2 юни – особен ден в Българската история

Всяка година на тази дата в главата ми излиза репликата: *Първите паднаха в кърви, последните станаха първи*.

Замислял ли се е някой, че на този ден почитаме паметта на хора, които са записали имената си в ИСТОРИЯТА на България. Че това са хора, на които единственното им желание е било – Просперитета на България!

Всички са умирали в името на един велик ИДЕАЛ. Не съм била член на БКП, нито на БСП (правя това уточнение, за да разберете правилно, това, което искам да кажа), но сега ще ви разкажа за хората от двете снимки, които са умрели в името на България, вярвайки, че Комунизмът е този строй, който ще донесе нормален живот на хората. Аз съм убедена, че ако бяха останали живи, щяха да са на друго мнение.

На снимките са – Иван Кръстев Киров и Иванка Иванова Кръстева . Двамата са родени през 1910г в с. Търново Узнкюприйско(близо до Одрин) и са се преселили със своите родители през 1913 година ( погнати от турците) в с. Павел обл. Велико Търново.

Иван е брат на дядо ми Стойчо(баща на майка ми). Иванка е негова съпруга.

За тяхната смърт, ще използвам цитати от книгата на Димитър Тужаров “ Село Търново-Одринско” издателство ОФ 1983 г.

В нея се казва: “ Като кървава отзук на голямата Стражишка битка в *Тасладжа* бяха събитията в с. Павел. Жертвите през юни 1944г в Павел, бяха кървавата дан на тракийците-търновци във въоръжената борба в Свищовския край.През този период бяха разстреляни трима ятаци от Полски Тръмбеш – тракийци от село Търново, а в село Павел  от 14 разстреляни 13 са тракийски бежанци от с. Търново.

Предател издава ятаците от с.Павел. Полицията започва масови арести. Всички арестувани са откарани в училището. Там са затворени повече от 160 души.

Вечерта на 10 юни 1944г. извеждат от училището част от арестуваните. В групата на обречените са Иван Недков Киров, Петко Грозданов, Кера П. Грозданова, Иван Кръстев Киров, Иванка Иванова Кръстева, Георги П. Тарълов, Мария П. Рускова, Никола Стамов, и Станка Николова Стамова. След изкарването им другарката на Иван Кръстев Киров, Иванка Кръстева, която е оставена, казва на палачите : *От другаря си никога няма да се разделя. На живот и смърт ще бъда с него.*

Полицаите откарват арестуваните на няколко километра от село Павел по пътя за Полски Тръмбеш и г иразстрелват групово със шмайзери и картечници, така както  османлиите избиваха през 1913г. българското население от Южна Тракия, преди да го прокудят от родния му край.

Но за да са сигурни в смъртта на своите жертви, те изстрелват с пистолети по няколко патрона в челата и гърдите на всеки. Убедени вече, че са мъртви, започват да ги претърсват и ограбват личните им вещи, пръстени и златните им зъби. Едва тогава ги хвърлят най.безразборно в един трап, зариват ги и над общият им гроб започват да играят пиянско хоро под звуците на цигулка. Това кърваво дело се извършва по заповед на главните палачи Каноров и Джамбазов, със съгласието и поддръжката на местните управници Стефан Ангелов, Лазар Димитров, Тинчо Иванов и Борис Рачев, които ако се бяха застъпили, можеха да възпрат убийците.”

През 1986 година работех, като учител в ОУ” Никола Оберетенов” –гр.Русе и трябваше да давам име на отряд. По принцип поднасях на учениците си само истински и стойностни неща, за това реших Пионерският им отряд да носи името “ Героите от с. Павел”.

Пионерският сбор го направихме в училището на с. Павел. Директор на училището тогава бе Стоян Николов Стоянов или чичо Стоян от нашата махала( аз съм родена в с. Павел ; дядо Стойчо работеше като санитар в болницата).

Чичо Стоян показа на децата кръвта в стаите на старото училище, където са били затворени арестуваните, разказа им подробно за Павелските събития , защото той е бил участник в тях ( ремсист). Тогава от него научих, че заповедта е била арестуваните да се закарат в Затвора в Полски Тръмбеш. Валяло е дъжд като изведро, когато са извели групата с Иван и Иванка Кръстеви.

Анализирайки писаното от Димитър Тужаров и разказа на чичо Стоян, стигам до извода, че инициативата за разстрела идва от местните управници, които предполагам, че след 9.9.1944г са се изписали за големи комунисти и са взели властта, както е станало в цяла България, но впрочем като се замисля то така стана и след 1990 година – ПЪРВИТЕ ПАДНАХА В КЪРВИ, ПОСЛЕДНИТЕ СТАНАХА ПЪРВИ.

Дядо Стойчо никога не ми е разказвал за тези неща. Не беше член на БКП, не беше Активен борец(брат му е убит, можеше да стане), цял живот работи в болницата като санитар.

На 2 юни в Павел се правеше заря(идваше гарнизон от Свищов). Селото имаше сбор.

2.6.2012г                                         Светланда Йорданова Рашкова

Русе