Категория Личности

Разказ за трапезата на семейство Павлови, чийто член бях и аз, преди да стана Рашкова.

Тези редове посвещавам на баба си Божана. Жената, която е отгледала 7 деца(две свои и 5 на брата на дядо ми, защото жена му умира млада). Нейните кулинарни умения не бих могла да достигна. Беше родена през 1898 година. Бях 4 годишна, когато отидохме да живеем при нея в с. Пиперково. Къщата се ползваше за хотел и беше с голям коридор, в двете му страни с по две стаи. Дядо и баба живееха в сграда наречена пищник( названието сигурно идваше от пеща в нея). Първото помещение в този пищник, беше кухнята на баба. В традиционната българска кухня в тези години има огнище с оджак ( триножник, под който се пали огън, а отгоре се слага съдът за готвене). Обикновено това огнище е на земята, но в бабината кухня имаше иззидан плот на височината на съвремените кухненски плотове, а до него по ниско имаше иззидан диван, за почивка на домакинята.Върху плота беше оджака, а зад него входа за пеща. Тази пещ топлеше другите две стай ( спалнята и будоара на баба) .

Спомените ми от това време не са много ясни, но е останал невероятният вкус на захарно цвекло опечено в жарта.

Старата къща и пищника, бяха съборени през 1963година и построена нова къща, в която вече баба имаше готварска печка на дърва и въглища, а лятото се ползваше електрически котлон.

Разказът ми за трапезата в нашето семейство и в делник и в празник, ще започна с пролетният сезон. Това е т.н. слаб период от към кулинарни изкушения. Зимнината и запасите от месо са на привършване, а новата продукция е в зародиш. Прочети цялата публикация »

24.11.2017г -празник 90 години читалище „П.Р.Славейков“ с. Пиперково. Направих презентация на книгата си „Пиперково-извор на живот“ и получих грамота, с която посмъртно се удостоява баща ми Йордан Павлов, за заслугите си към това читалище, на което е бил един от първите председатели.

В ПАМЕТ НА ТАТКО

И ето , пак
отново е Октомври
и пак започва
месецът без теб.
Денят на музика,
поезия и творчество,
денят на всичко
що владееше и ти.
Краевед, певец,
артист, учител…
Оставил диря
в хиляди сърца,
любов дарил
и съща получаваш
и до днес.
Но липсваш ми
и ще ми липсваш,
мой баща!
Почивай в мир!

01.10.2017г( 16,05ч)
Светланда

ЮБИЛЕЙ – 60 години

И таз година Юбилей!
Да плаче ли човек
или пък да се смей?
Шестица пълна
и колело до ней…
Е, няма дума,
няма спор, шейсет(60)
чудесен е отбор.
Дели се той на две(2), на три(3),
че и на десетката (10) дори.
6х10
3х20
2х30
и както искаш го прави,
но знай, очакват те
прекрасни дни.
6 пъти ти по 10 си учил,
3 пъти поумнявал си по 20,
2 пъти пък по 30 помъдрял.
В Живота – нашето школо,
видял си и добро, и зло.
И влюбвал си се
и си плакал,
голямата любов си чакал .
А тя била до теб
и ката ден
играете на жмичка:
ти търсиш нея,
после тебе тя,
боричкате се
с ежедневните неща.

Светланда Йорданова Рашкова

И ето мойта равносметка: техник в Радио сервиз; учител по физика и математика; шивач и дизайнер; радиолюбител ( LZ2SJR ); художник ; поет и писател; общественик и нумеролог.13 стихосбирки( над 800 стихове); участие 3-4 алманаха и няколко електронни издания; 2 книги с проза ( Пиперково- извор на живот /краеведческа/; НАСЛАГВАНЕ – статии; доклади от патриотични семинари; есета).
Прочети цялата публикация »

Russia Beyond the Headlines
Български
от сайта „Руски дневник“

Кой е Дмитрий Лихачов?
22 юли 2015 г. Дея Йорданова
Интервю с Калина Канева, предизвикано от протеста срещу изграждане на паметник на акад. Дмитрий Лихачов в София. Калина Канева е автор на двутомното издание „Симетрия на времето“, което съдържа срещи, разговори и писма на Дмитрий Лихачов.
Прочети цялата публикация »

С.Дамянов (от История на с. Павел, Свищовска околия“ издадена1932г.-София) Данни за съществуване на Християнско селище под името, Павел (на 2-3 км от сегашното си място) се споменава в турски регистър, от средата на 15-ти век .За основател на селото се смята човек от фамилия , Павели или Павли Селото се е преместило на сегашното си място след Прочети цялата публикация »

ДУШАТА НА СЕЛО ПИПЕРКОВО

Видяна през живота на българина Йордан Павлов

Когато стигнем до въпрос, който засяга българската народопсихология, веднага правя асоциация с  трудовете на Ив. Хаджийски, М. Семов и Цв. Тодоров.

Но в настоящия материал извършвам една по-особена разработка. Основният въпрос в нея е КАК СЕ ПОЯВЯВАТ ТИТАНИ НА ДУХА В БЪЛГАРИЯ? При разглеждането му обаче ще започна с най-важната констатация от изследването.За да се стигне до възможността да се появят подобни личности, между които на първо място изпъкват имената на Паисий Хилендарски, Г.С.Раковски, Хр. Ботев, З.Стоянов, е необходимо преди това да се е извисила една по-голяма плеяда. Тя, по правило, е известна на по-тесен кръг от хора, предимно учени.Между тях могат да се изброят имена като Йеросхимонах Спиридон, поп Минчо Кънчев, Лука Касъров, Драган Манчов, Маньо Стоянов, П. Маринов и др., и др.

Независимо, че съм се занимавал с делото на повечето от тях, нещо сякаш все ми убягваше при това изследване, чиято тема предварително си бях набелязал.

Напоследък се появиха доста краеведски, родови и етнографски изследвания на ентусиасти и специалисти. Едно от тях обаче, сякаш буквално ми посочи отговора –  „Село Пиперково Русенско” от Светланда Рашкова, а пасажът, който ми достави духовно удовлетворение за дългогодишните ми търсения, бе откъс от автора за нейния баща:

Тази книга посвещавам на баща си ЙОРДАН ПАНАЙОТОВ ПАВЛОВ, който в последните дни от живота си написа: “Много хора обичат обич за обич, а аз един път обичам дори вече и да не ме обичат никога. Материалната цел за мен в живота не е била никога първа цел за постигане. Аз исках да бъда полезен на обществото с цялата си душа и сърце, с цялото си човеколюбие и омраза към завистта, мошеничеството, кариеризма, егоизма, самолюбието и други подобни пороци намиращи се в съвременното човечество. Обичам те семейство над всичко мило и скъпо, но най-обичам нашата мила Родина, а после теб жено и скъпи рожби. Знам, кратък е живота земен”.

По-нататъшните ми разсъждения върху тази невероятна личност, се базират и на фактологията, предоставена ми от дъщеря му на поставените й от мен въпроси. Този българин е именно един от споменатото множество, което е моделирано буквално от средата и времето, сред които живее. Селото, както се разбира и от заглавието на книгата е Пиперково, община Ценово, Русенско. Времето е средата на XX век. Прочети цялата публикация »

Уважаеми Учителю ,Синът ми ще трябва да научи, че всички хора не са равни, че всички хора не са предани. Но научете го също, че на всеки подлец съответства герой; че на всеки егоистичен политик съответства отдаден лидер. Научете го, че на всеки враг съответства приятел. Прочети цялата публикация »