ЛЮБОВ МОЯ


ЛЮБОВ МОЯ

стихосбирка

Светланда Йорданова Рашкова

 

 

 

АКО ИСКАШ ДА МЕ ИМА

 

 

Ако искаш да ме има

повикай вятъра

и аз ще дойда с него!

 

Ако искаш да ме има

повикай дъждът

и ще се излея върху тебе!

 

Ако искаш да ме има

повикай слънцето

и цял ще те огрея!

 

Ако искаш

да ме има

ОБИЧАЙ МЕ !

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛЮБОВ ……
Ако ти не съществуваше,
бих бил просто точка в безкрая.
В този свят, който се движи нанякъде,
бих се чувствал изгубен
бих имал нужда от теб….
……….
Ако ти не съществуваше….
Просто ще те създам,
за да те гледам…

ЖО ДАСЕН…

 

Но ти съществуваш!

И аз съм закотвена

в помисли,

усещания

и желания.

Раздираща се от

мисли,

чувства

и възторг.

Копнееща,

съблазнявана

и съблазняваща.

 

СВЕТЛАНДА

 

 

 

 

 

Ти беше, си и ти ще бъдеш

мечтаната от мен звезда.

Ти беше слънце, пак си

и ще бъдеш

ти слънце в моята душа.

Ти върна ми това що бях загубила,

ти върна ми отново радостта

и вярата в живота и човека,

ти върна ми отново любовта.

И цялата земя за мен сияе

окъпана във слънчеви лъчи,

защото ти любими съществуваш,

защото ти си мой единствено.

Нали ?

И твоята любов ме стопля и окриля,

и твойта сила ме крепи,

и нищо във света не е способно

нас двамата да раздели.

А аз пред теб съм задължена

и много искам аз да ти даря,

но все не мога да разкрия,

това що е във моята душа.

Със думи просто не умея,

Делата ми – нищожни са,

Защото туй което искам,

това, което трябва аз да ти даря

е толкова огромно, че едва ли

ще съм способна на това.

Аз чисто просто съм момиче,

едно нищожно същество,

което искрено обича

и вярва пак във любовта.

 

1975г – пролетта

 

 

СЪСТОЯНИЕ

Любов не обяснима!

Любов вездесъща!

Преливаща от багри

възрожденска къща!

Извивам се – лозница

чардака украсила,

омаяна от неговата

топлина и сила.

Разтварям се – простора

разкриващ се пред него

и сякаш небосвода

отваря се пред мене.

Картината прекрасна

осмисля ми живота.

Надежда в нея скривам

за бъдеще прекрасно,

щастливо и честито.

Мираж или пък сън,

или пък двете вкупом.

Благодаря,

за всичко,което

аз изпитах!

 

 

 

Мохикан

Последният мохикан,

Вярващ в любовта

Е още жив!

На пук на всички

Вярва в нея!

Защо ли?…

Де да знам…

А може би

защото си

е

МОХИКАН….

15.05.20099

 

 

 

 

 

 

О, колко е суров живота!

О, колко е жестока моята съдба,

защото аз обичам, а не мога

свободно да изпитам любовта.

Та аз горя от обич и желание,

та аз пламтя във своята любов

и свойте чувста не успявам

със разума могъщ да заглуша.

 

1975г- есента

 

 

Как бих могла да те забравя,

когато всичко свързвам с теб.

Как бих могла да те оставя,

Щом бъдещето виждам в теб?

Как бих могла да те загубя,

когато ти си вечно с мен,

когато ти си мойта вяра,

когато ти си моят ден .

 

1976 – зимата

 

 

 

 

 

 

ЛЮБОВ

 

Любов – ако я срещнеш,

трябва на всяка цена

да я задържиш!

С разбити зъби

и

нокти посинели

я стискай!

Дори да няма надежда –

опитай се

пак да я пренесеш!

Любов – ако трябва,

вземия

в

отвъдното,

но не я изпускай!…

1983г

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

            

ЛЮБОВ

            Две ухаещи тела

във мрака.

Чакат…

Тръпне всяка тяхна

фибра.

Нега нежна ги обвива.

Как ли тази песен, дивна

в любов се прелива?

ЧУВСТВО

Любов или надежда

във мен и теб са скрити.

Дано да бъдат дните ни

честити.

Кавгата си остава

нормално ежедневие

и тъжно и печално,

семейно развлечение.

Любов,любов,любов…

Защо ли вярвам в тебе?

Любов

Имагинерната любов

Тя дава смисъл на

Живота ни!

Обичам те!

Обичаш ме!

Нима е истина

Това!!!

А истина не е ли,

че искаме да

сме обичани?

И колко вопли

и сълзи

поражда тази мисъл.

Защо, човека се

стреми към

нещо?…

Нещо ,не съществуващо!

Нещо липсващо!

Нещо нереално!

Любов …

14.05.200923,45

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СЪСТОЯНИЕ 2

 

Омразата граничи със любов,

А любовта с омраза!

Роденият от змия,отново змия ражда!

Така и всяко зло

Отново се преражда!

Животът кръговрат е

И май се само лъжем,

че любовта е тази,

която ни държи.

Май повече сме злобни

и  винаги мъстим.

Не можейки реално

да си простим!!!

Да си простим

слабостта  човешка

и

нуждата от любов!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НЕЯ

 

 

Нетрайността

безсилна е пред

Любовта!

Любовта е

тази,която ще спаси света!

Обичай и

ще бъдеш обичан!

Люби,мечтай,копней!…

И ще я срещнеш

НЕЯ

Голямата,

Мечтаната,

Жадувана,

ЛЮБОВ.

И ти си този

от кого зависи

да я задържиш!!!

 

САМОТА
Защо ли съм загубила
вярата в човека ?!
В Човека, като цяло!
Нима го няма?
Той – Човека?!
И как ли оцелявам…
без Вяра?!
Да Вярата

в Доброто,
в Щастието,
в Любовта…
Да, вярвам в тях, но
не смея
да се
Доверя…
Доверие, ми липсва!!!
В хората,
не вярвам аз!
Защо ли ?!
Живея стоически ,
сама със свойта Вяра.
И чакам някой, на когото
изцяло да се доверя!
На който, мога да
повярвам,
че думите не са
лъжа,
делата пък – дела са.
На който, да подам ръка
и част от мойто
бреме да поеме…
Плещите ми
огъват се
от
самота…
8.9.2010г

 

НИЩО ЛИЧНО

(на теб)

Не доизказаните

думи,

говорят  повече…!!!

Не доизречени

слова….

Очи изпълнени

със сълзи…

Не почнати копнежи…

Защото ни е страх!

Не почнати мечти…

Човешка слабост!

Или може би,

Канон човешки…

Ограничения,прегради

STOP !!!

И всичко туй,

сами си го създаваме.
Защо ли?!

А може би ,

защото живеем

в този свят!

Стремим се

да се впишем

в обществото,

а то дори

за нас не знае…

А ние скудоумни сме

и ни е страх,един друг

да разкрием себе си,

сърцата и душата си!

Все този страх …

И чувството ,че е нередно!…

До кога ???….

 

 

 

А МОЖЕШ ЛИ ?

 

Руша преградите

пред себе си.

А ти, дали ще можеш?

Аз искам го от теб,

дори не знаейки,

да ли ще можеш….

Най-хубавото предстои!…

Не казвай,

че най-хубавото

никога не става!…

В душата своя погледни

и виж,кое е то?

Откриеш ли го,

не губи ти свойто време..

Най-хубавото предстои!…

Грабни го с пълни шепи!

Знай – не го ли уловиш,

загубено за теб е!

Не се страхувай

от любов!

От нея имаш нужда!

Душа открий и получи я,

и виж как диша се

свободно!

Защото,

любовта

е

свобода !!!

 

 

 

МЪЖЕ

 

Защо мъжете

все очакват,

Съдбата тяхна

ти да разрешиш?

Защо очакват,

ти да си арбитър

в живота техен?

Защо страхуват се,

Съдбата в своите ръце

да вземат ?

Да кажа

Искам те

или пък

Не!

Ела или

недей!

Желая те или

не те желая!

Защо не спрат със свойте

недомлъвки

и с думи свои не

изкажат копнежа свой!

 

 

19.1.2011

 

 

 

ВЪПРОС

Не съвършени

сетива човешки!

Усещат и не,

искат и не искат,

МЪЖЕ!!!

Все този страх…

Защо не са директни?!

Не знам,

но писна ми

да разгадавам

желания,

очаквания

и копнежи…

МЪЖЕ!!!

Желани

и желаещи,

но страхливи.

Очакващи решение

от друг!!!

А другият е ТЯ.

И може ли сама

да бъде двама???

Да отговаря

за себе си

и

за МЪЖА!?

ТЯ знае своите

усещания и желания,

а НЕГОВИТЕ как да

разгадае???…

 

 

 

 

НАДЕЖДА

 

Любовта се разпилява,

Като счупено съкло!

Ала туй стъкло

е огледало

и вещае  зло!

Хиляди парченца,

хиляди години

самота .

Дни изпълнени с надежда,

за голямата

мечта.

Дни изпълнени с копнежи,

за голямата

любов.

Дни в очакване на нежност

и на по-добро.

 

 

 

 

 

 

СЪДБА

Не ми пука

къде съм !

Не ми пука

с кого съм !

Не ми пука !…

Защото,

ми

пука!…

С кого

и

къде съм.

А дали

съм там ,

където искам?!

И

с когото искам?!

Сигурно не!

Всеки е там,

където му е писано

да бъде….

 

 

 

 

 

РАВНОСМЕТКА

Жива съм!

На пук на

всички,

продължавам

да живея !

Щастлива съм!

Защото го умея !

И знам, че

Щастието  си

Човекът

сам гради !

Животът рани

ми нанесе,

но все пак

оцелях!

Душата своя,

не погубих!

Живота свои,

не разпилях! 3 март 2011 година

 

Да …..

Да превъзмогнеш

себе си

Това ли е  голямата

Победа!!!?

Да търсиш

Любовта,

където

тя

не

съществува!

Да бягаш

от

там,

където

е

тя!

Да мислиш

Да чувстваш,

Да дишаш…

Да нямаш смелост  да рушиш…

Да искаш и да можеш,

да съзиждаш

и твориш!

Да падаш

и да ставаш,

да плачеш

и се смейш!

Да можеш

да обичаш,

да можеш

да живейш!

Да искаш

да обичаш,

да искаш

да живейш!!!

 

 

НЕ СИ ОТИВА ЛЮБОВТА

Не си отива ЛЮБОВТА!…
Тя просто си почива…
Измъчена от свойта самота,
очаквания и желания.
Не спирно търсеща ответ,
на своите въпроси…
Не си отива ЛЮБОВТА!…
Тя просто си почива…
Набира сили за живот
и после пак да се покаже.
Разцъфваща във пролетния цвят!
Изригваща в Зората !
Пламтяща, като огнено кълбо!
Раздираща пространства
и вселени !!!…
Не си отива ЛЮБОВТА !…
Тя просто си почива …

11.4.2011

 

 

 

 

 

 

 

Погледнах назад –
Във морето моят кораб гори…
Погледнах напред –
ни път,ни пътека,нито следи…

Казах:ВЪРВИ ! Стиснах зъби и тръгнах…
В ледовете замръзвах,
в огън горях…
Но вървях,и вървях,
и неспрях…
Сега съм от чиста стомана –
при удар изпускам искри.
Но в мене някъде остана
море и кораб,който гори

Онлайн поезия

 

 

Погледнах на зад –

Любов и Омраза…

Погледнах напред –

Омраза и Любов…

Казах : БЪДИ! И поех…

Продължих и не спирам…

Обрулвана от вятъра – Омраза,

Изгаряща от огъня – Любов…

Сега съм себе си,

Както бях и преди…

Пропускаща, край себе си Омразата,

Таяща, в себе си Любов.

6.11.2011

Светланда

 

 

Не искам да имам „свободно пространство“…
без теб за какво ми е то?
Пространство, където нарочно те няма?!
Свободна от… тебе! Защо?!

Хей, искам да бъда свободна – да мога
до тебе с любов да вървя,
така всяка радост и всяка тревога
със теб ще деля на мига!!!

Теменужка Маринова

 

 

 

«Свободно пространство» оставям ти,

наситено с мое присъствие

и страх ме е, да не те задуша

с моето, собственно АЗ…

 

Свободна съм – силно обсебваща

любовта ми е, та чак ме е страх,

че може от мен да избягаш,

такава съм АЗ…

 

СВЕТЛАНДА

  1. Няма коментари.

You must be logged in to post a comment.