То селото скоро няма да го има …

… А ти ще пишеш историята му . Ако авторката на краеведското изследване ” Пиперково – извор на живот ” (http://svetlanajordanova.narod.ru/bg.abv.doc)
се бе вслушала в съветите на някои практични хора, свързани със селото и можещи да спонсорират издаването й, то със сигурност тази книга не би видяла бял свят.
Но тая жилава българска традиция – да съградиш дом, да построиш мост, да дариш сиропиталище, да търсиш, съхраняваш, да вникваш в бъдещето – за нея трудност и преграда няма.
И писа ръка Йорданова и намери средства душа Светланина и ето книгата е литературен факт.
Да, не греша с литературно-критическата формулировка, защото в противовес с установеното становище, че всяко краеведско изследване е в най-добрия случай приложна литература и като такава е просто регистриран съпътствуващ момент, осъществен чрез поавата и .
А прибавете към гореизложеното и широко разпостраненото схващане, че този вид литература изисква само умение да компилираш и стуктурираш събрания изворов материал – сигурен знак, че книги като ” Пиперково – извор на живот ” почти винаги остават извън полезрението на литературната критика . И аз, независимо, че съм рецензент на една дузина селищни истории и автор на читалищна такава, инстинктивно отбягвам да чета подобни творби, но книгата на Светлана Йорданова ме грабна не само поради възрожденския жаравен идеализъм, не заради изключително съвестната събирателска дейност и богатия фактологически материал а ме грабна преди всичко личното пристрастие на авторката, особено за събития, на които е била не само свидетел, а и пряк участник в тях и за които липсва историческата дистанция и не може трезво да ги оценим: ”Еуфорията от създаването на Демокрация в България не беше толкова голяма, но доведе до излизане от АПК и създаването на ТКЗС ”Урожай” с председател агроном от съседно село . Самият факт, че председател на ТКЗС става човек от друго село, показва успеха на социалистическата система да обезлюди селото …
… На държавно ниво излезе закон за ликвидиране на централизираното стопанство, но хората по места криво го разбраха и буквално ликвидираха наличната собственост …
… Тютюнопроизводството се осъществявало до 2004 г. ( 1995 – 96 г. – човек от гр. Бяла, а от 2002 – 2004 г. – с хора от Кюстендилско ). Тютюносушилнята работи до 2001 г., когато ”Тютюнева промишленост” – Плевен прибира машините …
… Училището (със сто и шестдесет годишна история – б.а. ) е закрито, поради липса на ученици през 2001 г. …
… Директивите на Компартията това село да стане селище със затихващи функции са изпълнени … ”
И независимо, че следва структурата на краеведското изследване ”Пиперково – извор на живот” е художествено – документална книга, ” предназначена за наследниците на живелите в него хора, които трябва да знаят корените си” . Трудът и собствените средства по издаването са без значение. Посланието – ако не огън, то поне жарава да остава – е осъществено и резигнацията ми към книги от това естество отстъпи място на резистентността ми към тях.
Благодаря ти, Светлана !

Йорданова, Светлана – ”Пиперково – извор но живот”, Русе, 2008 г.

Автор : Атанас Ганчев