Или защо светът е такъв, какъвто го виждаме,

а не такъв, какъвто ни го обещават

Вместо увод

Първи Закон на Термодинамиката: При превръщане от един в друг вид количеството пълна енергия една затворена система се запазва. 

Или другояче казано: няма безплатен обяд. Или още – за всичко по някакъв начин се плаща.

Втори закон на Термодинамиката: При превръщането си от един в друг вид, пълната енергия се запазва по количество, но се разпилява максимално, превръщайки се необратимо от достъпна в недостъпна.

Други изкази на същия закон са: една затворена система  оставена сама на себе си се стреми към равновесно състояние, характеризиращо се с максимален хаос (ентропия); създаването и поддържането на порядък в една част от системата е за сметка на създаването на още по-голям безпорядък в останалата част на системата.

Този закон е универсален.  И което е по-лошо – законът е природен, т.е. неотменим от никое народно събрание  и от никой диктатор.

 

Доколкото живите организми съществуват благодарение на наличието на ресурс от вещество и енергия, то Вторият Закон господства с пълна сила над живия свят и определя естествената посока на нещата по един не търпящ възражение начин.

 

 

 

Уви, прекалено малко се пише и говори за социално-икономическите и политически следствия на Втория Закон.

 

А би следвало да се пише много повече, защото за социалните науки икономиката е това, което е термодинамиката е за точните науки.

 

 

 

В икономически термини Първият закон гласи, че средствата, влизащи в една система се изразходват за промяна на потреблението и за промяна на инвестициите.

 

Ако влизащите средства са нула, то нарастване на потреблението е възможно за сметка на намаляване на инвестициите, а увеличаване на инвестициите е възможно само за сметка на свиване на потреблението. Икономически изолирани системи като Куба, Корея и енверходжова Албания могат да правят инвестиции за сметка на затягане на колана (свиване на потреблението).

 

В страни като днешна България, в които и потреблението, и инвестициите се свиват заключението е, че от системата се изнасят повече средства, отколкото се внасят. Ние живеем в същност на заем под външен контрол.

 

За да има нарастване и на инвестициите, и на потреблението е необходимо в системата да влизат средства от взаимодействието й с другите системи.

 

 

 

За социално-икономическите системи Вторият Закон означава, че ако системата не контактува с други системи, то тя ще спре да се развива поради изчерпване на ресурса от вещества и енергия следствие необратимото им преобразуване. Основно следствие от Втория закон е очевидната истина, че за да има цикличен производствен процес, то следва да има пазар на ниска цена за закупуване на суровини, енергия и работна ръка, и пазар на дребно с по-висока цена, по която да се реализира продукцията. Т.е. едно циклично производство е икономическият аналог на цикъла на Карно.  Друго следствие е, че реална цена може да има само при наличието на свободен пазар. За да се развива системата следва да си обменя стоки, ресурс и капитали с други страни, но при определени условия свързани с добре балансирано разделение на труда.

 

 

 

И ако Първият Закон на практика гласи, че за всичко се плаща, то Втория Закон на практика гласи, че цената непрекъснато ще расте. Ако цените на даден продукт в дадена част от системата падат, то това е за сметка или на други увеличени цени, или за сметка на друга система, с която се контактува и където цените растат при дадено ниво на доходите.

 

Най-обобщено за социалните системи Вторият Закон би звучал така: Ако по дадени показатели в една част от системата се създава и поддържа порядък, то това е за сметка на увеличения  безпорядък в останалата част от системата. Ако порядъкът се поддържа в цялата система, то това е възможно единствено за сметка на внасяне на безпорядък в други системи по същите тия показатели.

 

Най-накратко казано: щастието на едните е за сметка на нещастието на другите.

 

 

 

 

 

1. НЕВЪЗМОЖНАТА  ВСЕОБЩА ДЕМОКРАЦИЯ

 

Или първото проклятие на Втория Закон.

 

 

 

Беше време, когато ни уверяваха, че е възможно всеобщо благоденствие на потребление всекиму според потребностите срещу полагане на труд от всекиму според възможностите. Постигането на това устройство щеше да бъде възможно при построяването на Нов Световен ред под мъдрото ръководство великия Съветски Съюз под закрилата на непобедимата Червена Армия и Варшавския договор.

 

Сега вече е на мода друга формулировка на същата банкрутирала философия: възможна е всеобща демокрация, и разцвет на потребителското общество, което ще се реализира чрез Нов Световен ред под мъдрото ръководство на още по-великия САЩ и под закрилата на непобедимите му въоръжени сили и съюзниците му от НАТО. За да се постигне този вече почти световен рай е необходимо да се слушат тези, които водят прогреса към демокрацията.

 

Но какво е демокрацията?

 

Ето какво: Граждански права, уредена държава, голямо потребление, държавни институции със свободно избираемо народно представителство. Все хубави и желани неща.

 

Никой обаче не си прави особения труд да обясни какво струва всичко това.

 

Правото само по себе си в крайна сметка е равносилно на необезпокоявана възможност да се консумира жизнен ресурс от енергия и вещества.

 

Днешната идеология на демокрацията представя правото като неотменимо, полагащо се от само себе си. Това, уви просто не е и няма как да бъде така. От гледна точка на Природата, чиито чада сме, всеки жив организъм  потребява точно  толкова, колкото може да си отвоюва (заработи). Ако не може да си отвоюва просто си загива.

 

Т.е. преди да се говори за право следва да се говори за задължение.

 

Поради Втория Закон (необратимото разпиляване на енергиен и суровинен ресурс) не е възможно целият отвоюван ресурс да бъде оползотворен 100%.

 

Поради това в количествено изражение задълженията са винаги по-големи от правата.

 

Ето как правата са директно свързани с потреблението.

 

Поддържането на такава обществена структура, която да гарантира на членовете си право на високо ниво на потребление се асоциира с демокрацията.

 

Общества, в които правата са толкова големи очевидно правят някакъв фокус за да си ги поддържат. Кой балансира задълженията?

 

 

 

Т.е. каква е цената на демокрацията?

 

 

 

Нека разгледаме първообразът на днешните демокрации. За такава се сочи древната атинската демокрация.

 

По това време Атина е наброявала максимум 50 000 жители, от които с права на граждани са били около 20%, т.е. около  10 000 жители. Те са тия, за които се е отнасяла благината на демокрацията – демократичните граждански права. Останалите 80% са били роби от целия спектър на образователния ценз, професионалната ориентация, расов и етнически произход. Те са били без граждански права и не са се ползвали от достоянията на демокрацията. Съответно са били без права и с минимум потребление на житейски ресурс. Т.е. у 80%  от системата основно са задълженията. Подобно е положението и в древния Рим, където желанието за получаване на римско гражданство от безправните е било не по-малко от това в днешно време да се получи гражданство на страна от ЕО или от Северна Америка.

 

 

 

Т.е. създаването и поддържането на демократичен ред (права) у 20% от обществената система е възможно благодарение на поддържането на не-демократичен ред (задължения) у останалите 80% от системата.

 

Това не е нищо друго освен Втория Закон, който безапелационно ни постулира, че порядък (демократичен) може да се поддържа само за сметка на не-демократичен порядък в останалата част от системата.  Не-демократичен порядък, обаче е по същество хаос по отношение на демократичните показатели.

 

 

 

Двадесети век бе отвратително богат на социални експерименти. Светът преживя и социалистическа демокрация и националсоциализъм. Днес те са обявени за антидемократични общества, и което е по-важно за по-ретроградни от демокрацията, което не е съвсем вярно.

 

Демокрация  при социализма имаше. Само че дефиницията за демократичност беше по-друга и процентът от обществото, който се ползваше с по-големи права и потребление не е бил 20%, а може би по-малък.

 

В рамките на един СССР правата на номенклатурата са много по-големи от тия на останалите граждани. На живущите в градовете правата са били много по-големи от тия, живущи по селата в колхозите. Последните получават паспорти едва след смъртта на Сталин. Колхозниците, от своя страна, са живели в условия на истинска демокрация, в сравнение с концлагеристите на ГУЛАГ-а – робите на социалистическата демокрация.  Както виждаме Вторият Закон действа с пълна сила.

 

Въпреки, че по комунистическата идеология  репресии се полагат само за буржоата, реалността показва, че само малка част от социалистическото общество се ползва от по-големи потребителски права. Техният брой и сумарното им потребление се определя от заработеното от останалите.

 

При националсоциализма на Хитлер нещата са честно и точно изложени в “Моята борба”, където директно се заявява, че благоденствието по принцип се полага на по-висшата раса, а останалите са от обслужващия персонал. Т.е създаването на едно строго упорядочено общество от представители на една чиста раса е възможно за сметка на обявяването на останалите за нечисти раси, на които е предопределено да обслужват безправно останалите. Естествено без концлагери и в тоя случай не може да се мине. Ако трябва нещо да се признае на Хитлер, то е, че честно си е казал какво ги чака останалите – робия и мизерно потребление. Да отбележим, че изграждането на чисто расово общество е неизбежно свързано с паралелното създаване на едно смешение на расово не-чисти етноси, които са в положение на роби. В този смисъл пропорцията на древноатинската демокрация си е в пълна сила и при нацизма.  За всеки апологет на демокрацията е безкрайно полезно да изучи какво представлява колониалната система на демократична Франция и начинът по-който тя е третирала населението в колониите си. В един Алжир например местното население обитава извън градовете населени от френски колонисти (т.е. расова или етническа сегрегация), а когато започва алжирската война демократичните французи третират алжирците по същия начин, по който СС третира опонентите си на Източния фронт.

 

Термини като lebensraum (жизнено пространство) са определено нацистки и недемократични.

 

Термини като американски национални (national) или стратегически (strategic) интереси са определено демократични, просто защото никой не е победил САЩ на бойното поле и не ги е обявил за недемократични. Но от гледна на Втория Закон “lebensraum” и “national interest” са различни изкази на едно и също нещо – процентно съотношение завещано ни от атинската демокрация.

 

Може да ни се възрази, че на древната Атинска демокрация следва да се гледа като на първообраз на демокрацията – т.е. незряла форма. Е, вярно в Атина демокрацията може да е била само за 20% (т.е. една пета) от населението, но днес, след като комунизмът и нацизмът са отпратени в историята, пред установяването на всеобщата демокрация пречки от принципен характер няма. Единствено някоя и друга ретроградна група от религиозни фанатици, които мразят водача на световния марш към световната вечна демокрация пречат на нейното установяване, защото мразят свободите на Америка. Но иначе проблем няма. Ако новият Голям брат доведе до успешен край войната на Океания над Евразия, която ще бъде дълга и продължителна, то демократичните порядки ще се установят в световен мащаб както никога досега.

 

Че това е смехотворна теза и не особено интелигентна при това е повече от очевидно ако се позовем не на идеологически брътвежи, а на Втория Закон. Всеки студент, изучаващ физика знае, че ако при дадени взаимодействия енергията не се запазва, то това означава, че сме забравили да отчетем нещо.

 

 

 

И така да вземем като пример САЩ. Да приемем, че тази система  като цяло е установила демократичен порядък за всички свои членове. Т.е. около 270 милиона американци живеят в условията на демократични свободи и неукротимо потребление. Излиза, че 100% от обществото са в условията на демокрация и следователно Втория Закон е преодолян. Уви, нещо сме пропуснали да отчетем. Вторият закон си е верен, проблемът е къде са останалите 4/5, които са безправни и живеят в антидемократични условия. Те не са в САЩ. Къде са? Тук е удобно да си спомним, че съвременната имперска идеология на САЩ е космополитния либерален глобализъм. Какво означава това? Означава, че за САЩ като демократична система е от жизнено значение да си взаимодейства икономически с други системи, които да не са демократични, където за човешки права не се говори, потреблението е ниско и политическите нрави по определени показатели са пълна противоположност на американските. Т.е. системи, които да изпълняват ролята на робски придатък. Друг е въпроса дали те го възприемат по тоя начин. Ако пропорциите на древна Атина са меродавни следва, че САЩ има нужда от една икономическа система, в която се трудят при ниско ниво на потребление и житейски стандарт 4 пъти повече хора от населението на САЩ. Т.е. около 1 милиард души. Тази система е Китай и останалите страни от региона. Там се изнасят скъпи производства заради евтината работна ръка. За да се поддържа ниско потребление диктаторските режими там не биват тормозени за нарушаване на човешки права и други подобни ненужни подробности. Друг пример е стратегическият съюзник на САЩ в лицето на Саудитска Арабия и Кувейт – абсолютни недемократични монархии, чийто социално-политически порядък е пълен антагонизъм на американския. Тези стратегически партньори опезпечават ниската цена на енергийни ресурси и контрол на англосаксонските демокрации над световните ресурси на енергията. Доколкото петролът е невъзобновим енергетичен ресурс, то контролът над него е от ключово значение за поддържането на демократичния порядък в едно енергоненаситно потребителско общество. Ето за това е глобализма от гледна точка на развитите държави. Както виждаме Вторият Закон действа с пълна сила и от него спасение няма. Днешните развити държави не могат без глобализма, защото вътрешните им ресурси необратимо ще се изчерпят и системите им ще се самоликвидират.

 

Казано просто и ясно: за да има демократичен ред и благоденствие в една система, то тя трябва да е в симбиоза с друга – антидемократична система с ниско ниво на потребление, с ниско ниво на зачитане на човешки права, и значима от гледна точка на евтин енергетичен или природен ресурс.

 

Т.е. порядък по демократични показатели може да се поддържа само за сметка на внасяне на хаос по същите тия демократични показатели в друга система.

 

Всеки път, когато чуем американците да се позовават на необходимостта от защита на националния си интерес на другия край на земното кълбо следва да си спомним за хитлеровото жизнено пространство, за съветската световна революция и освободителна мисия и преди всичко за Втория закон.

 

Доколкото енергетичните и природни ресурси в света са ограничени, то е очевидно, че е невъзможно всички страни в цял свят да имат нивото на потребление и съответстващата социално-политическа уредба и философия както при развитите демокрации. Ако това беше възможно конкуренцията между демокрациите би довело до тотална война с всички позволени и непозволени средства. Всъщност какво друго бяха световните войни?

 

 

 

Казано накратко и директно: всеобща демокрация е невъзможно от принципни съображения.

 

Да се твърди обратното е или неграмотност или демагогия.

 

Нека не си правим илюзии.

 

 

 

Ако проследим историята на демокрацията, ще установим с прискърбие, че никога не е имало изключение от това правило.

 

Преди САЩ да станат фактор на глобалната политика, т.е. в периода на вътрешен растеж, отвоюването на природния ресурс на Новия континент става по ред, който Хитлер възнамерява да приложи на Изток спрямо славянските и други народи 150 години по-късно.  САЩ, както и останалите индустриални държави имат естествена нужда от човешки ресурс от евтина работна ръка, с ниско ново на потребление. За Европейските сили това са колониите, а за САЩ робството.

 

Индустриализацията и масовото производство вървят ръка за ръка с робството – един парадокс отбелязан от Арнолд Тойнби. Разликата между миналото и сега е, че преди робите формално са част от системата, а сега формално се водят в отделни държави, които са заробени с непосилни дългове.

 

Една днешна демократична държава се гнуси от това 80% от населението й да е по същество в състояние на безправие и мизерия. Погнусата идва главно от това, че това й създава вътрешни проблеми, нестабилност и опасност от разпад на системата. За да се запази системата трябва безправието и мизерията да се изнесе извън системата. Ето защо, същата демократична държава ни най-малко не се гнуси, ако част от нейното производство е изнесено законно в една почти тоталитарна държава или в други, където демокрацията е последната грижа на правителството. Още по-малко се гнусят демокрациите, да контролират чрез система на заробващи дългове други държави. В същност това е част от играта.

 

 

 

Защото това, което характеризира една демокрация е преди всичко, че тя е егоистична. Гражданите на една демокрация избират свободно (по презумпция) своите управляващи за да решават технитепроблеми, не чужди проблеми. Членовете на демократичното общество не държат сметка на избраниците си, ако решават проблемите им за чужда сметка. В този смисъл една демокрация не може да съществува без да е в симбиоза с други антидемократични системи. Защото някой следва да свърши черната работа. Т.е. да поеме на ниска цена задълженията, които поради Втория закон са повече в енергийно или финансово изражение от правата. Не случайно съотношението на правонямащи към правоимащи в класическата демокрация е 4:1. 

 

 

 

Прекрасен пример за такава симбиоза е анти-хитлеристката коалиция. Днес победителите представят пропагандно нещата сякаш едва ли не са се били срещу Хитлер по идейни съображения и за да освободят света от антидемократичните му порядки. Това са идеологически излияния за полуидиоти. Нищо подобно не е имало. И по количество и по-качество на антидемократичност сталиновата диктатура превъзхожда хитлеровата. И в двете системи  всичко е по Втория Закон – една малка част от населението благоденства за сметка на друга. Западните демокрации никога не са презирали чак толкова Хитлер или Мусолини. Нали не друг, а Чърчил – знаменосеца на демокрацията на два пъти публично заявява през втората половина на двадесетте години в Италия, че ако е италианец, би бил горд да надене черната риза на фашистите в борбата им против болшевизма.

 

Просто става дума за това, щото нито една от новите индустриални системи (съветската  и германската) да не сложи ръка над ресурса за евтина работна ръка, суровини и стратегически територии, контролирани от демокрациите. Това наистина застрашава последните, защото без този външен ресурс няма как да се поддържа демократичния порядък в собствените им системи, който органически е свързан с високо ниво на потребление.

 

До момента, до който по-опасният претендент е СССР, Хитлер и фашизма са потенциални съюзници. След като Хитлер има неблагоразумието да наруши баланса на силите, то той става по-голямото зло за западните демокрации, защото е по-близо. Запазването на демократичния порядък на Запада става възможно благодарение на стратегическия съюз с тоталитарния  СССР.  Едно сравнение на жертвите, които дават Западните демокрации и жертвите давани от СССР във войната срещу Хитлер и съюзниците му доказва, че това наистина са демократични държави: техните жертви са десетина пъти по-малко от съветските. Т.е. недемократичния (в западен смисъл) СССР е изпълнявал ролята на военен черноработник и е свършил черната работа за поддържане на демокрацията на Запад. Това е в пълно съответствие с Втория Закон.  Демокрацията се поддържа и разцъфтява чрез внасянето на антидемократичен хаос в останалата част от света.

 

И това внасяне на хаос е целенасочено и съзнателно проведено. За да се разплати на Сталин за черната работа, демократичният Запад  продава в робство на Сталин цели държави – и символични врагове като България, и  верни съюзници като Полша.

 

Разликата между 19-ти и 20-ти век е, че в 19-ти век в САЩ се продават роби по индивидуално т.е. на дребно за да се поддържа резерв от евтина работна ръка, а в 20-ти век САЩ и съюзниците вече продават ан гро цели държави със същата демократична цел.

 

 

 

За да има демокрация, за да се гарантират т.н. ‘исконни’ права на гражданите са необходими гарантирани ресурси – енергетични, суровинни и човешки. При това на ниска цена. А това означава да се избегнат големи разходи. Част от тия разходи са разходите по отбрана и запазване на системата. Не може да възникнат уталожени традиции на всеобщо свободно гласоподаване при непрекъсната заплаха от нападение и перманентна война. Във военно време демокрация не се прави. Ето защо не всеки географски район е благодатен за развиването на демокрация.

 

Атинската демокрация възниква в една полуостровна система, защитена от морета. По същото време в една изцяло сухоземна Персия за демокрация не може и да се мисли и такава там никога не е съществувала. Това съвсем не означава, че там не се е развивала и цъфтяла достойна цивилизация, нито пък, че липсата на демокрация е било лошо за персите.

 

Римската демокрация също възниква и укрепва в една географски добре изолирана полуостровна система с естествената северна защита на Алпите. Колцина освен Ханибал успяват да минат Алпите?

 

От съвременните Западни демокрации не случайно парламентарния тип демокрация се заражда и утвърждава в островна Великобритания. Изолирана по море Британия очевидно има далеч по-различна структура на разходите за отбрана в сравнение с една континентална сила като Русия или Германия. Съответно и институциите там поемат друг път на развитие.

 

Аналогично днешния супер-шампион на космополитната либерална демокрация САЩ и съседна Канада са такива благодарение не на последно място и на добрата си изолация посредством Атлантика и Пасифика. Не случайно тук най-добре са се доразвили принципите на британската демокрация – също морска демокрация.

 

За да си осигури същата буферна защита, средиземноморско-континенталната суперсила като Отоманската Империя следва да поддържа една платонова тоталитарна султанска република и, разбира се, една регламентирана верска сегрегация между правоверни и рая. Естествено правата са главно за правоверните, а задълженията повече за раята. Руската Империя и СССР компенсират липсата на морски прегради с необятни територии. В тях затънаха мощни нашественици като Наполеон и Хитлер. Демократични порядки трудно могат да се зародят в подобни условия.

 

Напълно естествено демократичната система се установява като цяло в Северо-Западна Европа. Източна Европа изпълнява ролята на буфер, който може да бъде препродаден в робство за да се спаси останалата част. Това стана в 20-ти век, но така е ставало и през ранното средновековие, когато маврите завладяват Испания, но не могат да прехвърлят Пиренеите. По-късно на другия фланг османлиите стигат за кратко до Виена, но завоевателния им потенциал се омаломощава на Балканите. Отношението на Западна Европа към обсадения от Мехмед Завоевател Цариград е общо взето също толкова загрижено, както и за съдбата на Източна Европа пред настъпващата сталинова Червена армия. 

 

Границите на западно-европейската демокрация са дефинирани от океани, морета и планини. 

 

 

 

В същност основния проблем, който се решаваше през 20-ти век бе как да се запазят ресурсите на демокрациите и институциите, които са се развили от късното средновековие насетне, т.е. точно в периода, когато растежа на ислямското предизвикателство е преустановен от буферните държави на Югоизточна Европа.

 

Как да се запази високото ниво на консумация, права и прочие атрибути на този тип устройство?

 

И двете световни войни бяха в същност войни за преразпределение на ресурсите на демокрациите. Забележете, демокрациите бяха по това време големи империи с обширни колонии. Ето защо те бяха и толкова безкомпромисни в отбраната на ресурсите си. Всеки победен претендент биваше омаломощаван с непосилни репарации, дългове и историята бе написвана така, че вечно да му се вменява чувство за вина, че е посегнал на устоите на свободите на демократичната общност. България е една от малкото страни, която загуби в три големи световни конфликта и винаги бе осъдена по един или друг начин да плаща репарации. Било директно, било чрез система от заеми. Няма значение дали войните са горещи или студени. Винаги сметки за плащане. Като изплащането е от Изток на Запад. От недемократичните към демократичните. За това какъв социално-политически хаос генерира подобно демократично източване на ресурси едва ли следва да обясняваме надълго и нашироко. Хаосът в следверсайска България се поукротява временно по времето на режима на Цар Борис III,  което е отстъпление от демократичния порядък на Търновската конституция, но е благотворно за България. Хаосът след Втората световна война макар и идеологически прикрит е още по-свиреп – концлагерите работят на пълни обороти в условията на ускорено циментираща се тоталитарна система. А хаосът след загубата на студената война е истински шедьовър на съвременната технология за установяване на демократични порядки.

 

И ако промислим  докрай политико-икономическите следствия на Втория Закон, ще стигнем до простото заключение, че най-големият източник на хаос в световен мащаб са не множеството бедни и гладни държави, а тия с високо и неутолимо ниво на потребление, с много изискани претенции за висок стандарт и априори гарантирани лични свободи и права.

 

Именно поддържането на завидния ред на развитите държави е един от най-силните фактори, който генерира хаоса у неразвитите.

 

            Съгласно Втория Закон поддържането на висок стандарт у развитите страни ще е все по-скъпо и по-скъпо, защото те са най-големия потребител на невъзобновими енергетични и суровинни ресурси, които са ограничени по количество. А никоя демокрация няма намерение да се отказва от нивото на придобития си стандарт.

 

Не са страшни гладните, а ненаситните!

 

Защото високото ниво на потребление на ресурси за поддържане на демокрациите изтощава световните залежи като цяло, оскъпява добивът им и генерира инфлация. Проблемът пред демокрациите е как да се справят с инфлацията. Решението е определено демократично – инфлацията се заприходява за чужда сметка в максимална степен.

 

Нека поясня, че в случая като употребявам терминът ‘демократичен’ не иронизирам никого и нищо. Вторият Закон ни постановява, че един демократичен ред не може да се поддържа по друг начин, защото за да съществуват демокрациите, те неизбежно създават и крепят анти-демокрации. Финансовият им порядък неизбежно генерира финансов безпорядък у други държави. За да се възпре хаоса се въвеждат мерки от типа на валутния борд под контрол на световни финансови организации, които в крайна сметка доразоряват обхванатите от хаос системи, комуто са заприходили инфлацията.

 

Също така тук не се твърди, че демокрацията е нещо лошо, нещо пък, че е нещо добро.

 

Добро или лошо са относителни понятия в случая. Защото демокрацията много вероятно да е добро за своите, но това не означава, че е добро за останалите – извън системата. Оценката по линия добро-зло зависи от дефиницията за добро и зло.

 

Това, което се твърди тук е, че демокрацията е възможна най-много(!) като временно и локално явление, като за едни може да е благословия, а за други проклятие.

 

Тя е невъзможна като всеобщо (световно) и вечно състояние на нещата, защото няма как да се изнамери система, която да поеме социалния, икономически и политически хаос генериран от порядъка, който би следвало да се установи по целия свят за вечни времена.

 

Нека дадем един прост пример. Населението на САЩ е около 4-5% от световното население, но консумира около 30% от световните ресурси. Ако американския тип потребителска демокрация следва да се установи по целия свят, то на световното население ще му са необходими още пет земно кълба (планети) с природните си ресурси, при същата цена на експлоатационни разходи. Въпросът е: кой ще ги обезпечи? И отговорът е: никой. 

 

Надеждата, че технологията ще поеме ролята на безправните роби е пълна утопия. Това също не е възможно именно поради Втория Закон на термодинамиката. Нещо повече именно развитието на технологията и индустриализацията имат нужда от евтина работна ръка т.е. от трудов ресурс с минимално потребление.

 

Доколкото в днешния практически еднополярен свят САЩ са си извоювали статута на световен лидер, учител, гарант и  месия в установяването на демокрацията, то Вторият Закон ни твърди, че колкото повече САЩ упорстват в тази си цел, толкова по-голям хаос ще генерират по целия свят. За момента, това е повече от очевидно.  Нещо повече, това е болезнено очевидно.

 

И горното развитие на нещата няма как да се предотврати.

 

Разбира се, българинът сега е идеологически обработен, че влизането в НАТО и ЕО ще реши проблемите му.

 

Уви, това са илюзии. НАТО и ЕО са създадени за да решават проблемите по гарантиране на демократичния порядък на Западните страни в епохата на  изчерпване на световни ресурси и пренаситени пазари. Това не са организации, създадени за да решават чужди проблеми.

 

Влизането в тези структури на нови членове означава увеличаване на броя на богатите, и увеличаване на потреблението на невъзобновими ресурси в световен мащаб. Това ще генерира още по-голям хаос в останалия свят, защото ограничените ресурси ще се изчерпват с още по-голяма скорост.

 

Ако нас ни приемат, то ще е единствено, ако ще им служим за буферна зона с останалия свят.

 

А това, което много вероятно да се случи, е че след като и ние влезем в клуба на богатите нивото на хаос, генериран в останалия свят ще е толкова голям, че самите НАТО и ЕО ще се разпаднат скоро след това или най-малкото ще се видоизменят  из основи.

 

В този смисъл, вместо политическия ни елит да се отдава на утопични блянове, би било по-полезно да се опита да си отговори защо няколко претендиращи за световен растеж империи са се съсипвали щом са стигали до Балканите.

 

Ето няколко примера.

 

И в епохата на най-голямата си мощ древна Гърция не е владяла Балканите. Максимумът е бил контролът на черноморските  пристанища. Самата роднина на демокрацията е била в перманентно разцепление. Обединява ги един не-демократ и мечтател по източните империи – Ал. Македонски и то временно.

 

Максимумът на империята на Филип и Александър Македонски на север е до северна Добруджа. След това Александър тръгва на Изток към Вавилон докато разсипва Империята си.

 

Максимумът на Римската Империя е при Август Траян, когато на северозапад достига и завладява Англия, а на Балканите завладява Дакия (Влашко). След него римляните напускат района и са изхвърлени на юг от Дунава. Впоследствие Империята започва да запада.

 

Византия (Източната Римска Империя) никога сериозно не е задържала Балканите. Те са завладяни от българите, които пък не са успели да завземат Цариград.

 

Огромната Империя на идващите от Северо-изток българи, стигайки до Балканите достига до предела на протяжността си. Та се разпада на Дунавска, Волжска и приазовска   държави.

 

Завладелите Цариград кръстоносци се сгромолясват именно на Балканите – справка гр. Търново и балдуиновата кула. По това време Кръстоносците са си едно тогавашно НАТО.

 

Отоманите завладяват Балканите и това е последния им рубеж в Европа. Задържат го с цената на отказ от пълно турцизиране и ислямизиране на местното население. Това в последствие им гарантира разпада.

 

Руската Империя, чийто блян за беломорието включваше усвояването на Балканите, успя да ги завземе номинално само за половин век и то в съветската си фаза. Следва разпад и на Варшавския договор, и на СССР.

 

Австоунгария се разсипа, когато реши да завладее Балканите за да стигне в перспектива до Солун.

 

Геополитическият й наследник в лицето на Югославия с мъка удържа Македония  и то главно благодарение на международното статукво. Последва разпад.

 

Балканите, погледнати било от Север, било от Изток, било от Юг, било от Запад са лобното място на претендиращи за световно господство Империи. Това е гробница за строители на световни империи.

 

 И ако демокрациите не искат да знаят за Втория Закон, то те ще го научат на Балканите.

 

За нас е по-важно да не си правим илюзии относно демокрацията.

 

Това е може би тъжен факт. Но е факт. По-тъжно е, ако не го осъзнаем.

 

Защото това не е единственото проклятие на Втория Закон .

 

26.02.2002 г.