Категория Статии

УТРО
7 часа сутринта. Кварталът се оглася от неистово лаене на малко “бясно” кученце. Звукът се удря в блоковете и се връща обратно. Две красотки, вече са седнали на пейката и обсъждат първите за деня клюки, а покрай тях търчи едно от онези малки сладки кученца, дето им връзват панделка на кукуригото и дето приличат на плюшени играчки. Цветята по балконите на отсрещният блок се любуват на първите слънчеви лъчи. Чичото с ветропоказателите от високият блок вече изработва нещо в импровизираната си работилничка на Прочети цялата публикация »

Може би няма да съм изчерпателна и хронологически подредена и точна, но искам да споделя моите преживявания като член на СДС и председател на пратия в него. Напоследък чета доста неща за този период от живота в Русе и всеки поднася информацията от своята гледна точка, но това което искам да разкажа, не съм го срещала никъде. Всички спрягат какви ли не имена за първият председател на СДС в Русе, но никой до сега не написа, че това е Светлана Бурова, която комунистите убиха инсценирайки катастрофа. Каква катастрофа може да бъде, когато жената е убита на автобусната спирка. Освен нея други пострадали няма в този инцидент. Прочети цялата публикация »

ПРЕЧИСТВАНЕ

Продъни се небето!
Нощеска още
зарони то сълзи
и плака,
плака,
плака…
зората чак закри.
Сумрак е всъде!
Дъждът вали,
вали,
вали…
Със сивата си пелена
два дена във един превърна,
Петрово-Павлов ден.
Светците чрез дъжда,
пречиствайки природата
очакват и злините наши
да пречистят.
Да грейне слънце
в нашите души,
любов и мир
да възцари.

1 март. Очакван празник от млади и стари. Предвестникът на Пролетта. След празника на любовта и виното естествен техен адекват. Носи в себе си любов и топлина, бодрост и настроение. Мартеничките, ах тези мартенични… Всички ние пазим в себе си вълнението, което изпитвахме от очакването на пощальона, носещ ни пликът-изненада. Разкъсваш го с треперещи ръце и и виждаш малкото съкровище, изпратено за теб , единствено за теб, от твой приятел или роднина, но човек, даряващ ти любов и топлина. Сега децата също като нас, броят количеството на своето богатство и състезанието е във ход – печели тоз, който притежава най-много мартеници.

При мен обаче, по традиция за всеки празник  вървят ръка за ръка радостта и мъката, веселието и скръбта.

Преди година на 1 ви март завърши земният си път сестрата на баща ми – леля Живка. Русокоса красавица в младостта, селска труженичка през годините, всеотдайна майка и моя леля. Големият й син Дочо, е мой връстник. Родени сме в един и същи месец ( той на 5, аз на 8 март). Като деца бяхме неразделни. Кой кого пазеше, не се знае, но аз бях по- буйнта. Той беше кротък и послушен и по тази причина ни разрешаваха да излизаме заедно, особено на кино. Леля беше висока и стройна, поради което и ходилата на краката й бяха по-големи, но явно това и носеше неприятности с намирането на обувки и ме съветваше – ”Носи лели, малки обувки, нищо че ще ти стискат, така ходилото няма да порасне!”

Като се замисля, дали съм изпълнявала нейния съвет – не знам, но наистина в детството обувките, които носех все ми стискаха.

Леля плетеше на една кука, не само чорапи и покривки, но и декоративни изделия. До ден днешен съм успяла да запазя едни гъбки, те са като букет с обща основа и са пълни с памук, за да стоят изправени, като истинските.

В най-трудният момент от живота ми, тя ме напълни с любов и покрепа, както гъбките успях да остана права и да оцелея. Благодаря ти лельо!

1ви март е свързан и с друг любим за мен човек – вуйчо ми( брат на майка ми).  Той ( бог да го прости) бе роден на този ден. Когато аз съм се родила, вуйчо Кральо го изпратили да пазарува в Търново разни неща за бебето и по-тази причина, моето юрганче е със синя коприна, а не розова. За първата ми Коледа е донесъл най-голямата елха – едва са я вкарали в стаята, обаче ролята му на дядо Мраз не се получила успешна. Облякъл той кожух, сложил торба на рамо и понеже си беше едър и висок изпълнил цялата стая, а аз съм се уплашила и писнала неистово.

През годините с него сме имали и хубави и лоши моменти, но любовта между нас си остана.

Ех, 1 март , изпълнен е за мен със спомени, които баба Марта ми разказва всяка година!

29.02.2016г – 08.32ч

ВЕЛИКАТА КОМПЮТЪРНА ГРАМОТНОСТ НА РАБОТЕЩИТЕ ПО ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ НА ВЛАСТТА

Дълго време нямах тема, по която си струваше да се пише, но вчера 27.042015г се появи такава.

С приятели решихме да се поразтоварим от ежедневието и да отскочим за час-два до Гюргево-Е къде е … , оттатък Дунава !

Речено – сторено! 11р15 сме на КПП Дунав мост, а там опашки от коли и тирове от двете страни. Близо до нас беше спряла машина за поставяне на асфал и ние попитахме работника от Пътно строителство, дали знае какво става. Човека ни отговори, че преди 10 минути румънците започнали ремонт на моста.

Идващ обаче шофьор на ТИР, който бе разговарял с Митническите служители каза, че има проблем с компютрите и ние зачакахме, като всички останали. Времето си минаваше, стана 12 часа, резултат никакъв. Шофьорите свирят с клаксони. Таксиметровите се притесняват за клиентите си ( японци, англичани и германци) , които имат полет в 15,30 от Букурещ, а митническите служители обядваха, изхвърлиха си в кошчетата отпадаците от обяда   и нищо…

Наближава вече 13 часа и реших да отида директно да попитам какъв е проблема, че вече близо два часа висим под палещите лъчи на обедното слънце. Хорицата от Митническата служба ми казаха, че цялата система на територията на Български Митници е блокирала и че дори Полицията не можела да вземе някакво решение.  Шашнах се !?!

– Какви хора са назначени на тези работни места, че срината компютърна система на такава възлова позиция не може да бъде възстановена с часове ???  Как няма решение? Нали всички компютри са свързани и имат един общ сървър! Няма ли кой да рестартира компютъра на сървъра? Спира компютъра , изчаква 15-20 минути и пак  го включва! Системата се ресетва и всичко е на ред!

Не знам, дали доложиха моите думи или някой работещ в сървърът се е сетил, но след  двайсетина минути компютрите проработиха и движението се възстанови.

http://www.bpost.bg/article/35533  Цитирам изявление по случая “Причината е в ремонтни дейности под контрола на Гранична полиция-полага се асфалт и доколкото разбираме участъците са на самия Дунав мост, заяви пред нас Руслина Александрова, говорител на Митница-Русе. Спирането на движението е временно, в готовност сме веднага щом има възможност да започнем да пропускаме колите, посочи Александрова.”

Питам се, тази жена има ли представа от полагане на асфалт и то на участъци от самия Дунав мост?!? Та моста има само две ленти( не две платна с по две ленти) , а всички знаем, че върху горещ асфалт не се минава веднага след полагането му!!!

Минавайки по моста установих, че наистина от румънска страна Дунав мост е с нов асфалт,  който е положен преди няколко дена.

Светланда Йорданова Рашкова

28.04.2015г – Русе

ЕДНА МНОГО ТЪЖНА ИСТОРИЯ

Имало някога, едно малко момиченце, то било толкова тъжно, но майка му не забелязвала това, защото била обсебена единствено от своите желания. Тя искала да властва над всички и над всичко! Искала винаги да става това, което тя каже и така, както тя вижда дадената ситуация!

Момиченцето било умно и рядко й се противопоставяло, но имало нужда от собствено пространство. То искало да общува с децата, да тича на воля, да има часове, в които да не е с майка си, за да може тя да си почине и спокойно да свърши своите ангажименти.

Майката обаче не можела да се освободи от своя страх и все повече и повече обсебвала детето. Тя изтощавала себе си, защото е непосилно един човек сам да върши всичко – да работи, да учи, да домакинства и винаги да е с детето си. Тя се страхувала, да не би момиченцето да обикне някого другиго повече от нея и голямата й ревност направо смазвала детето.

То все още било малко, за да може да й обясни, че иска да бъде на саме с бабите си, дядовците си или баща си.

Не можело да й каже, че ще се чувства свободно и още повече ще я обича, ако се отнася с него,  както всички майки с децата си. Нямало как да й подскаже, че тя не бива да бъде по всяко време с него, че не бива да се притеснява, ако го остави за часове без нейно присъствие при някоя от бабите му, но не бабите му да идват, а то да отиде у тях, за да може да бъде в друга обстановка, а не все в къщи. Другите деца ги оставяли и с дни, но него никога, дори за часове. Нямало как  да й обясни, че ще се чувства щастливо да общува с тях, без да се притеснява, какво ще каже мама. Ще е гордо, ако може да отиде само с татко някъде – при баба и дядо, които са негови родители, в парка или при неговите приятели.

То просто водело много еднообразен живот и затворен живот, като с часове стояло пред компютъра и непрекъснато било с майка си.

Майката не забелязвала, че детето е като зомбирано в нейно присъствие и че това вреди на неговото здраве, което наистина започнало да се влошава, а пък от своя страна този факт карал майката още повече да ограничава свободата на детето.

Ревността й се превърнала в егоизъм, защото не можела да прозре, а и не искала да признае пред себе си, че няма собствен живот, че е загърбила приятелите си, че просто не знае какво да прави, когато е сама. Егоизмът й граничел с Щестлавието.

Самата тя не осъзнавала, че губи много от човешкият си облик. Започнала да мрази всички и всичко, да се страхува от нормалното човешко общуване, да вижда във всичко заплаха, но най вече да смазва детето си с неистовият си контрол, без да разбира, че това малко момиченце може би вече дълбоко в душата си я мрази.

Майката не е опитвала да разбере реакциите му, тя просто чува единствено себе си!!!

БЛАГОДАРНОСТ
8 март е ден на мама,
но какво да й даря?
Та за грижата голяма,
аз да й благодаря?
Ще й дам искрица,
част от моите мечти!
Ще й дам сълзица,
част от моите беди!
Глъдка въздух,
бъдещето мое!
Капка мъка,
от моята душа кървяща!
Шепа щедрост,
част от моето сърце
и любов, любов, която
във живота ме крепи!
07.03.2015г ( 23,26 ч)
Светланда

 ИВО БЕРОВ:

Биячът – наркодилър и търговец на амфетамини става премиер. Така е при властта на простаците

Има един- два на пръв поглед съвсем естествени отговори на един или два основни въпроси на битието ни. Единият въпрос : „Защо в Българя простаците са на власт „ си има на пръв поглед съвсем естествен отговор : „Защото ги избират простаци”. А простаците, както и глупаците, невежите, слабограмотните, лековерните, неосведомените, плиткоумните, некадърните и нахалните, както се знае, в България са мнозинство. Те всъщност са мнозинство не само в България. Но в България са управляващо мнозинство.

…

И все пак. Защо простакът би трябвало да избира простак за свой водач ? Защо невежият и необразованият човек трябва да избира невеж и необразован човек за свой представител ? Защо глупавият човек трябва предпочита да бъде ръководен от глупак ? Прочети цялата публикация »

НАЛАПАН КОКЪЛ СЕ НЕ ПУЩА, НАХАПАНА ПЪРЖОЛА СЪЩО, А БАНИЦАТА СИ Я ИСКАМЕ ЦЯЛА

Исками се да не ми пука за това какво става в липсващата политика на България, но… уви само ми се иска. Управляващите на даденият етап си заравят „кокали” за бъдещето, защото смятат че са вечни и че смъртта няма да ги застигне. Смъртни сте! Не забравяйте, че сте смъртни! Това е единствената причина, която не може да ви осигури налапване на цялата „Вселена”. Прочети цялата публикация »

СЪБУДЕТЕ СЕ !!!

Гледам, слушам и чета за големите бедствия в цялата ни страна. Задавам си един единствен въпрос – Какво трябва да се случи, че върхушката от управленци, заедно с правителството, парламента и президента да разберат, че трябва да се махнат?!? Прочети цялата публикация »