Атлантида – великото начало
Шегор Расате
Световната история и днес е пълна с множество загадки. Има култури и цивилизации, отдалечени на хиляди километри в пространството и на хиляди години във времето, които удивително си приличат. За истинското наука обаче не може да има загадки и чудеса. Нейната задача е да свърже необяснимите на пръв поглед неща в едно цялостно познание, така че те вече да не се схващат като изкючения, а като съвсем закономерни явления. Това, което свързва отделните цивилизации в едно историческо цяло, е Працивилизацията. Тя е точката, където се събират следите на известните ни от историята цивилизации и култури. Тя е дървото, което е дало техните семена. По безспорен начин историческите паметници и летописи доказват, че всички световни цивилизации са създадени от Бялата раса. Следователно Арийската працивилизация е една историческа реалност.
Съгласно метафизическото познание, изначалната Арийска цивилизация е процъфтявала през епохата на Златния век. Към Златният век ние отнасяме времената на нашата най-дълбока древност – от сътворението на Бялата раса до усвояването на металите. Съгласно археологическата периодизация, това съответствува на мезолита, неолита и енеолита, взети заедно. От тази обвита в мистерия епоха на изначалното съвършенство до нас не са достигнали преки писмени свидетелства. Затова пък има много легенди и предания за първите хора, които макар и да са силно преувеличени, все пак отразяват качествата и ценностите на хората от Златния век. Наследството на тази изначална цивилизация съвсем не се е претопило в някакви мъгляви и идеализирани представи. Напротив, то има своите реални измерения живота на народите и цивилизациите от по-късните епохи: в духовната традиция това е култът към Слънцето, а в държавността – управлението на Царя-Жрец. Основният критерий за приемствеността на Златния век е управлението на Царя-Жрец, то е указание за изначалния тип цивилизация, характерен за тази епоха – самодържавната духовна цивилизаця.
Днес индоевропейците съставляват основната част от народите от Бялата раса. За повечето от тях обаче управлението на Царя-Жрец не е било свойствено, докато слънчевият култ е бил широко разпространен, макар и не  с основно значение в духовната традиция. Освен индоевропейците, има още една група бели народи, които днес са почти изчезнали. Към нея спадат някои изчезнали или сега живеещи народи – древните египтяни, инките, гуанчите, берберите, иберите и баските. Тези народи не принадлежат към една единна езикова общност, но са носители на общи държавни и културни традиции:
1.      Почитане на Слънцето като върховен бог.
2.  Върховната държавна власт принадлежи на царе-жреци от свещени династии, които се женят за сестрите си за да запазят чиста своята кръв, наследена от Бога-Слънце.
3.      Издигане на пирамиди с култово предназначение
4.      Мумифициране на телата на покойниците.
5.      Изкуствена деформация на черепа в ранна детска възраст.

Без изключения тези традиции са били застъпени сред египтяните, инките и гуанчите. Всички те са проникнати от принципите на цялостния мироглед, свойствен за хората от Златния век. Цялостният мироглед започва от разбирането за човека като една цялостна структура, където функционалната връзка между тялото и душата се запазва и след смъртта. Според древните египтяни човекът е триединство на Ка – тяло, двойник; Ба – душа; и Ах – дух.(това схващане за триединството на човека е преминало и в християнското учение) След смъртта Ба съществува на земята, а Ах може свободно да живее в отвъдния свят. Когато обаче тялото се разложи и остави Ба без дом, и Ба, и Ах загиват от страшната втора смърт, от която древните египтяни много са се страхували. Затова египтяните, инките и гуанчите са мумифичирали телата на покойниците си, с вярата, че така се запазва цялостната същност на човека след смъртта. Баските също вярват във връзката на душата с тялото след смъртта. За модернистичния човек това вярване изглежда твърде наивистично, но точно в него е ключът към възстановяването на цялостния арийски мироглед. Тъкмо в преданието за Златния век ние намираме метафизическото основание на мумифицирането на телата на покойниците. Хезиод разказва за първите хора следното: “Смъртта им, която настъпва след дългия им живот, приличала на спокойно, тихо заспиване.”() В този смисъл човек не е умирал напълно, а само е изпадал в покой, при което се е запазвало единството на тялото и душата. С това ние доказваме, обичаят на мумифицирането води началото си от Златния век.
Цялостният мироглед се проявява във формата на държавно управление в    Древния Египет, Инкската империя и в княжествата на гуанчите. Тези държави се основават на една яснообособена трифункционална обществена структура, характерна и за индоевропейските народи: духовенство, войнство и черноработничество. Върховната власт в тях принадлежи на Царя-Жрец, носещ титлата фараон, инка или менсей (при гуанчите). Той се смята за потомък на Върховния Бог, и посредник между него и народа. Така инките са наричани “деца на Слънцето”, т.е. потомци на Бога-Слънце – Инти. За деца на Слънцето вероятно са се считали и царете на гуанчите, понеже като върховен бог гуанчите са почитали Слънцето, наречено Магек. По-различно е било положението в Древния Египет. През династичния период като върховен бог е бил почитан Амон, и затова египетските фараони са се считали за негови наместници. Само фараонът Ахенетон (Ехнатон) се е опитал да наложи култа към слънчевия бог Ра, но без успех. В египетската митология обаче е запазен споменът за миналото величие на Ра. В далечната минало Ра е бил най-могъщият бог; при това той е бил по-близо до хората, отколкото през по-късните времена. Този мит всъщност свидетелствува, че и в Египет някога е господствувал култът към Слънцето – общият духовен фундамент на тази група цивилизации.
Идеята за цялостната йерархия изглежда е прокарана и в свещения замисъл за пирамидите, като култови паметници, характерни за посочените цивилизации. Каменната пирамида като подобие на обществената, на върха на която стои Царят-Жрец. Пирамиди са издигали египтяните, инките и гуанчите, а също и народите от Централна Америка, приемници на културата на този кръг народи. Така например маите са носители на високи познания в областта на математиката, астрономията и хирургията, които днес са предмет на нестихващ изследователски интерес. Но на малцина е известно, че техният език е близък до баския, следователно те са наследили своите високи познания от народ от групата на баските, т.е. от Бялата раса.
Великият италиански философ Юлиус Евола отнася управлението на царете-жреци към изначалната арийска цивилизация на Златния век. Той приема този тип цивилизация за дело на господствувалата през тази епоха изначална арийска раса – слънчевата раса, съгласно неговото метафизическо учение за расите на Духа.
Ние поддържаме тезата на Евола и определяме държавния строй на Златния век като свещено самодържавие. В нея органическата йерархия и идеология имат цялостна и завършена структура. Другите типове цивилизации, които ща разгледаме по-долу, се характеризират с деградация на обществената структура, и раздвояване на елита, на неговите функции и идеология. По тази причина ние определяме цивилизацията на свещеното самодържавие като първична, а останалите – като вторични и третични.
Забележителните традиции на народите от тази група показват, че те са наследници на изначалната цивилизация на Златния век. Въпросът за Працивилизацията е тясно свързан с произхода на Бялата раса. В търсене на своите арийски корени, расовоосъзнатите европейци до голяма степен се отдават на мистични увлечения, подобно на своите предшественици от обществата Туле и Врил. С фанатична вяра те приемат буквално преданията на гръцкото митология, Авестата, Ведите и Еддата за околополярната родина на арийците (в смисъл индоевропейците), известна под гръцкото име Хипербория. В действителност обаче Хиперборея не е чак толкова древна, нито пък разположена в Крайния север – с това име древните гърци са наричали земите на север от Тракия (Борея), ще рече Мизия (днешна Северна България) и Дакия (Румъния). Дори и в далечната минало климатът да е бил по-мек и топъл, ние не можем да се съгласим, че центърът на Арийската цивилизация е бил някъде около Северния полюс – първо, защото там няма археологически доказателства за това, и второ, защото истинската господарска раса не може ей-така да си стои в Крайния Север – тя е призвана да властвува в умерените ширини, където има богати жизнени ресурси и климатът е здравословен.
Историческата истина за нашата працивилизация е там, където сведенията от преданията се съгласуват с веществените доказателства и с културно-историческото наследство на днес живеещите или познатите на историята народи. Археологическите находки свидетелствуват, че първите бели хора се появяват в земите на Западна Европа и Северозападна Африка, преди близо 35000 години. Техните скелетни останки са отнесени към най-древната разновидност на Бялата раса, наречена Кроманьонска, или Протонордическа. Точно по горепосочените земи са живели, или още живеят народите от разгледаната по-горе група. При това те действително пренадлежат към Кроманьонската раса, характерна за първите бели хора. Тези прости наглед факти показват, че точно в тази част на Света е възникнала Бялата раса, и нейната изначална цивилизация. Още по-удивително е, че тези изводи се потвърждават от преданието за най-древната световна цивилизация – легендарната Атлантида.
Това единствено по рода си предание за далечните предисторически времена е достигнало до нас благодарение на древногръцкия философ Платон. Той го е записал в своите знаменити диалози – Тимей и Критий, съгласно разказа на гръцкия мъдрец Солон, който го е научил от един египетски жрец. В Диалозите се разказва, че атлантите са въздигнали една могъща империя, с център легендарния остров Атлантида в Атлантическия океан. От това предание също научаваме и за трагичната участ, постигнала Атлантида –  тя е потънала за един ден и една нощ, преди 12000 години вследствие ужасна катастрофа. За големината и местоположението на Атлантида, и владенията на атлантите, в Диалозите е дадено изчерпателно описание: “В нашите хроники се говори каква голяма сила е унищожил вашият град (Предисторическа Атина – б.а.), отправила се едновременно срещу цяла Европа и Азия, тръгвайки от Атлантическото море. Тогава това море било проходимо, понеже пред устието му, което вие наричате Херкулесови стълбове, имало остров. Този остров бил по-голям от Либия и Азия, взети заедно, и от него пътуващите могли да минат на дрегите острови, а от островите – на целия континент на отвъдния бряг на това море. То наистина е море, защото това, което се намира отсам споменатото устие, изглежда като залив с някакъв тесен вход, а онова е море в истинския смисъл на думата и обкръжаващата земя съвсем справедливо и правилно може да се нарича континент. Именно на този остров Атлантида царе установили голяма и чудна сила, която владеела целия остров, много други острови и части от континента, а освен това владеели отсам и Либия до Египет, и Европа до Етрурия.” В този откъс ясно се посочва, че че атлантите са владяли не само Западна Европа и Северна Африка, но и един континент на другия бряг на Атлантическия океан, който може само да бъде Америка. Нищо чудно, че заедно с преданието за Атлантида, египтяните са знаели и за съществуването на Америка.
Преданието за Атлантида убедително свидетелствува, че първите поселения на бели хора не са случайно възникнали – те обхващат точно онези земи, където се е разпростирала империята на атлантите. Следователно древните бели хора, чиито останки са открити в земите на Западна Европа и Северозападна Африка, са самите атланти. Тяхната подраса, която днес е известна под популярното название Кроманьонска, е по правилно да се нарече Атлантска. А народите от разгледаната по-горе група са наследниците на атлантите  – тях ние наричаме атлантски народи.
Освен пре древните египтяни, споменът за Атлантида е съхранен и в преданията на други народи. При своите завоевателни походи в Америка, в земите на днешна Колумбия, испанците са заварили едно племе от т.нар. “бели индианци”. Според тяхното предание те произхождат от потънал остров в Атлантическия океан, носещ името Атлан. И ацтеките също са извеждали произхода си от страната Ацтлан.
На една пластинка с иберийско писмо, намерена в Испания, е записан разказът за преселението на иберите на Пиренейския полуостров преди близо 3500 години. Това преселение е било причинено от някакво страшно земетресение, разтърсило земята на предишната им родина в Кавказ. Там обаче с тревога се припомня, че 8000 години преди това подобно бедствие е сполетяло прародината на иберите – тя буквално е пропаднала, според превода на грузинеца Шота Хвелидзе. Като се има предвид, че пластината е написана 3500 години преди нашето време, първата катастрофа е станала преди близо 12000 години – следователно тук става дума за потъването на Атлантида. Известно е също така, че езикът на иберите е близък до баския, а те са се преселили точно в земята, където живеят техните сродници баските. Значи иберите всъщност са се върнали там, откъдето прадедите им някога са поели на изток, след потъването на родината им – Атлантида.
Съществуването на Атлантида и до днес се оспорва от официалната “наука” – тя отрича достоверността на преданието за Атлантида от Диалозите на Платон. Същевременно тя разглежда расата на първите бели хора – т.нар. “кроманьонци”, като един изкопаем вид, все едно че става дума за някакви динозаври или мастодони. Нищо, че тази раса и днес е широкоразпространена сред европейските народи и не се различава съществено от другите разновидности на Бялата раса. А на всичко отгоре първите бели хора биват определяни като “първобитни”. По този въпрос ние винаги трябва да имаме предвид, че науката е идеология, а съвременната “наука” не служи на интересите на нашата раса. За съжаление и повечето независими изследователи, които са убедени в съществуването на Атлантида, също не могат да намерят верния път за изясняването на наследството на Атлантида.  Не по-малко от платените “учени”, тези хора са обременени от декаденса на Западната цивилизация, поради което те не могат да представят убедителни и задълбочени доводи в защита на своите тези. Те се хващат главно в различните постижения на познанието и техниката, пръснати по Света, и умуват в търсене на общото им начало. Или се впускат в безсмислени дискусии относно местоположението на Атлантида. Ние не считаме за необходимо да се ровим в тези второстепенни неща, тъй-като съзнаваме, че първопричината за една цивилизация е народът и расата като цяло, а всичко останало е следствие от тях. Затова в нашето изследване ние отдаваме първостепенно значение на народите на Атлантида и тяхната раса. Съществения въпрос е какво представлява Атлантида, а не къде се е намирала.
За нас Атлантида е нещо повече от историческа реалност – тя е философска необходимост, като изходна точка на нашата Арийската цивилизация. Преданието за Атлантида съдържа точни сведения за нейния държавен строй, с които то има безценна стойност за философията на историята. Атлантида е империя, управлявана от царе-жреци, считани за потомци на Бог Посейдон. Тя е първообразът на самодържавната духовна цивилизация на Златния век. За разлика от нея, в описанието на съвременната и Атина не се споменава за цар-жрец, а само за жреческо съсловие, като върховен орган на управлението. Следователно въпросната Предисторическа Атина също е била духовна цивилизация, но с по-ниско равнище на обществената структура – теократична цивилизация. За нея също се споменава, че воините са живели отделно от останалите граждани, и единствено те са се грижили за отбраната на града. Това показва, че воинските добродетели не са имали ценност в тогавашна Атина.
В диалога Критий се казва, че царете на Атлантида са потомци на Бог Посейдон и смъртна жена от коренното население на едноименния остров. След като построил своя дворец в средата на острова, той “създал и отгледал пет пъти по два близнака момчета. Като разделил целия остров Атлантида на десет равни части, той дал на по-рано родения от първите двама близнаци майчиното му поселище и околовръстния дял, който бил най-обширен и добър, поставил го за цар на останалите, а пък тях направил князе, като на всеки дал власт над много хора и обшерна територия.”
“Всеки един от десетте царе управлявал в собствения се дял и имал власт в своята държава над хората и по-голямата част от законите, като можел да наказва и убива когото пожелаел. Но властта и отношенията помежду им се уреждали според предписанията на Посейдон, както изискват традицииите и надписът, издълбан от първите царе на бронзова плоча, която се намирала в храма на Посейдон в средата на острова.” Когато е трябвало да съдят някого от тях, те първо принасяли в жертва бик, като са обливали плочата с неговата кръв, и са правили възлияния със златни чаши от кръвта на жертвата върху огъня, заклевайки се във вярност към Закона. “Когато жертвения огън угаснел, всички се обличали в най-красива тъмносиня роба  и падали на земята при клетвената пепел, през нощта, изгасяли всяка светлина около храма, те се подлагали на съд и съдели…”
Основната ценност на преданието за Атлантида именно се състои в идеята за държавността – Империята на Духа, основана на свещения съюз между господарските родове. И достоверната българска държавност се основаваше на съюза между Свещения Царски Род Дуло и родовете на Шестте великите боили, съставляващи висшия господарски елит – Укел.
Описаното за Атлантида държавно устройство напълно съответствува на това при гуанчите до испанското завоевание. Гуанчите са били организирани в малки племенни княжества, наречени менсеяти. На най големия от Канарските острови –  Гран Канария, е имало ….. менсеяти. Всички владетели са носили титлата менсей и по принцип са били равнопоставени, но менсеят на Анага се е считал за пръв между равните. Само той е носил и свещената титла КВЕВЕХИ (Ваше Величество). Тя донакъде напомня и за свещеното звание на българските царе – ЮВИГИ (от Бога Владетел). Според преданието на гуанчите в началото е управлявал един менсей, но след смъртта му синовете му са разделили неговото царство и са основали ….. отделни менсеяти. Очевидно е, че отношенията между менсеите и митът за тяхното родословие удивително се съгласуват с преданието за Атлантида, и това дава основание да бъдат считани за потомци на атлантите.
Докъде се е разпростряло могъществото на атлантите? В цитирания по-горе текст се споменава, че атлантите са се отправили и кам Азия. Има една хипотеза, че след ужасната катастрофа, довела до потъването на  Атлантида, предводителят на атлантите Ману е извел народа си от изгубената му родина през Египет и Месопотамия към Индия и Тибет. МАНУ е праотецът на хората според индийската митология, съответствуващ на библейския Ной като прародител, преживял потопа. Негоното име обаче ни напомня и за първия МЕНСЕЙ при гуанчите, също и за първия фараон-обединител на Египет – МЕНЕС. Според Тацит праотецът на германите също носи името МАН, а в германския език това е и нарицателно за човек. В българската именна традиция също се срещат имената МАНУШ или МАНЬО, звучащи твърде близо до МАНУ. Тези общи имена на Праотеца свидетелствуват за общото родословие на народите от Бялата раса. Но те не са единственото доказателство за господството на атлантите на индейския субконтинент.
Интересен е фактът, че малкото оцелели думи от езика на гуанчите имат успоредици в дравидските езици в Индия. По принцип езикът на гуанчите е отнесен към семейството на берберските езици, тъй-като той е сроден с някои берберски диалекти. И до днес сред берберите в Северна Африка се срещат цели родове от високи и синеоки хора, близки по раса до гуанчите. На пръв поглед изглежда странно, че подобни езици говорят тъмнокожите туземци на Индия, но с познанията си върху индийската история ние можем успешно да изясним тази загадка.
Най-старите културни пластове на Индия, в което може да се търси наследството на атлантите, са останките от древните градове Мохенджо Даро и Харапа в долината на р. Инд, в днешен Пакистан. Те са отнесени към т.нар. Протоиндийска цивилизация, предшествуваща класическата индийска цивилизация. Посочените градове правят впечатление със своето изрядно градоустройство, улици и канализация, и масивна архитектура. Очевидно те са дело на народ от Бялата раса. За тази изчезнала цивилизация почти няма писмени източници – отделни сведения за нея могат да се почерпят от Ригведа. Според митологизираната история на Индия там първо е управлявала Слънчевата династия. Тя много ни напомня за  династиите на царете-жреци на инките и гуанчите. В древноиндийската култура също така е застъпена идеята за Царя-Жрец, наричан Чакраварти – Цар на Света. Тази форма на управление обаче не е известна от историята на арийска Индия, тъй-като не е предвидена от Законите на Ману. Въпреки че индийските кастови закони са приписани на Ману, неговият мит изглежда не е от арийски (в смисъл индо-ирански) произход, тъй-като не е известен от митологиите на другите индоирански народи – перси, скити, алани. Следователно той трябва да се отнесе към наследството на протоиндийската цивилизация
Когато ариите завладяват долината на р. Инд през II хил. пр. Хр., т.нар.  Протоиндийска цивилизация вече е била в упадък, защото нейните създатели – също народ от Бялата раса, вече са били изчезнали. Наистина, според свещената арийска книга Ригведа, ариите са заварили там само тъмнокожи дравиди, което са покорили и последните са възприели техния език, който говорят и до момента. Оттук заключаваме, че някои дравидски езици, разпространени в Южна Индия, съдържат остатъци от езика на предишните завоеватели на Индия – атлантите на Ману.
Като изтъкваме, че потомците на атлантите са главно народите от иберийското и берберското езиково семейство, ние ни най-малко не подценяваме древното културно наследство на индоевропейските народи. И сред тях е имало предания за Златния век, и запазени форми на държавност и духовни традиции, наследени от тази епоха. По принцип понатието за индоевропейци се основава на езиковото сродство на народите от това семейство. Езикът обаче не може да бъде основният критерий за самоличността на един народ. В течение на времето той може да се изменя, но постоянни остават нравите, обичаите и порядките. Въпреки относителното езиково сродство на индоевропейските народи, в историческо време сдред тях е имало носители на различни типове цивилизации: от самодържавен, теократичен и воински тип. Съвременните европейски културни и научни кръгове намират основанието на Европийската цивилизация в културата на Древна Елада и Рим, а подценяват наследството на конните народи, обитавали земите на Източна Европа и Централна Азия. А точно сред тази група народи са носителите на изначалната Арийска цивилизация. За наша гордост тъкмо нашите прадеди – древните българи и хуни, са успели да запазят свещеното самодържавие в един действуващ и цялостен вид до епохата на Средновековието. Остатъци от този строй са били съхранени и сред някои европейски народи – келтите и латините. Според лингвистите индоевропейското езиково семейство се поделя на две основни групи: Кентум (западна), която е по-древна, и Сатем, която е по-млада. Тази класификация има своето историческо основание, като се има предвид, че сред народите от Кентум групата – келти и латини, са били запазени остатъци от свещеното самодържавие, докато сред народите от Сатем групата  – балтийските, източноевропейските и индоиранските народи, тази форма на управление е изцяло непозната. Особеностите на езиците и обществената структура на народите от Кентум групата ни дават основание да заключим, че те имат по-древен произход и са възникнали по-близо до средището на Атлантската цивилизация.
Според нашите проучвания, нашите прадеди – древните българи и хуни, са всъщност кимери. Ние сме потомци на кимерите – един много древен и могъщ в далечното минало народ. Известно е, че кимерите са прадеди и на келтите, а кимерийският език е близък до келтските езици. За това свидетелствуват множество думи от този език в древнобългарските писмени паметници и в съвременния български език. Тези факти показват, че следите на нашата древна цивилизация водят към народите от Кентум групата, а следователно и към Атлантида. Въпреки географската близост на народите от Кентум групата до областта на потъналатаАтлантида, от историческите сведения ние знаем, че средището на нашата велика Кимерийска цивилизация са земите на по Северното Причерноморие. Това е всъщност т.нар. Понтийска цивилизация, за която напоследък се доказа, че е била залята от потопа през V хил. пр. Хр.
Извън кръга на разгледаните атлантски народи, древните българи и хуни също са имали развита държавност с цялостна обществена структура и идеология, приемствени с цивилизацията на Златния век. Подобно на тях, нашите прадеди са почитали като върповно божество Слънцето и са имали високоорганизирана държава, управлявана от Цар-Жрец от Свещената Династия Дуло. Ние не знаем  дали царете от Дуло са се женили за сестрите си, но със сигурност те са спазвали безкомпромисна расова хигиена, като съ се въздържали от междудинастични бракове. За разлика от другите европейски династии, нито един български кан, от династията Дуло или от по-късната династия на Кан Крум, не си е вземал жена от друг двор, дори и когато са го притискали обстоятелствата. Това показва, че за българските владетели от езическия период човешкият подбор е стоял над всичко, включително и над изтодата от трайни политически съюзи, скрепени с дипломатически бракове от чужди династии. Само така, съблюдавайки чистотата на кръвта, те са успери да властвуват над времето – в историята не е известен нито един слаб владетел от рода Дуло. И само насилственият преврат от 760 г. е отстранил Свещената Династия Дуло от историческата сцена.
За нашите прадеди не е известно дали са строили пирамиди или са мумифицирали телата на покойниците си, но все пак са имали някои обичаи и умения, свойствени за народите на Атлантида. Сред българите е била широко застъпена изкуствената деформация на черепа, характерна за египтяните и инките. Също така българските лекари са умеели да правят трепанации (операции на черепа), каквито също са правили маите и гуанчите. Тези факти се допълват и от намерените в Таримската котловина мумии на хора от сроден с българите народ, от характерния за нас понтийски расов тип.Тези мумии не са положени в гробници, както при типичните за атлантските народи погребения, но те отлично са се запазили в пясъците на пустинята, което показва, че поначало близките им са имали намерение да ги съхранят в този вид. На слепоочието на една от мумиите има татуиран слънчев знак, което показва, че този народ е почитал Слънцето. Особено впечатление оставят шарките по дрехите на тези мумии, които са също добре запазени. те са изтъкани във формата на карета, главно в червени разцветки. Подобни форми се срещат българските народни носии в Родопите, също и в шотландските носии.
За този народ, обитавал някога Таримската котловина и Тян Шан, се споменава в китайските летописи. Там той е наречен юе-джи или гоат-си, и според описанието те са били бели, с червени коси и сини очи. По тези белези гоатсите са отнесени към Кроманьонската раса, докато расата на намерените в този район мумии е определена като Понтийска. Поне по външните си белези, Понтийската раса е сходна с Кроманьонската, и въпросът е в уточняването на тези понятия.
Древнобългарската държавна традиция се основава на една усложнена трифункционална йерархия, в която върховната власт принадлежи на Царя-Жрец, носещ свещената титла КАНАС ЮВИГИ – “От Бога владетел”. Смисълът на тази титла показва, че Канът е заман наместник на Върховния Бог Тангра. По право канската власт се е държала от Свещената Династия Дуло. Името ДУЛО означава “Управляващ по Божията воля”. То съответствува на името на свещената арийска прародина – ТУЛЕ. В древното Българско Царство е била в сила цяла една система от държавни и военни звания – повече от 40, които не са характерни за повечето индоевропейкски народи. Системи от подобни държавни звания са известни от наследствата на Шумер, Протоиндийската цивилизация и Югоизточна Азия, а също на келтите и Кушанската империя.  Те показват, че нашата държавна уредба е наследство от една древна цивилизация, която много преди индоевропейците се е разпростряла над Стария свят. Изглежда това е Атлантида. Това удивително наследство ни дава пълно основание да се считаме потомци на такъв легендарен народ като кимерите, а с това и наследници на Атлантида. Самото име КИМЕРИ също няма подобие сред имената на индоевропейските племена и народи, но звучи като ШУМЕРи, БЕРБЕРи, ИБЕРи. Тези имена завършват на ЕР, а това може би така собствено се е наричал загадъчния пранарод на Атлантида. Нали ЕР (записвана като Ъ) е свещената българска буква, която в достоверната Българска писменост няма звукова стойност, а се поставя в края на някои думи, като знак за мъжки род.
За приемствеността на българите с цивилизацията на Златния век свидетелствува една съществена черта от българския мироглед – отрицанието на робството. През цялата си история българите, а също и хуните, никога не са държали роби – не от някакви криворазбрани “хуманни” съображения, а защото това е било в противоречие с техните житейски принципи. Според Българския закон истинският господар няма нужда от роби, и това е блестящо изяснено от Димитър Съсълов: “Както у европейците, така и у китайците понятието господар е било свързано с понятието робство; за тях господар без роби е почти немислим. Хунорското и българското понятие за господар е съвършено свободно от всякаква връзка с робство; присъствието на роба обвързва господаря с недостойни връзки и отнема собствената му свобода.” С други думи, поради връзката си с роба, господарят си навлича неговата карма.
Истинско чудо е, че нашите предци са успяли да съхранят своята държавност в толкова чист вид, и до толкова късна историческа епоха за този тип цивилизация – IХ в. Това ни задължава да се гордеем с тях, и да намираме основание в Себе си, в царете от Свещената Династия Дуло, и в техния свят Закон.

Мечът на крал Артур

“Ако проникнем малко по-навътре от повърхността на душата. , се натъкваме на исторически пластове ,  които не са мъртъв прах , а продължават да живеят и действат във всеки човек , и то в такъв обем , за който ние навярно все още не сме в състояние да си създадем истинска представа при сегашното състояние на нашето познание .”

Карл Густав Юнг

Митът не е само една художествено пресъздадена мечта. Той е най-мощното духовно оръжие за въздействие върху реалния живот. Митът разпалва въображението на народа , пробужда Духа на неговата раса – за съзидание и хероизъм. Той сплотява блуждаещите индивиди в едно самоорганизиращо се цяло – Народната общност.                                                                       Митологичното и реалното са двете взаимносвързани страни на Битието. Идеята за тяхното диалектическо единство може да си види и в мита за крал Артур – великият легендарен Херой на келтските народи. А свещенният замисъл на един мит може да се извлече от неговото начало и край. Това в пълна сила важи за свещеното оръжие на крал Артур и символ на могъществото на кралство Логрия – мечът Ескалибур. Бащата на крал Артур получава този меч от Езерната фея. В предсмъртния си час той забива с магическа сила Ескалибур в един камък , откъдето по-късно успява да го изтегли само младият Артур . Така той доказва правото си върху върху бащиния престол. В продължение на много години крал Артур царува успешно , като възвръща славата и величието на Логрия. Заедно със своите рицари от Кръглата маса той извършва безброй подвизи. Но ето че настъпва времето на упадъка, белязано с кървави междуособици. След последната битка смъртнораненият крал Артур връща меча си на Езерната фея.      Така завършва този величав химн на европейското рицарство.                                                                                  Както знаем от Карл Густав Юнг , водата е символ на несъзнатото , на най-дълбоките пластове в човешкото съзнание . Оттам могат да изплуват архетипи – прадревните представи за света и Битието , които носим в кръвта си от самото ни Сътворение. Архетипите са и прояви на Духа на расата и те добиват своя изчистен вид в народните митологии. Така че , мечът изваден от водата – това е митът , превърнат в дело. Но по-късно това дело добива сакрално измерение и се превръща в нов мит. Когато настъпва упадъкът на  Логрия , крал Артур връща меча във водата – за да остане чист и свещен , недосегаем за враговете и недостойните. Така се осигурява възможност някога някой друг рицар след него да го извади отново и да го употреби за Каузата на Рода или Расата. Митът се съхранява в народната памет , за да възпитава  идните  поколения в дух на хероизъм и борчество. И така , Колелото на живота продължава вечния си кръговрат, без някой да е в състояние да го възпре. Това е така , защото животът е борба ! А без хероизъм няма и живот .                                                                    Историята на Артуровия меч води и към нашите,български родови корени.Защото Ескалибур е латинския вариант на името Коледвулх (Колед-Болг) – мечът на нашия праотец Цар Колед и неговия син Болг (което означава и Вълк ) , чието име пък,ние българите , носим. Родът на крал Артур произхожда от планинските области на Шотландия , където в предисторическо време се е заселила една част от народа Болг – нашите келтокимерийски прадеди. А старинното име на Шотландия е всъщност Каледония – наречена на праотеца ни Колед.                                                                                            Днес най-будните и самоотвержени български патриоти разчупиха леда на отровителските доктрини и започнаха да възстановяват , късче по късче , истината за произхода на своя Род. Да , ще се наложи в най-скоро време да извадим от забравата свещеното духовно оръжие на Болг-Ариите , за да го превърнем отново в Кауза , в ново историческо осъществяване. Сега , когато пак се взираме в дълбините на Историята , може би не всички съзнават отговорността пред нашите велики предшественици и идните български поколения . Днес , на границата между епохите , е от съдбовно значение дали ще бъде изваден духовния  меч на Колед и Болг или някаква лъскава дрънкулка , която с прибързан наивизъм някои биха обявили за българска светиня.                                                Свещеният български мит не стои някъде далеч от нас . Той е в самите нас. През дългия си исторически път  българският народ е съхранил спомена за далечния си праотец – Цар Колед. На него е посветен най-светлият български празник – Коледа.  В негова чест коледари пеят възвишени коледарски песни – свещени български химни със звучния български рефрен “Коладе , Коладе ле “ . Към него българските коледари отправят молитвите си за здраве и плодородие през идната година. На Неговия празник се извършва инициацията на момчетата  – те за пръв път запасват пояс , обличат ергенско облекло и отиват да коледуват . Защото на Коледа ние празнуваме рождението на  Коледовия син – Болг.“ Болг се роди ,Коледо ! “ – така най-популярната коледарска песен в България свидетелства за същността на ритуала. А според Летописа на Раковски Болг се възцарява през 1823 г. пр. Хр.  В епохата , към която е отнесена и най-старата история на Ирландия , в която се съобщава за народа Болг. По него време е построено и древното келтско светилище Стоунхендж. Засега не знаем какво се е случило  тогава , но явно Цар Колед и неговият народ трябва да са били възправени пред съдбоносно изпитание , за да стане такъв свещен празник Рождението на престолонаследника. Много по-късно , по време на келтските завоевания в Европа през век преди Христа , в земите на Централна Европа  е царувал владетел със същото име – Колед . Неговите синове Брем и Болг  основават ново Царство в Тракия , със столица Тиле (Туле). Просъществувало повече от 60 години , според някои историци. В съзнание за силата си , келтските Царе  вьзобновяват мита за Колед и Болг , за да го изпълнят с ново съдържание.                                                                  Неслучайно , митът за раждането на Болг е свързан астрономически със зимното слънцестоене. Тъй както на Небето се ражда новото Слънце , за да ни даде здраве , живот и плодородие през Новата година , така и на земята се е родил Болг , за да даде Нов живот на Българския Род , Царство и Закон .   Така е било , нека  така  бъде и занапред  !

Да  бъде  Болг !  Да    пребъде    Болг –Ария  !

Русчукъ , 24. 12.2000 год

Иван Митев

Антон Радославов

Трите същности в арийския мироглед

Шегор Расате

Част I

Трите същности в човека и обществото

По неписаните закони на своята раса индоевропейците са създали високоразвити цивилизации, основани на трифункционалната обществена йерархия – духовенство,воинство и черноработничество. Верни на духовната си същност, те винаги са осмисляли обществения си порядък като продължение на космическия, както заключава френският професор Жорж Дюмезил. Трите обществени слоя на индоевропейското общество съответствуват на трите царства на Света и на боговете, които ги управляват. Но основанието за троичната йерархия следва да потърсим в отделния човек и в жизнените потребности на неговия род.

Трите добродетели

Какво е нужно на човека, за да живее пълноценно? На първо място средства за живот – храна, облекло, подслон, които той добива с труд. Но трудът е само половината от свършената работа, и благата трябва да се защитят. За да има право на свободен труд, и изобщо на живот, човекът е длъжен да си ги извоюва, да бъде воин. Животът е една вечна война – за утвърждаването на Рода и жизненото му пространство. Животът е воля за власт, както заключава великият Нитче. Във воинското дело се осъществява Волята зя живот – не само за силовото надмощие на Рода, но преди всичко за поддържането и подобряването на неговата раса. А свещеният символ на расовата наследственост е кръвта – тя циркулира вътре в човека и преминава в потомството, тя е безсмъртна. Затова в древните общества ценността на човека се е измервала с благородството на неговата кръв, с неговия произход. Така хората са подчинявали житейските си дела на свещените закони на кръвта.

Но човек не може да бъде само воин, в тесния смисъл на това понятие. Законите на живота са твърде сложни, и не всичко на този свят се решава със сила. Човекът трябва да бъде пълен господар на своята съдба, като осигури живота на своя Род не само в пространството, но и във времето, в далечното бъдеще. За това той трябва да има познания за цялото, да изгради себе си като цялостна личност. Но опознавайки всеобщите закони на природата, човек всъщност опознава и невидимия и Творец, Творецът и на него самия. Най висшият смисъл на единичния живот е богопознанието. Само така, постигайки единение с Бога, човексвързва познанията си с божественото начало, и ги използува само за добро, без да нарушава божествения порядък. В крайна сметка за доброто на своя род. Духовният живот не е самоцел, той е служба на Рода и осъществяване на духа на неговата раса.Само човек с благородна кръв може да отвори сетивата си за Духовното измерение, и да постигне визия за тайните на Сътворението и предначертанието на своя Род.

“После, през четвъртата седмица, светците и праведниците ще имат видения; за потомството ще бъде въдворен ред и за тях ще бъде изградено жилище; през петата седмица за тях ще бъде изграден мощен и величествен дом.”(Книга на Енох 92:9)

Така достигаме до извода, че в човека се осъществява трифункционалното единство на неговите основни добродетели – трудови, воински и духовни, движещи трите кръговрата на човешкия живот – обменен, кръвен и духовен. Според германската митология символ на духовния кръговрат е осмокракият кон на Один – Слейпнир, с който върховният германски бог преминава от Небесното царство в Земното и обратно.

Трифункционалната йерархия

Естествено не всеки човек може да развие напълно в себе си трудовите, воинските и духовните добродетели. Но необходимостта от тях е довела до възникването на една структура на обществено разделение, която при индоевропейците е трифункционална и според проф. Дюмезил има следния общ вид:

На първо място съдебната власт, която обхваща функциите на суверенитета, магията, религията и едновремено с всичко това – законодателството.

На второ място  политическата власт със съответните изпълнителни пълномощия на полицията, армията и администрацията.

На трето място стопанската власт, с принадлежащата и търговска сфера, производство на стоки и постигане на благоденствие. (1)

Това обществено устройство е съществувало при всички индоевропейски народи, независимо от равнището на тяхната държавност. При древните келти, които са имали малки племенни държави, трифункционалната йерархия има следния вид:

1.Друиди – духовници

2.Флаитх – воини

3.Бо-айриг – притежатели на едър рогат добитък .

Древните германи са имали подобна обществена организация, където са известни следните съсловия:

1.Армани – духовници

2.Берсеркери – воини.

Ахеменидска Персия  е била добре уредена империя, с институции, основани на трифункционалната йерархия:

1.Антхра ван – духовно съсловие, състоящо се от жреците-мобади, известни в древногръцките източници като магове.

2.Воини, сражаващи се в колесници – ратхае штар, и администраторите – сатрапи.

3.Трудовото съсловие, включващо скотовъдци – вастрио, и земеделци – фрушиянт.

В индийското общество, състоящо се от много раси и народи, трифункционалната йерархия е усложнена. Тя е пренесена към отделните раси, които съставляват основните четири (а не три) касти (варни):

1.Брахмани – духовници и министри.

2.Кшатри – воини, администратори и царе (раджи).

3.Вайши – земеделци.

4.Шудри (от неарийски произход)– ратаи, обслужващи горните три касти.

Древните българи са имали високоразвита държавност с повече от 40 държавни и военни звания, основана на трифункционалната йерархия :

1. Колобри – духовенство.

2. Воинско съсловие, състоящо се от: боили – висши военачалници; таркани – администратори; багатури – тежковъоръжени конници; багаини – съсловни военни командири. (2)

3. Обикновени труженици, наричани просто българи според известен надпис на Кан Маламир.

Съгласно принципа на единоначалието, върховната власт принадлежи на Царя. По правило той принадлежи към духовното съсловие, но осъществява цялостната връзка между трите съсловия, бидейки едновременно върховен жрец, върховен военачалник и самодържец. По този принцип са устроени държавите на древните българи и перси, а също и Римската империя, докато в държавите на древните келти и индуси господствува теократичния принцип – там  духовните съсловия имат върховна власт над царете.

Като форма на обществено устройство трифункционалната йерархия не е изключително творение на индоевропейците. Тя изобщо е свойствена за народите от Бялата раса и изглежда е възникнала още при нейното сътворение. Това схващане е развито в диалозите Тимей и Критий на Платон , където той разказва за най-древните световни цивилизации – на легендарната Атлантида и съвременната и държава на мястото на Атина. Държавната уредба на Предисторическа Атина се основава на трифункционалното обществено разделение , а творчеството на тази уредба се приписва на боговете Хефест и Атина , считани за прародители на предисторическите атиняни. Подобно е и устройството на Атлантида , а в описанието на нейната архитектура се споменава за съчетанието на трите основни цвята , съответствуващи на трите обществени слоя – бяло , червено и черно.

Преданието за Предисторическа Атина и Атлантида, потънала преди близо 12000 години, съвсем не е измислица. Откъслечни сведения за тези далечни предисторически времена могат да се извлекат от народните митологии. Ние заключаваме, че много преди индоевропейците други бели народи са владеели Света. Тях ние наричаме атлантски народи. Това понятие е твърде условно и в него не влагаме смисъл на еднородна общност, каквато са индоевропейците. Определена група сред тях съставляват белите египтяни, инките и гуанчите – коренните жители на Канарските острови. Те имат сходни родови, династични и погребални обичаи. Трифункционалната йерархия е  развита в Древния Египет, Инкската империя, а също и в обществото на гуанчите, живели твърде първобитно според нашите представи – в условията на Каменния век. Към атлантските народи ние отнасяме основателите на Шумерската и Протоиндийската цивилизация. Древните българи са имали високоразвита държавност с особени титли и свещени понятия, чиито успоредици се откриват в наследството на тези две цивилизации. Това показва, че и нашите прадеди се явяват наследници на една працивилизация, която много преди индоевропейците е разпростряла своето влияние над Стария свят.

Идеология на трифункционалната Йерархия

Трите основни добродетели определят обществената структура и ценностната система на отделните раси и народи.   Историята познава народи с преобладаващи трудови или войнски добродетели, а не бива да се учудваме, че  древните историци, като например Херодот, споменават и за народи от жреци, т.е. народи с изявени духовни добродетели. В крайна  сметка трите добродетели се явяват един критерий за многообразието на народите.

Ясно е, че народи без воински и духовни добродетели не са създали устойчиво обществено устройство и трайни културни постижения. Те в повечето случаи са бивали завладявани и асимилирани от други, по-високоорганизирани народи. От своя страна войнските народи, въпреки своите организаторски способности, също не са успели да изградят дълготрайни държави. Увлечени в завоевателни войни и водени от жажда за власт и плячка, те не са могли да предвидят бъдещото развитие на историческите събития и да ги овладеят. Техните водачи не са имали идея как да се противопоставят на духовния упадък,  подриващ устоите на набързосъздадените им империи, поддържани със силата на оръжието. Затова такива империи безславно са се сгромолясвали под собствената си тежест, и световната история ни дава много примери за това.

Само държави със завършена трифункционална структура са успявали да запазят своето могъщество не само в пространството, но и във времето. Държави, в които се осъществяват трите основни принципа на трифункционалната йерархия – величие, сила, богатство. Под това разбираме наличие на здрави духовни устои, силна войска и дееспособна администрация, и развито стопанство. Такива държави са успявали да преживеят историческите превратности, защото са управлявани от високопросветени духовни елити с времева визия и стратегия.

Историческите извори за идеологията на трифункционалната йерархия са ограничени, тъй като тя се е развивала по един неписан закон и се е възприемала като нещо естествено и неподлежащо на описание. Във всички случаи  трите обществени слоя се разглеждат като съответствия на трите царства на Света – Небесно, Земно и Подземно, и се обозначават с техните цветове – бяло, червено и черно. Тези цветове имат основно значение в арийската духовна традиция.

За идеологията на трифункционалната йерархия най-много можем да научим от древноиндийската философия и законодателство. Усложняването на йерархията в индийското общество е довело до допълването на нейната цветова символика. Тъй като кастите са четири, към основните три цвята е добавен още един – жълтият. С него се обозначава кастата на вайшите, докато обичайниат за трудовото съсловие цвят – черният , е отнесен към най-нисшата каста – шудрите. Различната природа на отделните касти се обяснява с мита за произхода им от различните части на тялото на Брама. Брахманите произхождат от главата, кшатрите – от ръцете, вайшите – от краката, и шудрите – от ходилата. Оттук произтича схващанета, че всяка каста(раса) има свой нравствен закон – дхарма. Тя се осъществява в спазването на определени правила на поведение в личния и обществения живот. Тези правила са толкова по-високи, колкото е и положението на кастата в обществената йерархия. Предписанията зя житейските норми на различните касти, за техните права, задължения и взаимоотношения, са определени в Законите на Ману. Основната идея там е човек да бъде верен на своята каста и да уважава хората от по-висшите, но да не слиза на равнището на по-нисшите касти. Така в Законите на Ману е развит основният природен закон: Бъди себе си, но се стреми и към нещо повече от това, което си!

Метафизическите отношения между цветовете на кастите и техните ценности са изразени в следната мъдрост от Васту шастра:

Всяка група хора има своята лична земя.

Ако за някого искаш нешо да изградиш

–         –          изучи качествата и средата.

Брахманите имат нужда от бяла земя

С мирис на масло от крава, сладко на

вкус. Изпълва ги щастие и блаженство.

Кшатрите свързани са с червена земя,

с мирис на кръв и стипчива на вкус.

Тя ги води към власт.

Вайшите търсят жълтия цвят, с мирис

На жито и кисела пръст. Най-добрата за

Натрупване на богатства.

Шудрите в черната Юга са на черна земя,

Опияняваща като вино, горчива на вкус.

Като труда, с който тя ги обвързва. (3)

Дълго време се считаше, че древните българи са били един изключително войнски народ. Историческите изследвания, извършени през последните години, опровергаха тази невярна представа. Всеки велик народ е осъществил своите заложби в определени области на живота, а ние трябва да се гордеем със своите прадеди, които са били силни във всяко едно начинание. “Българин значи мъдър, знаещ човек” – така волжките българи са определили смисъла на народностното си име в своята история. Древните българи действително са се славили като мъдър народ с много стара и добре развита държавност. Те са имали високи астрономически познания,които са осъществили в един съвършен календар, който и днес учудва учените със своята прецизност. Но българите са били и отлични воини, прочути с бойните си умения и със способностите си да се справят с всякакви лишения и несгоди. В стопанския живот българите са били известни с висококачествените си занаятчийски стоки, познати в много страни на Древния свят. За прочутата порода коне, наричани “небесни”, са се носили легинди и са водени войни. С това не можем да изброим постиженията на нашите

прадеди във всички области на живота. Наистина, трудно е да си представим друг народ, който така пълно е развил трите основни добродетели в своите обществени слоеве. Така следва да разбираме основният принцип на Болг-ариите, който отнасяме към Закона на Дуло:“Силата е в Цялото”. Изглежда това е основният замисъл в знамето на древните българи, познато от герба на Второто българско царство. Трите лъва, подредени вертикално, като символи на трите съсловия – стожери на Българския Род и Царство. Това знаме и днес е в сила в германската провинция Баден-Вюртемберг и в Англия ( от Уелс) . Знамето на нашите прадеди  кимерите, останало като тяхно наследство по тези земи.

Трите същности в индийското учение за епохите

Ученията за епохите са имали основно значение в представите на древните хора за историята. Такива учения са известни от наследствата на всички културни народи, живяли в древността – индуси, перси, халдеи, елини, келти и ацтеки.

Въпреки специфичните си особености, тези учения почиват на едни и същи общи принципи, а това е показателно за общия им произход и историческо основание.  Така във всички учения световната история се поделя на четири епохи, през които господствуват различни човешки раси. Всяка една епоха завършва с някакво световно бедствие, с което боговете наказват хората за техните грехове. В течение на четирите епохи човечеството преживява непрекъснат упадък, който се натрупва в течение на времето, така че всяка следваща епоха е по-лоша от предходните. Древноиндийската философия се отличава с отличава с едно задълбочено познание на динамиката на епохите и господствеващите в тях обществени слоеве. В нея се рязглежда основният исторически кръговрат с продължителност от 12000 години, наречен Махаюга. Той се поделя на четири епохи-юги, които намаляват по реда на своята последователност в съотношение 4:3:2:1. За всяка юга е характерна определена обществена структура.

Първата епоха – Критаюга, съответствува на общоизвестната представа за Златния век. Хората , живяли през нея , са били силни тялом и духом, и са живели щастливо, без да познават греха. На представата за хора от Критаюга отговарят народите, живяли до Античността в Средна и Северна Европа. Народи , набеждавани с прозвището “варвари” от уж по-културните елини и римляни.

Не така е мислил римският историк Тацит за древните германи. Той истински ги е уважавал , впечатлен от тяхната  силна раса и обществени отношения. В тях той е открил своя идеал за справедливо общиство и с носталгия си е спомнял за тяхната родина, наречена в съчиненията му “Свободните гори”.

Много по-късно, през  XIV в. , европейските мореплаватели са открили Канарските острови и живеещия на тях народ, наречен гуанчи. Те са смятани за потомци на атлантите, и също са един пример за народ от Крита юга. Тези високи, синеоки и червенокоси хора от кроманьонската раса са удивили европейците не саво с физическата си сила и красота, но също и с високите си нравствени добродетели. За съжаление гуанчите почти напълно са били изтребени от испанските завоеватели след близо стогодишна война.

Старите българи също са имали самочувствието на народ от Златния век, от  “ Първото Слънце”, както е записано в средновековния български превод на Книгата на Сибила. След приемането на християнството византийските нрави са унищожили традиционните  български добродетели в благородническото съсловие. Но българското селячество е съхранило тези добродетели в един неподправен вид до края на Османското владичество. “Тий българи живеят друголюбно между си и съхранили са почти първобитное неповинно начертание старого живота.” (Г.Раковски).

През Трета юга е започнала покварата и упадъкът на расата. Но злото е било все още малко и се е компенсирало с трифункционалната обществена йерархия, в която ръководно място са заемали духовниците – брахмани. Тази епоха съответствува на времето от Библейския потоп през V хил. пр. Хр. До средата на I хил. пр. Хр. През нея са се развивали цивилизации, управлявани от  високопросветени жречески съсловия, които наричаме духовни. Най-ранните от тях са Египет, Шумер и Протоиндийската цивилизация. По-късно са възникнали и индоевропейските духовни цивилизации – Индия, Персия, а също и древната българска държава – Балхара.

През Двапара юга са управлявали воините – кшатри.

Тази епоха съответствува на Гръко-Римска цивилизация и на по-късната Европейска средновековна цивилизация. В тях духовенството не е било толкова високопросветено , колкото в духовните цивилизации, и властта действително е принадлежала главно на войнското съсловие. Тези цивилизации ние наричаме войнски. Така например гражданството на Древния Рим се поделя на две добре известни обществени съсловия – патриции и плебеи. Управляващите патриции са аристократи от войнското съсловие, присвоили си правомощията на жреческото съсловие – sacra. От своя страна обикновените граждани – плебеите не са признавали sacra на патрициите, и това показва, че те са държали на достоверната трифункционална йерархия,   която патрициите са нарушили.

Днес живеем в края на Кали юга. Според пророчествата през тази епоха управляват вайшите и шудрите, слабите тялом и духом, без дълг, морал и религия. И наистина това съответствува на модернистичната буржоазна цивилизация, управлявана по анонимен път от нехероични елементи – банкери, лихвари, търгаши. Нейната обществена структура е изцяло разрушена, както военните, полицията и правителствата,  така и тъй наречената “интелигенция” (атеистичният заместител на духовенството), обслужват комерсиалните интереси на световните паразитни кръгове.

Този бегъл поглед върху човешката история е достатъчен, за да се убедим, че упадъкът непрестанно е вземал надмощие в живота на човечеството, и като проклятие тегне над неговата съдба. Древноиндийската философия обяснява обществения упадък със загубата на дхарма – нравствения закон, от който произтичат редът и благоденствието в обществото. Каква е причината за това?

Животът е антиентропийно явление, но в дълговременен план подлежи на бавна деградация. В природата това се поправя от неумолимото действие на естествения отбор, който прочиства живота от всичко нездраво. Но колкото по-независим от природата става човекът, толкова па-малко той е в състояние да контролира собствената си природа. Поради отстраняването на отбора в поколенията се натрупват дегенеративни изменения, дължащи се на расови смешения и вредни мутации, и така се влошава качеството на расата. Оттук следва и непрекъснатото разрушаване на обществената структура, което в крайна сметка следва да достигне до пълния хаос, или Махапралая ( Голямото разтваряне) което ще отбележи края на Калиюга и цялата Махаюга .Но това разтваряне няма да бъде краят на Света, а едно пречистване, след което животът ще продължи вечния си кръговрат.

Кръговратът на епохите се свързва с представата за трите върховни божества в хиндуисткия пантеон: Брахма – Творецът, Вишну – пазителят  и Шива – Разрушителят. От Брахма произтича чистото творение в началото на Критаюга. През Критаюга също така управляват брахманите, затова тя още се нарича Брахманаюга, както и Сатияюга – Епоха на Истината.  Вишну се намесва по средата на историческия кръговрат, за да запази човечеството от упадъка. През Двапараюга, когато властта е преминала в ръцете на кшатрите, Вишну се е превъплътил в брахман на военна служба, за да запази богоустановеното управление на брахманите. В края на Калиюга, когато разложението взема застрашителни размери и положението става неспасяемо, идва ред на Шива да разруши света с космическия си танц. Да унищожи нездравото, за да засили здравото за нова Сатияюга.

Троичната алхимия на човека

Нашето учение за трите същности ще остане непълно, ако не го развием и в дълбочина. По пътя на изложението ние засегнахме толкова важни въпроси от човешкото битие. Пред нас стоят, обвити в мистично тайнство, загадките на сътворението, цялостната история и бъдещето на човечеството. Ключът към тези съдбовни за нас тайни се крие в отговора на основния въпрос: кои са онези вътрешни сили, които движат трите кръговрата в човека – духовен, кръвен и обменен, и произтичащата от тях обществена структура? Тези сили са извън обсега на познатата ни материалистическа наука. Тяхното съществуване е предмет на познанието на метафизическата наука, но тя не ги обяснява с точни дефиниции, а посредством техните качества и съотношения, с които те се разкриват в сетивния свят.

Индоевропейците винаги са развивали своите учения върху познанието на природните закони. Те са възприемали троичната подреденост на човека като една естествена даденост, която са свързвали с цялостния си мироглед. Така е възникнала една прастара философия, осмисляща троичния порядък на Света. Както и други предхристиянски учения, унищожени повсеместно, тази философия е запазена в Индия – тази съкровищница на арийската култура. Това е философията Самкхя.

Самкхя е дуалистична философия, която признава две независими едно от друго начала на Света – природа и дух, наречени пракрити и пуруша. Пракрити е изградена от три основни субстанции, или същности, наречени гуни :саттва – духовният потенциал, чистата същност, чрез която пуруша прониква в пракрити ; раджас – активната сила ; и тамас – тъмната, инертна материя.

Трите гуни присъствуват в цялата Вселена, и стоят в основата на живота. Ако обърнем поглед към биологията, ще се уверим, че гуните се проявяват в трите зародишни пласта, от които се развиват животните и човекът : ектодерма, мезодерма и ендодерма. Саттва преобладава във външния зародишен пласт – ектодермата, от който се развива кожата, сетивните органи и нервната система. Чрез тях ние опознаваме света, а също и невидимия дух – пуруша, и така осъществяваме духовния кръговрат. Раджас преобладава в средния пласт, от който се развива мускулатурата, половата и кръвоносната система. В тях е силата, която движи живота, и осъществява кръвния кръговрат. Тамас преобладава във вътрешния пласт. От него се развиват вътрешните органи, осъществяващи обменния кръговрат.

От взаимодействието на гуните произтича развитието и многообразието в природата. Когато гуните са в равновесие , пракрити е в покой. Щом това равновесие се наруши , от първоосновата възникват различни жизнени форми. Следователно многообразието в природата се изразява в различните съотношения на гуните в нейните творения. Но при понататъшното развитие съотношението достига до дисхармония , животът се изхабява и в него настъпва обратното на творението явление – разтварянето (пралая). Животът се завръща към първоосновата , докато хармонията на гуните се възстанови , и вече пречистен , отново продължава своето развитие.

Идеята за хармонията на трите същности в човека откриваме в българската поговорка “Здрав и читав”. Петър Добрев установява , че думата ЧИТАВ е равнозначна на ЗДРАВ , но тя произхожда от древнобългарския корен ЧИТ , който означава “три”. Следователно здрав е този , който е читав , т.е. при когото трите същности са в равновесие.

На тези закономерности е подчинено и историческото развитие на човечеството през различните епохи. Чрез законите на Самкхя ние вече можем да си обясним същността на обществения упадък – това е един процес на последователно отпадане от трите същности , и от кръгавратите , които те осъществяват. Затова той е и напълно предсказуем , и доказателства за това са древните пророчества за нашето съвремие.

През Критаюга са господствували хората с хармонично развита троично подреденост. В живота на тези хора първостепенно значение е имал духовният кръговрат. Значителният дял на саттва е определял пълноценното развитие на сетивата им за духовното измерение. Посредством тях те са могли да общуват с висшите духовни сили и са постигали задълбочени познания за битието. За това например ни загатва древногръцкото учение за епохите. Според него първите хора са живели като богове , и самите богове са идвали да се съветват с тях. А според свещената книга на маите “Попол вух” първите хора са “имали познания за всичко , което съществува на Света. Когато гледали наоколо , те изведнъж виждали и наблюдавали отгоре надолу целия небесен свод и вътрешността на земята. Те виждали даже неща , скрити в дълбока тъмнина. Те виждали изведнъж целия свят без дори да се помръднат ; виждали го от мястото , където се намирали. Велика била тяхната мъдрост.”

В съвременните окултни науки тези способности се определят като “разширяване на съзнанието” или “духовна визия”. Благодарение на тях хората от Критаюга са се развивали като цялостни личности , съизмерими с боговете , и са създали едно наистина справедливо общество.

През следващите епохи делът на саттва е намалявал и това е довело до ограничаване на духовния кръговрат. През Двапараюга са господствували хората , за които съществено значение е имал кръвният кръговрат. Макар и със стеснен духовен кръгозор , тези хора са продължеле да бъдат верни на природните закони. Развивайки войнските добродетели , съответствуващи на раджас , те неуморно са се борили за господството на своя род. Но преди всичко те свято са спазвали свещените закони на кръвта , въпрос на чест за доблестните воини.

На свой ред и войнските добродетели преживяват упадък през Калиюга. В настоящата епоха преобладават онези хора , чието съществуване е сведено до обменния кръговрат , до задоволяването на материалните потребности. Днес този стремеж за задоволеност е достигнал до своята крайност , наречена консумизъм. Но робуването на материалните потребности влиза в противоречие с природните закони , и подтиска волята за самовъзпроизводство. Заради него през Калиюга става обичаен така наречения “брак по сметка” оправдан единствено от жаждата за богатство , но за сметка на качеството на расата в идните поколения.Така се засилва обратния подбор , съгласно пророчествата в Еддата за поругаването на свещените закони на кръвта.

Основно значение в живота на хората от Калиюга имат трудовите добродетели. До недалечното минало дребните и средните производители бяха главната обществена сила. Тези , които съставляват националната буржоазия , съответствуваща на вайшите. С пословичното си трудолюбие и предприемчивост те поддържаха едно устойчиво и благоденствуващо обшество.

Но и това време вече е история. Днес Светът се управлява от представителите на интернационалната лихварско-спекулативна буржоазия. Тяхната предприемчивост се свежда до натрупването на печалби по нетрудов , паразитен път. Чрез многобройните средства за масова информация те разпростират своята ценностна система над целия свят. Днес ние виждаме как се руши и последната опора на нашето общество – трудовите добродетели. Следователно сега живеем във времето на шудрите – най-нисшият обществен слой , на който са чужди трите основни добродетели. Но от законите на Самкхя е ясно , че съвременната обшествено-политическа система определено е противоестествена. Тя няма дълго да просъществува поради дълбоките си вътрешни противоречия.

Както вече забелязахме , през Калиюга господствуват различни обществени слоеве. Поради това тя се подразделя на два периода : на вайшите и на шудрите. На подобно деление подлежи Четвъртата епоха и в учението на ацтеките, с което епохите при тях всъщност стават пет на брой. Изглежда и ацтеките по свой път са достигнали до идеята за трите същности , за да я осъществят в делението на историческите епохи.

Историческото развитие на обществените слоеве показва , че те не са възникнали единствено по силата на обществената необходимост. Това са преди всичко едни исторически обособени раси – раси на Духа , които тантрическото учение класифицира така : дивя – хора с божествена природа ; вира – хора с хероическа природа ; и пашу – хора с животинска природа.

Не само в ученията за епохите , но и в други древни митове и предания се разказва за хората-богове , живели през първата епоха. Но там се разказва още и за техните отношения със смъртните хора , както са наречени хората с животинска природа. От смесените бракове между божествените и смъртните хора са се родили прословутите войнствени великани , които са господствували през следващите епохи. Така поради расовите смешения тези първи хора-богове са загубили божествените си добродетели.

Имайки предвид тези предания , ние следва да се направим едно важно уточнение : че в ученията за епохите всъщност се разглежда историята на една божествена раса , а не на всички човешки същества. Хората от Бялата раса са създали Световната цивилизация с нейните културни постижения , в това число и ученията за епохите. Под формата на “история на човечеството” те всъщност са пресъздали своята собствена история. Така следва да използуваме обобщителните понятия “хора” и “човечество” , използувани тук.

Своеобразно схващане за алхимията на човека застъпва Платон. Той обяснява божествената природа на атлантите и предисторическите атиняни с изявата на божествения елемент в тях , а упадъка – със смешението на този елемент със смъртния елемент , наследен от смъртните хора. Подобна представа е изразена в индийското учение за епохите. Там упадъкът на обществото се обяснява със загубата на дхарма , а нейният дял през различните епохи се определя така : Критаюга – пълна дхарма ; Третаюга – ¾ дхарма ; Двапараюга – ½ дхарма ; Калиюга – ¼ дхарма. Като нравствен закон дхарма е проявление на божествения елемент в човека , а делът на дхарма през епохите всъщност отговаря на дела на божествения елемент в различните раси , господствували през тях. Така брахманите , господствували през Крита- и Третаюга , са от чист божествен произход , или дивя. Кшатрите , господствували през Двапараюга , са наполовина от божествен проидход – вира. През Калиюга господствуват вайшите , при които божественият дял е ¼ , а впоследствие и шудрите , изцяло от небожиствин произход – пашу. Тези основни положения ни разкриват и същността на двиджа – категорията на дваждиродените , към която принадлежат брахманите , кшатрите и вайшите. За тях се вярва , че могат да живеят втори живот след смъртта , тъй-като душите им са безсмъртни , а както забелязахме , това качество се определя от наличието на божествен елемент в тях. Макар и с различни дялове в тяхната наследственост. За разлика от двиджа , шудрите нямат божествен елемент , следователно и възможности за втори живот – те са адвиджа. В учението за двиджа е развита една дълбока житейска мъдрост : че през целия си живот ние трябва да се стремим да осъществяваме божествения елемент в нас , независимо в каква степен сме го наследили. Това е да бъдем верни на Себе си и на висшата същност в нас самите. Подобна идея изказва и великият италиански философ Юлиус Евола. Той твърди ,  Арийската раса не може да се възстанови в изначалната си чистота , но може да се възроди нейния дух.

Задълбочените познания върху човешката алхимия показват , че качествата на трите (или четири) раси на Духа всъщност се определят от двата основни елемента – божествен и смъртен , както и от съотношенията между тях в отделните раси. От своя стряня тези два елемента съответствуват на гуните във философията Самкхя : божественият елемент – на саттва , и смъртният елемент – на тамас. Тези гуни всъщност са двете потенциални енергии , които се осъществяват при свързването си с активната енергия раджас. От саттва и раждас произтичат съзиданието и добрите дела , а от тамас и раджас – пороците и престъпленията. В това се състои и съдбовният житейски избор между доброто и злото – как да осъществим жизнената си енергия – в божественото или в животинското начало.

Трите същности в мирозданието

Индоевропейският Пантеон

Битието е една сложна плетеница от кръговрати на развитие и унищожение. Именно затова според индоевропейския мироглед редът и хармонията не са нещо случайно възникнало. Те са винаги под угроза от унищожение. Индоевропейците са изграждали своя обществен порядък в съизмеримост с този на Природата и боговете , за да го запазят от произволни промени във вечността. И ако все пак такива промени бъдат извършени , то редът и хармонията след това могат да бъдат възстановени , като като се съблюдава техният първообраз – Природата.

Според индоевропейските представи Светът се поделя на три царства : Небесно , Земно и Подземно. На тях , както и на трите съсловия , съттветствуват трите основни цвята в арийската традиция – бяло , червено и черно. Трите свята основно се обитават от три групи същества : богове , хора и демони.

Централно място в космогонията на индоевропейските народи заема Световното дърво , наречено още Дърво на живота. То свързва трите царства в едно цялостно Мироздание. С корените си то прониква дълбоко в Подземното царство , стъблото му преминава през Земното , а с клоните си достига Небесното. Трите равнища на Световното дърво се обитават от характерни животни и митологични същества , олицетворяваще различните природни стихии и свръхестествени сили. “Израсло е високо Дърво , в корен му жълт змей лежи , на средата тънка змия , на върха му орел мъти.” В тази българска народна песен е възпроизведен един мит , който напълно съответства на мита за ясена Идграсил – Световното дърво в германската митология , според исландската Едда. Жълтият змей там е наречен Нидрир – подлият секач ,който гризе корените на Идграсил. До стъблото на Идграсил наистина живеят змии , а на върха му застава орел. В митологията на древните българи , записана в “Сказание за дъщерята на Хана”(епосът на волжките българи) Световното дърво е наречено Бой Терек.

В повечето индоевропейски митологии като световно дърво се възприема дъбът – той е символ на вечния живот и , а също и пазител на горската мъдрост според учението на келтските жреци – друидите. Както знаем , кората на дъба е кафява , а кафявият цвят се получава при смесването на трите основни цвята – бяло , червено и черно. Свещеният дъб свързва трите цвята в едно , а кафявият цвят символизира хармонията между тях , а също и единството на трите обществени слоя. Затова той е четвъртият цвят , широко застъпен в арийската традиция.

Трите царства имат и своето времево измерение – отдолу нагоре те се отнасят към миналото , настоящето и бъдещето. Също така те символизират и връзката между поколенията , съставляващи Народната общност във вечността – мъртвите , живите и неродените.

“Изграждането на пантеона на индоевропейските богове отразява трифункционалния строеж на човешкото общество , с което се показва извънредната хармония между Божия свят и този на човека. Единият е свързан с другия роднински , така че човекът никога не може да бъде схванат като вторичен продукт , обвит в абсолютните представи на зависимостта. Нещо , което е характерно за всички религиозни форми , почиващи върху могъществото на едно тоталитарно божество.” – заключава германският философ Пиер Кребс.(1)

Според проф. Дюмезил в Пантеона на индоевропейските богове се оформят три групи богове : на първо място , това са господарските богове – Зевс , Юпитер , Один , Варуна и т.н. ; на второ място – боговете на войната – Арес , Марс , Тор , Индра ; на трето – боговете на плодородието.(2)

Във ведическия пантеон тези групи богове обитават три равнища на съществуване , които не напълно съвпадат с трите царства на Света. “Във всяка от тях (сфери – б.а.) господствува по един главен бог – Савитри или Суря (Слънце) в небесната , Индра или Ваю (въздух) – в междинната , и Агни (огън) – в земната.Всеки един от тях се проявява в общо единадесет различни форми , схващани като отделни божества. Така основните ведийски божества стават общо тридесет и три.” (Стефан Чолаков , 3)

Трите групи богове откриваме и в древнобългарския пантеон. Върховният Бог на нашите прадеди е Тангра. Неговото име е известно от надписа на Кан Омуртаг от Мадара. То означава “Бог-гръмовержец” , тъй-като е сродно и  с други индоевропейски понятия за гръм – thunder на английски , donner на гармански и тандра на памирските езици. По своята функция обаче Тангра е Върховен небесен Бог , без образ и подобие. В неговия култ ние откриваме най-древното индоевропейско божество , почитано под името Дяус-Питар (Небето-Баща) според преданията на различните народи.

След публикуването на Сказанието станаха известни и останалите български божества. Те са наречени с общото название алпи , отнасящо се както за небесните светила , така и за свръхчовешките богове – алпите-диви.(4) Заедно с Тангра към господарските богове се отнасят още алпите Хурса и Барс. Хурса е Богът-ковач , Синът на Слънцето. Той кове оръжията на хероите , а на човека е дал безсмъртна душа , също знания и умения. Затова според Сказанието хората са го почитали като Духовен баща и Покровител. Същите вярвания откриваме и в народните предания от Лудогориетто. Там Хурса е известен под името Железния баща (на турски Демир баба) , и определено е почитан като Бог-Праотец.(5)

Барс е всевиждащият бог , съблюдаващ космическия порядък. Той се явява като съдник , решаващ дпоровете между боговете. В Сказанието Барс е наречен на името на своето превъплъщение – снежният барс , едно от тотемните животни на древните българи. Но по своите функции той съответствува на хиндуисткия бог Шива , а също на древногерманския Хеймдалур. Една народна песен , публикувана от Георги Раковски свидетелствува , че точно Шива е почитан от дунавските българи под името Сива.(6)

Алпите Хурса и Барс са известни със своята магическа власт. В изкованите оръжия Хурса влага своята магическа сила , но също така той лишава от  сила оръжията на този , който пресече неговия път. А Барс в гнева си може да убие само с поглед.

Значимо място в древнобългарския пантеон е отредено и на Бога на войната – Барин. Подобно на Один той е предводител на хероите , загинали в бой. Разделени на две войски – на светли и тъмни алпи , те се сражават помежду си на Небето – също като воините на Один във Валхала. От битките на светлите и тъмните алпи зависи изхода от битките на Земята. Освен това Барин дава на своите избранници всевъзможни поличби , които те трябва да разгадаят , за да открият ключа към победата. Самото име Барин според Петър Добрев означава “победоносец” , както впрочем е наречен св. Георги , неговият приемник в християнската традиция. Воински бог също е и синът на Барин – Кубар , наследникът на бащината мълния. Като сравняваме Барин с Один ние забелязваме , че и Кубар съответствува на най-могъщия одинов син – Гръмовержецът Тор. Същевременно името Кубар е близко до това на ведическия Кубер – Бог на богатствата и пазител на Севера.

Боговете на плодородието в Сказанието не са ясно определени. Към тях отнасяме Богинята на огъня Артиш , а също и добрият змей Барадж – покровителят на свещената българска династия Дуло , и пазител на царския дворец

В пантеона на древните българи откриваме същете архетипни богове , които са почитани и от другите индоевропейски народи. По своите основни положения древнобългарската митология е твърде близка до германската. В това изглежда няма нищо случайно. Тук трябва да се търсят следите на митичните аси – обожественият народ , който е предал своята култура на древните германи. Според исландския поет , записал Еддата –  Снори Стурлусон ,  асите са дошли в германските земи от изток  , от земите на север от Кавказ.(7) Там са живели и древните българи.

Изследвайки българските народни вярвания , ние забелязваме следната особеност : в култовете към светците , приемници на езическите богове – господарски , войнски и на плодородието , във всички случаи проебладава култът към плодородието. Това е така , защото носител на българската народностна култура е селячеството. Селянинът гледа на Света само от своята гледна точка , и свързва всичките си житейски идеали с плодородието , и изобщо с плодовитостта. Следователно култът към плодородието , макар и широко застъпен в българското народно творчество , е само едната страна от народната вяра. Старото войнско съсловие , унищожено от османското завоевание , е изповядвало култа към храбростта , а духовното съсловие на колобрите , унищожено по рано , по времето на чуждопоклонническото покръстване , е изповядвало култа към мъдростта. Така извеждаме трите допълващи се принципа на арийската езическа традиция : мъдрост , храброст , плодовитост. Всяко съсловие в индоевропейското общество изповядва преимуществено култа към онзи бог , който отговаря на неговото положение в йерархията , и търси неговото покровителство в житейските си дела. Идеята за трите култа откриваме в Древна Персия , където според зороастрийската тардиция са извършвани богослужения в три главни храма на Огъня  , посветени на всяко едно от трите съсловия  – духовенство , войнство и селячество.(8)

Централно място в митологиите на древните българи и германи заема Богът-Праотец , Всеобщият баща. Тъй не е един и същ – за българите е Хурса , а за германите – Один. Това е така , защото според езическата традиция всеки народ извежда радасловието си от своя бог-праотец. От гледна точка на трите функции Богът-праотец е господарски бог , но неговата функция не е изключително духовна , както на Шива-Хеймдалур. Той осъществява трите основни функции – духовна , войнска и трудова (на плодолодието) и всъщност отговаря на царя в индоевропейската традиция – с други думи той е Царят на боговете. По своеобразен път тези функции са съчетани в боговете-праотци на древните българи и германи. Хурса е Бог-ковач – той представлява трудовото съсловие , но но кове оръжията на хероите , следователно е свързан и с войнското съсловие. Освен това Хурса е одухотворил първите хора , следователно осъществява и духовна функция.Той се явява като цар на боговете-алпи , а над него е единствено Всевишният Тангра.

Култът към Один възниква през III в пр. Хр. В Северна Европа. Один е архетипет индоевропейски бог , в който са съчетани култовете на други божества , почитани преди него от германите.(9) Основно той е Бог на войната , и в това отношение е много близък до Барин. Но също така Один е и Бог на мъдростта и поезията. На него се приписва откриването на руните – древни писмени знаци с дълбок метафизичен смисъл. В германските вярвания Один е представян и като бог с еленови рога , какъвто е келтският  Цернун – Богът на горите и плодородието. Така , макар и символично , Один се свързва и с култа към плодородието , свойствен на трудовото съсловие.

Наистина , несравними по своето излъчване са Небесният ковач Хурса и Один , предводителят на воините от Валхала. Въпреки очевидните различия , в тях откриваме идеята за Бога-Праотец и основните принципи на арийския мироглед , вплетени в нея. Богът-Праотец обединява култовете на всички съсловия от народната общност , а заедно с това и вярата в боговете и прадедите – двата стожера на човешкото самосъзнание , диалектически свързани в езическата традиция. Всеобщият баща , в който всеки може да открие Себе си.

Троичното и четвъртичното деление

Учението за трите същности е свързано с представата за порядъка на Света във вертикален план. С това обаче не се изчерпват идеите за Мирозданието в индоевропейския мироглед. В хоризонтален план Светът се поделя на четири посоки , годината – на четири сезона , а природата – на четири елемента – земя , вода , въздух и огън. На основата на четвъртичното деление са развити и други учения , които не противоречат на ученията , основани на троичността , а в много отношения се допълват с тях. В Древна Индия освен Самкхя се е развила и философията Няя-Вайшешика , основана на схващането за четирите елемента и духовната субстанция акаша. Но тези две философски системи са несъвместими по предмета на своето познание. Няя-Вайшешика е материалистическа философия , тя разглежда физическите качества на природата , докато Самкхя е духовна философия  – тя се занимава с метафизическите качества на природата , недоказуеми чрез физическия опит.

Учението на келтските жреци – друиди основно е свързано с четвъртичното деление ,  проявяващо се в четирите сезона и четирите елемента. Но и в него е развита идеята за троичността  , подобна на тази в Самкхя. Там се говори за силата на вдъхновението – ауен , проявяващ  се в три капки , от които произтичат трите лъча на вдъхновението. “Изявеният във външни форми свят е приемник на тройния ауен , и ако равновесието във Вселената бъде нарушено , ауен няма да може да се изяви чрез естествените форми и съответно трябва да се върне към източниците на собствената си природа.” (Кейтлин Матюс ,10)

С присъщия си усет за висшата подреденост на Мирозданието българският народоизследовател Димитър Съсълов се опита да възроди метафизичното учение на древните българи. В своето Учение за върховното единство той развива принципа на Центъра и двете крила , съгласно който са били устроени войската и държавата на хунорите , считани за прадеди на нашия народ. Този принцип се отнася за хоризонталния порядък на Света и няма нищо общо с Учението за трите същности. Той е добре приложим във военното дело , но дава твърде едностранчива представа за космическата хармония. Защото Центърът и двете крила са подредени па линията на фронта , т.е. те предполагат линейност. А цялостна идея за хоризонталната подреденост ни дават центърът и четирите посоки. Но през Центъра се проектират и трите царства и така се получава седмичното деление на пространството. Седмичният принцип има важно значение в арийската духовна традиция.

Свещеният замисъл на четвъртичното и троичното деление се проявява в архетипните арийски символи: свастиката и нейната разновидност богарата (келтският кръст) , и съответно триквестера (трираменната свастика).

Мъжкото и женското начало

Идеята за мъжкото и женското начало има важно значение в арийската космогония. Тя ни е позната от учението за Дао на Лао Дзъ , който всъщност не е китаец по произход. Съгласно него  Вселената е изградена от две основни субстанции (енергии) : женската (земната) – ин и мъжката (небесната) – ян. В Шумер е съществувало подобно учение , където двете субстанции са наречени съответно ки и ан. Подобни идеи са известни още от Халдея , Персия и Индия.

Невъзможно е задълбочено да развием Учението за трите същности , без да сме наясна с индоевропейските схващания за боговете и Сътворението. А те следват от разбирането за мъжкото и женското начало. Древните индоевропейци никога не са си представяли Сътворението като планирано и еднолично дело на единствения и пълновластен бог , както е в библейския мит. Една идея , която е доразвита в зловещата франкмасонска доктрина за великия архитект  – студеният и безчувствен разум , създател на целия този изкуствен свят , който отвсякъде ни задушава и подтиска жизнените ни сили.

Според индоевропейските религиозни схващания Светът е сътворен от бракосъчетонието на двете основни божества : Небето-баща (Дяус-питар) и Богинята-майка.  Сътворението , дори и извършено от боговете , е тайнство , което не подлежи на описание и съзнателна насоченост. То е начало на новиа живот , и съгласно законите на живота се осъществява с любов. От божественото бракосъчетание се раждат и други богове и богини , които на свой рад продължават делото на Сътворението. Индоевропейската идеология за Сътворението  е развита в тантрическото учение, вплетено в хиндуизма , съгласна принципите на Самкхя : “Бог е самата истина , или саттва. За да твори , на Шива му е необходима и материята , която също е енергия. На самскрит тя се нарича шакти и се изобразява като богиня , другата половинка на бога… Той (Шива) бил създаден от първия бог , от Брахма , с цел да сътвори Света. Когато не съществувало нищо , царяла пълна тишина , затова първичният акт на Творението отекнал като буря или бушуващ огън , защото бил първичната проявя на самата Енергия. Рудра (Шива) изрекъл : “Имам нужда от жена , за да творя”.” (Джан Напърт ,12)

Тази индийска мъдрост ни ни помага да изясним и дълбокия метафизически смисъл на българските народни вярвания , намерили убежище в култовете на светците. Към всеки светец нашият народ е добавил по една светица , а към всяка светица – по един светец. Тази народна философия няма нищо общо с църковните канони , но показва , че идеята за мъжкото и женското начало има основно място в българския народностен мироглед, не по-малко , отколкото в хиндуисткия. В подкрепа на това следва да разтълкуваме и българската дума Сътворение – тя означава Съвместно , а не еднолично Творение.

Идеята за мъжкото и женското начало е пресъздадена в езна от най-тачените народни традиции , с която посрещаме пролетта – носенето на мартеници. Най-изразителна е мартеницата , съставена от мъжка и женска фигурка , носещи старинните български имена Пижо и Пенда. Пижо е бял , с добавка от червено , а Пенда е червена , с добавко от бяло. Нещо като българското Дао , но не в чернобяло , а в червенобяло цветосъчетание , изразяващо взаимното проникване на мъжката и женската енергия в двата пола. Пижо и Пенда най-дълбоко ни разкриват духовното послание на мартеницата , защото в тях ние вижддаме мъжкото и женското божество  , от бракосъчетанието на които се ражда новият живот през настъпващата пролет. Както изяснихме по-горе , Бог е истината (саттва) , а Богинята – енергията (раджас) , и тази философия е пресъздадена в цветовете на Пижо и Пенда. Раджас е активната енергия , която се свързва с двете потенциални енергии – саттва и тамас. От съчетанието на енергията и истината се поражда светлината , която ни помага да видим истината и да вършем добро. Но енергията може да се свърже и с тъмнината , от което се пораждат престъпленията и пороците. Затова чрез мартеницата ние си пожелаваме именно първата възможност :да осъществем жезнената си енергия в съзидание и добри дела           , да постигнем хармония между Силата и Духа , да сме здрави и щастливи. Същото послание се излъчва и от сватбеното знаме в българската народна традиция. То се изработва от две кърпи – бяла и червена.

Трите същности в българските народни носии

Учението за трите същности е дълбоко залегнало в българския народностен мироглед. Неговата най-значима изява са цветосъчетанията в българските народни носии. Никой друг народ не е прокарал така последователно замисъла за космическата подреденост в своето традиционно облекло , както българският. Най-обичайната мъжка носия се състои от бяла риза с червени шевици , червен пояс и черни потури. По своя цвят и последователност те напълно съответствуват на трите царства : Небесно , Земно и Подземно. Подобна мъжка носия се среща още в Испания. В женската носия цветовете също следват космическия порядък – ризата е бяла с червени шевици , а полата и престилката са главно в червено-черни разцветки. Освен това четвърти цвят в нашите носии е кафявият – символ на космическата хармония и единството между трите обществени слоя .

От всички елементи на мъжката носия най-голям духовен смисъл има поясът. Като проявление на Земното царство той  се свързва с  другите две в цялостния порядък на Света и човека. Според българското народно поверие само на Земята хората носят поясите си около кръста. В Небесното царство ги увиват около главите си , а в Подземното – около краката. Но поясът още е символ на съзряването и плодовитостта , той съответствува на раджас. Затова според народния обряд на възмъжаването (инициацията) момчетата за пръв път запасват пояси когато навършат 16 години. На тази възраст младежът се оформя като личност , съизмериме с Вселената , и с червения пояс той ознаменува завършеността на троичната се подреденост. Не случайно това свещенодействие се извършва на Коледа – празникът на Българския Праотец  – Цар Колед  и неговия син Болг , чието име ние , българите , носим. Новопосветените момци се присъединяват към коледарската дружина , за да запеят на свой ред вечния химн на Болг-ариите , с който нашите прадеди са огласяли хилядолетния си път през земите на Европа и Азия :”Болг се роди , Коледо”.

Трите същности в годишния кръговрат

Българският календар е слънчев. Основно значение при подялбата на годината в него имат четирите празника на Слънцето , разделящи годишните времена ,  и още четири  празника по средата на всяко годишно време – средищните празници. По своето място и значение тези осем празника напълно отговарят на празниците в келтския и германския календар , основани на същата осмична подялба.

Но също така в българския календар годината се поделя на две основни полугодия – топло и студено , разделени от празниците Гергьовден (6 V) и Димитровден (8 XI) – най-значимите от средищните празници. Именно в това двойно деление е развита и идеята за трите същности в годишния кръговрат. От Гергьовден до Димитровден е времето за усилен труд в земеделието , животновъдството и други области на стопанския живот. Ето защо имената на тези два празника имат такова пословично звучене в българската стопанска традиция. Според обичайното право на Гергьовден се наемат овчари и ратаи , а на Димитровден се уреждат задълженията към тях , след което се разпускат. Затова Гергьовден е известен като съсловен празник на овчарите.

Но същевременно Гергьовден се чествува и като официален празник на българската войска – той е Ден на храбростта. От стари времена на този ден българите са призовавали Бога на войната Барин за победа и закрила , и са тръгвали на бран. Затова нашият войнски празник е наречен на св.Георги – приемникът на Барин , а също и на тракийския бог-конник Херос в християнската традиция. Краят на военните дела се отбелязва с празника Мъжка (Архангелова) задушница (21 XI) , който се пада 13 дни след Димитровден. Това е празникът на Архангел Михаил , неслучайно наречен Предводител на небесното войнство като проявление на Барин (Один). По това време на годината Барин слиза с войнството си сред нас , и ние най-тържествено почитаме хероите , паднали за Българския Род и Царство.

Така се подреждат трите същности в годишния кръговрат : труд и бран през топлото полугодие , и духовно укрепване през студеното. Когато времето се застуди , природата опустява и дърветата връщат жизнените си сили в корените. Ние също привършваме полската работа и се оттегляме по къщите , за да отдъхнем и да се върнем при Себе си , при своите родови корени. През дългите и студени земни нощи ние по-често се събераме със семейството и близките , и си спомняме песните и преданията , завещани  ни от прадедите.

На семейството и прадедите са посветени празниците след Димитровден , най-значимият от които е Коледа – Празникът на Българския Праотец Цар Колед и неговия син Болг.

От Атанасовден (31 I) природата започва своето пробуждане и духовното укрепване придобива ново измерение. Синът на Слънцето Хурса (св.Атанас) идва на бял кон , за да прогони зимните студове и да стопли земята с огнения си дъх. Следват и другите празници на Пробуждането.  Като изпълняваме свързаните с тях обичаи , ние пробуждаме своята Воля за градеж и съзидание през настъпващата пролет.

Духовният смисъл на годишните времена , свързан с трите същности , се определя от средищните празници :

Зима-пролет (от Атанасовден до Гергьовден )– Пробуждане на жизнените сили.

Пролет-лято (от Гергьовден до Илинден) – Подем на труда и военното дело.

Лято-есен (от Илинден до Димитровден) – Зрелост. Събиране на плодовете от труда и войната.

Есен-зима (от Димитровден до Атанасовден) – Покой. Връщане при Себе си.

Библиографска справка

Част I

1.George Dumesil. L’ideologie tripartie des Indo-Europens.

2.Петър Добрев. История на българската държавност – София ,1995 , 72-82 с.

3. Дхармананда. Въведение във Вастушастра – С., 2001 , с.33.

Част II

1.      Пиер Кребс. Стратегия на културната революция – Университет Виена , май 1986 .

2.      George Dumesil. La religion romaine archaique.

3.      Стефан Чолаков. Древноиндийската култура – С., 1996 , с.46.

4.      Микаел Бащу. Сказание за дъщерята на Хана – С., 1997 , глава I – 5-51 с.

5.      Борис Илиев. При извора на Петте пръста – С., 1993.

6.      Георги Стойков Раковски. Съчинения  – т. 4 – С., 1988.

7.Sven Jarving. The Norse Vanir and Eyropean witshkraft – www.bgnett.no/eutopia

8.      Мэри Боис. Зороастрийцы – верования и обичаи – Москва , 1987.

9.      Ron Mac Van. Creed of Iron – St.Maries , Idaho , 1997.

10.  Кейтлин Матюс.В търсене на ауен  В :Филип Кар Гом.Завръщането на друидите – С.,1999 , с.320.

11.Димитър Съсълов. Пътят на България – С., 2000 , 261-329 с.

12.Джан Напърт. Индийска митология – С., 1994 , с.339.

ПЪТЯТ   НА  НАРОДНИЯ   БУДИТЕЛ

ШЕГОР РАСАТЕ

В природата всичко се движи и следва своя път – небесните светила, ветровете , водите , земните пластове, животът. Да следваш своя път – това е да бъдеш себе си, да си верен на своята биологическа определеност – Родът, а като цяло Расата . Това, което стои над единичното съществуване. “Пред България пак бяха открити и стоят още открити възможности. Но нейният път  към тези възможности не е равен и гладък. Той съвсем не е лек и удобен. Равни, гладки, удобни и лесни са само измамните пътища , които водят през низините в блатата . Такива са, и то в началото си, същински безпътици “. Това накратко е заветът на великия народен будител Димитър Съсълов, който целеустремено вървя по дирите на нашите прадеди , в търсене на достоверния български път . Както заключава той , през Освобождението България по чудо била върната на нейния път . Но това , за съжаление , можело да се каже само за политиката . По отношение на своя Дух българите се отклониха от пътя си още през т. нар. “възраждане“. Тогава все още имаше българи , които помнеха келто-кимерийския си произход, древната Балхара, Тангра, песните за Колед и Болг, учението на древния български календар, астрономията . Но тези хилядолетни традиции българите изоставиха и ги замениха с купешки заемки от уж по – напредналата европейска цивилизация.Така българите, вместо да засилят съзнанието си на културен европейски народ, допуснаха да ги лумпенизират с разни славянски и тюркски теории. За да се чувствуват роднини с руските мужици или пък с номадите от централна Азия  , дето са с дръпнати очи, носят тюбетейки и живеят в кожени юрти . А в същото време ги отдалечаваха от келтските и германските народи, с които наистина са роднини – носители на истинската европейска цивилизация. Няма нищо даром на този свят . Не можем да очакваме, че някой ей-така ще ни признае , че сме древен и културен народ . Би  следвало  сами да го доказваме по пътя на систематични и планомерни изследвания. Защото съэнанието за Произхода , както и Вярата в Бога , съставляват най- висшата програма на човешко поведение . По един начин българинът ще гледа на света, ако се вживява като славянин , по друг начин , когато се чувствува като тюрк , по трети , съвсем различен начин, когато се осъзнава като потомък на велик арийски Род. Така че, битката за самосъзнанието е от съдбовно значение за бъдещето на нацията . Съзнанието за самоличност е духовното оръжие , от което зависи изхода на всички останали битки в реалния живот . Затова от столетия различни, враждебни на българите сили се стремят да изкривяват, доколкото е възможно , съзнанието за народностната им самоличност, да ги отклонят, някак си, от естествения им път, за да станат чужди на самите себе си . Изобщо, животът е една безмилостна борба . Тъй както всеки е чувал за закона на джунглата , не бива да си правим никакви илюзии, че в човешкото общество положението е по-различно ! И тук се води борба между различните народи и раси, но на по-висше, метафизично равнище, в областта на идеологиите . Това означава за нас едно: Ние българите , за да победим, трябва да тачим и пазим своята идеология, а не да отстъпваме пораженски от нея, дори когато враговете на българщината ни заклеймяват като „фашисти“  или пък религиозни фундаменталисти . Има един единствен верен път , една най-добра идеология, която не подлежи на политически квалификации . Тя е тази , която способства за възхода на Българския Род. Тя не търпи компромиси , защото рано или късно те довеждат до слабост , предателство и безпътица . Нашата идеология – това е Българският Закон. Законът на свещената българска династия – Дуло . Това е законът на нашите прадеди през хилядолетията . Сега след като повече от единадесет века българите блуждаят по чужди пътища , Законът на Дуло се налага като безусловна необходимост. Съзнанието за народностна самоличност и законът на Рода произтичат от цялото духовно съкровище на народната общност – родовото наследство. То съдържа всичко най-ценно , което прадедите ни са придобили през всички времена – историческата памет, мъдростта, знанията за различните области на живота , духовните измерения . Всичко това, единено около  родословното дърво, започва с Легендата за Праотеца . А хората без родословие , блуждаят безредно и хаотично в пространството. Родовото наследство свързва и крепи народа върху неговите исторически корени, озарява с небесна светлина сивото му ежедневие . То е невидимата сила, която му помага да преживее тежките изпитания, подтиква го към небивали постижения и героизъм .По своята святост и чудодейна сила родовото наследство е съизмеримо със Свещения Граал, а може би е и самият Граал . В този смисъл народоизследователят е рицар, който търси Граала и поради това заслужава уважението на всички . Но както в мита за Крал Артур , мнозина рицари – народоизследователи се изгубиха по далечни земи и сигурно така и ще напуснат този свят , без да видят светлината на Свещения Граал . Да , мнозина избраха лесния път. Пришпориха конете си, без да се оглеждат за верни следи и унесени във вихъра на своите страсти, се озоваха в Централна Азия при тюркските племена . Омаяни от чародействата им , останаха завинаги там . Или пък, в плен на разни източни мистерии хвърчат нейде по Шамбала и Тенгри Кан въобразявайки си , че са открили духовните съкровища на българите. Тяхната принципна грешка се състои в това, че се опитват да дефинират самоличността на своя народ само по културни успоредици , без да се съобразяват с родословието и така залитат към несвойствени на българите народи. Пътят на достоверните знания е трънлив и труден . Той минава през дългогодишни и систематични проучвания. Всяка стъпка по него се защитава с аргументи и доказателства . Всичко това изисква самообладание и търпение . Но и това е крайно недостатъчно за онзи , който е поел по пътя към Граала , към духовното съкровище на своя Род. Защото Граалът е преди всичко останало, символ на чистата кръв и за него са достойни само тези , в които тече чистата кръв на прадедите . Те биха могли да отключат генетическата си памет , за да разчетат духовната същност на своя Род . За това не е необходимо човек да е кой знае какъв учен  , но той трябва да познава света чрез сърцето си , да има духовна визия за това , което е  Такива бяха легендарните български поети – Христо Ботев и Теодор Траянов . Чрез сърцата си те достигаха Българския Граал и усещаха много по-вярно духовната същина на Българите , отколкото разни титулувани “учени “, съчинители на отровителски теории-будалащини, както ги именуваше самият Ботев  Такова е призванието на народния будител – да издигне високо Граала на Своя Род , за да осветява пътя му за столетия и хилядолетия напред .За онези българи , които са поели по пътя на народния будител , искаме да се сбъдне пророческия стих на Траянов от неговото знаменито стихотворение “Видението на пророка“:

“Изправен върху раменете

На своя коронован Дух

Излях кръвта си от сърцето

И глас на херувим дочух“

Българският Бабилон

“Който не знае откъде идва,

също така не е наясно къде стои,

още по-малко пък, накъде отива”

Рудолф Джон Горслебен

За своите прадеди, така наречените “прабългари”, среднограмотният българин знае по няколко басни и нито една истина. Причината, поне за будните българи, е ясна – фалшификацията на родната ни история по времето на комунизма, пък и много преди това. Едно неизличимо петно върху народностната ни душа, наслоено от разни продажни лъжеучени, слуги на великите сили. .. Много приказки се изприказваха по адрес на фалшификаторите, много клетви се изрекоха срещу платените “историци”, които и днес поддържат омразната словянско-тюркска теория. Но намерихме ли през тези години сили в себе си да отхвърлим хомота на духовното робство, и да възстановим свещената връзка с прадедите във времето? Комай Петър Добрев си остана единственият, който издигна една издържана теза за произхода на българите, откривайки нови хоризонти към изучаването на българската древност. Следи от нашите прадеди се откриха даже и в древния Бабилон. Но за друг Бабилон ще говорим тук, и поводът за това съвсем не е радостен. През последните години много мераклии се отдадоха на благородното призвание да изследват древното българско минало, за да възстановят потъпканата историческа истина за Испериховите българи. Но за съжаление повечето от тези “откриватели” се оказаха едни фантазьори с развинтено въображение и декадентно мислене, не знаещи граница между историческата действителност и окултната фантастика. И все се пишат разобличители на лъжите в българската история, а съчиняват оше по-чудовишни такива.

Че какво били българите: последователи на някакво едноименна религия (блъгарианство); степен на посвещение; богоизбран народ; водачи на другите народи; гурута или даже пришълци от космоса. Били сме “суперетнос”, в ОНД имало 40 български народа, а според измишльотините на Нурутдинов излиза, че половината земно кълбо е населено с българи. (това ми напомня за един виц за Първата световна война, дето един сърбин видял сенегалец и за възкликнал, че за пръв път вижда черен сърбин) Но не само това – българите говорели различни езици и изповядвали различни религии, имало българи християни, мюсюлмани, будисти, бахайци и юдаисти. Българи били основателите на повечето световни религии – Христос, Буда, Кришна, Заратустра. (това пък ни напомня на мита за Бабилонската кула, дето Господ разбъркал езиците на нейните строители) А да не говорим за великите владетели и завоеватели – то излиза, че всички империи по Света са основани от българи.

Още по-заплетен стои въпросът за древната българска религия. За името на Върховния Бог Тангра име стотици произволни тълкувания. Понеже доскоро Тангра беше единственото известно българско божество, домораслите “богослови” побързаха да го обявят за единствения български бог. Все едно, тангризмът бил монотеистична религия, а не езичество, защото почитането на много богове било проява на невежество. Наскоро обаче, след публикуването на Сказанието за дъщерята на Хана станаха известни и останалите български богове. Въпреки това разни големи “посветени” продължават да си пеят старата песен.

Бедата на тези хора е, че те съдят за същността на българската вяра от позицията на господствуващата днес представа за религия, те робуват на предразсъдъците на своето време, на тази епоха.А езичеството е нещо повече от религия. То не е частно понятие, отнасящо се за определен религиозен култ. Езичеството преди всичко е мироглед и учение за живота. Великият италиански философ Юлиус Евола въвежда определението Арийска езическа традиция, като обобщение за вродената идеология на Арийската раса, проникваща в митологиите и култовете на отделните арийски народи. И името ТАНГРА няма кой знае какъв езотерически и енигматичен смисъл. Като знаем кои са родствените на народи, ние уверено можем да го разтълкуваме с помощта на техните езици: ТАНДРА – на памирски; THUNDER – на английски от келтски; DONNER – на германски. Всички тези думи одначават ГРЪМ, следователно ТАНГРА е БОГЪТ-ГРЪМОВЕРЖЕЦ, в изначалния смисъл на това име.

Друг недостатък на самодейните народоизследователи е липсата на расово съзнание, на разбирането за народа като раса, а не само като културна общност. Такива хора не правят разлика между творци и носители на култури, и приравняват народите, носители на общи културни и езикови успоредици с българите, със самите българи.

По този критерий набързо обявиха халдеите и хиксосите за българи. А за тях е известно, че са семитски народи, т.е. те принадлежат към Семитската, а не към Арийската раса. Друг е въпрост, че те са носители на български културни и езикови заемки. Следователно тук става дума за културно влияние върху семитите от страна на българите, заселили се в Северна Месопотамия в началото на II хил. Пр. Хр. според един летопис. Още по-древните шумери, живели в Месопотамия през хил. Пр. Хр. Също не са арийци, но и тях набързо ги побългариха поради общите им езикови успоредици с древните българи.

Напоследък ни занимават с проблемите на т.нар. “волжки българи” – татари, башкири и чуваши, живеещи днес в земите на Волжка България. Те даже били нашия “по-голям брат”! Възможно е все пак там да са останали чисти българи от нашата кръв, но при толкова тюркски и татарски нашествия по тези земи и дума не може да става, че всички тези народи са наши братя. И в нашумялата напоследък история на волжките българи “Джагфар тарихи” много малко неща съвпадат с известната българска история. Повечето владетели, за които се разказва там, носят съвсем чужди на българската традиция имена.И много други неща ни звучат чуждо и отдалечено от нас самите…Но все едно, всичко това било българско наследство.

Върхът на тези безобразия е обявяването на хазарите за българи. Нашите смъртни врагове, които унищожиха Старата Велика България. Ако поне малко бяха българи, те нямаше да съсипят царството на Кан Кубрат. А на всичко отгоре те приемат юдейската вяра и днес техните потомци съставляват около 90 процента от световната еврейство.

Не, каквито и доказателства да привеждат за общия ни произход с хазарите, ние не сме едно. Кръвта вода не става! От самото начало хазарите ще да са били друго качество хора. Не може ей така един истински българин да стане евреин. Да приеме вярата на Мойсей, един напълно чужд закон и начин на живот. Това не сме ние!

Това са плодовете на декаденса , т.е. на упадъчното мислене в българските народоизследователски кръгове. Едно разтваряне на представата за българина като раса и народност, език и вяра, в безмерното ентическо пространство. В съизмеримост със знаменателното за края на съвременната епоха (Калиюга) голямо разтваряне (Махапралая). В търсене на оригиналност ни поставят над другите народи. В стремежа си да възвеличат българския народ и цивилизация ни отдалечават от нашите родови корени и от родствените ни арийски народи. Вместо да изпишат вежди, вадят очи. Какво е това “богоизбран народ”, един-единствен бог, братя с хазарите? Че те направо евреи ни изкараха! А това не е празно опасение, като имаме предвид, че на конференцията по българознание, проведена във Варна през ноември 2000 г. докторът на историческите науки (?!) Николай Панайотов обяви пред смаяната публика хвърчащата си теория за “енеолитната еврейска култура” на Балканите. Нещо, което не фигурира и в най-старата еврейска история, записана в Библията. Да изтегля историята на евреите толкова назад във времето – преди 7000 години, и то тук, на нашата бащина земя – това е едно нечувано предизвикателство срещу нашето национално достойнство. И съвсем справедливо този доклад бе посрещнат с освирквания и гневни възгласи от страна на присъствуващите.

Ето докъде води декаденсът в народоизследователското дело. Без съмнение причините за него се коренят в липсата на приемствена традиция и ценностна система, като отправна точка в мирогледа и себепознанието. Но основната причина за упадъка на мирогледа са пораженията върху мисленето, причинени от марксизма и други егалитарни идеологии, към които също отнасяме юдеохристиянството и либералната демокрация. Егалитарните идеологии, основани върху идеята за всеобщото равенство между хората. Доктрините, отричащи етнокултурната самоличност на народите и тяхното биологическо основание – расата. Модернистичните учения, владеещи съзнанието ва западното общество, които поощряват расовото смешение и превръщането на расите и народите в сива безформена маса. Те са най-голямото зло на нашето време, те са средството за провеждане на духовен геноцид срещу етнокултурното човечество.

Гигантската схватка на XXI век ще се състои между егалитарните и антиегалитарните доктрини, между глобалисти и антиглобалисти, между интегристи и родолюбци. От изхода на тази решаваща схватка зависи просъществуването или гибелта на расите и народите. И който не е наясно с това основна противоречие на съвремието, той не ще бъде готов да посрещне предизвикателствата на бъдещето. Такива хора не могат да дадат вярна идея за спасението на Българския Род.

От омагьосания кръг на егалитарните доктрини не могат да се измъкнат и изследователите на най-дълбоката древност, на онези времена, в които такива доктрини изобщо ни са имали почва за развитие. Такива изследователи изпълват съциненията си с егалитарна фразеология, и без да се усетят, стават слуги на глобалистичния Звяр. Положението в България много ни напомня на мита за Бабилонската кула. Все едно, че някакъв зъл господ е разбъркал езиците на повечето изследователи, и те говорат несвързани неща. Но те объркват и будните българи, които желаят да прочетат нещо по-различно от отдавна втръсналите им академични трудове за миналото на българите. Кои са тези изследователи – имена няма да споменаваме. Не съм махленска клюкарка да обсъждам възгледите им – те сами ще се познаят, като прочетат моето програмно съчинение. Аз искрено им желая да се опомнят, за да бъдат полезни за Народното дело.

Като дамоклев меч виси над нас въпросът: как да се освободим от прокобата на егалитарните доктрини?

От жизненоважно значение е да сме нормален народ, и да се стремим към първенство межди нормалните народи. Това е да знаем своя род и език, да тачим своя закон, богове и прадеди, да ценим своите народностни традиции, но и да зачитаме чуждите такива. Такъв е българския народностен мироглед, изкристализирал в следната семантична група понятия в българския език: АЗ; ЕЗИК – в смисъл както на език, така и на народ (в миналото); ЕЗИЧЕСТВО – народностна вяра. Като ги свържем в едно, получаваме смисъла на самоопределението: “АЗ съм БЪЛГАРИН, принадлежа към БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, говоря БЪЛГАРСКИ ЕЗИК и изповядвам БЪЛГАРСКАТА ВЯРА.

От Аз-а и свързаните с него понятия започва личността, като една устойчива структура в пространството на мисълта. Оттук извеждаме и нашия свещен девиз:

ЕДИН ЕЗИК – ЕДНА ВЯРА – ЕДИН НАРОД

Наистина старите българи, живели допреди 100 години, никога не биха приели посочените по-горе будалащини. Нито биха се трогнали от съмнителното побратимяване с разни “български” народи, които говорят други езици, изповядват друга вяра, и изобщо са непознати за тях. Някогашните българи неотменно са следвали своя родов закон, и са признавали за българин само онзи, който е от български род, и никого другиго, който се счита за такъв. И са имали само една вяра. Тази, която способствува за въздигането на Българския род – Българската вяра.Така гласи Законът на Дуло. И ние го следваме, с вярност и преклонение към великите царе от Свещената български династия Дуло!

Всичко друго е гибелно за Българския Род! Всичко друго ни отпраща към ненормалните народи, които се смятат за богоизбрани, вярват в един жесток и тираничен бог, и отричат достойнствата на другите народи, които определят като добитък, “гои”.

Всяко отрицание на расата като биологическо основание на народа е проява на егалитаризъм.

Всяко разтваряне на понятията за език, вяра и народност е проява на егалитаризъм.

Всяка претенция за изключителност и богоизбраност води до погазване на етнокултурната самоличност на другите народи, следователно е проява на егалитаризъм.

Да бъдем Себе си! Колко просто звучи това и колко нелепости трябва да преодолеем, за да го постигнем! Да постигнем себе си, като духовна и расова същност! Може ли да решим тези основни въпроси само с тясно исторически изслезвания? Изобщо историческите летописи ни дават твърде ограничени сведения за битието на народите. В тях се говори най-много за преселения, войни и дипломация, и много по-малко за ценности, вярвания и обичаи. А точно последните неща са най-важни за народоизследователя, те са показателни за народностния дух, за вродената идеология на расата – на самскритски наречена дхарма. И в крайна сметка не сухите факти, а мирогледът определя историческата истина. Тази, която ни и в сърцето. Когато изследваме историческите документи, и по чисто спекулативен път отнасяме родовите си корени към определен народ, то следва да вземем под внимание ценностите на този народ и да се запитаме: Дали все пак това сме ние? Или не сме това? Нека преди всичко се вслушаме в гласа на сърцето си! Познанието чрез сърцето е най-прекият път към себепознанието.

През последните години се събраха много изследвания върху българската древност, много факти и гледни точки за нашата най-древна история. Но на българознанието все още му липсва развитие в дълбочина, като философия на историята и принципи на народоизследователското дело.

Крайно време е да изясним нашите принципи и мироглед! Да постигнем съгласие по основните въпроси на нашата народностна самоличност, да въведем ред в събрания исторически, езиков и етнографски материал!

Да затвърдим най-издържаните и достоверни тези за произхода на българскиа народ, и да отхвърлим всичко невярно и извратено! Да припознаем Българския родов закон – Законът на Дуло, Заветът на нашите слънцелики праотци!

Нека бъдем това, което сме! Нека да бъдем Себе си!

Шегор Расате, Общество Дуло

Русчукъ, 1-ви януари 2002 г., Васильовден – Сивовден*

Теку алем

* празникът на Бог Шива в българската народностна традиция

ЗА ЧЕРНО МОРЕ ATLANTIS ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Има много легенди за древна цивилизация, която потъна под водата. Най-известният древен писател, който говори за такава цивилизация е на гръцкия философ Платон. В своя диалог, „Критий“ и Тимей, той заяви, че един гръцки пътешественик на име Солон, научил за една цивилизация от името на Атлантида. Атлантида е трябвало да е потънал под вълните девет хиляди години по-рано и е бил разположен „отвъд Стълбовете на Херкулес.“

В света на Платон, 335 г. пр.н.е., беше изпълнен с легенди на цивилизациите унищожени от ужасна природна катастрофа. Истината е, че когато Платон пише неговата сметка на Атлантида, той всъщност е рисунка на много източници, и се опита да даде пълна сметка на легендата за Атлантида чрез комбиниране на бита и парчета на различни устройства в своя легенда. Той вероятно бърка много от фактите, и по този начин, налице е както истина и заблуда в неговата сметка.

Платон твърди, че е Атлантида „отвъд Стълбовете на Херкулес“ и Гибралтарския проток е по-нататък „Стълбовете на Херкулес, по този начин, Атлантида е бил разположен в Атлантическия океан, но Стълбовете на Херкулес е термин от географско изразяване , като „остров“, „полуостров“, или „планината.“ Това е името на всички географски забележителности, включени канал за водата, преминаваща през две точки земя, притежаващи някаква висока планина или хълм, който включва проток Месина, между Сицилия и Италия, водата пътя между Атика и Арголида в Гърция, и Дарданелите и Босфора. Най-проливи в Средиземно море бяха посочени като основни стълбове на Херкулес. Така че Атлантида може да са разположени след Атика или извън Сицилия или отвъд Босфора, точно толкова, колкото можеше да бъде разположен отвъд Гибралтар.

Оригиналното име на Атлантида вероятно е Туле, но на гръцки философ Платон, елинизирана името на тази изгубена цивилизация, защото той пише за гръцката публика. Ние трябва да помним, че езичниците направи точка за промяна имената на боговете, и родните си места, в собствения си език, като се използват имената на техните собствени богове и религиозна терминология, за да обясни разкази и приказки на други хора. За тях това не е буквална истина, че е важно, но същността на смисъла зад приказка. Платон и други гръцки писатели вижда нищо нередно в обяснение на легендата за Туле с гръцки имена, боговете и географски изрази.

Атлантите, че Платон пише за действително е оригинален арийска цивилизация, съществувала някога покрай бреговете на Черно море. Тяхната цивилизация е съществувала девет хиляди години преди своето време. Той говори за техните постижения, разширяване и унищожение, но ние трябва да помним, че Платон е позовава на източници, предавани чрез хилядолетия и в съчетание с други легенди.

Платон, описани за нас една велика цивилизация разполага с технологията и източник на енергия, която е над всичко, които са съществували по негово време, или в нашите собствени. Атлантите са впрегнати тази власт и да го използва за трансформирането на себе си и света около тях. Те са станали господари на своята среда, създаването на големите градове, изграждане на устройства, в които те могат да пътуват далеч извън родината си. Тази технология е наука за Врил, и то им е било дадено от боговете.

Оригиналният език, говорен от атлантите е майчин език на всички индоевропейски езици, и е тясно свързан с Врил. Те използват езика като инструмент, който да ги подпомогне в селското стопанство, чрез предизвикване на растенията да растат, опитоми диви животни, да допринесе за медицински прояви на изцеляване на болни, както и разгръщане ужасни сили за унищожаване. Техните умствени и духовни способности са далеч извън тези, в които ние разполагаме днес, и ги направи да изглежда като бог на тези хора, които са съществували в света по това време. С овладяването на силата на Врил, те са били с напреднала си еволюционно развитие, да се променя тяхната ДНК, и се превръща в полу-божествен от Бог мъже. В своите пътувания, те подпомага други хора в създаване цивилизации, давайки им указания в закона и религия, и връчването им, техните науката и техниката в инструмент, занаяти, архитектура и селското стопанство. Други хора ги почитат като богове, или като раса на Бога мъже, които те погледна за съвет и насоки, както и безпрекословно заповедите им послуша.

В Атлантида учени открили, че генетиката е тайната на получаване на Врил като източник на власт, и установява както религията и науката, въз основа на този факт, като по този начин, бяха в състояние да овладеят използването на Врил. Това им право да ускорят еволюционния процес, постепенно се превръща в нова раса чрез внимателно отглеждане на мутации в себе си. По този начин, те бързо се превръща в нов вид, че ги направили да се открояват в голям контраст с останалата част от човечеството, които са съществували по това време. Това не е вярно само в нивото на технологията на цивилизацията им, но в техния външен вид, което ги прави да изглежда като раса на гиганти или Бог, мъже, на другите хора живеещи по това време.

Освен че се показват красива и сияйна, тяхната раса притежава средна височина между шест и седем седем фута висок, с отлично развита функции и органи, които ги направи появи супер-човек на други хора. Но техните умове бяха трансформирани, притежаващи способността да прехвърли спомените си на следващото поколение, във форма, на кръв памет, или това, което науката призовава расова спомени. Хората могат да се припомнят събитията и постиженията на предците си, с яснота на помня нещата в собствените си животи.Умовете им също може да фотографски припомни всичко, което са видели, чели или чували, а ние имаме сметки на хората в цялата история помни хиляди редове на текста устно. Гърците, друиди и други никога не записва си легенди и приказки и да рецитира хиляди и дори десетки хиляди редове на стиха устно.

Тъй като източник на тяхната сила е Врил, че е безкрайно и чист източник на енергия. Това означава, че техните сгради и конструкции не са грандиозни, но са проектирани по околната среда приятен стил. Техните градове и общности са скромно проектирани, богато украсени, притежаващ най-съвременна апаратура и хармонично хармонично вписване в околната среда. Те не трябва да се откъсне на ландшафта за изграждане на пътища, жп линии и летищата, тъй като транспортирането им занаяти са били задвижвани от Врил, и по този начин, използвана форма за борба с тежестта власт, е в състояние на ляво вертикално и лети без усилие на големи скорости, по- всички посоки, включително към морето и до най-дълбокото дълбините на океана, и дори да напуснат атмосферата на тази планета и за пътуване в космоса.

Въпреки че те са били почитани от други хора, те се въздържаха от налагане на самите тях, нито пък те се опитват да наложат своите начини на тях, поне за повечето от своята история. Едва по-късно в историята на цивилизацията им, че те се осмели да мислят за себе си може да се намесва в развитието на други народи. И тези примитиви, свидетели на специалните правомощия, с която разполагат, са твърде лесно да приемат тяхното ръководство и Прекланям се пред техните заповеди без въпрос. Те се опитаха да ги образоват в пътищата на тяхната наука, право, религия и изкуства, като ги учите на елементарен основите на цивилизацията. Но във времето, тези други хора откриват, че те не са богове, но хора като тях, и скоро си възхищение се обърна към презрение и в крайна сметка, завист и омраза.

Древните арийци-действителния атлантите

Около 12 000 до 10 000 г. пр.н.е., в региона, простираща се от Западна Европа до Централна Азия е бил обитаван от първите съвременни хора. Човечеството вече е разделена на различни раси, че ние признаваме и днес. И тези хора принадлежали на това, което ние ще се отнасят до днес, като бяло, или бялата раса. Те също са по-Ur-хора. „Ur“ е друго име за Врил. Но по това време, малка група от тях, живеещи по бреговете на Черно море, са били обучавани в използването на Врил науката от боговете. За 50000 и 40000 години назад, на боговете на нашите предци, че уникалните пантеона на боговете, който се смесва с нашите далечни предци, когато те все още са прото-хората, смесени си жизнена сила със своите и по този начин, причинени развитието да се ускори и е създаден на нашите различни раси на хората. Същите тези богове още веднъж говори за нашите предци и една малка група от тях, живеещи в близост до брега на Черно море, като чуха, че техните. Бог ходи между тях и да ги образоват. Гръцките, Хезиод пише, че „По време на“ Златния век „, боговете облечен във въздуха преместен при мъжете.“ Те са дошли да Мидгард и преподава на арийците тайните на руните. С това тайно знание, арийците са могли да използват силата на Врил, която е жизнената сила на боговете. С тази сила, с която разполагат, те скоро създава цивилизация, която далеч надмина всичко, други членове на техните притежава състезанието. Около бреговете на много по-малки, сладки води Черно море от 12000 и 5600 пр. н. е., те построяват цивилизация за разлика от всичко, което е съществувало преди, или след тях. По време на тези хилядолетия, те продължават да използват силата на Врил, което води до мутации в себе си и да променят своята раса в раса от свръхчовеци, Бог-мъже.

Обществото на древните арийци е разделена в три категории или степени, в зависимост от началото на знанията на Врил: жреческата класа, класа на воин и останалата част от обществото.

На свещеника за прекарали целия си живот изучаване и усвояване на използването на Врил. По този начин, те развили своите умствени сили да слуша вътрешния си глас, който Бог им говори, и предоставената им на знания и технологии за управление и силата на Врил. Те са открили, използването на тази нова наука, която им помогна да контролира природата, както на външната природа на света са живели в рамките на, и собствените си вътрешни характер, тяхната генетична грим. За кратко време, те са успели да ускори процеса на еволюцията, да променят своята хора в нова надпревара с най-високо хора.

Чрез овладяване на Врил, те използват правомощията си за постигане на метаморфоза в своята интелигентност, физиономия и психически способности, като промениха визията си за света около тях. Те раждат новите си състезание сред ледена среда на света, по това време. В продължение на няколко поколения, те продължават да направи подобрения в тяхната генетична грим, който включва развитието на техните Bifrost жлеза, етерното организъм, който разрешава да се възползва от силата на Врил е усилие. Те веднага са били в притежание на големи правомощия, които им позволиха да защитят своите цивилизация срещу други племена от хора, които могат да ги поставят в опасност, но те също така използва новите си вещи правомощия, за да прогонят големи зверове от този свят Ледена епоха. Развитието на Bifrost жлеза отвори съзнанието си за връзката им на света, в които живееха, както на микрокосмоса (Мидгард) и с Макрокосмоса (Асгард) царство.

В арийци открил основните истината за човечеството, че различните раси са създадени чрез съюзи между различните пантеон на боговете с различни сегменти на прото-хора, или на първия хомо сапиенс, който се появи на земята. Чрез използването на Врил, арийците започна да изпълнява програмата на внимателно, че причиняват мутации в рамките на тяхната ДНК, подобряване на техните способности и характеристики, се превръщат в Бог-мъже. След няколко поколения, те скоро изглеждаха като синове и дъщери на боговете за останалата част от човечеството, дори и с други раси.

Трябва да се изясни, че използването на термина ми арийски е напълно културно-етническа, а не като расов термин, използван като нацистите са. Арийците са генетично същата, както и останалите бели или бялата раса, но те са били започнати от промяна чрез програма на генното инженерство, които им даде възможност да се чувствате на всички други хора, и по този начин ги направи появи като Бог. Ако те са „раса“ е било, защото на мутации, които са причинили, а не защото те са били родени по този начин. Разликите между състезанията са били и все още са реални. Тези различия са резултат от различни пантеон на боговете смесване с прото-хомо сапиенс. По този начин всички хора са синовете и дъщерите на Бог, просто различни пантеон на боговете.Древните арийци разбрали това и за разлика от други общини на хората, те искат да се премахне разликите между себе си и на боговете, че е създаден на тяхната раса.

Те разработват форма на транспорт, който е отвъд всичко, което можем да си представим днес, извън научната фантастика. Техният контрол на Врил им предостави безкрайни свободна енергия, които не замърсяват околната среда. Това им даде знания за изграждане на въздухоплавателно средство, което се захранва от анти-гравитацията. Самолетът е чинийка форма, подобно на летящи чинии, които се твърди, че съществуват и днес.Тези самолети им даде възможност да пътуват из лицето на земята. Има много разкази за въобразява, издълбани в камъка, които изглеждат като пилоти или астронавти-мъже с костюми и каски много приличат на тези, носени от нашите съвременни пилоти струя и астронавти. Някои хора обичат да си представят, че са доказателство за извънземни, като посети земята и в миналото, но ако чужденци притежавали такива съвременни технологии, да им се разреши да пътува на милиарди километри, които делят слънчеви системи, защото те носят „космически костюми“, които са примитивни и обемист в сравнение. Защо те пътуват кораби, построени с „тридесетия“ в. технология, облечен в костюм двадесети век пространство? Номер Логическият извод от тези дърворезби е, че те са си въобразява, на хората от Земята притежава технологията далеч превъзхожда това, което съществува никъде другаде в света по това време.

Когато арийци появи сред по-слабо развитите хора, те са били почитани като нито Бог човека, нито от самите богове. Те притежавали супер-човешки способности, които ги направи появи като богове да им колеги хора, дори и на други раси, които ги наподобяват. Тъй като арийците са използвали Врил да причинят мутации, само като генетично по-близо до Бога, че ги е създала, за други хора, особено други европейци, използва появата им да си представя и визуализира това, което Бог в действителност изглежда. Това принуди арийци евентуално да мислят за себе си като богове, и в крайна сметка, те се осмели да играе Бог. Това им, причинени на разработила неоправдан алтруизъм към други раси. Поради това, арийците започна инструктиране на други хора в развитието на способността да се извлече полза от Врил, много по пътя съвременните европейци се опита да приближи ползите от западните технологии на хората от Третия свят през деветнадесети и двадесети век. Те се опитаха да представят своите науки, право, образование, религиозни вярвания, изкуството и технологиите на тези, които са твърде различни генетично и културно да се разбере или разбере начина, по който те са в състояние да се включи в Врил. Всеки народ или раса има вродена способност да постигне това, което арийците е, но всеки от тях трябва да открият свои собствени средства, въз основа на техните собствени уникални генетична връзка със собствената им, специално пантеона на боговете, които предизвикват тяхното развитие да се ускори. В резултат на това скрит алтруистично опит да дари своите познания за Врил на други хора води до същите катастрофални последици на съвременната опитите на Запада да усвоявам западна култура останалата част на света.

Тъй като арийци пътува и изследва света, в който са живели в, открили примитивно състояние на останалата част от човечеството, и почувствах, че е тяхно задължение да дари на тях собствените си съвременни технологии и начин на живот. Те се опитаха да се образоват други хора със съзнание за овладяване на силата на Врил. Но генетични и културни пропаст между арийци и повечето от племена те са били в контакт, е толкова голяма, че много от лидерите на тези хора предаден на доверието в тях. Не може да се използва технологията на Врил поради генетичните различия, те злоупотребиха с Врил и образуват тъмни култове, ангажирани в тъмни права. Те желаят да използват силата на Врил да се установят като господари на своите съседи. Тези опити да завладее съседите си чрез използване на Врил, особено от хора, които липсват основни разбиране на начина, по който арийците впрегнати мощност на Врил е, се проявява чрез освобождаване на зловещи сили, които биха довели до нарушаване на естествения ред на околната среда на света. Евентуалното резултат е разрушаването на древна цивилизация арийци.

С течение на времето, на извънземни раси са могли да използват това, което разбиране на Врил, че им е било дадено от арийците, да се опита да имитира това, което бяха постигнали арийци. Те също така се опита да предизвика превръщане в рамките на собствената си генетична композиция, но с катастрофални последици.Управниците на извънземни раси обединени и се биеха срещу арийците. В арийски воини са били изправени пред орди от деформирани и обезобразен чудовища, които притежават магически способности, подобни на тези правомощия, които те притежават. В титаничната борба бушува и изключване от векове. Тези войни се помнят в страна, в легенди и народни приказки на индо-европейци, които са преки наследници на арийците. В намален расова спомени, които те притежаваха в паднало състояние са били регистрирани в такива митове в скандинавската, гърците, келтите и на арийците, заселили се в Индия, за войни между боговете и великаните.

УНИЩОЖАВАНЕТО НА арийски ATLANTIS

В арийци, причинени собствените си унищожение, като позволява други раси да злоупотребяват Врил науката.Всяка отделна раса трябва да търси свой уникален път да получи контрол върху Врил, в съответствие с техните собствени уникални, индивидуални генетичното наследство, въз основа на жизнената сила на специално пантеона на боговете, че ражда с него. Наемането на силата на Врил в неестествени начини доведе до катастрофални последици. Като се опитва да се образоват други раси в използването на Врил, чрез средства, които са естествени за арийци и други европейци, но неестествена за други раси, те са допринесли за нарушаване на военните сили на растежа и развитието. Това разстрои естествена връзка между смъртните и пантеона на боговете, че ражда всяка отделна раса. Всяка раса има нужда да открие силата на Врил по свой начин, това пътуване свой собствен път към тяхната индивидуална пантеона на боговете, че ражда за тях, и са допринесли за да се на техните уникални генетични характеристики. Всяка раса на човечеството е в състояние да се възползват от силата на Врил, но тъй като генетичната им съдържание се различава, процесът е различен за всяко състезание. Опасно е и обратен ефект на едно състезание да се опита да пътуват по същия път на боговете като тази на друга раса.

Една специфична раса, позната до нас чрез архивни данни като Turanians, нает на Врил за собствените си цели.Но тъй като расата си душа (корени в тяхната ДНК), не спада към процеса, те са били обучавани от арийците да впряга своите мощ, те може само да се включи в разрушителна страна на тази сила, и по този начин, без да го осъзнават, те служат на разрушителните сили на Джайънтс. Именно тази злоупотреба на науката Врил, че отприщи ужасяващи и зловещи сили, които доведоха до ужасни смущения в световния климат. Тези разрушителни сили наруши естествения ред на световния климат, което ще предизвика хаотично трансформации, които са катастрофални последствия върху околната среда на света през шести век преди Христа, което води до наводняване на Черно море и унищожаване на цивилизацията на арийците „.

Дори и на обучението и дисциплината при използването на Врил от арийците, не е достатъчно за предотвратяване на тяхното унищожаване, след като започна по пътя на културен и духовен нихилизъм. След като цивилизация арийски е бил разрушен, споменът за велика цивилизация, че веднъж калибриран бреговете на древната Черно море, е в основата на много различни легенди за Туле. Поради условията Ледена епоха, които са съществували, когато Атлантида арийска цивилизация да е съществувала, хората в крайна сметка, че това е съществувало в близост до Северния полюс. Много други легенди на златна възраст цивилизация е посяват в бъдещите цивилизации и култури, както оцелелите от разрушение разпръснати из Евразия континент.

ГОЛЕМИТЕ ЧЕРНО МОРЕ ОТ НАВОДНЕНИЯ

Сто и двадесет хиляди години морското равнище е за това, къде е днес, но нещата са за промени радикално.През следващите 100 000 години, на климата на планетата охлажда бързо. Големи райони на океаните в света стана замразени и вплетени в големи листове лед, който са се образували, когато водата се изпари, и падна като сняг, в района на Арктика. В ледената покривка се превърна в monestrous ледници, в някои поставяте до две миля дебел, като че ли голяма Ymir протегна ръка да се позове на света за свой домейн. До двадесет хиляди години, така че голяма част от водата в света е в капан в тези листове от лед, че нивото на водата е намалял значително. Надморската височина е около няколко стотин фута по-ниска, отколкото е днес. лед Ymir е предмет големи региони на Северна Америка, Европа, Русия, Азия и Южна Америка. Повечето от планините по света са били обхванати в леда. Това е епохата на Frost Джайънтс.

Съвременният човек е наоколо, за да станем свидетели на епохата на Frost Джайънтс. Появили се от Африка повече от 100,000 години, човешката раса разпределени равномерно в цялата Евразия и скоро се превърна в двете бяло и жълто състезания. Нашите предци се появили в Европа около 35 хиляди години назад. Техният външен вид разселени неандерталците, населявали района. В рамките на много кратък период от време, те са изчезнали преди настъплението на съвременния човек. Нашите прадеди притежавали забележителна сила, даващо им възможност да се адаптират и да се адаптират към климата са открити в този район на света. Те притежавали, уникална способност да разбира техните околности и измислят нова технология, която разрешава те да оцелеят в новата среда. Способността им да правят иновации им служи добре, и те бързо усвоиха нови умения, необходими за да оцелее в този брутален околната среда.

В крайна сметка, захващане Ymir по света започнаха да отслабват, тъй като ледената покривка започна срещи, около 20000 години. Тъй като ледена криза засили, фригидна води пълни реки, които наводниха земи и изпразва в езера, морета и океана, което води до нивото на водата по света постепенно се увеличава. В Северна Русия и Сибир, огромни езера, като тези, които съществуват в Северна Америка, са се образували от топене на леда. Тези езера вече не съществуват, тъй като води, които изливат на юг в голям степите на Русия и Централна Азия, хранене езера по на юг, в крайна сметка пресъхнали. Този процес започва около 12 500 г. пр. Хр, и прибавен около 9400 г. пр.н.е. и създаде много големи пресни езера в Централна Евразия. В цяла Русия, леден стопи продължава да тече по реките в това, което след това се прясна вода Черно море, Каспийско море и Аралско море. Както Каспийско и Аралско море, са много по-големи, отколкото са днес, но Черно действително е много по-малки, а нивото на водата много по-ниски. Между 10 000 и 5600 преди новата ера, морското равнище на Черно море е около 350 метра под, където е и днес, и останалата част на океана ниво в света е около 50 метра под сегашното си равнище. В океана водата са били предотвратени от наводнения в Черно море от физическо язовира, която е образувана от мост, които са съществували, когато пролива Дарданелите и Босфора в момента съществува, изолиране на Черно море от Средиземно море и океаните след това.

Нашите предци, открити на крайбрежните райони около този древен Черно море, който ще се обогати с черна земя, които могат да произвеждат похот растителност. Те бързо се установяват и развива земеделие общности, които в крайна сметка се превърна в една напреднала цивилизация. Днес Черно море е наистина огромно езеро заобиколена от суша, като само му изход през Босфора и Дарданелите със Средиземно море. Това е повече от шест хиляди фута дълбоко и се подхранва от множество реки, включително Дунав, Дон и Днепър. Още прясна вода се влива в морето от реките и валежите, че се губи чрез изпарение, но прекалено сладка вода се губят чрез балотаж на Средиземно море. Но преди хиляди години, морето беше много различен вид на воден обект.

В римската и гръцката пъти, Черно море, е известен като Euxine море, защото на находищата на светло сиво глина. В 12 500 пр. н. е., морето е много по-малък язовир, отколкото е сега, и е захранван от отток на вода от голям лист лед, обхванати Северна Европа и Русия. Климатът започва да расте по-топли и размера на прясна вода се влива в езерото е огромен. Имаше веднъж много големи езера в Северна Русия, която вече не съществува. В комбинация с Каспийско море и Аралско море, които са много по-големи, отколкото са днес, е имало пет пъти повече вода в капан в тях, отколкото е имало в Черно море. В крайна сметка, езерата нараства по-голям, докато те вече не могат да съдържат вода, която е била съхранявана в тях, и един по един, си бил разрушаване чрез физическо damns земя, които ги съдържат. Тяхното освобождаване от отговорност освободен течеше по реките, попълване на Черно море.

Климатът отново нарасна студ и от 9400 г. пр. Хр, и топене води на полярните шапки са се променили посоката, течащи на запад в Полша и Германия за това, което днес в Северно море. Черно море отново се сви до около 5600 г. пр.н.е., достигнал до най-малките си размери. Черно море не може да изпълни вече води през Босфора. До 5600 г. пр. Хр, неговата повърхност е около 350 м под язовирната Босфора. По това време, на височина от световния океан са се увеличили, а е около 50 метра под сегашното си равнище.

През 5600 г. пр. Хр, водите на Средиземно море чрез разрушаване в Черно море с такава сила, че земята мост над Босфора, които са служили като естествен язовир, се провали, което прави невъзможно за всеки, който преминава от Европа и Мала Азия за много години. От Кавказ планини в източния край на езерото, са били покрити с огромни ледници, щеше да е почти невъзможно за хората да се придвижват на юг, когато Черно море най-накрая наводнени. Живеещите по северното крайбрежие, където повечето хора са живели, ще са избягали на север и на запад, а тези, които живеят на южния бряг, който е малък, ще са избягали на юг в Близкия изток и Египет. Малцина можеха да избяга на изток, за известно време, защото на огромна бариера формира от много по-голяма Каспийско море, но във времето, много бежанци ще си проправят път на изток в Централна Азия и точки изток и юг. Но на запад, много пътува по естествени артерии, образувана от река Дунав, Днестър, Днепър и Дон Ривърс. Те пътували в богат ландшафт на Русия и Европа, откриват, че на жителите, които вече живеят там са расистки, свързани с тях. Те ще се появяват като бог, или Бог, мъже, защото им се чувствате физически, умствени и психически способности, но на външен вид, Европейският би са осъзнали, че те са свързани с тях по някакъв начин.

Тези бежанци най-вероятно загуби голяма част от имуществото си, да бъдат принудени да напуснат домовете си, а изведнъж. Няколко големи миграции са били открити от съвременните палеонтолози и археолози. Един миграционен път е било взето от група племена, известен като линейна керамика Земеделските производители.Те пътували по река Днепър, на север от Карпатите, чрез Бохемия и южната част на Германия във Франция.Последните открития показват, че движението им е по-скоро като нахлуване, което помита цяла Северна Европа. Друга група бежанци е дошъл да бъде известен като Vincas. Те пътували до река Дунав и в Унгария. Все още една група, много по-малки, се установява в това, което е сега България и е известен като Hamangians. Тази група от бежанците като че ли е единствената група желаят да се установят по нов бряг живеят. Други може би се страхува, че може да има повторение на всемирния потоп и се премества по-дълбоко във вътрешността. Все още една група в крайна сметка прекоси Босфора и са пътували по море през Егейско море и в Адриатическо море, неговата миграция стана известен като Данило-Хвар миграция. Всички тези убежища донесоха със себе си знанието на Врил, но не са успели да възстановят загубените си цивилизация. Тяхното появяване помогне за стимулиране на културно-цивилизационна революция в областта на технологиите сред хората, те се заселили сред.

В арийски бежанците притежава технологично разбиране добри от онези, сред които са уредени. Въпреки, че бежанците, в много случаи те бяха повече от местните европейски, и с техните чувства способности, те бързо ги претовари. На много места те ги домовете си, но в повечето случаи те intermarried с местните европейци. Тъй като те са на една и съща раса, че арийците са продукт на евгениката програма, на процеса на асимилация е бързо. Съвременните палеонтолози и археолози потвърдиха, чрез своите открития, че тези нови донесоха със себе си нови идеи и умения, които повиши нивото на култура и цивилизация в Европа до нови висоти.

Тъй като новодошлите са били ангажирани в търговията в продължение на векове, присъствието им в Европа помогнаха за създаването на бързото разширяване на търговията в Европа. Нови техники в добив и топене на метали са били въведени, които стимулират производството на всички видове нови стоки, включително инструменти, оръжия, бижута и други предмети. Тази нова революция в производството, генерирани широк обмен на промишлени стоки.

Миграцията на бежанци на юг е много различен случай. Тъй като по южното крайбрежие на Черно море, е много по-планински, е имало малко селище от Атлантида арийци. По този начин, броят на бежанците, които се премести на юг е много по-малки. Изселването на юг се наложи да пресечем див планински район на Анадолското плато. Районът вече е населен, а много от тези, там вероятно са били в контакт с Атлантида арийците преди ужасните наводнения. Има данни, че този регион опит наплив на хора веднага след наводнението на Черно море. Това е особено вярно на ливанския бряг. На шесто хилядолетие преди Христа е имало масово навлизане на отглеждане народи, които са били бежанци от Черно море от наводнения. Египет също се забелязва повишаване на нейните културни нива в този момент, и нейната икономика разширява по време на периода непосредствено след наводнението на Черно море. Всичко, от въвеждането на нови зърнени култури и домашни животни, за нови селскостопански методи и напояване рендосване, бяха въведени през този период.

Закавказието, областта между Черно и Каспийско море, са имали внезапна поява на съвременни технологии за отглеждане. Като че ли знания навяхване се от нищото, народите от този регион рязко започна изграждането на сгради и планиране на градове, заобиколен от засадени полета и ферми. Археолозите са съгласни, че трансформацията беше толкова внезапно, че тя трябваше да бъде в резултат на нахлуването на региона от страна на външни с добрата технология. Въглерод 14 датиране показва, че трансформацията се извършва в целия Близък Изток, в Египет, и Закавказието, всички дати от дясно, след като Черно море бе наводнен.

В древна земя се е намирала Месопотамия, оседла между реките Тигър и Ефрат, тази гореща и суха пустиня земя е пред очите на една от първите цивилизации, а може би и люлката на Западна и семитски цивилизации. Той е тук, че първият голям град записани в историята се появи. Изведнъж, сякаш навяхване от пясъците на пустинята, общности се появяват и много бързо се превърна в градове-държави. В района опит нашествието на бежанци на Черно море от наводнения. Водени от планинския север, те следват двете големи реки, докато те не и да мине, тъй като те са пуснати на Персийския залив на Персия. Ето ги и смесени местните хора, които много ги числено превъзходство, но с тяхна помощ, те започнаха да напояване на пустинята, като превръща гореща, парене пейзаж в зеленина и области с богато озеленяване. Те следващия започна да строи големи градове. Търговия и търговия скоро израства между градовете-държави. Новодошлите бяха Атлантида арийци и те донесоха със себе си това, което те успяха да спасят от Врил науката. Те са използвали силата на Врил да превърне пустините в breadbaskets. Цивилизацията, която израства е известно за нас като Sumeria и шумерски хора си спомнят пристигането на Атлантида арийци от север, в митовете и религиите, позовавайки се на тях, Бог-мъже, притежаващи голяма сила и да се чувствате, притежаващи знания и технология.

В шумерски език избягва определението, но повечето лингвисти се съгласят, че не е роден в региона. Рода, хората са подобни на най-древните египтяни и оригинални, които са били малко, Средиземно море Бялата раса. В шумерски Поема на Supersage, те говорят на собствения си произход, който започва с пристигането на състезанието на Бога мъже от север, датиращи от времето непосредствено след голямо наводнение на Черно море. В историята на Гилгамеш имаше седем мъдреци или мъдреци, излизащи от морето носи риба кожи. Те се кредитират с изграждането на стените на града Урук, и да доведе цивилизацията на шумерите, която включва напояване, селско стопанство, строителство, използване и топене на метали, и на изкуството на писане. Преди пристигането си в продължение на седем хилядолетия, местните хора в този регион живеят сред полите на Телец и Загрос планини, никога не позволяваме до пустинята бреговете на реките Тигър и Ефрат. Той не беше до Атлантида арийци пристигна ли са ги спазвате и не си наддаване. Под тяхно ръководство са построени големите градове-държави.

В колонизация на пустинята бе постигнато под ръководството на Бога мъже от север. Само с новите технологии за отглеждане и напояване, които донесоха със себе си, на базата на Врил науката, може да те превърне този регион най-тежки пустиня в градина. Използването на Врил науката, те са в състояние да овладеят водите на реките Тигър и Ефрат. Те направиха много имоти за себе си, както и публични храмове и стени около градовете им. Местните хора не са роби, а те се възползвали и израства богати по време на управлението на тези Бог-мъже. Бог, мъже, са дадени в шумерски изкуството като висок и притежава дълги, тесни глави с кавказки или европейски черти.

В арийци управлявал по-многобройните местни хора, но във времето, чрез смесени бракове, те изчезнаха в населението. Но следи от съществуването им са останали в шумерски език. В шумерски език е описан като едносрични. Но има и изключения от това правило. Тези думи, занимаващи се с селско стопанство и занаяти не са едносрични, но всъщност многосрични и по този начин чужди. Това е особено вярно за думи, описващи земеделски стопанин, говедари, овчари, рибари, плугове, метални Смит, ковач, дърводелец, тъкач, кожа работник, зидар, тухла-машина, грънчар, търговец, а дори и банкери. Тези думи не са били роден на шумерски език, но са били въведени от северните нашественици-Бог-мъже от север.

На езика или езиците на първородната атлантска арийци, вече не се говори, но лингвисти са били в състояние да възстанови мъртъв език, както и с използването на някой като дърво диаграма, могат да докажат как езици, говорени днес са свързани един към друг . Следи от език, говорен от древните арийци Атлантида може да се намери в много от древните езици, а в тези езици, говорени в момента в Европа и Азия, в тези територии, че Атлантида арийци избягали, след потопа.

Генетични изследвания показват и връзка между настоящите народи деня на тези региони. Гените, свързани с древната Атлантида арийци може да бъде открит в популациите в цяла Европа, Близкия Изток, Индия, Централна Азия и Северна Африка. Тези, които избягали от потопа мигрирали през тези райони и са оставили генетични следи, в различна степен, в гена групи от населението в тези региони, оставяйки след себе си доказателство за еднократна присъствие.

Индо-европейци: на атлантите БЕЖАНЦИТЕ

Генетичните доказателства показват, че голяма вълна от хора мигрирали през Европа, които притежават превъзхождаща технология. Тъй като те работели хора, които вече живеят в Европа, които са свързани с расистки себе си, въпреки че липсват им добрата технология и генетични модификации, те кръстосвали помежду си. Генетиците са имали възможност за изграждане на генетичната родословно дърво, показваща връзката на всички европейски народи един към друг. Всяка етническа група в клоните на дърво, показва степента на генетична вариация, че развитите през тези хилядолетия. Тъй като клонове отразяват генетично отклонение, на генетици са в състояние да проследи родословието на европейците назад към първоначалното си девствена родина.

Човешкият геном „показа, че съвременният човек, хомо сапиенс сапиенс, с произход от Африка. За 100 000 години преди първите хора напуснал Африка и се заселва в Близкия изток. От тук, един клон, посочени изток в Азия субконтинент и в крайна сметка преминава в Индонезия, канал и се установява в Австралия. Друг клон се мести в Източна Азия, докато все още друг клон премества на север и в крайна сметка прекоси Беринговия мост в Северна и Южна Америка. Но все пак друг клон пресича сухопътната Босфора мост в Европа. Тъй като тези различни клонове на оригиналния протохора разпределени в Евразия, различни пантеон на боговете след това слезе на Земята и смесени живота си сили с различни сегменти на прото-хората, като по този начин стимулиране на еволюционния процес и се дели човечеството в различни състезания човек, който ние познаваме днес. Всички езически религии, а не само индоевропейски религии, но езическите религии на всяко състезание има „произход истории“ се описва как си пантеон на боговете ходили някога на повърхността на земята и се смесва същността им с техните предци, създали своя собствена определена раса. В „Тайната Доктрина“, Блаватска обяснява как цялата еволюция на човечеството е бил засегнат от намесата на хора да се чувствате-боговете.

Това расова памет е характерна за всички хора и е оцеляла от хиляди години, неопетнена или изкривен. Добър пример за това е химн на Ригведа, който е запазил за двадесет и пет века в две версии: писмен и устен други.Невероятно, но и двете версии са останали последователно през вековете, дори и след устното версия е в крайна сметка, редуцирани с монаси, които вече не се говори на езика санскрит, в което се е предавало.Монасите, които в крайна сметка го поставя на перото, най-вероятно вече не разбира повечето от това, което те са били писане, но все пак те са съхранили непроменени. Причината за оцеляването на тези митове и легенди е проста-те расова спомени, които намират храна от и на знанието, Mimir Добре, че се намира дълбоко в мозъка на всеки човек.

През Евразия има много митове за да се чувствате и фантастични цивилизации сега губи в праисторията, а сега изчезнали Златни векове, когато хората са живели в полу-божествено състояние с боговете, както и притежава по-висш интелект, физическа сила и психически способности. Но спомените за тези изгубени цивилизации и цивилизация-майка цивилизация остава жив във всеки от нас. И всички тези приказки края по същия начин-с ужасни падението на човека. Многобройни митологии и религиозни традиции се говори за състезанието на мъжете, които са равни на боговете, или родени на боговете. Повечето от тях включват някои ужасни природни бедствия, включващи няколко вида ужасни наводнения или на земята потъва под водата хиляди години в миналото, преди писаната история. Тези, които оцеляха обикновено се отправят към големите плата или планини на Централна Азия, Тибет, Етиопия, Мала Азия или Иран. Тези оцелели евентуално разпространение в цяла Европа, Азия, Близкия Изток и Северна Африка, смесване с местните хора, които вече живеят в тези региони. Тъй като те са, те донасят със себе си много знания, от които те учи местните популации да се изгради много нови цивилизации. В резултат на това, бежанците често се гледа като богове, или като раса на Бога-мъже.

Бежанците скоро разделени на племена от различни хора, говорещи на езика произлиза от език, който говори след като в първоначалния си родина по протежение на бреговете на Черно море. Те са арийци, а по-късно атлантите от учени. Те притежавали тайните на Врил науката, и въпреки че повечето бяха само част от това губи науката с тях, то беше достатъчно, за да изглеждат като че ли те са притежавали свръхестествени сили.Тези индо-европейци мигрирали на изток в Китай и Индия, на юг в Иран, Sumeria и Египет, на запад в Европа и Средиземноморието, а дори и изпълнено в рамките на Канарските острови в Атлантическия океан. Във всички случаи те се смесват с местните хора намериха, живеещи в тези региони. В регионите, където местните жители са на една извънземна раса, като например в Индия, Близкия изток и Египет, те да се установят като управляваща класа, отделни и различни от тези, които управлявани. Но в момента те приравняват и изчезна в сместа. На други места, където не е имало местни популации, като например Sinkiang (Xinjiang), в Западен Китай, те създават един нов и напреднала цивилизация, който продължава от хиляди години в изолация. На места като Европа, където местното население е на една и съща раса като индо-европейци, но в предварително Врил-членка, те бързо се усвоява от населението, губят се чувствате сили.

Платон твърди, че друг гръцки с името на Солон, предадени на него информация за Атлантида. Той също така твърди, че Солон научава за Атлантида директно от египтяните. Те обясниха на Солон, че потомци на атлантите, които се заселват в Египет, заяви пред египтяните как тяхната прародина е била разрушена в голяма наводнения. Те са сред най-много индо-европейци, които се премести на юг в Близкия изток и се установява в Sumeria, Палестина и евентуално вземане на пътя си в Египет. Те носеха със себе си парченце от техните Врил науката. Те се установят като Бог-мъже и постави над семитски, Hamitic и други племена, които живеят в тези региони. В Египет, те били почитани като „Син на боговете“, и управлявал Египет фараоните. Тези фараони, използвани за борба с тежестта правомощията на Врил да се движат на големи камъни в продължение на стотици километри и да ги оставят на място в строителството на големите пирамиди, градове и други паметници.

Египтяните вярвали, че тези мъже са от Бог слезе от земята, която нарича Pount, и тя се намира далеч от Египет.Египтяните почитат тази далечна земя, която те твърдят, потънали под морето. Според египетски вярвания, двама от членовете по настоящата надпревара на египетските богове или Бог, мъже, Мин и Hothor, се говореше, че са пътуваше в Египет от тази Божествена земя, и че те им указания как да използват на Врил науката. Те са отчетливо различни на външен вид с по-малките, мед, плът цветни египтяните, които са били предимно кавказки-средиземноморски видове. Бог, мъже бяха високи, почти огромен. Очите им блестяха с цвета на морето и на косата си светеше жълто, като слънцето. Те бяха красиви и красиви на глед и те да се установят като аристокрация сред египтяните. Но във времето, те се смесват с местното население и в крайна сметка израждат, губят генетично по-големи правомощия. Тъй като те продължават да свързвам се чрез брак с местното население, на генетичните мутации, които им даде това, великите сили изчезнали, както и от осемнадесетата династия, тези от Бог мъже са изчезнали напълно в генетичния фонд на местните египтяни.

Когато испанците първите открити и проучени от верига от острови до северозападния бряг на Африка, известен като Канарските острови, в 1409, те намерили девствена раса от красиви хора, които живеят там.Местните жители на Канарските острови твърдят, че са пряко и незамърсени потомци на Атлантида. Тяхната височина се налага, средно седем метра височина, което е подобно на мумии намерени на островите, както и в Северозападен Китай. Те имаха черепната капацитет 1900 кубически сантиметра, най-големият известен размер мозъка, регистрирани някога от човек на човек навсякъде. В черепен индекс на мъжки черепа е 77.77. Те са руси косми, както направи и мумии, които са на хиляди години.

Бежанците на Черно море от наводнения разделени на две групи. Първите са по-голямата част и е живял на северния, източния и западния бряг на Черно море. Останалата част е живял по тесните южното крайбрежие.Когато на Черно море е наводнена, двете групи са били разделени, защото падането на мост в Босфора, на запад и на естествена бариера, че топенето на ледниците, обхванати кавказките планини формират на изток. По този начин, южната група на оцелелите избягали на юг в Мала Азия, Близкия изток и Северна Африка в крайна сметка, се смеси с народите намериха там. Много от хората, които живеят в Мала Азия са били повлияни от арийците много преди потопа. Още през 7000 г. пр. Хр, хората, живеещи там са били топене на мед в куки, игли, ножове и други инструменти и инструменти. Тези, останал там след потопа, и в крайна сметка стана индоевропейски народи на Анадолската Група: хетейците, фриги и лидийците. Други ще продължат пътуването си на юг в Месопотамия, Палестина и в крайна сметка в Египет. Техните номера са малки и че те въведоха цивилизация по тези земи, никога не си език заменят тези, говорен от местните хора.

Въпреки че на оригиналния език арийски оцелял за известно време в Мала Азия, развиващ се в говорители на Анадолската група, в северната група накрая разби на няколко допълнителни групи. Един от тях преместени на запад, във вътрешността на Европа и развиващите се в говорители на германски, келтски и италийски езици.Друга група пътували в Средиземно море, развиващ се в говорители на гръцки, тракийски и илирийски. Други групи, осмелил изток през северните брегове на Каспийско море и в Централна Азия. Последната група се разпада на няколко групи. Едно от разклоненията урежда по протежение на бреговете на езерото, което веднъж е било създадено в Тарим басейн, в Западен Китай, и има основания, което е известно като Torcharian цивилизация. Останалата част от тази група Югоизточна преместен в Иран, Афганистан и Индия. Това са говорителят на иранското и ведическата езици. Според двете езикови и генетични изследователи, отделенията се проведе в началото на петото хилядолетие преди новата ера, около шестстотин години след наводнението на Черно море.

Още в осемнадесет век, сър Уилям Джоунс от Индия, който се интересува от филология, забелязват приликите на санскрит и европейски езици. Скоро нова дисциплина стана учи това, което стана известно като семейството на индоевропейските езици. Филолози започна спекулират за оригиналния език на индо-европейци и мястото на първоначалното му родина. То се позовава на този език, на който Ur-език, и хората, които го говорят като Ur-хора, както и оригиналните им родина като Ur-родина. „Ur“ застана за „прабългари“ или „оригинала.“

В Европа, индо-европейци разпространява по целия континент в няколко вълни, смесване с тези на бялата раса, които вече живеят там. Генетичните доказателства разкрива само около 20 на сто от ДНК на съвременния европеец всъщност е слязъл от нахлуването в индо-европейци. Това доказва, че индо-европейски племена, които се разпространиха в цяла Европа покрива от които не са индо-европейци, като постанови, над тях, и в крайна сметка усвояване с тях. В повечето случаи те са малцинство, но тъй като на техните способности да се чувствате и науката, те бързо се превръща в управляващата аристокрация. С течение на времето повечето европейци приемат техния език, религия и обичаи, въпреки че голяма част от оригинала на европейската култура са оцелели, най-вече се усвоява по-новите индо-европейската култура, но в някои случаи, като с баските, на самобитна култура и език, оцелял в много по-чиста форма.

Първата вълна от индо-европейците започнат през четвъртото хилядолетие преди новата ера на култура и цивилизация, която стана в Европа ляво доказателства за съществуването му в много структури мегалит разпръснати из цяла Европа. Тези паметници, принадлежащи на тази първа велика цивилизация в Европа, могат да бъдат намерени както далеч на юг до островите Малта и Сицилия, в Испания на запад, на Британските острови и Скандинавия на север. Това е неправилно мисъл наведнъж, че те са доказателство за изследователи от Средиземно-финикийците, египтяните или крито-плаващи в Гибралтарския проток и уреждане по протежение на бреговете на Южна, Западна и Северна Европа. Но въглеродното датиране е установено, че тези мегалитни паметници и постройки са построени много преди тези народи е развил морски транспорт. Но дори и едва през първото хилядолетие преди новата ера, нито една от средиземноморските цивилизации някога на кораб, който може да плават успешно в бурни води на северната част на Атлантическия океан. Но ние имаме доказателства, че европейците някога е притежавал такъв кораб. Рок-картини открити в Bohuslän, в южната част на Швеция, датиращи от 1800 пр.н.е., показват жълти, двуетажни, рационализирани кораб, който изглежда забележително като примитивна кораб Viking, че ще бъде годно за плаване в северната част на Атлантическия океан води. Финикийците не се развива такъв кораб до около 1100 г. пр. н. е.

Повечето от мегалитната структури предхождат финикийците от хиляди години. Сега знаем, че 1168 menhirs, които препятстват безкрайно роли в Menec в близост до Bretan курорт Карнак, са били построени около 3500 и 2500 г. пр.н.е. В Ирландия, най-старата каменна структура в света, Newgrange, датира от около 3500 години преди новата ера, и да работят на Стоунхендж е започнало преди 1400 г. пр. Хр

От доказателствата, възникващи, ние вече имаме един нов образ на праисторически Западна Европа, а не като по-тъмно, примитивен и варварски региона, които съществуват в сянката на по-цивилизовани Близкия изток, но на една напреднала цивилизация, като се използват битове и парчета от загуби научно-Врил Научно-за изграждане на големи каменни структури и общности, живеещи в близост до природата, изграждане на долмени, издигането menhirs, изграждане каменни гробници, каменни къщи и села, както и изучаването на движението на слънцето, луната и звездите. Климатът около 5000 г. пр. Хр е по-топло, отколкото 2000 г. пр. Хр. Лози се развива като най-северната като Южна Норвегия и широколистни гори, обхванати повечето от Скандинавия.

Оцелелите от изгубена цивилизация на Атлантида, която не е съществувала в Атлантическия океан, но на бреговете на древната Черно море, построени две много различни видове цивилизации. В Близкия изток, Индия и Северна Африка, където те са малцинство сред чужди раси, и когато земята е била често безводни и сухи, са управлявали по-голямата част от хората и в крайна сметка изчезнаха през смесени бракове. В цивилизации са основателни, са силно урбанизирани, поради недостига на плодородна земя. Но в по-плодородните и похот пейзажи на Европа, те намериха хора, които са били расистки такива, каквито са и среда, които могат да подкрепят големи аграрни общности. Цивилизацията са построени в Европа е по-земеделски и съществува по-голяма хармония с природната среда. Те бързо се включва в броя на хората там, все едно състезание, който прие техните обичаи, език и религия. По този начин, след 5000 г. пр. Хр, има най-малко два полюса на цивилизацията и един в Западна Европа, а друга в Близкия изток.

Шегоръ Расате

Основи на Арийския мироглед

Богиня обезсмъртява тракийски цар. Стенопис от тракийската гробница до с. Свещари близо до гр. Исперих

Ние, арийците, сме духовна и творчески раса – от божествен произход. Днес нашата раса е в упадък, защото е заразена с чужди идеи и учения. И тъй-като живеем на границата между две големи епохи – махаюги, пред нас стои съдбовния въпрос на нашето съществуване: да променим из основи мирогледа си или да загинем. Да се върнем към нашия Арийски мироглед, към нашите ценности, заложени в наследствеността на нашата Арийска раса.

За да постигнем истинско разбиране за Арийския мироглед, длъжни сме да изучим цялото арийско наследство, а не само най-известното от него. Има две основни разновидности (подраси) на Арийската раса, стоящи в основата на две общности от народи. Едната, по-древната, е Атлантската (Кроманьонска, Протонордическа), от която са атлантските народи. Малко от тях са се запазили до нашето време. Другата разновидност е Северната (Нордическа) раса. От нея са индоевропейските народи, потомци на ариите – основните арийски народи днес. Народите от тези две общности си приличат помежду си по расовите разновидности, по сродните езици, и по общите вярвания и обичаи. Нещо повече – това са общности на идеологии; всяка от тях има обща идеология, наследена от нейната працивилизация. Тук поместваме основните положения от идеологиите на атлантските и индоевропейските народи. Между тях има някои различия, но всяка си има своята мъдрост. И двете са проникнати от арийския мироглед.

Идеология на атлантските народи

Атлантските народи са от Атлантската раса, най-древната разновидност на Арийската раса. Те са потомци на атлантите, народът на потъналата страна Атлантида. Много хилядолетия преди индоевропейците атлантите са владяли Света. Основните им владения са били в Западна Европа до Етрурия, и в Севозападна Африка – от Либия  до Египет, където и до днес живеят техни потомци. Държали са и много други земи – до Индия на изток, и цяла Америка на запад. Атлантските народи са древните египтяни и ибери, царския род на инките, управлявали Перу, също баските в Пиренеите, берберите в Магреба и гуанчите на Канарските острови. Те говорят езици от Баско-иберо-берберското езиково семейство. Приемници на Атлантската цивилизация са ацтеките и маите в Централна Америка. Последните са възприели високите си познания от народ от групата на баските и иберите, а доказателство за това е техния езикът, близък до баския. Днес тези народи са почти изчезнали, но тяхното наследство има съществено значение за изясняването на Арийския мироглед, затова не можем да го отминем.

За идеологията на атлантскит народи са останали оскъдни предания. Богатото писмено наследство на Древния Египет не може да ни даде вярна представа за техните ценности, защото още в преддинастическо време живеещите там атланти са се смесили с други раси, и са изгубили изначалния си мироглед. Така египтяните са изоставили вярата в Безсмъртието, постигнато с хероизъм, и са започнали да вярват, че то може да се спечели с “праведен”, но скотски живот – подобно на християните. Те са развили една робска духовност, основана на робското отношение към боговете.

Най-достоверна представа за идеологията на атлантските народи получаваме от историческите сведения за гуанчите – коренните жители на Канарските острови, почти изтребени от испанските завоеватели през ХV в. Дотогава те са живели изолирано на островите, и са били запазени като раса.

Атлантските народи са почитали като Върховен Бог Слънцето: Ра – египтяни; Инти – инки; Магек – гуанчи, които също са го наричали Ахухуран Ахахуканак – Великият и Всевишен Бог. Според едно египетско предание, някога в далечното минало слънчевият Бог Ра е бил най-почитаният и могъщ бог, и е бил близо до хората. Но по-късно хората са престанали да го почитат, и той се оттеглил високо на небето. Каква е поуката от това предание? Че остарял е всъщност не Богът Ра, а Слънчевата Арийска раса, похабена от расово смешение.

Редом с Великото Слънце, гуанчите са почитали и Великата Богиня-Майка – Ахамайек Ахгуяраксеракс Ахорон Ахаман – Вседържителка на Небето и Земята.

Държавността на атлантските народи е построена върху трифункционалното обществено разделение: жреческа каста, воинско съсловие и труженици – Египет; Перу. В малките племенни княжества на гуанчите господарски касти са били самите царски родове. Според закона на атлантите, върховната държавна власт принадлежи на Царя-Жрец от свещената Слънчева династия: фараон – египтяни; инка – Перу; менсей – гуанчи (о-в Тенерифе). Неговият род е от божествен произход – Децата на Слънцето, и е един вид каста. Затова в Египет и Перу царете са се женели за сестрите си, като единствено равностойни по божествения си произход. Историята на гуанчите обаче показва, че този обичай се е налагал само при крайна необходимост. По правило менсеите на о-в Тенерифе са вземали жени от други царски родове, а ако е нямало такива, тогава са се женили за сестрите си.

Атлантските народи са балсамирали телата на покойниците си, за да се превърнат в мумии – египтяни, инки, гуанчи. Този погребален обичай произтича от вярата, че душата запазва връзката си с тялото и след смъртта – в това вярват също и баските. Според схващанията на древните египтяни, човекът е изграден от три същности: тяло – Ка; душа – Ба; дух – Ах. След смъртта душата остава свързана с тялото, а духът може да преминава и в Отвъдния свят. Ако тялото обаче се разруши, душата и духът остават без дом, и загиват от страшната втора смърт, от който много са се страхували египтяните.

За гуанчите е известно, че са вярвали в Безсмъртието, постигнато с хероизъм. В неравните битки с испанските завоеватели, когато са нямали друг изход, те са се хвърляли от скалите с възгласа: Вакагуар! (Предпочитам да умра)

Според атлантския закон, след смъртта царете са били обожествявани и погребвани в огромни каменни гробници. В Перу дворецът дворецът на покойния цар-инка е превръщан в гробница, да бъде и  негов вечен дом. Следващият инка е бил длъжен да си построи нов дворец. Известно е, че фараоните в Египет още приживе са си строили пирамиди. Това обаче не са гробници, а храмове-обиталища на за душите им. Самите мумии на фараоните са погребвани встрани от пирамидите. В Централна Америка също има пирамиди, построени от атлантските народи, основатели на тамошните култури. За разлика от египетските, те не са островърхи, а пресечени, и не са били свързани с царски погребения – това са светилища, на които са се извършвали богослужебни ритуали. На тях жреците на ацтеките и маите са принасяли човешки жертви. Подобни пирамиди има и на остров Тенерифе.

Атлантските народи са издигали и светилища от огромни стоящи камъни, наречени на гръцки мегалити. Според вида им, келтите на Британските острови ги наричат с особени названия, наследени от завареното население: долмени, кромлехи и менхири. Те са свързани с вярата в Безсмъртието, и с култа към Богинята-Майка.

Има и още един обичай, свойствен за атлантските народи – изкуствената деформация на черепа –  египтяни, инки, гуанчи, баски. В ранна детска възраст черепът на детето се пристяга с превръзка, и се разраства назад, и така придобива удължена форма. Ние не знаем какъв е смисълът на този обичай. Друго умение, свързано с черепа, е извършването на трепанация – хирургическа операция, при която се изрязва отвор в черепа. Известно е за маите, инките и гуанчите.

Идеология на индоевропейските народи

Индоевропейците, наричани още индогермани или ариогермани, са народите от по-късната Северна раса. Те говорят сродни езици, от едноименното Индоевропейско езиково семейство. Най-ранните им поселища са били в степите на Източна Европа, откъдето са завоювали цяла Европа и значителна част от Азия. Основните индоевропейски народи, известни от древността до днес, са: индоарии, иранци (перси и мидяни), скити, траки-пеласги, елини, римляни, келти, германи, балти, словени. Повечето от тези народи се считат за потомци на ариите – основният индоевропейски пранарод. Има и още една група народи, между които нашите прадеди, древните българи и хуни, също келтите и масагетите. За всички тях е известно, че произхождат от кимерите – също древен арийски народ. Ние имаме основание да приемем, че кимерите са от атлантски произход. Тук представяме основните положения от индоевропейските митове, вярвания и идеология. Много от тях, като принципи на Арийския мироглед, са общи и за атлантските народи.

За Боговете и Мирозданието

Най-древният Върховен Бог, почитан от индоевропейците, е Небето-Баща: Дяус-Питар – индоарии; Дияпатурес – илири; Уран – елини; Бабай – скити; Тангра – хунобългари. По своето име на него отговаря Зевс-Питар – елини, и Юпитер – римляни. Елините са възприели култа към Зевс от пеласгите, родствени с траките, за които той е брат на Уран. Върховният небесен Бог е без образ и подобие.

Богинята-Майка е Ума – хунобългари; Деметра (Ом-Матер) – пеласги, от тях – елини, като богиня на плодородието; Бендида – траки; Анахита – иранци. Ума е и жената на Шива в хиндуисткия пантеон.

Върховният действуващ бог е Богът на гръма и войната, или само на гръма или войната: Индра – индоарии, през Ранноведическата епоха; Тархунт – хети; Зевс-Юпитер – по функция; Перун-Перкунас – словени-балти; Один (Вотан) – германи. При хунобългарите е Алп Барин, но той не е върховен бог.   Богът на гръма и войната е и Всеобщият баща – Праотецът на всички арийци.

За разлика от атлантските народи, за индоевропейците Слънцето не е върховно божество, а зависимо от волята на главните богове. То е от женски род: Суря – индоарии; Сауле – балти; Зоне – германи; или от среден род: Солнце – руси; Слънце – българи. Остатък от това вярване намираме в българските народни песни за Слънчевата майка, която всяка сутрин изпраща своето чедо Слънцето да обиколи Света. То е представено като дете, зависимо от родителските грижи.

Слънцето пътешествува по небосвода с огнена колесница, теглена от четири коня. През най-късия ден на годината един зъл владетел или великан го пленява и затваря в една кула (германи) или затвор (волжки българи). Но един добър юнак надвива злодея и го освобождава. В деня на Зимното слънцестоене – Юл – келти и германи; Еднажден – българи. Слънцето в известен смисъл умира и наново се ражда; Ражда се Новото Слънце, което е и символ на Праотеца: Вотан – германи; Крал Артур – келти; Цар Болг – българи.

В началото на Сътворението са Небето-Баща Тангра-Дяус Питар-Уран и Богинята-Майка Ума-Гея. От свещеното им бракосъчетание се е родило цяло поколение Богове. Върховният небесен Бог им е поверил управлението на природните сили, след което се е оттеглил. Оттогава Той само съблюдава Вселенския Ред, и се намесва в делата на боговете само тогава, когато Редът е нарушен.

Светът е сътворен от тялото на един великан, принесен в жертва от Боговете: Пуруша – индоарии; Гайомарт – иранци; Имир – германи. От плътта му Боговете са сътворили земята, от костите – скалите, от космите – дърветата, от кръвта – морето и водите, от черепа – небосвода, от мозъка – облаците, от дъха му – вятъра. От устата на Пуруша произхождат жреците-брахмани, от ръцете – воините-кшатрии, от краката – земеделците-вайши, от ходилата – ратаите-шудри. Целият видим свят, в който живеем, е едно голямо жертвоприношение (яджна – самскр.). Подобно предание е известно и от наследството на русите.

Има и друго схващане, че Светът (Вселената) произхожда от яйце – Златният зародиш (Хираня габха):

“В началото този свят не е съществувал. Но той започнал да расте… Той се превърнал в яйце. То се разпукало… Едната половина на черупката била сребърна, а другата златна. Сребърната  – това е Земята, златната – Небето. Външната ципа са планините, вътрешната – облаците и мъглите, жилките – реките, а белтъкът – океанът. Това, което там се е родило, е Слънцето… Когато то се е родило, възникнали шумът и грохотът, всички същества и всички желания…”

Чхандогя упанишада

Същата идея, но свързана с гръцката митология, са изказвали орфиците според Атенагор.  В началото са възникнали Водата и Тинята, които дават живот на змея Хронос, породил огромно яйце. От разчупването на яйцето са се образували две половини: Земята (Гея) и Небето (Уран). От вътрешността на яйцето е излязъл безтелесният бог със златни крила Фанес, който олицетворява Вселената. В него са заключени зачатъците на всички отделни светове, семената на боговете, живата материя. Родили са се Любовта и Разумът.

Светът се поделя на три царства: Небесно, Земно и Подземно; съответно Асгард, Мидгард и Утгард – германи; Прав, Яв и Нав – словени. На тях съответствуват трите основни цвята – бяло, червено и черно, според Арийския мироглед. Трите царства се населяват от богове, хора и демони.

Насред Света се издига Световното дърво – Дървото на живота: Идграсил – германи; Бой Терек – хунобългари. То свързва трите царства в едно цялостно Мироздание: с корените си то прониква в Подземното царство, стъблото му преминава през Земното, а с клоните си достига Небесното. Според германското предание от Еддата, Идграсил е ясен, но според вярванията на повечето индоевропейски народи – пеласги, келти, словени, Дървото на живота е Дъбът – дървото на вечния живот, пазителят на горската мъдрост. Кората на дъба е кафява – също свещен цвят. Както Свещеният Дъб свързва трите царства в едно, така и кафявият цвят представлява съчетание от техните цветове – бяло, червено и черно.

Накрай Света се издига Свещената планина: Су Меру – индоарии; Химинбьорг – германи.  Сушата е заобиколена от океан, опасан от огромен змей: Шеша – индоарии; Мидгард – германи; Хронос – елини.

Далечното минало се осмисля като война на боговете; война между божествените племена. Боговете на своя народ или раса воюват срещу демоните: деви срещу асури – индоарии; алпи-диви срещу йореги – хунобългари. Боговете може да воюват и срещу боговете на други народи или раси: олимпийски богове срещу титани – елини; Туата де Данан срещу фомори и Фир Болг – келти (Ирландия); аси срещу вани и великани  – германи. В прадревни времена се е разразил страшен двубой, в който Върховният Бог или един от главните богове е надвил един змей, праобраз на силите на мрака и разрушението: Индра – Вритра; Шива – морския змей Шеша – индоарии; Тешуб – Илуянка – хети; Зевс – Тифон; Аполон – Питон – елини; Перун – Змей Тугарин – руси. За подобен двубой се разказва и в преданията на други народи: Мардук – Тиамат – Месопотамия; Ра – Апоп – египтяни.

Злото възниква там, където природните закони са нарушени. То не може да бъде изцяло унищожено, а само овладяно. След като асите залавят злия вълк Фафнир, Вотан го вързва с верига, която е изплел от всички природни сили. Фафнир олицетворява злото, овладяно със силата на природните закони.

Подобно на Вотан, Шива е овладял кобрата Васуки, навита окоро шията му. Той е поел в гърлото си отровата и, затова то е синьо. Отровата на тази кобра е достатъчна да разруши него самия, както и целия Свят, ако я глътне. По такъв начин Бог Шива е спасил Света от разрушителните сили.

За времето

Съгласно Арийския мироглед, времето е кръгова величина. То протича в кръговрати от различен порядък, включени едни в други – малки, големи и още по-големи. Човешката история се състои от четири епохи-юги. Първата е Златният век-Критаюга – епохата на изначалното съвършенство, а последната е Черната епоха-Калиюга, в края на която живеем днес. През всяка епоха господствува определена раса, а краят и е белязан от някакво световно бедсвие. Това учение е познато от наследствата на индоарии, иранци, елини и келти. Съгласно ведическото учение, тези четири епохи образуват един по-голям кръговрат – Махаюга, с продължителност 12 000 г.

За жертвата, живота и смъртта

Арийците са потомци на безсмъртните Богове и са съизмерими с тях. Според арийските предания, хероите се борят с боговете и понякога ги побеждават: Херкулес – елини; Кухулин – келти; Иджик, който надвива Богинята Самар – хунобългари (Сказание за дъщерята на Кана)*. За ариеца не е прието да се моли на Боговете, той ги призовава за подкрепа в житейските си дела с обряди и жертвоприношения.

За да овладеем злото и за да живеем съгласно природните закони, ние хората сме длъжни да спазваме свещените обряди (ритуали), посветени на природните сили и Боговете; обрядите, завещани ни от Прадедите. Ние ги изпълняваме, за да подредим единичния си живот в съизмеримост с този на Вселената, за да се настроим към кръговратите на Природата, към ритъма на Вселената, към Космическия Ред. Защото словата об-РЯ Д , РИТУ-ал (лат.) и РИТ-ъм (лат.) са свързани с РЕД, което е и РИТА (самскр.). ОБРЯД значи привеждане в РЕД, от общия им арийски-индоевропейски корен.

Жертвоприношението е основният обряд за общуване между човека и бога – първият изпраща душата на жертвеното животно към някой бог, за да го омилостиви и възрадва, а последният трябва да му отвърне с подкрепа и блага. В знак на благодарност към Боговете се жертвува първият плод от всяко благо и начинание: първият житен клас, първото родено добиче, дарява се и първата плячка от войната.

“Един народ, който вярва в себе си, има също така и свой собствен бог. В него се почита всичко, което го извисява, всичките му добродетели. Той отправя своята благодат към нас, изпраща своите дарове към човека, който е длъжен да му благодари за това. Този, който се чувствува богат, ще бъде благословен. Един горд народ се нуждае от Бог, за да му принася жертви.”

Фридрих Ницше

Посредством жертвоприношението се поддържа разбирането за кръговрата на живота – в човешко и вселенско измерение. Убиването и смъртта се осмислят като неизбежно разрушение, необходимо за пречистването и възраждането на живота. Старото трябва да бъде пожертвувано, за да израстне младото. С жертви се отбелязват преходите между кръговратите на времето – смяната на годишните времена, краят на старата година, и на големите времеви кръговрати. В края на всяка голяма епоха – махаюга, Бог Шива разрушава Света с вселенския си танц, прави вселенско жертвоприношение, за го обнови. “Жертвата засилва растежа на Вселената” – Ригведа.

Животът иска жертви! В кръв и пламъци се ражда новият живот!

Индоевропейските народи са  извършвали и жертвоприношения на хора. За умилостивяване на Боговете са принасяли в жертва престъпници и врагове, и този вид човешко жертвоприношение представлява свещено възмездие, а не някакво сатанинско деяние. Според арийското разбиране, правото на достоен живот може да се защити само тогава, когато се заплати с друг живот. Пред Безсмъртните Богове се изявява волята за живот – за пречистване от дегенератите и надмощие над враговете. Човешки жертвоприношения са засвидетелствувани при:

1.             Келтите – принасяли са човешки жертви на капището на Кром Круах – Кървавата глава.

“…Онези, което заболеят от по-тежки болести, а съшо и тези, които постоянно учавствуват в сражения и се излагат на опасности, или принасят в жертва хора, или обещават да извършат това… Те вярват, действително, че ако един човешки живот не бъде заплатен с друг човешки живот, волята на безсмъртните Богове не може да бъде умилостивена; и в обществения, както и в частния живет, те съблюдават обреда на жертвоприношения от същия вид.”

Юлий Цезар

2. Римляните – Юлий Цезар е принесъл човешки жертви на Марсово поле край Рим.

3. Скитите – принасяли са в жертва всеки един на сто военопленници (по Херодот)

4. Германите – принасяли са човешки жертви на Вотан (Меркурий по Тацит)

5. Словените

“…Но когато се срещнат очи в очи със смъртта, било то по време на болест или на война, тогава се заричат, че ако техният бог ги спаси, веднага ще му принесат жертва, и отмине ли ги смъртта, изпълнавот своето обещание и вярват, че са откупили живота си именно с тази жертва.”

Прокопий Кесарийски

6. Българите – Кан Крум е принесъл човешки жертви пред Златната врата при обсадата на Цариград.

“А Крум направил жертвоприношение вън от Златната врата според обичая си, като пренесъл в жертва много хора и животни.”

неизвестен автор

“Това е народ, на който преди тебе е принадлежало всичко, което е поисквал, у когото е стоял на почит онзи,у който е купувал достоинството си с кръвта на враговете си.”

Енодий за българите

Да, велика е мъдростта на нашите прадеди! Доброто трябва да се защити с кръв! Доброто трябва да се полее с кръв!

С жертвоприношението е свързан и обичая да се прави от черепа на победения враг чаша, с която да се пият наздравици – така победителят приема жизнената сила (оренда) на врага. Пословична за нас българите е чашата, направена от черепа на император Никифор, с която Канас Ювиги Крум е вдигал своите победни наздравици. Обичаят е засвидетелствуван и при други индоевропейски народи: келти; траки – при племето одриси; германи – с чаши от черепи хероите във Валхала пият кръвта на победените. Най-висшата проява на жертвоприношението е саможертвата – обричането и пожертвуването на собствения живот за благото на Рода и Племето; самопожертвуването в защита на честта и достоинството, като по-добър избор пред плена и измяната. Саможертвата като триумф над смъртта. Идеята за саможертвата е дълбоко залегнала като ценност в основите на Арийския мироглед, и се възпява в преданията на арийските народи. Според германските митове от Еддата, Тир жертвува ръката си, за да бъде заловен и вързан вълкът Фафнир. Вотан дава едното си око в извора на Мимир, прави жертва, за да получи знанието. Вотан прави и още една жертва в името на знанието – той пробожда себе си със свещеното копие в Световното дърво и девет дена виси прикован на него, докато открива руните – знаците на мъдростта. “Жертвата на Один представлява един прастар ритуал. Той отдава своя стар живот и получава нов, понеже той стои девет дни и нощи на дървото, които символизират деветте месеца на женската бременност и последващото след тях раждане. Както едно новородено идва на бял свят с вик, и Один идва викащ при своето новорождение. От този момент  обаче той вече е по-различен – по висок, по-едър и по-бодър.”(Туле-семинар)

Бог Вотан

Величав пример за саможертва ни дава българинът Кочо Честименски от Батак. В разгара на кървавото Баташко клане, той застрелва децата си, жена си и накрая себе си, за да не бъдат поругани от озверелия башибозук. Няма равна по себе си и саможертвата на поручик Димитър Списаревски – небесния рицар, разбил се със своя изтребител във вражеския американски бомбардировач.

Съзнанието за жертвоготовност произтича от вярата в Безсмъртието. След смъртта си хероите и царете продължават да живеят на райски място, отредено само за тях: слънчевият остров Туле – по древногръцки предания; вълшебният остров Авалон – келти; дворецът на Вотан – Валхала  – германи; дворецът на Индра в свещената планина Су Меру – индоарии. Съгласно хунобългарските предания, хероите-алпи живеят на небето, и също са подвластни на Бога на войната – Алп Барин.(Сказание за дъщерята на Кана) Траките са вярвали, че ХЕРОЯТ става безсмъртен ХЕРОС.

В Арийския мироглед е заложено разбирането за душата и тялото в тяхната расова цялост, като неотменни дадености на расата. Съвършенството на душата има смисъл единствено в хармония с телесното съвършенство. “Здрав дух в здраво тяло”, както са казвали древните римляни. Безсмъртието на душата е постижимо само тогава, когато сме изпълнили смисъла на живота си в този свят – преборването за осъществяването на Рода. Безсмъртието, постигнато с хероизъм – това е нашето верую, завещано ни от великите ни арийски Прадеди, потомците на безсмъртните Богове.

Над хората и боговете властвува Съдбата – неизбежна и неумолима. Съдбите на хората се определят от трите Богини на съдбата: мойри – елини; норни – германи; наречници (орисници) в българските вярвания (предание за Крали Марко). Почитани са и от траките. По имена са: Клото, Лахеза и Атропа – елини; Урдур (Съдба), Вернанди (Настояще) и Скулд (Дълг) – германи. Когато човек се ражда, те се явяват при него и наричат какъв ще бъде животът му. Мойрата Клото преде нишката на живота, Лахеза я изтегля, а Атропа я реже и определя дължината на човешкия живот.

Макар и наречниците да предричат какъв ще бъде животът на човека, преди всичко това зависи от неговата собствена воля за порядъчен и съзнателен живот. Според арийското разбиране, не “Бог” или Съдбата наказват човека за грешщките му, а той сам се наказва, като си навлича страдание и бреме – карма, на себе си и на своето поколение, вследствие расово смешение и разпуснат живот. Кармата е противоположност на дхарма – нравственият закон, волята за ред и справедливост. Най-тежката карма е смесването на расите – то отравя кръвта на следващите поколения, и определя лошата им съдба. Затова най-съдбовният избор в живота на човека е изборът на съпруг – с това той решава бъдешето на своя род.

Според индоевропейските разбирания, след смъртта душата напуска тялото и се пренася в Небесното царство (Рая) или Подземното царство (Ада), или продължава да броди по този свят, като върши пакости (таласъм, вампир). При повечето индоевропейски народи погребението става чрез трупополагание, при някои чрез трупоизгаряне – индо-иранци, словени. При траките и индоариите след смъртта на знатен човек неговата (първата) жена е била длъжна да го последва в задгробния живот. Това произтича от разбирането за жената като неделима половина от мъжа – шакти (самскр.), в човешкия и в божествения свят. При българите, келтите и други индоевропейски народи обаче жената се е ползувала с правата на вдовица.

Арийците почитат душите на своита покойници и прадеди през определено време на годината, при прехода есен-зима (около 1-ви ноември). Това е познатият ни празник Велика (Мъжка) задушница; Самаин – келти; Хамаспатмедия – иранци. Чествува се също от балтите и словените. По това време преградата между Земното и Небесното царство се нарушава, и душите на прадедите спохождат живите хора. Според германските вярвания, в бурните зимни нощи вилнее Вотан с воинството си от Валхала. На празника хората устройват тържествена гощавка с вярата, че прадедите идват при тях на вечеря. Така живите възобновяват връзката си с прадедите и спечелват тяхното благоразположени и подкрепа.

Прародителите са изначални божества, свободни от гняв, съвършено чисти, винаги непорочни, надарени с велики добродетели.

За два пъти родените обрядите в чест на Прадедите са по-важни от обрядите в чест на боговете.

Прародителите винаги се задоволяват с жертва на чисти места, на речни брегове, на уединени места.

Закони на Ману

Никой не може да бъде по-голям от Прадедите!

За обществения ред

Арийският мироглед се основава на идеята за троичността – в обществото, в природата и в света на Боговете. Народностната общност се състои от три съсловия, произхождащи от жертвоприношението на великана Пуруша-Гайомарт-Имир. Тези съсловия съответствуват на трите царства на Мирозданието, и носят техните цветове.

Жреците са бялото съсловие. Те са мъдреци, духовници и законотворци. Пазители са на знанията, родовото наследство и Родовия Закон.

Воините са червеното съсловие. Те защитават Царството, и пазят обществения ред. Към воинското съсловие спадат още управниците, осъществяващи изпълнителната власт.

Тружениците са черното съсловие. Те творят земните блага.

Трите съсловия в човешката общество отговарят на Боговете в Небесното царство: господарски богове, богове на войната и богове (богини) на плодородието. Всяка съсловие има свой бог или богове-покровители, и свои храмове, където изпълнява посветените им обряди, и ги призовава за подкрепа в делата си.

По правило върховната власт принадлежи на Царя-Жрец. Той спада към жреческото съсловие, но ръководи всички съсловия, бидейки върховен жрец, върховен военачалник и самодържец. Управлението на царе-жреци от свещени династии обаче е било в сила само при някои индоевропейски народи. В древното Българско Царство държеше Родът Дуло, който не се сродяваше с чужди царски родове, според кимерийския Закон. Подобно управление са имали и древните германи според Тацит, и особено на остров Туле. Убедително свидетелство за свещената династия на Туле ни дава Прокоп. Според неговия разказ, живеещите през VI в. в областта на Белград херули проводили няколко благородници до Туле да изискат човек от царско потекло, който да им стане цар. След като първият избранник починал по пътя, те проводили второ пратеничество, до успешния му край. Името на остров Туле съответствува на Дуло и е свещено за нас, арийците. Туле-Дуло означава Богоустановен Ред, също управляващ по волята на Боговете. Остатъци от това свещено самодържавие са били запазени и в Древния Рим. Там е управлявал цар-жрец – Rex sacrorum, но самите жреци не са участвували в управлението.

За повечето индоевропейски народи е било обичайно жреческото (теократическо) управление. При него царят е от воинското съсловие, и управлява само военните и стопанските дела. Върховната държавна власт е в ръцете на жреческото съсловие, било то орден или каста. По големите държавни дела жреците прокарват волята си чрез царя; без тяхното съгласие на него не е разрешено нито да решава, нито да действува. Такова жреческо управление са имали индоариите, иранците, келтите и словените.

*

*     *

В течение на хилядолетията индоевропейските и атлантските народи не са останали напълно отделени едни от други – несъмнено е имало взаимни прониквания и влияния. Индоевропейците са погълнали част от атлантските народи, а някои народи от атлантски произход са проникнали сред индоевропейците, като са запазили господарското си положение и основните си закони и обичаи. За такъв народ приемаме кимерите, от които произхождат хунобългарите. Как иначе да си обясним обичаите на изкуствена деформация на черепа и трепанации, макар и символични; почитането на Слънцето като Върховен Бог, известно и за масагетите, също от кимерийско потекло; Свещената династия Дуло, която не се е сродявала с други царски родове; и преди всичко цялата усложнена държавна йерархия, с една съвкупност от звания, които не са познати на повечето индоевропейски народи, а имат подобия в най-древните цивилизации на Стария свят? Но към древните българи-кимери са се присъединявали и други народи, потомци на ариите – иранци, траки, готи, и така се е образувала съвременната българска народност. Тези народи са внесли своето изконно индоевропейско наследство в българската духовна съкровищница. Прочее наследството на атлантските и индоевропейските народи са едно духовно богатство, което ще ни помогне да изясним своята народностна съмоличност, и да възродим нашия Арийски мироглед.

Арийският мироглед се основава на следните три принципа:

1. Застъпва идеята за троичния порядък на Мирозданието, пантеона и обществото.

2. Утвърждава  ценността на расата, и йерархията на обществените слоеве.

3. Въздига воинските добродетели и осмисля борбата за господството на Рода в реалния

живот.

Да бъде и да пребъде Болг-Арийският Род!

Да бъде и да пребъде Великата Арийска Раса!

Да бъде и да пребъде Слънчевият Ред!

* В “Сказание за дъщерята на Кана” някои имена на божества и херои са тюркизирани, но описаният там хунобългарски пантеон  е индоевропейски по произход.

maltiski kalendar,iIrak

Русский Север — Прародина Человечества

Полярная Атлантида под таким заголовком в нескольких номерах газеты «АиФ» (№№ 46-49, 51, 52; — 2006 г.; №№ 5, 7, 8, 10, 12 — 2007 г.) напечатано интервью, доктора философских наук Валерия Дёмина. В нём В. Дёмин рассказывает об исследованиях проведённых им в поисках Прародины современного Человечества. Исследования В. Дёмина подтверждают мнение о том, что Прародина Человечества находится на Русском Севере.
Выносим это интервью на наш сайт полностью.

ИАС КПЕ
Полярная Атлантида

Принятую современными учёными-эволюционистами версию о происхождении человека разумного из африканских саванн Валерий Дёмин напрочь отвергает. Он уверен: прародина человечества находится в тех землях, которые принято называть Русским Севером. И даже ещё севернее — не исключено, что в районе полюса.

Аборигены считали их богами
— На чём основана ваша гипотеза? Какая у неё научная база?
— Во-первых, есть результаты девяти наших экспедиций. Найдены артефакты, которые требуют объяснения. Во-вторых, проведён анализ древних текстов. В таких книгах, как индийская «Ригведа» и иранская «Авеста», в китайских и тибетских исторических хрониках, в германском эпосе и русских былинах, в многочисленных мифах и легендах разных народов мира описывается северная Прародина с полярными явлениями — северное сияние, полярная ночь и день и пр. Согласно древним представлениям, именно с севера некогда мигрировали предки современных этносов.
Есть основания полагать, что раньше климат за полярным кругом был гораздо благоприятнее для проживания. Возможно, материк омывался тёплым течением наподобие Гольфстрима. Российские океанографы установили, что в промежутке 15–30тыс. лет до нашей эры климат Арктики был мягким, а Северный Ледовитый океан — достаточно тёплым, несмотря на присутствие ледников на континенте. Примерно к таким же выводам пришли канадские и американские учёные. По их мнению, во времена Висконсинского оледенения (около 70 тыс. лет назад) в центре Северного Ледовитого океана располагалась зона умеренного климата.
— Вы хотите сказать, что цивилизация гиперборейцев была старше мамонтов?
— Да, она существовала 15–20тыс. лет назад. И имела в своём арсенале летательные аппараты, это была высокоразвитая цивилизация. В священных книгах многих народов есть описания контактов с «небесными пришельцами». Аборигены относили эти явления к области чудесного и считали гиперборейцев богами или полубогами. Думаю, подавляющее большинство архаичных мифов, повествующих о деяниях богов и полубогов, — это всего лишь облачённая в эзотерическую форму действительная история Земли.

maltiski kalendar

Календарь малосыянский

Палеолит – исторический период времени, в котором человек пользовался орудиями труда из камня. Палеолит приходится на период времени от 2,6 млн. лет до 10 тыс. лет до р.х. Палеолит совпадает с геологическим периодом времени, который называется «кайнозой». В России (в Сибири) найдены палеолитные стоянки, возраст которых составляет ~ 35 000 лет. На предметах, найденных на этих стоянках, нанесен «орнамент». После изучения этого «орнамента» выяснилось, что сибирские палеолитяне, таким образом, производили календарную запись времени. Система счета единиц времени, система расчета единиц времени, форма записи единиц времени, присутствующие на «орнаменте» сибирских палеолитных находок, не имеют аналогов ни в одной из известных культур древнего мира. Календарная информация, запечатленная на этих палеолитных находках, служила палеолитянам и учебным пособием (календарная книга) и мобильным компьютером (арифмометр и мнемометр), дающим стандарт для календарирования времени, измерения времени, ориентации во времени. Палеолитные находки Сибири с календарным орнаментом объединены в единую систему с общим названием Сибирская календарная система (календарь сибирский). К этой календарной системе относятся:
1. календарь мальтынский
2. календарь ачинский
3. календарь малосыянский

ivanmitev

През лятото на 2005 година прекарах две незабравими седмици в Украйна – в поклонения на исторически и свещени места и в срещи с мои приятели от украинските културно-патриотични среди – родновери (езичници) и казаци. От 21 до 25 август гостувах на Полтавската община на Обединението на украинските родновери, благодарение на любезното гостоприемство на неговата ръководителка – волхвиня Веданна (Олеся Обревко). В продължение на 5 дни разглеждах забележителностите на Полтава, както и някои исторически места в Полтавска област, свързани с миналото на българи и украинци.

Ние българите и украинците сме близкородствени народи – не само като славяни, но и като потомци на древните арийски народи, живели в земите на Украйна. Исторически осведомените хора свързват най-ранното българско присъствие в тези земи с предисторията на Киевска Рус, когато тук до VII в. н. е. се е разпростряла Старата Велика България, според общоизвестните византийски източници. В историческата литература тези сведения се съпътстват от лъжливата теза за тюркския произход на древните българи. Като независим народоизследовател аз поех по следите на българската родова памет в родни и чужди източници и преоткрих историческата истина, че древните българи са един клон на кимерите – един от най-древните арийски (индоевропейски) народи. По свидетелството на Херодот кимерите са живели в земите на Украйна до идването на скитите през VII в. пр. н. е., но тяхната култура, наречена от археолозите Трако-Кимерийска, е отнесена към началото на II хил. пр. н. е. Разкритията по тази и по-старите сродни арийски култури (Триполска и Курганна) представят днешна Украйна като прародина на арийската (индоевропейската) суперетническа общност и кимерите като арийски пранарод. Въпросната арийска Прародина трябва да свържем и с днешните български земи, на основание на енеолитната култура от Варна, съвременна с Триполската.

По стечение на историческата съдба българските прадеди напускат своята прародина, поемайки пътищата на изток, но после отново се завръщат към нея. За сродството на древните славяни (русичи) с кимерите свидетелства Велесовата книга: „Кимеры также отцы наши“, а също Сказанието на Захариха: „Так киморы долго и предолго были над нами, а были они нашей веры и нашего языка“. Последното се отнася за българите от Старата Велика България (II-VII в. н. е.), предшествала Киевска Рус. Близка историческа съдба имат българи и руси през Средните векове – в борбата срещу хазарското нашествие и срещу домогванията на Византия за поробването на нашите народи чрез налагането на чуждата на нашата раса християнска религия. Последният владетел на Старата Велика България – Кан Кубрат (царувал 615-665 г.), е погребан до с. Мала Перещепина, Полтавска област. Неговият син Кан Исперих (царувал 668-695 г.), основал днешна България, продължава да държи земите до р. Днепър в неравна борба с хазарите, в която намира смъртта си. Неговото погребение е открито до с. Вознесеновка, днес във вътрешността на гр. Запорожие. Знаменателно е, че недалеч от това място – на остров Хортица, е загинал Княз Светослав Храбри – също в бой с хазарите. Този най-велик владетел на Киевска Рус е останал в историята с похода си срещу Византия, в който е обединил силите на руси и българи в защита на Родната Вяра.

На 23-ти август проведохме поклонение на гроба на Кан Кубрат до Мала Перещепина. Мястото на погребението се намира в покрайнините на селото в китна борова горичка. В началото на горичката е поставен мраморен надпис: „Кубрат засновник Великой Болгарии“ (тук е допусната грещка – Кан Кубрат е последният владетел на тази държава), а навътре по пътека се стига до мястото на погребението. Там е поставена черна надгробна плоча със знака „IYI“ – рунически символ на владетелския род Дуло и изобщо свещен символ на българите. Около паметника се виждат и други могили, вероятно на воините на Кана. Заедно с волхвиня Веданна, полския родновер Станислав Потребовски и полтавската журналистка Людмила Кучеренко проведохме обряд в памет на Кан Кубрат и неговото воинство. „Почивай в мир Кане Кубрате Ювиги, Бащице! Ние помним твоя Завет. Ще пребъде Болг-Арийският Род и Великата Арийска Раса!“ – с тези клетвени слова направих възлияние с вино на неговия гроб. След това в приповдигнато настроение произнесохме наздравици в памет на живота и делото на нашите прадеди и за пребъдването на нашия Славянски и Арийски Род. На честването впоследствие се озова и един местен селянин – Володимир. Останах удивен от почитанието на този човек към българския Цар-Праотец като към свой владетел и закрилник: „Кубратик – наш братик. Он захищал Украину от турок и татар.“

В същия дух премина и поклонението на арийските кургани до Кременчуг – скитски и по-ранни, вероятно кимерийски погребения, най-ранните от II хил. пр. н. е. Аз и моите съратниците-родновери – повечето от Полтавска област, се отправихме бодро през степта към мястото на поклонението. Запалихме жертвения огън и се пренесохме в света на Прадедите, в нашия Златния Век, когато Те са живели праведно, в сговор и съгласие, спазвали са Родовия Закон и са създавали здрави семейства с много деца. В своята служба влъхвиня Веданна спомена всички прадеди, живели по украинските земи: „Слава Предкам – трипильцам, ариям, киммерийцам, скифам, словянам, русичам!“ Аз произнесох знаменателните слова от Зографската история за времето на могъществото и възхода на нашите прадеди – кимерите, преди 4000 години: „Българите излязоха в древността от Волга и Черното море, и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ. И умножиха се, и се разселиха по много земи.“ След това изказах пожеланието в недалечно бъдеще това място да стане повратна точка във възраждането на нашата Арийска цивилизация