Категория Стихове

ЧЕСТИТ ДЕН НА ХРАБРОСТТА

Храбри сме юнаци,
в миши дупки ний се крием.
Под сурдинка си хортуваме,
колко смели сме били.
Как байряците сме вели
и площадите огласяли,
с виковете СВОБОДА.
Щом мишоците обаче,
хукнали са срещу нас,
в паниката своя,
ний решили сме тогаз,
че те искат да ни колят…
В миг изчеза храбростта
и се озовахме голи,
само туниката “страх”,
падаше върхуни.
Нашите души тогаз
плеснаха се по челата:
Как ще спазят правилата,
в тез не струващи тела?…
Как ще дойде СВОБОДАТА,
тук за нашите деца???

SvetlandaGradytKoricata

SvetlandaGradytStihovete

praznici_-_korica

praznici_original

Всеки, който пътува до Япония през пролетта, ще стане свидетел на едно от най-изключителните природни събития в страната, а именно феноменът Сакура или цъфтенето на вишневите дървета.
Ханами, в превод „гледане на цветовете”, който се свързва със сакура, е древен японски обичай, чието начало се поставя през VIII в, когато хората от висшата класа са се наслаждавали на цъфтежа на вишните и са пишели стихове, въодушевени от красотата и изяществото на дърветата.
http://www.edna.bg/svobodno-vreme/pochivka/prirodniiat-fenomen-sakura-v-iaponiia-4637623

САКУРА
Меден мирис,
ухание препълнено
с любов…
Нагиздени със нежност,
дървета сплитат клони.
Раздухва вятъра воал,
преливащ от розово до бяло,
понася като нимфи
ефирните японки,
свещенодействащи
във царството на чая
и мислиш, че открил си Рая.
Но…, уви…
По райско място от земята
наша едва ли
ще намериш ти!
Щом цъфнат вишни
в Казанлък, Секура
избледнява.
Самодиви – български девойки
понасят бели цветове,
закичват всяко дворче.
Простора се изплва с аромат,
присъщ на вишна само,
че бялото цветче
на капка кръв ще стане.
Целувйки плодът
тръпчивост ще усетиш,
тъй както в любовта,
горчилка се прелива
в сладост.
Светланда Рашкова

РОДОВО

И ето че след
дългото очакване,
пристигна принц
в родът Повлов!
За радост на
щастливата си майка
и годост
на щастливия баща.
За дядовците пък
да не говорим ,
какво изпитват
в този час,
та бабите край
тях летят окрилени
от вест такава .
Прабабите сълзици
ронят, че
дожевели са това.
А братовчедките,
принцеси
не сещат, че това е
мъж
и казват си
че туй е бебе,
което ще реве.
И тъй,
всеобща олелия
настъпи в този
Род голям .
Посрещат
малкото човече
с любвеобилен
плам!

09.04.2016г ( 11,43ч)

леля Светланда

© Градът – стихове
© Светланда Йорданова Рашкова , автор, 2016
© Надежда Радева, редактор, 2016
© Стоян Димов, художник на картините, 2016
© В книгата има илюстрации от Интернет, 2016

Авторът на тази книга е носител на авторските права и неин издател. Никаква част от това издание не може да бъде копирана, възпроизвеждана, записвана, архивирана в информационни системи или предавана под каквато и да е форма или чрез каквито и да са средства, без предварително писмено съгласие нa автора, с изключение на литературни критици и рецензенти. Неоторизираното възпроизвеждане, на която и да е част от това издание е нелегално и се наказва от закона. Печатницата, като трето лице НЕ носи отговорност при съдебни спорове, свързани с авторските права.

ГРАДЪТ
Като мокра кокошка
се гуши след буря Градът,
притихнал и свеж.
Пречистени от дъжда
жилищата са тъжни…
По тях няма весели нотки,
а само сивота и чернилка…
Зеленината от дърветата
се опитва да внесе
весели нотки…
Общо взето
усеща се доволство
от пречистващата свежест.
Задухата и тешчината
умориха града.
Не се косете!
Ще живне той – нощес,
след този животворен дъжд,
помел отрова и вражда.
И с първи слънчев лъч
усмивка ще разтвори.
Ухаещ на кафе,
очите ще отвори.
Кръвта ще затече
по вени и артерии,
кипящи от човешка плът
и божие творение…
Това е то – Градът.
ДЪЖД Прочети цялата публикация »

АПРИЛ

Вятър Вейко, суховейко,
днес изви се от зарана
и задуха и запя,
облаците той отвя.

Прати ги на връх Балката,
да направят среща
с Мълнията и Гърмежко,
със Светкавицата и Градешко.

Слънчицето ни огря,
свойта песен то запя…
Ех Априле, ех Априле,
много си кокетен ти!

Киприш всичко във зелено
и дървета и треви.
С бели пухкави къдели
гиздиш дворче и сокак.

Нарциси, зюмбюли,
теменужки и лалета
кичат твоята снага.
Влюбен хукваш
през полето и
танцуваш с Пролетта.

02.04.2016г
8,30ч
Светланда

Казват рано сутринта,
Пролетта дошла!
Дни наред летяла тя,
върху птичите крила.
Със Южняка свой другар,
Северняка изпровождат
и прощават се с тъга,
с Зимата добра.
Малкото Кокиче
първо ги зачака,
а след него вижте,
цъфна Кукуряка.
Под есенни клони
нещо се синее…,
скромни Теменужки,
тихичко си пеят.
Нарцисите бели
весело танцуват,
жълтите Лулички,
техните сестрички
с тях лудуват.
Лалетата пъстри
Зюмбюла прегръщат,
снежец ги посипва
от бухнала Слива.
Розово вълшебство,
Кайсията праща.
Пчелите жужат.
Вредом се носи
вишнев аромат…
Добре дошла, Пролет!

20.03.2016 Светланда

КОНЦЕРТ
Малка зала
препълнена,
като ковчега Ноев,
но само с хора.
Косите побелели,
телата все
над 50(петдесет).
Струнни инструменти,
творбата на Бетовен
за Квартет .
Ни усилватели,
ни микрофони…
Пренасяш се във 18 век.
Жива музика
слухът ти гали…
Цигулката е нежна,
виолата със топъл глас,
виолончелото сред тях
е като огромен контрабас.
19.03.2016 Светланда

Мартенско, дъждовно утро.
Притичва котка,
гълъби прелитат,
изкряква сврака,
шум на коли.
На сред чернилката
в квартала, белее
цъфнало дърво.
Накипрено, като невеста
пристъпваща едва, едва
връз мекия килим
от бухнала трева.
По алеята е побеляло,
но моля ви, не са
снежинки туй.
Цветчета сливови
разпилял е вятъра,
дъждецът си ръми, ръми…

12.03.2016 Светланда