Категория Стихове

НЕПРИНУДЕНО

Е, хубава е,
пустата му Зима!
Понеже казах,
че я мразя, реши
да ме обори
и в чудни,
Брюкселски дантели,
набързичко обви града.
Студът, приятел нейн
и пръв помощник,
изненада спретна
със ледени пързалки
под снега.
Северният вятър, влюбен
в нежната й красота,
лудешки втурна се,
във вихрен танц я завъртя.
Прегърнах я и казах,
че в този час, във нея
влюбена съм аз.

03.12.2018г(8,52)
Светланда

ИЗНЕНАДА

Ужас, Ужас, Ужас!
Зимата дойде!
Есента заметна
одеало снежно.
Бялото навред е!
Багрите се скриха,
топлото изчезна!
Зимата ликува,
вихри се, палува.
Ледени капани
разположи вече,
затова внимавай
с крачките човече!

29.11.2018(15,58ч)
Светланда

САНТИМЕНТАЛНО

Денят е мрачен
и вали …
Природата оплаква те
за сетен път,
мой мили татко.
Пресъхнали са моите очи,
сълзи във тях
отдавна не намирам.
Душата плаче
и буцата засяда
в мойто гърло.
В очите ми
загнездил се
немият въпрос – Защо?
Защо, тъй рано си отиде?
Бог да те прости!

01.10.2018г
Светланда

ПОСРЕЩАНЕ

Авгус, август пак дойде!
Всички тичат На море.
Лятна жега умовете пали
Юли свърши, вече сте разбрали.

С пълни шепи загребете
топли слънчеви лъчи
и усмивка закрепете
щастието ви да си личи.

Летни флиртове, закачки
оставете в някой джоб,
че на зима да поплачете
за отпускартият живот.

От градини и поляни
билки сбирайте за цяр,
в малки и големички буркани
затворете летний дар.

Август, август затанцувай,
танц любовен на страстта,
със светулките лудувай
и разпалвай ни кръвта.

01.08.2018(9,18ч)
Светланда

‎Nadeto Radeva‎ до Представяне „Градът – стихове“ на Светланда Рашкова

ГРАДЪТ – СТИХОВЕ –
ДИНАМИЧНИЯТ ОБРАЗ НА ГРАДА В ПОЕТИЧНИ ОТРАЖЕНИЯ

Първото стихотворение от стихосбирката „Градът – стихове” на Светланда Рашкова носи заглавието на самата книга – „Градът” и мястото му в началото на лиричната сбирка го определя като програмно за цялата книга. Сякаш авторката още с първата си творба желае да заяви темата на своята книга, да фокусира погледа на читателя именно върху този образ, наречен „Градът” /с главна буква „Г”/ – не кой да е град, а именно този, от който е вдъхновена и инициирана да напише въпросните стихотворения. В стихосбирката те са 35 на брой и действително всички те носят по своеобразен начин образа на града, пречупен през призмата на различни настроения, изобразен подобно на художник с отдени детайли или просто драснати щрихи. Прочети цялата публикация »

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МАМО

Мъничка перла-година поредна,
наниза във своя гердан.
Наниза със нея и мъка и болка,
любов и тъга.
Децата ти вече са дядо и баба,
родители- твоите внуци,
а ти си прабаба
на принц и принцеси.
Щастлива бъди!

08.07.2018г(9,57ч)
Светланда

ЗДРАВЕЙ ЮЛИ!

Че тъжен днес си Юли знаем,
събратът твой, душата си изплака.
За нещо Юни бе сърдит,
не можеше да те дочака
и бурни дъждове изпрати.
Илия, светецът гръмовержец
недоволен беше.
Май злото повечко е днес,
че Еньовите, Вили-Самовили
не смогнаха да го стопят.
Светите братя Павелчо и Петър
ридаха два дни ред по ред.
Със слънчева усмивка
изплува твоят първи ден,
макар че мрачен стана после,
но виждам, че тъгата ти
ще се стопи щом се
прегърнеш със морето
и палавите му вълни.
Кресливи чайки
мъката ще ти прогонят
и ще потъне в длъбините тя.
Щурците ще запеят
във житните поля.
Нощта пък ще те сгуши
в прегръдка ласкава
със хиляди слънца-звезди.
В светулчената люлка
Луна ще те приспи.

01.07.2018г(10,38ч)
Светланда

НЕДОВОЛСТВО

Блока, блока,блока
всички си живеят там,
но всички се карат.
Момиченцето ги слуша,
слуша и им викна –
Ей, вие хора!
Аз съм отвън.
Защо се карате ?
Вижте ме,
не се карайте
и елате долу
да ви го кажа!

27.08.2017г(15,16ч)
Стих и илюстрация – Дорияна Маджарова

НОВ ПРИЯТЕЛ

Дърво, дърво
се клати,
падат листата.
Момиченце и момченце
си играят, но дойде
котенце и те го харесаха
за любимец.
Прибраха се у дома
и казват – Мамо,
мамо, намерихме коте.
Може ли да го вземем?
Майката каза – Да!

27.08.2017г(15,16ч)
Стих и илюстрация – Дорияна Маджарова

ЗАПОЗНАНСТВО

Момиче се катери
на катерушката
и пита – Ти какво си?
– Аз съм охлюв.
– Ти какво си?
– Аз съм човек.
Ако искаш
ела да видиш и
да се покатериш.
– Да, ще се покатеря
и ще видя!

27.08.2017г(15,16ч)
Стих и илюстрация – Дорияна Маджарова

ЗЕЛЕНО 2
Зеленото отново потъмня,
пък рошковът взема
че се разлисти.
Свещици свои, белички елхи,
в зеленото е кестенът запалил.
Усеща се как всеки миг,
ще пръсне аромата си липата
и от прозореца опиянен
от гледката в зелено,
разбираш поривът на пролетта
да срещне бързо
свойто лято.
25.04.2018(8,20ч)
Светланда

ЗЕЛЕНО
Зеленото превзема
веч града, прогонвайки
чернилка и обиди.
Дървета грейват
в слънчево зелено,
а пък тревата в резеда.
Брезата спуска своите дантели,
липата трепка с рехави листа.
Кестените изведнъж
избухват във зелено,
а кленът прави чудни топки
жълто-зелени слънчица.
Но джанката царица
е в квартала, че смъкна
бялата премяна и
кипри се сега в зелено
пред цъфналата вишна.
Величествено, достолепен,
разпускайки драперии
във тъмно зеленей се борът,
а рошковът все още се чернее
неще премяната зелена.

11.04.2018( 81,43ч)
Светланда