Автор на “За петата ракия или колко е хубав животът“
За дядо Георги, за всички незабравени райковски душички, за всички бежанци, чийто сърца остават разделени между тоя и оня свят, но никога у дома!
Автобусът ме оставя на около стотина метра преди бензиностанцията на „Петрол”, посока Гърция. Слизам с неизменния син сак и вдишвам с пълни гърди кулалийския въздух. Заливат ме добре познатите миризми на река, тиня, магарешки тор и джибри. У дома съм си! Прочети цялата публикация »