«
»

ВНИМАНИЕ! Този архив съдържа сцени на комунистически терор и преднамерено планувана политика на масово изтребване, такива каквито ги е запечатил фотоапаратът – брутални, садистични, човеконенавистни. Необходимо ли е да се осъди комунизма… Фотоархив на комунистическите зверства:Част ІІІ – Европа


Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие…

Канибализъм в Комунистическа Русия
Канибализъм в Комунистическа РусияСанкт Петербург – по време на глада от 1917-1919 г. членовете на комунистическата партия са живели приятен живот, …докато канибализмът става форма на оцеляване за обикновените хора…

Комунистически зверства

Орша, 1918 г.. Членовете на комунистическата партия изтезаваха, кастрираха… беше кланица… всеки ден, от самото начало на 1917 г.Киев, Украйна, 1919 г.. Масови кланета от страна на болшевиките.

Естония, 1919 г.. По време на нахлуването в Естония руската Червена армия изтезава и избива естонци и царистки руски поданици.


Жертви на Сталинизма

Унгария под комунизъм

Унгария, 1919 г.. Известният унгарски комунист Бела Кун и неговите другари одират (на живо) десетки политически „врагове“ на комунизма.
Унгарската комунистическа революция от 1919 г. Изтезания и убийства – всекидневна практика на комунистическите привърженици.
Необходимо е хората да знаят, че комунизъмът – тоталитарна система, с нищо по-добра от многообразния фашизъм – е до голяма степен отговорен за превръщането на 20-ти век в най-кървавия век на човешката история. Навсякъде където последователите на Маркс са били в състояние да заграбят властта, е имало репресии, терор, мъчения, масови убийства и в много случаи геноцид на класова основа. Не мога да наблегна достатъчно силно колко е важно това да бъде прочетено, защото съм чувал достатъчно често от твърде много „полезни идиоти“ да казват неща като „Аз всъщност не гледам на комунизма като на нещо лошо.“ (Whoppi Goldberg) и „Когато комунистически СССР беше суперсила, светът беше по-добро място.“ (Janeane Garofalo) .* * *Признания бяха извличани посредством ужасни мъчения. Жени и деца на обвинени бяха държани за заложници и често споделяха тяхната съдба. Деца под 17 годишна възраст биваха изпращани в селища на НКВД. Препълнени килии, изградени за до дванадесет души побираха по сто човека, така че затворниците трябваше да лягат настрани като сардели – и само на смени. Повечето не можеха да издържат денонощните побоища повече от няколко месеца и предаваха Богу дух, въпреки че малцина изключителни индивиди се държаха.

Ужасът в Гулаг беше невъобразим. Лагерите бяха брутални и унищожителни за човешката душа, управлявани от закоравели престъпници за пазачи. Пътуването до лагерите беше смъртоносно и можеше да продължи с месеци. Работата на открито беше задължителна докато температурите паднеха до -50C. Затворниците се държаха гладни и биваха нападани от епидемии. Може би най-доброто нещо за тях беше, че от тях не се очаква да живеят повече от две години. В Колимев оцеляха само три на всеки сто души. От Новая Зембла изобщо никой не се завърна.

* * *

Намиращо се точно до източната граница на Германия с Литва, градчето Немерсдорф беше първото, което попадна в ръцете на победоносната Червена армия. Опустошено от 11-ти батальон на генерал Гатлитски, неговите войници изнасилваха, плячкосваха и убиваха с такава луда свирепост и кръвожадност, че накрая за да се възстанови дисциплината и да се изпратят войниците обратно във войната трябваше да бъдат приложени наказателни мерки. От сградите висяха руски плакати, които гласяха „Бойци! Мажданек не прощава. Отмъщавайте без милост!“. Когато съветският 4-ти батальон завзе градчето пет дни по-късно, едва ли имаше останал жив обитател там. За врати на хамбари бяха заковани голи жени, групово изнасилвани и след това използвани като мешени. Много жени и момичета даже по на осем години биваха изнасилвани толкова пъти и така брутално, че само от това умираха. Деца бяха застрелвани безразборно, а тези, които се опитваха да избягат отиваха под веригите на съветските танкове. Четиридесет френски затворници от войната бяха застреляни на място като шпиони, докато приветстваха пристигащата Червена армия като освободител. Седемдесет и една жени и един мъж бяха намерени в къщите, всичките мъртви. Всички жени, включително момичета между осем и дванадесет годишна възраст бяха изнасилени.

В други села на източна Прусия, в триъгълника Гумбинен – Голдар – Ебенроде сцените бяха същите – момчета и стари мъже бяха кастрирани и очите им извадени преди да бъдат убити или изгорени живи. В близкия Метгетен, предградие на Конигсбърг, който беше освободен от германската 5-та дивизия Панцер, в голяма вила бяха намерени около 60 жени в обезумяло състояние. Те бяха изнасилвани по 60-70 пъти на ден. В почти всяка къща бяха намерени групи от изнасилени и убити жени и деца. Телата на две млади жени бяха намерени ръзкъсани на камиони, за всеки от които бе вързан по един от краката им – за да разкъсат телата на жените камионите се движат в противоположни посоки. На ж.п. гарата на Метгетен бе намерен влак със седем вагона бежанци от Конигсбърг, като във всяко купе имаше седем до девет жестоко обезобразени тела. Александър Солженицин, бивш капитан от съветската армия, си припомня: „Всички от нас знаеха много добре, че ако момичетата бяха германки, те можеше да бъдат изнасилени и след това застреляни. Това беше почти като бойна отличие.“. (Детайли на тези и други зверства са записани в Източната Документална Секция на германския федерален архив в Кобленц).

Плануван Глад в Русия

Гладът в Русия от 1921 г. – Червената армия и членовете на комунистическата партия конфискуват храната и зърното от селяните (главно в поволжието и украинските степи), оставяйки ги да измират от глад.

Жертви на глада от 1921-23 г.

Гладът в Украйна от 1932-34 г. – плануван геноцид от Съветския комунистически режим. Между 6 и 8 милиона (според някои данни и 10 милиона) украинци умират от глад в житницата на Европа, докато същевременно Съветският режим изпраща 1.7 милиона тона зърно на Западните пазари за да се отърве от него.

Жертви на глада от 1921-23 г. в резултат на комунистически репресии и марксистка идеология.

1918-29 г.. Комунистите избиват между 10 и 15 милиона души, противопоставили се на заграбването на собствеността им от комунистите, т.н. колективизация (цифрата не включва тези, които умират от глад)

Испания по Сталиниски

1937 г.. Испанската гражданска война е обявена за събитието на XX век, за което най-много се е лъгало. Лоялисти (интернационал-социалисти) се опитват да установят Сталиниска държава в Испания, а не „демокрация“…

Литва и Латвия в комунистически ръце

1941 г., Каунас, район Правиенскес, Литва. Повече от 100 000 литовци биват заточени в Сибир (почти всички намират смъртта си в трудови / концентрационни лагери). През 1940-1941 г. московски комунисти и местни сътрудници изколват 35 000 от гражданите на Литва.

1941г., Рига, Латвия. Масово клане в сградата на ГПУ. Отстъпващите към СССР комунисти избиват всички затворници, сред тях много образовани хора, които се противопоставят на комунистическия режим в Латвия.

1941 г., Райнай, Литва. Комунистите избиват всички, за които подозират, че не споделят марксистките идеи.

1941г.. Съветската окупация на Латвия. Училищният директор A. Cuibe е садистично заклан, само защото вярва в независима Латвийска република.

1940 г., Русия. Катинското клане в гората близо до с. Гнездово недалеч от Смоленск – място, където комунистическа Русия избива масово 25 000 – 27 000 полски граждани.

Комунизъм в Югославия
1945 г.. Снимка на италиански затворник от войната (POW) в комунистически концентрационен лагер. Комунистите в Югославия, предвождани от Тито, избиват между 1.2 – 2.13 милиона души при демоцид.

1945 г., Югославия. Италиански затворник от войната в комунистически концентрационен лагер.

Полша и Прусия в комунистически ръце

Едва в 1990 г. Михаил Горбачов признава, че НКВД (Народный Комиссариат Внутренних Дел, терористичен инструмент на комунистическата партия на Съветския Съюз) е избивал поляци, като потвърждава наличието на още две масови гробища, подобни на Катинското: Меднойе и Пятихатки.

Затвор на НКВД в гр. Виница. Този затвор е имал капацитет от 2 000 затворника, но за периода 1937-38 г. е бил препълван почти постоянно, с над 18 000 души затворени в него. Почти през цялата 1938 г. всяка вечер десетки затворници са били отвеждани извън затвора и откарвани до близкото автомобилно депо на НКВД. Там ръцете им били връзвани зад гърба и един по един те били отвеждани до циментена площадка за миене на коли. Когато затворниците стигали до края на площадката, те били прострелвани в тила така, че когато паднат кръвта им да изтича в намиращия се отстрани отходен канал.Всички затворници били цивилни лица, повечето украински селяни и работници. Всички екзекутори са под закрилата на тогавашен СССР и днешна Русия…

1944 г., Немерсдорф, Източна Прусия.
Когато (немците) си възвръщат Немерсдорф от Съветската Червена армия преди Коледата на 1944 г., те намират повече от обилни доказателства за зверствата на руснаците. Червеноармейците разпъвали и заковавали по вратите на хамбари и др. невинни деца и жени, изкормвали червата им и очевидно извършвали всевъзможни зверства – всички жертви били не само изнасилени, но и били понесли скотски актове на содомия. В частност, мъжете на това селце изтърпели от руснаците най-жестоките и неописуеми изтезания – никой не оцелял. Що се отнася до децата и пеленачетата, главите им били разбити в тухлените стени…В листовка, адресирана до съветските войски, членове на комунистическата партия написват: „… германците не са човешки същества… нищо не може да ни зарадва повече от труповете на германците.“ (Anatol Goldberg, Ilya Ehrenburg, p. 197). „Войници на Червената армия! Избийте германците! Избийте всички германци! Убивайте! Убивайте! Убивайте!“ (Christopher Duffy, Red Storm on the Reich).

1945 г., детски концентрационен лагер „Бузлук“ в Казакстан, СССР, за деца от полски произход. Някои от децата биват спасени от индийски махараджа от Гу-Джарат, който ги обявява за свои собствени деца и организира транспортирането им до Индия. Около 1000 деца биват спасени по този начин.
1945 г., детски концентрационен лагер „Бузлук“, Казакстан

НКВД – институцията на комунистическата партия за разправа с нейните опоненти.

Зверства по социалистически

Престъпленията, извършени от Национал Социалистите на Хитлер и Интернационал Социалистите (комунистите) на Сталин срещу поляците между 1939-45 г. не дават възможност за разграничение.

1945 г., Прага. Мъж, жалещ членовете на семейството си, изнасилени и убити от комунистите. Марксистите са насърчавали Червената армия да изнасилва жените. Всички, които са се съпротивлявали, са били разстрелвани.

Ноември 1956 г., Будапеща, Унгария. По нареждане на съветската комунистическа партия на 4ти ноември 1956 г. четвърт милион съветски войски със стотици танкове навлизат в Будапеща и потушават Унгарската революция. Само в Будапеща биват избити около 30 000 души, а общо 3 000 000 души са изпратени в изгнание извън пределите на Унгария.Комунистите заявяват, че са „смазали силите на реакционната конспирация срещу унгарския народ”.

Злодеите на комунистическата партия са все още живи в Русия. Никой не е осъден или затворен за убийствата на търсещите свободата си унгарци.

Пражката Пролет е период на политическа либерализация в Чехословакия, започнал на 5ти януари 1968 г. и завършил през август същата година, когато Съветският Съюз и неговите съюзници от Варшавския Договор (с изключение на Румъния) окупират страната. Повече от 100 души загубват живата си, а 300 000 напускат Чехословакия.

1945 г., Германия. Тази снимка показва жена, изнасилвана и изтезавана до смърт. Забележете дълбоките нарези от щик горе на дясното бедро и ожулванията на лявото бедро, и това, че левият крак на жертвата е прерязан под коляното. Вагиналната област на жертвата е напоена с кръв от изнасилването с щик.За периода 1945–1946 г. съветската Червена армия, предвождана от комунистите, е изнасилила почти 70% от германските жени. Тези, които са се съпротивлявали, са били убивани. Никой не е осъждан за тези престъпления.
През 1945-46 г. съветските комунисти организират едно от най-ужасните кланета в Европа, в Малката Литва (известна като Прусия при немската окупация и Калининград при руската). Генерал Иван Данилович Черняковски и I. Ehrenburg издават листовка, озаглавена „Убивайте“, която бива разпространена сред войниците на Източния фронт:“Сега разбираме, че германците не са хора. Сега думата ‘германец’ е станала най-ужасното проклятие. Но нека не говорим. Нека не се изпълваме с възмущение. Нека просто да убиваме. Ако не убиете германеца, той ще ви убие. Той ще отвлече семейството ви и ще го изтезава в проклетата си Германия. Ако сте убили един германец, убийте още един.“ (Anatol Goldberg, Ilya Ehrenburg, p. 197). „Войници на Червената армия! Избийте германците! Избийте всички германци! Убивайте! Убивайте! Убивайте!“ (Christopher Duffy, Red Storm on the Reich).

От 1 694 000 души приблизително 800 000 биват убити, оцелелите биват осъдени на заточение в Сибир или изгнание в Германия или Литва. В Източна Прусия биват убити приблизително 2 000 000 души.

Осъдете комунизма, напишете заявление и Вие…

Необходимо ли е да се осъди комунизма…
Фотоархив на комунистическите зверства (част І – Китай и Тибет) 
Фотоархив на комунистическите зверства (част ІІ – Азия и Куба)
Фотоархив на комунистическите зверства (част ІІІ – Европа)

Публикацията е добавена на 15/06/2013, 4:51 pm в История, Статии. Можете да проследите отговорите на RSS 2.0. Отидете накрая за коментар.

  1. Няма коментари.

You must be logged in to post a comment.