Категория Стихове

Чаша вино,

задължително – червено,

че този цвят е на кръвта,

която то възпламенява,

тъй както я разпалва любовта.

Бушуват страсти,

вихрят се копнежи.

Емоции разпалени за миг,

огньове буйни стават.

Любов или пък ярост.

Лудешки танц

душата заиграва,

пропадайки,

възнасяйки се,

застиваща в екстаз…

Любов или пък ярост.

Огньове буйни стават,

емоции разпалени за миг.

Вихрят се копнежи,

бушуват страсти.

Тъй както ги разпалва любовта,

която то възпламенява,

че този цвят е на кръвта,

задължително – червено,

чаша вино…

св.Валентине,

св.Валентине –празник за радост и мъка.

Мъка – това е любов.

Радост – отрова синяйна.

Весел празник Зарезан –

кой зарязан,

кой засмян.

Трифон ли си,

Дионисий

или

Бакхус?

Валентин

или

Любов !

Важното е,че те има

и даряваш ни с Любов!

Днеска всеки се вдобрява,

влюбен е светът –

кой във мене,

кой във тебе,

кой във виното дори.

Весел празник,зимен празник

сгрей човешките души!

КЪСНА ЕСЕН

Вятър свири от нощес,

Зима иде щеш, нещеш.

Дъжд вали на поразия,

всеки бърза да се скрие.

В сивотата на деня,

черното се застоя.

Тъжно клоните размятат,

голите дървета.

Вятър Север им отвя

гиздавите дрешки,

зъзнат и треперят…

Няма птички, ни трева,

черното е всъде,

сал проблясва тук, таме

цвете от дъгата,

пеперуда съща –

хризантема.

8,44ч – 26.12.2015г

Светланда

ЕНЬОВ ДЕН

Вили, Вили, Самовили,

77 (седем,седем)билки свили,

половинката завили

в пукналата се зора.

Капчица роса отпили

гмурнали се във трева.

Тихо думи заредили

за човешки чудеса:

Като змия пепелянка,

да избяга зло от тук

и да пукне от заранка

черна чума, черна дума.

Вихър болести да помете,

здраве всеки да  даде!

Разумът да наделее,

птица песен да за пее.

За голямото добро,

да се хванем на хоро.

Слънчеви лъчи заплитат

момци млади и засмени.

В люлка бързо ги оплитат

моми алени, червени.

Дъга – пъстра въртележка

Еньо врътка и нарежда:

Има някаква надежда

щом се лято възцари

и търкулна колелото

на човешките съдби.

24.06.2014 – 13.36ч

Светланда Йорданова Рашкова

ОБЩУВАНЕ

Орловият ти поглед

впива се във мене.

Усти присвити във

усмивчеца ехидна.

Лице излъчващо

и топлина, и нежност.

И взирам се,

и взираш се,

и ето потича

връзката мисловна…

Поляните, баира

и лъкътушеща река,

и моста стар,

метален и самотен,

и полъха на

родните поля.

Ухание на детство,

младост и надежди…

Гордо крачещ

щъркел в долината,

търсещ жаби за храна…

Тече, тече,

мисловната река.

21.11.2015г

Светланда

ОЧАКВАНЕ

След малката принцеса,

пристига принц

в родът Павлов.

Очакван е със

трепет и

искренна любов.

И всички баби, лели

и братовчедката дори,

се питат, той

кога ли  на тоз

свят ще се появи?

За дядо Дарко,

дума няма – това

е радост

най-голяма.

14.11.2015

Светланда

ПЪЛНОЛУДИЕ

Луни, луни,
пълнолуни;
пълнолуни,
пълнолуди…
Всичките ни
подлуди,
станали сме
във зори.
Слънце веч
ни се присмива
и сърдито е дори,
че не даваме
му мира,
мъничко
да си поспи.
Утрото и то роптае
да мирясаме подир,
че денят ще се разкае
и ще почне да вали.
Луни, луни,
пълнолуни;
пълнолуни,
пълнолуди…

15.11.2015
Светланда

ПРИЯТЕЛСКИ ШАРЖ

Усуква се нещастникът,

усуква  и като

куче език изплезил

е дори…

жена щом види,

потичат лиги

до земи.

Щом чужда тя е

и плод, отколе забранен,

муха ухапва го

в главата,

забравя сетен ден.

Мъже – човешки

същества твърдят били …

А що ли в тях,

Човеците не видя?…

Ни разум, ни талант,

а за галантност –

дума да не става.

Мъж родили се – той

знае всичко…

Да пие бира,

да гледа мача,

да плещи

зазубрени слова.

Да вярва, че

светът със него

е започнал и

с него ще се изпари.

Мъже…

10.09.2015

Светланда

КАТО ПРИКАЗКА

Немирна Есен златокоса,

завтурна се

в полето боса.

Подире й пък хукна,

пламтящия Септември.

–         О, чакай! Стой!-

–         пресрещна го Октомври.

–         Где хукнал си?

–         Та тя е моя!

Сбогувай се със нея

и върви…

Септември се стъписа

и рукнаха сълзи…

пороен дъжд.

Студът скова

ранено му сърце,

ридания разтърсиха

душата.

Напет и млад,

Октомври,

я хвана за ръка .

Есента смири се.

Стрела любовна

я уцели.

От свян – поруменя,

обви се в хиляди

дантели – мъгла…

30.09.2015г ( 09ч)

Светланда

СБОГУВАНЕ

С наслада

отстояваме горещините,

на сетните

летовни дни,

че Есен чука

на вратите

и зимни

песничи реди.

Лъчите жарки

не ни плашат,

че Слънчо

скоро ще заспи

и сал усмивка

ще остане

връз топлото му

личице.

Ще сгуши се

във есенните багри,

ще попалува

с вятъра студен

и хиляди

искри ще палне

връз ледените

зимни дни.

04.09.2015

Светланда