Категория Стихове

ИЗНЕНАДА

Петък чука на вратата,
аз лежа сама в кревата…
Седмицата отлетя,
вятър сякаш я отвя!
Ужким понеделник беше,
а пък вторник как течеше…
Сряда някак си я бива,
ама все си е за нещо крива.
Баба казваше горката,
че болели я краката.
Как ще срещне челядта,
с празна чанта и софра?!?
Уф, четвъртък бил
“несвъртък”.
Хукваш нейде от зори,
та доде се свечери и
огледаш се тогаз – петък
пак дошъл при нас!

19.08.2020( 13,41 часа)
Светланда

ИЗЛОЖБА

Суета, суетих.
Художникът излага
своите картини,в
пространството
наречено галерия,
с други думи-
светско изложение.
Традиция – открване
с „приятели“ и реч
от обществен служител.
Творбите може
и да са прекрасни,но
кой се взира в тях?
Разгледали набързо
или не, дошлите на
почерпката наблягат,
че има вино и мезе
по-важно е за тях.
Загърбили картините,
започват прозаични
раговори, за лозе,
за деца, за внуци,
че видите ли
правнуци са дошли,
да видят корените свои.
Ооо, май че на
изложба са дошли?
Тъма за тях е туй
изкуство,че кой
ти знае за Гоген,
за Ботичели,Рубенс,Гойя?
За техника и стилове, уви
днес никой тука не говори!

Светланда
02.07.2020г/18,40ч/
Снимка на Светланда Рашкова.

ДЖУЛАЙ
С крещящи свраки,
пищенето на гларуси
и гукане на гълъби,
посрещна изгрева квартала.
Кафемелачките и миксерите
правеха закуската за 1 юли
Аларма някаква се разпищя,
автомобилната река потече,
а яслата и детските градини
прибираха разплакани деца.
Камбанен звън
оповести началото
на този летен ден.
Пространството се огласи
от звуци на тревокосачки,
които смесиха се със шума
от дейности ремонтни.

Светланда
01.07.2020( 9,14ч)

Прекрасно нещо е дървото,
дървото орехово.
Стеблото му фурнири
чудни прави.
Плодът му е храна
от боговете, мезе,
за всяко питие.
В сладкиш ли е,
греховност сладка.
Греховно чувстваш се
и под дървото, че в
жарък ден, наслада носи.
Прохладен полъх,
нежно гали, сърце
изпълва се с любов.
Духът разтваря се в
простори, душата
сеща благослов.

Светланда
01.07.(15.16часа)

Търкул, търкул
изтърколи се
и таз година.
Течаща бавно
в януари,
фучаща с малък Сечко
и палавата баба Марта.
Цъфтяща в май,
пламтяща в август,
а през септември
натежала с урожай.
Премина през октомври,
като листопад
и бързаща с декември
да се здрависа с новата сестра.
19.12.2019(19,48ч)
Светланда

ДЕКЕМВРИЙСКО

Декември пристигна
усмихнат и слънчев,
но ето че днес заваля.
Мокро и сиво,
унил е града.
Дъждовните капки,
жадно земята поглъща,
че сушева бе Есента.
Северен вятър напомня
за сняг и шейна.
Забързан е всеки,
завил се в качулка
и стиснал здраво чадър,
до вчера с усмивка,
а днеска подсмърча
под ледния дъжд.
Годината стара
отива си бавно
и дните й вече броим.
Декември и тъжен, и весел
пристъпя едва.
Започва с шарана,
лудешки се втурва
в студентският ден.
Спотайва се в топлата
Коледна вечер,
преминал през Бъдната нощ.
Гуляещ със Стефан,
светеца последен.
Посрещащ с елхата,
годината Нова-2020.
Двайсет, двайсет –
Каква ще е тя?
Декември не знае
и само ще каже –
Добре си дошла!

03.12.2019(15,30ч)
Светланда

НОЕМВРИЙСКИ СЛЕДОБЕД

Кафе на Еврофутбол.
Мъже белот си лющят,
сред звук на зарчета
в игра на табла и
хиляди псувни.
Телевизионните екрани
различни спортове редят.
Обрулени от вятъра листа
площадката засипват.
Небето вече посивя,
над облаците слънцето
разстила светлина.
Кварталът тъне
в тишина, във бора
черна птица грачи.

25.11.2019(16,13ч)
Светланда

КАРТИНА

Черни гарги
сбрани в ято,
в градски парк,
банкет си правят.
Ранна Есен,
зеленей тревата
и килим разстилат
върху ней листата.
Крачат гаргите напето,
сврака някаква закачат.
Слънчеви лъчи огряват
стройните брезички,
нежно гушнали елхичка.
Кипарисите простират
клони господарски.
Черна котка грациозно
гази по тревата,
плавно и безшумно,
шмугва се във храсталака.
Гълъбче храна си проси
и долита цяло ято.
Горди майки със колички
бързо ги прогонват
и пристъпят бавно баби,
че рояк велосипеди
върху им налитат.
Вятър клоните полюшва,
притвори очи, ще чуеш
как дъждът ръми.
Гларуси от висинето
ни напомнят, че са тук
и че близо е реката,
що ни свързва със светът.
18.10.2019(15,25ч)

НАХВЪРЛЯНИ МИСЛИ

Септември подскача,
в жарава от Август,
препъва се,
въглени го изгарят.
Морският бриз
раздухва страстта
на любовната Есен
пристъпваща плахо
все още гореща
в прегръдки на Август,
с копнеж по Септември.
Ех, този Септември…
Начало и край,
любов и надежда,
сълзи и успех.
Все още танцувам
със жаркото Лято,
но полъх студен
ми праща Септември.
Трева пожълтяла,
лозя натежали
и клони превити от плод.
Щурци нощем пеят,
светулки се щурат,
проблясват звезди,
а приказни феи
в съня ни повеждат
в далечни земи.
Деца пощуряват
в игри до припадък
до късно в нощта
смехът им звъни,
че школският звън
ги очаква със радост,
но пълни очите им
със сълзи.
Щастливото лято,
уви веч си тръгва,
суров пък е този
школски живот.
Къде ли ще литнат
мечтите тревожни?..
Школото дали
ще ги покори?

03.09.2019(16.48 ч)
Светланда

ЛЯТО

Лято, лято,
ти прелетна птицо,
понесла в крилата си
дъх на море,
жарава в нивята,
макове и жита.
Еньово биле омайно
пръскаш из родни поля.
Разпалващо огън,
от страсти и чувства,
в душите човешки,
в сърцата – любов и тъга.

23.06.2019г( 9,41ч)
Светланда