ОСТАНИ
ОСТАНИ
Поредно лято си отива…
поредното за мен,
било ли е щастливо?
Щастливо ще да е
щом още се усмихва
и гони с ветрове,
вълните по море.
С Луната си танцува,
със Слънцето лудува.
Щурците му пригласят,
жужат в нивя пчели,
а нейде там се чуват
и птичите трели.
Звездите го целуват,
Светулки го любуват.
Не бързай Лято! Спри!
Септември те не пуща,
Ти още остани във
родната ни къща.
02.09.2016г
Светланда Рашкова
Царица-Елеонора-Българска-Неда-Антонова.pdf
Царица Елеонора Българска – Неда Антонова Резюме: Тя е четиридесет и седемгодишна неомъжена принцеса от княжество Ройс, едно от онези многобройни германски княжества, смятани от европейската дипломация на 19 век за „второразрядни величини“, състоящо се от 6 града и 93 села в област Тюрингия.
Тя е световно известна самарянка, удивила Европа с участието си в Руско-Японската война като старша медицинска сестра в санитарния влак на Великата руска княгиня Мария Павловна Романова и отличена от руския император с ордена „Света Ана“ – равен по стойност на кръста за храброст на цивилни лица.
Тя е втората съпруга на цар Фердинанд, отгледала децата му и превърнала се през Балканските войни в майка, лечителка и утешителка на стотици ранени и умиращи по фронтовете българи, а после и на сираците им. „Народът е нейното дете“ – писаха вестниците.
Тя е първата коронована особа от Европа, поканена от американския президент да посети страната му.
Тя е „коронованият ангел на България“, така пламенно обезсмъртена в стиховете на Вазов.
Тя е царица Елеонора Българска
Съдбата на жителите на село Търново, Одринска Тракия от създаването му до първата четвърт на ХХ век
Съдбата на жителите на село Търново, Одринска Тракия от създаването му до първата четвърт на ХХ век
През последната четвърт на ХХ век излиза от печат книгата на Димитър Тужаров „Село Търново, Одринско”.
Както отбелязва в предговора към книгата писателят Димитър Мантов, Туджаров е извършил огромна събирателска и проучвателна дейност.
Сам потомък на тракийци-преселници Димитър Тужаров е ходил от село на село за да издирва не публикувани спомени, да съпоставя факти и бавно, камъче по камъче да възстановява една прекъсната от времето мозайка.Така, благодарение на неговия труд ние имаме възможност да узнаем за съдбата на нашите деди и прадеди. Прочетете целия пост »
Част от Историята на родното ми село Павел, предоставена ми от Katya Damyanova
С.Дамянов (от История на с. Павел, Свищовска околия“ издадена1932г.-София) Данни за съществуване на Християнско селище под името, Павел (на 2-3 км от сегашното си място) се споменава в турски регистър, от средата на 15-ти век .За основател на селото се смята човек от фамилия , Павели или Павли Селото се е преместило на сегашното си място след Прочетете целия пост »
ЛЯТО
ЛЯТО
Път извива през полята,
палят слънчеви лъчи,
жито се пече в нивята,
детски смях ечи.
Август тихичко пристъпя,
жарък, огнен, устремен,
сбрал в сърцето и душата
всички цветове.
Страст любовна в нощи крие,
с жар облива светлината,
праща ни във планината
и примамва с морски бриз.
Светланда Рашкова
01.08.2016
Анатолий Клёсов-ДНК-генеалогия
http://pereformat.ru/klyosov/ (копирайте линка, за повече информация) New_Документ_на_Microsoft_Word
ПРЕЧИСТВАНЕ
ПРЕЧИСТВАНЕ
Продъни се небето!
Нощеска още
зарони то сълзи
и плака,
плака,
плака…
зората чак закри.
Сумрак е всъде!
Дъждът вали,
вали,
вали…
Със сивата си пелена
два дена във един превърна,
Петрово-Павлов ден.
Светците чрез дъжда,
пречиствайки природата
очакват и злините наши
да пречистят.
Да грейне слънце
в нашите души,
любов и мир
да възцари.
ПРЕЧИСТВАНЕ
ПРЕЧИСТВАНЕ
Продъни се небето!
Нощеска още
зарони то сълзи
и плака,
плака,
плака…
зората чак закри.
Сумрак е всъде!
Дъждът вали,
вали,
вали…
Със сивата си пелена
два дена във един превърна,
Петрово-Павлов ден.
Светците чрез дъжда,
пречиствайки природата
очакват и злините наши
да пречистят.
Да грейне слънце
в нашите души,
любов и мир
да възцари.
ЧЕСТИТ ДЕН НА ХРАБРОСТТА
ЧЕСТИТ ДЕН НА ХРАБРОСТТА
Храбри сме юнаци,
в миши дупки ний се крием.
Под сурдинка си хортуваме,
колко смели сме били.
Как байряците сме вели
и площадите огласяли,
с виковете СВОБОДА.
Щом мишоците обаче,
хукнали са срещу нас,
в паниката своя,
ний решили сме тогаз,
че те искат да ни колят…
В миг изчеза храбростта
и се озовахме голи,
само туниката “страх”,
падаше върхуни.
Нашите души тогаз
плеснаха се по челата:
Как ще спазят правилата,
в тез не струващи тела?…
Как ще дойде СВОБОДАТА,
тук за нашите деца???