Archive for септември, 2015

ПРИЯТЕЛСКИ ШАРЖ

Усуква се нещастникът,

усуква  и като

куче език изплезил

е дори…

жена щом види,

потичат лиги

до земи.

Щом чужда тя е

и плод, отколе забранен,

муха ухапва го

в главата,

забравя сетен ден.

Мъже – човешки

същества твърдят били …

А що ли в тях,

Човеците не видя?…

Ни разум, ни талант,

а за галантност –

дума да не става.

Мъж родили се – той

знае всичко…

Да пие бира,

да гледа мача,

да плещи

зазубрени слова.

Да вярва, че

светът със него

е започнал и

с него ще се изпари.

Мъже…

10.09.2015

Светланда

КАТО ПРИКАЗКА

Немирна Есен златокоса,

завтурна се

в полето боса.

Подире й пък хукна,

пламтящия Септември.

–         О, чакай! Стой!-

–         пресрещна го Октомври.

–         Где хукнал си?

–         Та тя е моя!

Сбогувай се със нея

и върви…

Септември се стъписа

и рукнаха сълзи…

пороен дъжд.

Студът скова

ранено му сърце,

ридания разтърсиха

душата.

Напет и млад,

Октомври,

я хвана за ръка .

Есента смири се.

Стрела любовна

я уцели.

От свян – поруменя,

обви се в хиляди

дантели – мъгла…

30.09.2015г ( 09ч)

Светланда

СБОГУВАНЕ

С наслада

отстояваме горещините,

на сетните

летовни дни,

че Есен чука

на вратите

и зимни

песничи реди.

Лъчите жарки

не ни плашат,

че Слънчо

скоро ще заспи

и сал усмивка

ще остане

връз топлото му

личице.

Ще сгуши се

във есенните багри,

ще попалува

с вятъра студен

и хиляди

искри ще палне

връз ледените

зимни дни.

04.09.2015

Светланда