Избрах аз ПРЕДЕЛА ВЕЛИК:

В него и двете форми се коренят!

Чжу Си

КОЛЕДА. Този най-голям наш календарен народен празник е празникът на Предела( Преди да са достигнали ПРЕДЕЛА, нещата не преминават в своята противопложност!)  в годишното движение на КИ (ЦИ, ЧИ ) и е центърът на цялата празнична система. Преди покръстването този празник се е чествал на “нулевия”  ден – 22 XII ( по сегашния календар), като след покръстването той пак продължава съществуването си, но вече под булото на Рождество Христово, като по този начин съвсем ествено заема мястото, което единствено му подхожда в новите условия. Рождество Христово по същество е празник на основата на християнството, тъй като с него се отдава почит към появата на Бога, преди Той да е започнал своята изява на земята. Това в известна степен съвпада с идеята за Предела в движението на вечната енергия, който също е основата за същинската изява на ин и ян през годината.

От друга страна, Младенецът е момче(ян), чийто рожден ден е основата от която той ще започнепътят на възходящата си активност, точно както и свръхжизненият ян от момента на Предела.

Датата на честване на Рождество Христово е 25 декември., а според символиката на “Книгата на промените” 25 е числото на Небето, защото се получава от сбора на неговите цифри, нечетните 1+3+5+7+9=25. От позицията на трите велики сили пък Небето е Предела за човека, така промяната на първоначалното място на празника на Предела пак намира известно утешително оправдание в очите на покръстените българи.

Всичко това донякъде уеднаквява основните идеи, заложени в двата празника, и прави по-приемлива за народа натрапената подмяна на старитя празник в следствие наложената нова религия и календар.

Увеличаването и намаляването на ин и ян не е просто само увеличаване на едната и намаляване на другата сила, както обикновено се счита. Всяко намаляване на едната сила всъщност е намаляване на нейната активност, като израз на нейната външна проява, за сметка на нейната жизненост, като израз на вътрешната й основа. Но в  крайна сметка оформя следните отношения между ин и ян.

Увеличаването на ян е увеличаване на неговата активност  и намаление на неговата жизненост, а в същото време, пропорционалното увеличаване на ин е нейната активност и увеличаване на нейната жизненост. Това е така до деня на максималната октивност на положителния ян – Яньовден(Еньовден) – 24. VI.по сегашния календар. И обратно, увеличаването на ин е увеличаване на нейната активност и намаляване на нейната жизненост, докъто в същото време ян пропорционално намалява своята активност, а увеличава своята жизненост, което продължава до деня на максималната активност на отрицателната ин – Игнажден – 20.XII. по сегашния календар, след което ки се “завръща” към своето начало –“ нулевия” ден на Великия предел – видимия адекват на невидимото ДАО   ( в глава 25 от “Дао де дзин” на Лао Дзъ се казва :

Преди възникването на

Небето и Земята

Има вещ хаотична…

…Аз не зная нейното име,

ще я нарека ДАО.

В книгата “Дао и даосизм в Китае”, АН СССР , изд. Наука, М., 1982г; четем:

“ДАО е първооснова на всичко съществуващо, начало на всички начала. То ражда всички неща, но само не може да се прояви. То е безтелесно и безименно, празно и неизчерпаемо, безкрайно и вечно. Без да има форма и същност, то в същото време обема всичко в себе си”  )

Момента на Предела в движението на ки обяснява същността както на празниците Коледа и Сурваки, така и на коледарите и сурвакарите. В неговата светлина коледарите са адакват на свръхжизнения ян в момента на Предела в годишното движение на вечната енергия. Точно за това в миналото , както отбелязва Д. Маринов, коледарите са били винаги само момци – ергени. Именно те са човешките адеквати на момонтното състояние на положителния ян в момента на Предела. В него ян «подтикван» от максималната си жизненост, е на «прага» и «чука» на вратата на своята изява, започваща в миналото на следващият ден – Суроваки- на който сурвакарите пък са адекват на положителния ян, който обаче вече е започнал своята начална активност. Точно за това, пак според Д.Маринов , в миналото сурвакарите са били винаги млади, но женени мъже. Точно те са човешките адеквати на момонтното състояние на положителната сила в самото начало на годишния цикъл на вечната енергия.

Затова Коледата започва с коледуването на малките коледарчета, които в момента са точно копие на напиращата към изява максимална жизненост на техния патрон ян. Раздвижването на ян, продиктувано от състоянието на максималната му жизненост, е причината за нарушаването на пределната хармония между двете сили в началният момонт на върховната им същност, което води до появата , «раждането» на «сурова»-ки и започва нейния нов годишен цикъл.

Тъй като коледарите са адекват на момонтното състояние на положителна сила, която пък е естественият носител на доброто, точно те са предопределените да изказват пожелания за щастие и придобивки.

В пълно съотвествие със закона за Предела коледарите тръгват из селото точно в среднощ, в глуха доба.

«Вечерята е свършена и трапезата почистена. Вече е минало голяма вечеря и настъпва среднощ или глуха доба…като дойдеБъдня вечер, всички коледари са събрани в дома на станеника…като стане среднощ, коледарите тръгват»(Д.Маринов, «Народна вяра», с.427)

Макрокосмосът и микрокосмосът са едно и също нещо. Разликата между тях е само в размера на едното и другото. Годината е завършен земен цикъл на ки, който има своето точно копие в рамките на денонощието. Годишният предел в движението на ки е «нулевият « ден (в миналото – денят на този празник) , а денонощният адекват на същия предел за българският народ е «глуха доба», т.е. «нулевото» време в рамките на денонощието – от среднощ до първи петли.

Годишният дял на ян според природата на небето е времето от „нулевия“ ден до деня на максималната активност на ян –  Яновден- 24.VI, а годишният дял на ин – времето от Яновден до деня на максималната активност на ин – Игнажден – 20.XII,. Адеквати на тези ин и ан-периоди(дялове) в денонощието са: за положителния ян – от “глуха доба” до пладне( от среднощ до 12 на обяд), което е времето на неговата нарастваща активност за денонощието; за отрицателната ин – от пладне до “глуха доба “ ( от 12 на обяд до среднощ), което пък е времето на нейната нарастваща активност за денонощието. Това е в пълен унисон с традиционните далекоизточни възгледи по този въпрос.

Както се вижда, действието на коледарите са в пълна хармония с моментното състояние на положителния ян във Великия предел в годишното движение на ки.

Свеждането в наши дни на коледарските и сурвакарските празнични действия до обикновена театралност( карнавални обичаи и игри) , както и изнамирането на нови материали и форми за суровачките, е връхът на профанирането и опошляването на същността им, както и непростимо неуважение към традициите и паметта на нашите деди.

Незнанието на закона не оневинаня онзи, който го нарушава! Дори и най-дребното необосновано отклонение от осветената традиция е нарушаване нахармонията съссветовните сили, което в крайна сметка рефлектира отрицателно върху хората. Затова в името на доброто, нека свято тачим този наш народен празник, с което ще бъдем в унисон с основния закон на всемира, Великия предел.

Статията е направена с материали от книгата на Георги Велев

“ БЪЛГАРСКИЯТ НАРОДЕН КАЛЕНДАР – Основи и същност”

21.12.2011г

Русе                                              Светланда Йорданова Рашкова