Категория Стихове

Небето се щурмува със цъфтеж…
Природата е лумнала от всъде.
Цветя, дървета и треви
пространството изпълват.
Лъчите слънчеви горят,
пекат по ниви златно жито.
Оглежда се в морето небосвода
и в неговата синава се люшват
облаците – бели шхуни.

18,28ч – Светланда Рашкова

Лято, лято, лято
пърха пеперуда със крилца.
Нежно, синичко-лилаво цвете
се полюшва във трева,
в чашката му жълт прашец
понася своя аромат…
Лято, лято,лято
влюбено си пак.

26.06.2017( 15,05ч)

УЧИЛИЩЕ

Камбанка весело звъни –
Ела детенце и учи!
Но аз си имам интернет! –
детенцето отвръща –
Кое ще е за мен добро,
да ходя в твоето школо?
Деца реални има в мен,
игрите тук са по-забавни.
Приятелска прегръдка
Можеш да получиш
и да дадеш усмивка
истиска и смях,
а не емотикон.

Светланда Рашкова

УЧИЛИЩЕ

Камбанка весело звъни –
Ела детенце и учи!
Но аз си имам интернет! –
детенцето отвръща –
Кое ще е за мен добро,
да ходя в твоето школо?
Деца реални има в мен,
игрите тук са по-забавни.
Приятелска прегръдка
Можеш да получиш
и да дадеш усмивка
истиска и смях,
а не емотикон.

Светланда Рашкова

МИГ
Глухарчета танцуват,
въртят се и лудуват ,
през слънчевият ден.
В зелени клони,
птича песен
вълшебничко звучи.
Връз пъстрата полянка
цветенца се топят,
а върху тях се сипе
летен сняг.
Тишина…

12.05.2017( 15,20ч)

ИМПРЕСИЯ
Дъждът вали от през нощта,
приспивно чукат
капки по стъклата.
Градът обвит е в сива пелена,
мъгла от спомени
обсебва ми душата.
През детството
в дъждовен ден,
какви ли страхове
не съм открила…
Светкавиците бяха
хвърковатите коне,
на бога на войната.
Гърми, трещи
небесното пространство,
а после тихо ромоли…
и дъжд вали, вали, вали…
Природата изплаква свойта мъка,
утеха тя намира във земята.
Облива я със своите сълзи,
с дъгата ореол й прави;
закичва във зелените коси
лъчи от злато – слънчева усмивка.

30.04.2017г ( 8,45ч)
Светланда Рашкова

ПРОЛЕТНО

Нещо май че е сърдита,
тази Пролет дяволита…
Сълзи сутринта зарони,
Северният вятър
тя подгони.
Вест изпрати на полята,
че пристига тук Южняка.
Слънчо плахо се усмихна,
силно Пролетта притисна:
– Хайде, хайде, идвай тука!
Спря да пее веч капчука.
Зимата замина си отдавна,
твойто царство е сега
и в горите и в поля!
С цветен дъжд, облей земята,
да затрака Щрък в полята.
Усмихни се, затанцувай,
шарена дъга рисувай.
Птици да запеят песен,
че живота става лесен !

20.03.2017 г ( 12.02ч)
Светланда Рашкова

КРЪГОВРАТ

Пред разсъмване
най-тъмно става …
Нощта превръща се във ден !
Тъмата – тяхната раздяла,
е линията на смъртта.
Денят – живота наш,
прекрачва прага на отвъдното.
Измъква се от лоното на сенките
и втурва се във нащо битие,
за да се гмурне в здрача
прегръщайки с любов нощта.
Пред разсъмване
най-тъмно става!

05.03.2017г
Светланда Рашкова

ДОМ

Зимата единствен е сезон,
във който ти се сещаш
за своя дом.
И скрил се от студа,
чайче ще направиш,
усмивка ще дариш.
Че топло ли е вън
за някъде все бързаш,
забравяш своя дом.
А той, домът крещи
– Поспри, не връщай се за сън!
Зимата прекрасна е
Във свойта белота.
Уютно е топло и
със книгата в ръка.

Светланда
11.21.2017г

БЪДНИ ВЕЧЕР
Годините отлитат,
а в тях се празници редят:
семейни, лични,
традиционни и международни.
Но Бъдни вечер, ах Бъдни вечер,
е бъдеще за нас.
Бъдникът съдържа
огнена любов,
домашният уют,
човешка топлина.
Той благославя
всеки дом,
народ и живинка.
Послание ни праща
за сговор, мир, човещина.
И казва ни : Бъдете!
23.12.2016г ( 23,30ч)
Светланда