Коледа ! Деня в, който почина любимата ми баба Теменуга. Като дете този празник го празнувах с нея и дядо Стойчо. С родителите на баща ми празнувахме Коледа на 7 януари. Обичах всичките си баби( защото в детството си имах три – баба Божана/майката на баща ми/ , баба Теменуга /майката на майка ми/ и баба Стефанка / била е учителка в с. Пиперково и е живяла у нас. Нея я виждах само по коледно – новогодишните празници/), но може би защото баба Теменуга ме е гледала до 4 годишна възраст ми беше любима.Не знам, може би защото когато бях при нея, можех с часове да чета книги или може би защото цял живот е живяла в нищeта, но никога не каза, че е бедна и че няма пари. Родителите й са от Беломорска Тракия – бежанци от с. Търново Узункюприйско(наречено на Царевец Търново, от където са тръгнали хората създали това село.) С болярско потекло. Прадядо ми Кралю ( баща й) е оставил земи и имане в Одринска Тракия и все пак е дошъл в Павел В.Търновско с достатъчно средства, за да закупи земи и да построи къща. Момчето, за което се омъжва е природно интелигентно, бежанец като тях, но сирак от 2 годишна възраст. Дядо Стойчо е искал да учи медицина, но втората му майка , не разрешава това и го праща ратай при дядо Кральо, така се запознава с баба ми. Той ме научи да чета ,пиша и смятам до 4 годишна възраст. Работеше като санитар в болницата, а баба не ходеше на работа.Тя имаше пенсия от 30лева, а той заплата от 60 лева.Отгледаха децата на вуйчо ми едното от 6 месечна възраст, а другото от 8 месечна възраст до тръгване в първи клас(7-8години). Като казвам отгледаха, имам предвид, че вуйчо и вуйна си ходеха от време на време при децата, да се наигарят и да им се порадват.
С тези 90 лева, гледаха две малки деца , с всичките им изисквания – храна, дрехи, детска градина и т.н. Ваканциите(едната съвпадаше с 25-26 декември, да не забравяме, че през социализма не се празнуваше Коледа) , и ние с брат ми отивахме при тях. Баба ни правеше Коледа и Стефанов ден (Стойчо, Светлана , Серьожа ).
Родена съм в болницата на дядо и понеже са пратили вуйчо да пазарува за бебето от Търново, количка, кош, и други неща имах юрганче със сиьно лице.На първата Нова година за мен са купили най-голямата елха. Едва са я побрали в стаята, а когато вуйчо се появил като дядо Мраз аз съм се уплашила.
Четири внука имаха по една седмица всяка ваканция, а постоянно 15години двама. Винаги намираше начин да задели и да ни купи подаръци. Режима беше строг. Задължително спане след обяд , закуска не само сутрин а и в 10 и 16 часа. Обяд и вечеря и никога не каза, че няма възможност. Правеше ни страхотни кюфтета от патешко месо(гледаше много гъски освен други неща). Имаше търпението да кълца месото. А като почнеше с мекиците и бухтите имахме всякакъв вариант- с пълнеж от сирене сладко и без пълнеж. Правеше ни добуш торта, като я наричаше турта. Вареше ни сладко от рози, пееше ни песни и с дядо ни четяха или разказваха приказки.
Никога не се оплакваше и никога не ходеше на почивка, че и извън селото- нямаше средства, а майка и вуйчо не се сещаха да и предложат такава. Идваше веднъж в годината при нас в с. Пиперково за по седмица за сбора.
С дядо ми нямаха големи финанси, но бяха богати с природна интелигентност. Обличаха се изтънчено-по градски и вече споменах, че ни възпитаваха, както в богатските семейства. От тях се научих, че парите не са всичко, че най-важно е да се обичат хората и да обичат духовността, т.е. да четат, изследват, да търсят знанието на всякъде .
Светланда
