

Нивото на физиката тогава беше изключително ниско – имаше всичко 4 професора – 1 редовен и 3 извънредни (по метеорология, теоретична физика и физика), един доцент (Наджаков) и 4 асистента. До 1929 г. научна работа не се вършеше.

Завърших през 1929 г. и бях назначен за асистент. Моето назначаване съвпадна със световната стопанска криза. Университета не получаваше кредити, библиотеката – никакви списания… От всичките 92 асистента в Университета бяха съкратени 32, между които и аз (като един от най-младите).

Не се водеше научна работа, но аз по това време бях публикувал една статия “Отражение на светлината от подвижно огледало”. Списанието беше българско, а това, което се печата на български не се чете.

След съкращението работих като учител в Пловдив 2 години. През 1934 г. след конкурс бях преместен в София в Образцова гимназия, където работих до 1943 г. Получих Хумбалтова стипендия и заминах за Гьотинген, където се срещнах и работих съвместно с проф. Роберг Вихард Пол – знаменит учен.

На 27.08.1944 г. се върнах в България и по това време се откри Университета във Варна. Станах първият декан на Техническия факултет във Варненския университет.

Аз се върнах в България с ясен план какво трябва да правя, но когато дойдох тук се намерих при такива условия, при които нищо не мога да правя.

През 1954 г. се преместих в Русе като ръководител на катедрата по физика в сегашното ВТУ “А. Кънчев” – моето последно работно място.

Как виждате ролята на физиката за другите науки?

През 1895 г. бяха открити рентгеновите лъчи, а през 1896 г. – естествената радиоактивност от Анри Бекерел и по-късно от Мария и Пиер Кюри, което показа, че атомите са сложни частици и това постави началото на атомната физика.

През 1906 г. от Форест бе открита три-електродната лампа и се постави началото на радиотехниката, която в първата четвърт на 20-ти век се превърна в самостоятелна наука.

Към 1925 г. се разви квантовата механика, която е обща теория на естествознанието, а към 30 – 32 г. на 20-ти век бе създаден електронният микроскоп, без който не можем да си представим биологията и даже металознанието.

Към 1939 г. беше открита верижната реакция на урана и бе поставено началото на ядрената енергетика, сега тя е отделна специалност с отделен институт.

Към 1945 г. се разви електрониката, а по-късно микроелектрониката, към 60-те години – лазерната техника, а към 70-те холографията.

Всеки десетина година физиката създава нова техническа област, която по-късно се превръща в отделна наука.

Моите убеждения са, че ако спрат физическите изследвания, то по-нататък това ще се отрази пагубно на цялото научно развитие, а това ще спре развитието и на техниката.

Значението на физиката за биологията според Вас?

Молекулярната биология бе създадена от физици – главно английски и американски, формирали се по етапи на 2 групи – структуралисти, интересуващи се от структурата на частиците на органичните съединения и информационисти, интересуващи се от начина на предаване на наследствената информация. Благодарение на съвременната физика и преди всичко на квантовата механика бе установена структурата на белтъците, на ДНК, гените на наследствения код и др. и заслугата е преди всичко на английските физици.

Какви открития очаквате да бъдат направени във физиката?

Това са непредвидими неща. Вероятно това ще стане в света на елементарните частици, при управляем термоядрен синтез… Никой не знае кога и какви нови идеи ще възникнат, макар да сме сигурни, че в това отношение светът се развива твърде бързо.

Вашето мнение за физичната наука в България?

По мое време като студент имаше 9 физика в България, сега те са поне 500 – 600. В развитието на физичната наука има и някои добри постижения. През 1937 г. Наджаков откри фотоелектретното състояние на веществото и това е най-значимата българско откритие. Физиците от СУ “Климент Охридски” работят в областта на твърдото тяло – дефекти в кристалите, израстване на кристали и други. В Дубна работят много физици – от тях Иван Тодоров се смята за добър теоретик, а работата на проф. Павел Марков и на групата, с която работи е регистрирана като научно откритие.

Група физици от Атомния център при Академията на науките работи по разсейване на протони на малки ъгли, върху β-лъчението…

Нямаме още откритие, което има Нобелова награда.

Повече от половин век работите в областта на физиката. Вашето мнение за физиката като наука.

Физиката е една действително удивителна наука, която стои в основата на цялата съвременна цивилизация.

Към г-жа Петрова, съпруга на проф. Петров

Как оценявате проф. Петров като физик и като съпруг?

Не мога да правя разлика между физика и човека, защото във физиката винаги се проявява човека, а като човек той е с много широки интереси, с много лоялно отношение към всички хора около него, с желание да създаде една спокойна атмосфера, че да могат и други да се изявят. Тези негови качества, заедно с неговата любезност, са допринесли за израстването му като физик.

Какво е мястото на проф. Петров сред физиците?

Той е малко известен в България и повече известен в чужбина.

Стефка ВеличковаNew Документ на Microsoft Word (2)