Категория Стихове

ЕНЬОВ ДЕН

Вили, Вили, Самовили,

77 (седем,седем)билки свили,

половинката завили

в пукналата се зора.

Капчица роса отпили

гмурнали се във трева.

Тихо думи заредили

за човешки чудеса:

Като змия пепелянка,

да избяга зло от тук

и да пукне от заранка

черна чума, черна дума.

Вихър болести да помете,

здраве всеки да  даде!

Разумът да наделее,

птица песен да за пее.

За голямото добро,

да се хванем на хоро.

Слънчеви лъчи заплитат

момци млади и засмени.

В люлка бързо ги оплитат

моми алени, червени.

Дъга – пъстра въртележка

Еньо врътка и нарежда:

Има някаква надежда

щом се лято възцари

и търкулна колелото

на човешките съдби.

24.06.2014 – 13.36ч

Светланда Йорданова Рашкова

ПЪВА ЛЯТНА НОЩ

Денят притихна,

прегърна слънцето

и го приспа.

Нощта полекичко

пристъпва,

звездици кичи

в своята снага.

Ухание последно

на липа  понася

преплело се във

топлината от деня.

Полюшва клони

на дървета,

приспива птици

и цветя.

Щурци запяват,

пренасят ме

във житните поля

и ето че търкулва се

пред мене

огромна пита-

бледата луна.

23.06.2014

Светланда Йорданова Рашкова

БЪЛГАРСКИ ПЛОД

Защо не сме ний

като ананаса, смокинята,

черницата или пък,

като хлебното дърво?!?

Всеки цвят ражда

плод един, но тези

плодове узряват

в обща маса

и за света

плодът остава си един.

Защо не може

цветовете на

всеки българин,

съзрявайки  да

станат обща маса

и да се роди

прекрасен исполин?!?

Плод мощен,

преливащ от любов,

изпълнен със енергия,

за подвизи готов.

Плод, който

Българските ценности

ще отстоява,

ще брани своите чеда,

ще люби Родната земя !

23.06.2014г – 16,21ч

Светланда Йорданова Рашкова

ЩАСТИЕ ЛИ Е ТОВА ?

Къщата се преобръща
щом са внуците при нас
Глъчка, викове и смях.
Някой там се е разплакал
падна ваза, чаша също
и един балон прифърча
сякаш сателит.
Пеперуда , може пък и фея
фръцка се със тез крила
бабината внучка.
Всякак тя ми е добре дошла
весела или пък недоволна,
пърхаща със радостта,
даже някога грижовна
топли бабина душа.
Чиста, детска непритворена
обич и любов трепти.
Всъде стъпват подир баба
малките следи.
Баби, бабче, бабенце
ромоли устица сладка:
Хайде вече на пързалка,
люлка искам
Мечо чака,
с колелото да вървим.
Жилището тясно става
от емоции таквиз.

17.54 ; 15.06.2014г
Светланда Йорданова Рашкова

ДИЛЕМА

Дали във Шекспирово време

е имало поезия – конкурс?

Та там и драма и комедия

редели се във стих.

Завесата се вдига,

актьорите слова мълвят,

но фабула пиесата си има

и хубав или лош стихът

понякога се губи

от играта

на изтънчения виртуоз.

Костюмът, интонацията

не само могат да пленят,

да те объркат и разплачат

да извисят и да свалят.

Крещяща, весела

и тропаща дори,

възторга своя

публиката си реди

или пък

във безмълвна тишина

споделя мъката

на шекспировите герои.

Каква интелигентна простота…

Конкурс със жури? – Надали!?!

Харесвана –

салоните са пълни ,

овации пространството тресе.

Нищожна щом творбата е

не можеш в салон

човешки крак да завлечеш.

11.06.2014

16.30ч

Светланда Йорданова Рашкова

ПРИЯТЕЛСКИ ШАРЖ

Нищо ние не умеем

ни компоти,

ни трушии…

От една любов живеем

там потънахме

до шии…

Манджите ни загоряват,

питките на камък стават,

а сладкишите издишат…

Нищичко от нас не става

сал една любов ни сгрява.

Тя е хляба и солта

и живота и смъртта.

Тя е делник,

тя е празник

в нескопосания свят

дет лъжата процъфтява

и вълкът ти става драг.

Дето чалга – музика наричат,

а пък танца е кючек,

щом си свестен си отричан,

а пък луд ли си – приет…

Нищичко от нас не става,

даже сладко не варим,

и суджуци не сушим,

комоли пък лютеница

с огън селски да стъкмим.

Сал една любов си знаем

гушваме се с нея пак

и светът за нас остава

честен,светъл, мил и драг.

09.06.2014

Светланда Йорданова Рашкова

1 ЮНИ

Едно пораснало дете

сълзи пред твоя праг зарони…

Очаква да получи то

във шепа шарени бонбони.

Но ти поднесе му букет

от пъстрите балони.

Усмихна се и зареди

един червен – сърце пламтящо;

един зелен – гори, трева, оазис;

а ето син – коприна от небето

в прегръдка с жълт – луна огромна;

оранж – пулсиращото слънце

и охра тиха – хлебните жита;

зелено-синя  – морски длъбини;

лила – далечен хоризонт,

трептящ от лятна мараня…

Прегърнати, като дъга

политнаха във висинето

на човешката мечта…

Летеше блянът за успех,

копнежът за любов гореща,

мечта за здраве и късмет,

гнездо семейно,

огнище топло,

където изтерзаната душа

покоят да намери

загърнала се в свойта

самота…

01.06.2014

Светланда Йорданова Рашкова

АКО НЯКОГА ОТ ТЕБ СИ ОТИДА….
Valentin Jeliazkov/Napolitano/
–––––––––––––––––
Ако си отида така изведнъж
и света „безвъзвратно“ напусна,
ще се върна като пролетен дъжд,
ще покапя по твоите устни…
След това, щом изгрее дъгата,
ще се върна от миг неповярван,
ще почукам със клюн по стъклата,
на душата ти… като гарван!…
Ще приемам лица най-различни,
ще пресичам света покрай тебе,
ще преливам в слова екзотични,
ще бъда – вечният жребий…
Щом се свиеш на топло във шатъра
и ако спомен кърви във сърцето ти,
аз ще вляза при теб като вятъра
и ще погаля с ефира – лицето ти…
Ако някога от теб си отида,
ако живота внезапно напусна,
запомни, че където да идеш,
аз ще спя, върху твоите устни…
Докосни ги с ръка – ще усетиш
как се галя в нежните прЪсти,
като лъч във душата ми светиш,
затова…
Не бих те напуснал!!!

 *******

НЕ СИ ОТИВАЙ 

Ако някога от мен си отидеш,

то ще бъде само физически

Не, не може любов тъй във миг

да изчезне безследно…

Дори само ЕХО от вик,

но пак ще остане.

Ще си с мен във летния дъжд,

със любов

ще ме мокриш до кости,

на жаркото слънце с лъчите

ще палиш ти моето тяло,

със вятър

ще рошиш косите ми,

със сълзи

ще целуваш очите ми.

Не, не може любов тъй във миг

да изчезне безследно…

Дори само ЕХО от вик,

но пак ще остане…

Ще те вдишвам –

аромат на цветя,

ще те рисувам –

дъгата след дъжд,

ще те бленувам –

безкрайна звездна нощ,

ще те целувам

изпратила душата си,

душата твоя да намери.

Не, не може любов тъй във миг

да изчезне безследно…

Дори само ЕХО  от вик,

но пак ще остане…

Но моля те…

не си отивай…

30.05.2014

Светланда Йорданова Рашкова

НАЧАЛО

Сърцето бие лудо

Туп, туп,

туп, туп…

и ритъмът му

е неравен…

Успех  или

провал ще е?!?

На сцената

са ролите сменени.

Тридесет деца

са вперили очи във мен

и още десет , по-големи

ще ме наблюдават,

поуката ще дирят…

Ден първи,

Час първи – физика.

Сърцето бие лудо

Туп, туп,

туп, туп…

до пръсване…

Пред черната дъска съм,

но истински се плаша аз,

че веч ще съм на изпит

всеки ден

и този ден – Ден първи

е началото

на отговорният

учителски живот.

Светланда Йорданова Рашкова

ОТВОРЕНИ ОЧИ….
/Napolitano/Валентин Желязков
––––––––
Прогледнах, Приятелю – щом си отиде!
Прогледнах, Мамо – щом ни напусна!
Спрях да помня стари обиди,
погребах молитвите в моите устни…
Промени се светът ми – обърна се,
смениха цвета си много картини,
летях високо но… в себе си върнах се,
за да се вгледам в очите си сини…
Там видях се сляп… като кърт,
затварях очите ви – срещнах смъртта…
Да!… Срещнах я – вашата смърт,
която погледна ме… и влезе в нощта…
Не беше моята… Мен ме подмина,
но ме изгледа студено – кръвнишки,
знам ли?! Може би имам години
или е тънка и… моята нишка?…
И днес ви чувам как разговаряте,
и се изгубвам на мислите в кривите…
Живите… На мъртвите очите затваряте,
а… мъртвите
отварят очите на… живите!…

%%%%%%%%

Живите…

На мъртвите очите затваряме,

а… мъртвите,
отварят очите на… живите!…

Да знам! Видях я аз

Смъртта…

Да ! Със собствените си

очи видях я!…

Но имала съм още дни…

И дни наред

бях там и тук…

Моята нишка

не успя да се скъса …

Прогледнах, татко – щом си отиде!

Спрях да помня стари обиди,
погребах молитвите в моите устни…
Промени се светът ми – обърна се,
смениха цвета си много картини,
летях високо но… в себе си върнах се,
за да се вгледам в очите си сини…

Да поема отново пътеката,

път аз широк да направя,

че вървят подир мен поколения

наследство и опит да им оставя.

22.04.2014  Светланда Йорданова Рашкова