9 септември 1944г – ПРАЗНИК или ПОЗОР за БЪЛГАРИЯ ???


9 септември 1944г – ПРАЗНИК  или ПОЗОР  за БЪЛГАРИЯ ???

В името на Народа са Убити  2740 българи – цветът на НАЦИЯТА, истински ПОЛИТИЦИ И ОФИЦЕРИ !!!

Деветосептемврийският преврат е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември1944 година — свалено е правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.

Събитията от 9 септември 1944 година все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 година по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“. Оттогава до 10 ноември 1989 година събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 година събитието е определяно като „военен преврат“.

Отечественият фронт взема властта в България с помощта на настъпващите в страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние.

Народният съд е неконституционен извънреден съд, действал в периода 19 декември 1944 — април 1945 г. като фактически орган на левия революционнен терор.

Той е създаден с Наредба-закон от установената с Деветосептемврийския преврат от 1944 г. власт на т.н. Отечествения фронт (ОФ) официално за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, но фактически с цел да се „узаконят“ извършените вече убийства след окупацията на страната от Червената армия и планираните да бъдат извършени сред политическия и интелектуален елит на Царство България и за ликвидиране на неблагонадеждни и евентуални противници на режима установен след окупацията и преврата.

Действията му са и реванш за „Белия терор“ на Александър Цанков в периода 09.06.1923 – 04.01.1926 г. (по Закона за защита на държавата), когато са избити, репресирани и прогонени значителен брой леви български интелектуалци и политици и като отмъщение за репресиите срещу помагачите и самите комунистическите антидържавни паравоенни „партизански“ и терористични групи възникнали след прекратяването на Пакта Молотов – Рибентроп и нападението на Германия над СССР на 22.06.1941 г. през Втората световна война.

Процесите се извършвт в Софийския университет, в съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, със които осъдени на смърт са 2680 души, включително спасителя на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народният съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.

На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват новата българска история с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Най-тежката мярка получават 67 депутати от ХХV народно събрание, 22-ма министри за периода от 1940 г. до 9 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов.

Оцелява само един премиер – Константин Муравиев, свален с деветосептемврийския преврат, който получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г. На смърт са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

Британският политически наблюдател в София по онова време Бозуел Хаузтаун посочва, че „присъдите са определено отмъстителни и изглежда са планирани не само на местна почва“. Години по-късно историците публикуват телеграма на Георги Димитров от Москва от 21 декември 1944 г. с текст „Оправдать никого не следует“. Докато Нюрнбергският трибунал постановява едва 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, българският „народен съд“ убива общо 2730 българи. Екзекуцията на политиците е извършена същата нощ до запустяла яма близо до Централните софийски гробища. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.

Като се има предвид и умишленото престъпление на КОМУНИСТИТЕ  през 1925 – Атентата в “света неделя” където загиват 213 българи – цветът на НАЦИЯТА, истински ПОЛИТИЦИ И ОФИЦЕРИ !!!

При атентата в „Света Неделя“ загиват 134 души[5], други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213. Ранените са 500.

Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света, доколкото под терористичен акт се има предвид действие на отделна въоръжена група.

Извършен е на 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато групакрайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включителноцар Борис III.

Пред 1999 г. е преиздадена фототипно книгата от предиДеветосептемврийския преврат, озагалавена Кървавиятъ Велики четвъртъкъ. Атентатъ въ храма „Св. Недьля“. Делото Фридмань-Задгорски-Коевь-Грънчаровь-Петрини-Косовски и други. Книгата е издадена под наслов „Краят на една лъжа„, предвид властващата и официализирана в продължение на повече от половин век теза за случилото се на този паметен ден в историята от българската марксическа историография и историографи[1]

РАВНОСМЕТКАТА – 2943 БЪЛГАРИ  !!!

Качественият ГЕНОФОНД  е унищожен !!!

Кой ни УПРАВЛЯВА  сега ???

9.9.2011г

Русе                                           Светланда Йорданова Рашкова

  1. Няма коментари.

You must be logged in to post a comment.